ЧАРЪТ на НЕЩАТА от ЖИВОТА..., или: "Защо царят трябва да бъде гол...винаги!" :)

[tnm]

Само баници покривам с кърпа. Хляб не правя.
Да си призная, понякога изпитвам известен срам да изпълнявам ритуали и традиции.

Лястовиците по-късно хващат пътеките (или поне тези до прозореца ми ). Май в края на август.

Имам хлебопекарна, но мога да меся хляб и на ръка. Научи ме една кадъна, с която работех дълги години.
Вал, спазването на традициите и изпълняването на свързаните с тях ритуали се предават от поколения в рода ми. Аз не ги чувствам странни и далечни. Те са част от родовата ми история.
Но такива като мен почти не останаха. И аз не мога да накарам сина си да се измие в росата на Гергьовден или да угаси клечка кибрит в чаша вода. За него всичко това е приумица, измислица. И той се срамува.
Имам племенница. Дано тя да прояви интерес

П.П. И при мен лястовиците само се редят на жиците. Още не са започнали да правят големи ята и да облитат.

[zarco]

Айде напиши най-накрая нещо и ти, стига си мълчал!

Тия за мезе ме вземат, ама Ше почна да налагам наказания - това го пише в условията /МИ/ - за участие в темата......, да сте ги чели!

Но Ше ви остаЯ смаяни, когато ми остане повече време... Много съм добър в "буриме"-то, а тия стихове могат да ме провокират натам - да се разгърна...

[zarco]

Само баници покривам с кърпа. Хляб не правя.
Да си призная, понякога изпитвам известен срам да изпълнявам ритуали и традиции.

Лястовиците по-късно хващат пътеките (или поне тези до прозореца ми ). Май в края на август.

Точно в края на август и до средата на септември съм ходил на супер-почивка на море в Несебър..., беше по-приятно от всички дни на лятото - слънце, топла вода, спокойствие, без жарките летни дни...

[val/she]

Кърпата, с която се покрива хляба се носи за освещаване в църквата.

П.П. Лястовиците също започнаха да се събират по жиците. Есента почуква на вратата, Вал.

Само баници покривам с кърпа. Хляб не правя.
Да си призная, понякога изпитвам известен срам да изпълнявам ритуали и традиции.

Лястовиците по-късно хващат пътеките (или поне тези до прозореца ми ). Май в края на август.

[tnm]

Да, и е празник на Варна.Щъркелите си заминават.
Католиците го отбелязват този празник. Имала съм работа с поляци и там Богородица беше почивен ден.
п.п.Нещо специално правили се tnm?

Кърпата, с която се покрива хляба се носи за освещаване в църквата.

П.П. Лястовиците също започнаха да се събират по жиците. Есента почуква на вратата, Вал.

[val/she]

Утре е Голяма Богородица.

Да, и е празник на Варна.Щъркелите си заминават.
Католиците го отбелязват този празник. Имала съм работа с поляци и там Богородица беше почивен ден.
п.п.Нещо специално правили се tnm?

[tnm]

Вън, вън, но..понякога е добре и да си вътре.

п.п.Утре е денят на Варна и ще се почива пак. Бясна съм.

Утре е Голяма Богородица.

[val/she]

Вън от стадото

Вън, вън, но..понякога е добре и да си вътре.

п.п.Утре е денят на Варна и ще се почива пак. Бясна съм.

[mechobikov]

Един от критериите за ИСТИНА е мнението на мнозинството. Малцинството изпадаме в ерест или некомпетентност.

Вън от стадото

[val/she]

Един от критериите за ИСТИНА е мнението на мнозинството. Малцинството изпадаме в ерест или некомпетентност.

[artemida_sofyanska]

Айде Зарко пиши чакаме...

[vmаnkov]

..., а може и да опитам да напиша нещо...

Айде напиши най-накрая нещо и ти, стига си мълчал!

[zarco]

Мда вчера четох лирика на дамян дамянов - ами много го харесвам та ме подсетихте за няколко негови неща (cose della vita)

copy-paste


Среднощна молитва


Събличай се, полека се събличай

....

Ще им стопиш лагерите на поклонниците на поезията с толкова много идеи... Извират като свежите и бистри струи на планински поточета - толкова са прозрачни и чисти..., после поемат надолу, за да се превърнат в мощни водопади...

Бях обещал, че ще пусна едни снимки /точно на тая тематика - бистрите планински речици горе, от които спокойно пълня шепи и пия от кристално чистият елексир......, провират се между многото камъни, а около тях растат най-свежите и красиви цветя и треви.../, но нещо се затрупах напоследък с идеи..., а може и да опитам да напиша нещо...Но сега пожелавам само едно приятно и отпускащо релаксиране във вечерните сенки..., а аз да свърша още една работа...

[zarco]

...стига си се кикотила - да не мислиш, че ти ще си по-различна и няма да си пазиш момчето от набезите на "орлиците"?......., "аууу, ние като бяхме на техните години - никога не сме били..., а сегашните жени - пълна отврат! Ше ми развалят доброто дете /момче/!!!...".....

[artemida_sofyanska]

Мда вчера четох лирика на дамян дамянов - ами много го харесвам та ме подсетихте за няколко негови неща (cose della vita)

copy-paste


Среднощна молитва


Събличай се, полека се събличай

със грацията дивна на русалка!

От себе си едно след друго свличай

прикритията нежни, ала малки

на свойта плът свенлива, но греховна.

Нима е грях тъй да те гледам, мила?

Нали от този вечен грях любовен

ний всички на света сме се родили?

Нали от този "грях", така наречен,

започва всъщност нашето начало?

Ако е грях, то този грях е вечен,

безсмъртен като смъртното ти тяло.

И като моето, което те обича,

което тръпне, чака и което...

Събличай се! Полека се събличай,

греха да видя и да го усетя,

в копнежа му да изгоря докрая...

На този свят горчив и толкоз мрачен

по-сладко чудо от това не зная:

жена, която се съблича в здрача...



Събличай се и ми свети със вечност.


ИНТИМНО

Дамян Дамянов

Не ме допускай толкоз близо ти
До себе си, щом искаш да съм влюбен
Ех, вярно е, даленото гнети
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм тво, далеч ме дръж -
Далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
Разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
Погледната от близичко е грозна
И целия и гений и талант
Е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
Която отдалеч е рай вълшебен
Отблизо ти се вижда буца пръст -
Пръст, във която ний сте легнем с тебе…

СРЕЩА

Дамян Дамянов

С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.

ПРИКАЗКА

Дамян Дамянов

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?


КОГАТО СИ НА ДЪНОТО


Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.

НЕ СИ ОТИВАЙ

Дамян Дамянов

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

СПОКОЙСТВИЕ, ПАРИ, УЮТ И СЛАВА


Спокойствие, пари, уют и слава ...
Какво ли друго липсваше ми още ?
Земята под нозете ми бе здрава,
безветрено - небето в мойте нощи.
Живеех, трупах.... Докато във мрака
усетих във гръдта си страшна яма :
Очи захлюпих, изведнъж заплаках
аз всичко имах, само тебе нямах !
Любов велика птица полудяла,
ти трябваше да дойдеш с велика сила
да възкресиш душата ми умряла
праха й да сметеш от нейните крила.
Ти трябваше с дихание горещо
да я опариш цяла в тъмнината
за да усетя над камари вещи,
че съм последен просяк на земята.

ПРИКАЗКА ЗА ТАЙНАТА ВРАТА



Ти за мен бе тайнствена врата,
тайнствен ключ аз исках да намеря,
който да отваря в любовта
най-добре залостените двери.
Като принц от приказките сам
търсих в пещерата великана,
ключ да ми даде от твоя храм,
но заключен храмът си остана.
Но нима вълшебства трябват тук ?
... Като стар крадец, като разбойник
най-накрай заблъсках с юмрук,
но вратата се затегна двойно.
Ти за мен бе тайнствена врата,
сложих върху бравата ръката
като във просъница разбрах,
че била отключена вратата...
Не, не била тъй вълшебна тя
окована с катинари тежки,
чакала човешката врата,
да я стоплят дланите човешки.

ПИСМО ДО ТЕБ


Вдигни очи ! За мен вдигни очи !
Защо? Не питай ! Просто погледни ме !
Помилвай ме и просто помълчи ...
И ако искаш двама да мълчим.
Защо ? Не питай ! Ти ще разбереш -
загледай се в погледа ми влажен
очите, ако можеш да четеш,
очите, вместо мене ще ти кажат.
В тях блести сега една сълза,
а твоят смях е птичка под небето.
Ръцете ти са клонки на бреза,
а аз живях без сини небеса,
без пролети, без цъфнали надежди.
Очите ти са капчици роса,
в които небесата се оглеждат.
Лицето ти е цялото в светлина,
косите ти горят като житата.
А в моите нощи нямаше луна,
затуй израснах блед сред тъмнината,
затуй протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам.
През тях се вижда твоето сърце
и затуй тъй много те обичам !


ОСТАНИ ТАЗИ НОЩ



Остани тази нощ! Тук при мен остани!
Двете тежки врати любовта ни ще скрият,
ще ни пазят отвън тези неми стени.
За една нощ сами ще избягаме ние.
Ще избягам във теб, ще избягаш във мен.
В тиха златна гора ще потънеме двама
и ще гоним насън оня дивен елен,
който бяга във нашите сънища само!
Остани тази нощ! Като куче отвън
ще ни пази до утрото будният вятър...
Остани тази нощ!...Остани!...Остани!...
И прокарай ръка по лицето ми тъмно -
като в лист изпомачкан мойте бръчки махни!
А когато от наште целувки се съмне
и когато се вдигне небесният кош,
ти излез, разкажи по най-бързия вятър
за човешката обич и за нашата мощ -
и ще стане по-светла земята...



НЕ ТРЯБВА ДА ТЕ ТЪРСЯ


Не трябва да те търся. Няма!
Не бива да те виждам. Няма!
Не можеш да ме любиш. Няма!
Завинаги от теб ще си отида.
Ще се превърна в сянка - невидимка.
И цял в мълчание ще се зазидам!
Но само, само да не те обичам -
това не мога да ти обещая!...
И страшното тогава ще настъпи:
останала съвсем, съвсем без мене,
без мойте тромави и тежки стъпки,
без моя поглед, без гласа ми дрезгав,
без моята любов, така безкрайна,
ти цялата във студ ще се загърнеш,
от себе си сама ще се уплашиш.
И пак във всичко ще ме преоткриваш:
ръцете ми - в прегръщащия вятър,
очите ми - в звездите дето падат,
гласа ми дрезгав - в тишината мъртва,
а любовта ми - в цялото пространство.
Когато се уплашиш, ме извикай!
Където да съм, твоя глас ще чуя,
защото все ще слушам тишината...
Ако е късно, о, ако е късно,
отдън земята жив аз ще изляза,
ще тръгна с ветровете, със звездите,
със тишината, с цялата вселена,
със всичко, от което съм направен.
Ако не аз, то моята мечта.


ТИ ПАК МЕ ГЛЕДАШ С ЛАСКАВИ ОЧИ


Ти пак ме гледаш с ласкави очи
и питаш пак: "Боли ли те за нея?"
Тешиш ме за разтуха: "Не плачи!
Ще я забравиш!...Аз ще ти попея!"
И аз се стапям в нежния ти глас,
и аз забравям минали обиди.
Но милвам теб, а мисля за оназ,
която преди тебе си отиде.
Тя никога не милваше така,
тя като теб не можеше да пее,
но аз жадувам нейната ръка
и гледам теб, а виждам само нея!
Ах, твоята усмивка тъй добра
пред мен света отваря като книга,
но обичта ти - обич на сестра -
повярвай - за сърцето ми не стига!


ЕЛА ДО МЕН С ЦЕЛУВКАТА БЕЗКРАЙНА


Ела до мен с целувката безкрайна
на наште две обречени тела!
Ела! Като магия! Като тайна!
Ела, като безсмъртие ела!
Като звезда, умряла в изнемога
от сблъсъка на срещната звезда!
Ела! Изпепели ме в своя огън!
Сама стани на пепел! Но следа
подире ни в небето да остане!
И с нашта светлина тя да блести!
На нашто място да остане рана.
Но с друга светлина след нас огряна,
вселената ще ни обезсмърти.