ЧАРЪТ на НЕЩАТА от ЖИВОТА..., или: "Защо царят трябва да бъде гол...винаги!" :)

[mechobikov]

Има една стара приказка, че когато човек се жени, избора на жена е бъркане в един чувал със змии. Някои са отровни, други не са. Която фанеш.

Много вярна приказка. Само дето това важи глобално. Това е всеки един избор. Бъркаш в един чувал със змии и която фанеш. Това е избора. Анализа е. Змията е дълга. Змията е кафява на бели раета и като се гърчи въри. Анализа не може да ни накара да харесваме или да не харесваме змията. Това е работа на избора. Ако избора спре да харесва змията я хвърля и избира по стария изпитан начин друга змия за анализ.

Това е истината за света и тайната необяснима. Като я разбереш си я разбрал. Не можеш обаче да я издадеш, защото никой не те разбира какво казваш, ако все още не я е разбрал сам. А ако вече я е разбрал сам, той и без това вече я е разбрал.

[mechobikov]

Това, че избора не може да се обясни аналитично, означава, че избора не може да се обясни аналитично, но в никакъв случай не означава, че избора е несъзнателен. Избора е съзнателен, но не може да се обясни аналитично, защото е необясним аналитично. Избора ражда анализ защото кравата ражда теле. Анализа не може да роди избор, защото телето не ражда крава.

Аксиомите са избор. Теоремите са анализ. Аксиомите раждат теореми. Теоремите не могат да родят аксиоми.

[mechobikov]

Съзнателното мислене (разума и интуицията), са подпомагани от подсъзнанието, но са съзнателни. Човек абсолютно винаги на първосигнално ниво разграничава, кога избира и кога анализира. Но понеже като интелигентни твари сме лесно манипулируеми, по голямата част от човечеството не може да осъзнае и приеме това, защото цялата пропаганда е насочена именно в тази посока. Свободния съзнателен избор е свойство на всички хора. Осъзнаването му плаши една част от осъзнатите хора и те правят всичко възможно, колкото може по малко хора да осъзнаят това.

[mechobikov]

Мечо, ш'мъ извиняваш но ми се струва че примерът с билетите не е много подходящ.

Тъй като билетите са написани, поставени на банката и разбъркани произволно от преподавателя, то в случая интуицията не би имала голямо да не кажа почти никакво значение, а изборът би бил изцяло продукт на случайността. За да разчитаме на интуицията си би трябвало да имаме някаква база, някаква основа, някаква информация за проблема (задачата), нещо което дори в момента да не е достъпно до съзнанието ни е оставило някога и някъде било то и съвсем малка но все пак следичка в нашето подсъзнание. Подсъзнанието не съществува изолирано, то не е даденост която имаме при рождението си, макар и често да се свързва с някакъв минал живот, прераждания и т.н. Подсъзнанието, респективно интуицията също се тренират и развиват, но ограниченият достъп до тях по дифолт е това което ги прави толкова ценни и понякога толкова важни. От тази гледна точка може да се каже че те са израз на обективната реалност, непречупена през нашия ум, мисъл или логика. Виж разумът е точно обратното, а идеалното състояние може би е това при което разумът следва интуицията. Тогава съзнанието е в пълна хармония с подсъзнанието ни, и ние сме способни да взимаме възможно най-правилните решения във всяка една ситуация, правилни от наша гледна точка разбира се.

Аз интуицията не я слагам в подсъзнанието, а в съзнателното мислене. Манков май също. Но да не говоря от негово име. Съзнателното мислене се състои от 2 части. Избор и анализ. Избраното служи за основа на анализа абсолютно винаги. Опита да се анализира избраното се нарича порочен кръг. Избора разбира се може да бъде подпомогнат от подсъзнанието, но е винаги съзнателен. Избора може да е случаен, може да е подпомогнат от опита или осмо чувство, но е винаги съзнателен, и рефлексите са съзнание. Това, което не се разбира е, че верността на избора не може да бъде установена чрез анализ. За анализа избора е верен дори когато е грешен.

[val/she]

Авторът смята, че единствено когато видиш себе си през очите на другите в образ такъв какъвто ти се нрави можеш да се чувстваш успешен и щастлив.

:

Не съм много съгласна. Това, което те издига в очите на другите, може да е в края на личната ти ранг листа от достойнства. Може да си спечелил "Оскар", "Пулицър", "Нобел", но в личен план да си неудачник и обратното. Има доста клишета в определянето на това що е то Успех и мисля, че това е съзнателно. Втълпява се какво трябва да считаме за такъв. Системата си моделира ударници.

п.п.Лека Кев!

[kev]

+1

Мисля в следната посока, когато си изправен пред някакъв избор и след направен анализ на ситуацията взимаш предвид и усещането си за конкретната ситуация. Това добре.Макар, че може да има различни измерения. Питам се хората различаваме ли кога е интуиция и кога ни се иска просто нещо, водени от първични инстинкти, които обаче не са интуиция Струва ми се, че в много случаи грешим и не успяваме да ги разграничим.

Прекрасен въпрос, Арти! Или както казва един готин съфорумец, който отдавна май не се е вясвал - правилен въпрос.

Отговорът, който аз приех лично за себе си, беше даден от един страхотен човек, който за съжаление вече не е между живите. Неговото име е Ян Ксел Лунголд, прекрасен интелигентен и земен човек, един от най-ярките изследователи на маите и по-точно на техния календар.
Та, в един документален филм посветен на това, от аудиторията му зададоха този същия въпрос. За да бъда по-точен, когато той обясни колко е важно да се научим да разчитаме на интуицията си, и че не можем вечно да разчитаме само на умът ни, защото той има граници и не може да обработва все по-многото информация и по-голямата скорост с която се случват нещата, някой от аудиторията го запита: А как да разбираме, че това е именно нашата интуиция, нашето подсъзнание?

Той отговори така: В който и да е момент можете да сте сигурни, че това което се обажда е вашата интуиция, ако приемете решението или съвета която тя ви подсказва безрезервно, без капка съмнение, без грам колебание и без дори и за миг да се замислите за това дали е правилно или грешно! Във всеки друг случай това не е вашата интуиция!

Лека вечер, приятели!
Лека нощ, Мечо!

[retro_69]

Абсолютно еднозначно е. Няма мърдане. Интуицията е началника. Разумът е подчинения. Единственото, което може да прави разумът е да решава задачите, които интуицията му е избрала.

Представи си, че отиваш на изпит. На масата има билети с въпроси. Кой избира билетите. Интуицията избира билетите. Кой отговаря на въпроса от билета. Разумът отговаря. Можеш ли да отговориш на въпроса от билета преди да си изтеглила билет ???

Мечооооооооо,поглеждай и руля чат-пат,а не само да чатиш в нета.....

[artemida_sofyanska]

Мечо, ш'мъ извиняваш но ми се струва че примерът с билетите не е много подходящ.

идеалното състояние може би е това при което разумът следва интуицията. Тогава съзнанието е в пълна хармония с подсъзнанието ни и ние сме способни да взимаме възможно най-правилните решения във всяка една ситуация, правилни от наша гледна точка разбира се.

+1

Мисля в следната посока, когато си изправен пред някакъв избор и след направен анализ на ситуацията взимаш предвид и усещането си за конкретната ситуация. Това добре.Макар, че може да има различни измерения. Питам се хората различаваме ли кога е интуиция и кога ни се иска просто нещо, водени от първични инстинкти, които обаче не са интуиция Струва ми се, че в много случаи грешим и не успяваме да ги разграничим.

[kev]

Абсолютно еднозначно е. Няма мърдане. Интуицията е началника. Разумът е подчинения. Единственото, което може да прави разумът е да решава задачите, които интуицията му е избрала.

Представи си, че отиваш на изпит. На масата има билети с въпроси. Кой избира билетите. Интуицията избира билетите. Кой отговаря на въпроса от билета. Разумът отговаря. Можеш ли да отговориш на въпроса от билета преди да си изтеглила билет ???

Мечо, ш'мъ извиняваш но ми се струва че примерът с билетите не е много подходящ.

Тъй като билетите са написани, поставени на банката и разбъркани произволно от преподавателя, то в случая интуицията не би имала голямо да не кажа почти никакво значение, а изборът би бил изцяло продукт на случайността. За да разчитаме на интуицията си би трябвало да имаме някаква база, някаква основа, някаква информация за проблема (задачата), нещо което дори в момента да не е достъпно до съзнанието ни е оставило някога и някъде било то и съвсем малка но все пак следичка в нашето подсъзнание. Подсъзнанието не съществува изолирано, то не е даденост която имаме при рождението си, макар и често да се свързва с някакъв минал живот, прераждания и т.н. Подсъзнанието, респективно интуицията също се тренират и развиват, но ограниченият достъп до тях по дифолт е това което ги прави толкова ценни и понякога толкова важни. От тази гледна точка може да се каже че те са израз на обективната реалност, непречупена през нашия ум, мисъл или логика. Виж разумът е точно обратното, а идеалното състояние може би е това при което разумът следва интуицията. Тогава съзнанието е в пълна хармония с подсъзнанието ни, и ние сме способни да взимаме възможно най-правилните решения във всяка една ситуация, правилни от наша гледна точка разбира се.

[mechobikov]

Не съм се замисляла над това, кое е първо и водещо - първичното или разума, изразяващ се в логически анализ на получената информация за заобикалящия ни свят. Склонна съм да се съглася с теб, поне напоследък. Казвам го като човек, който изследва себе си. Макар ,че ако си приел нещо за даденост и след това нагодиш логиката си към него както ти е угодно, то тогава няма ли да има пречупване на "истината"? Според някакви скромни наблюдения често пъти интуицията е в противовес на разума, и ако последния те окуражава да направиш нещо, то онзи вътрешен глас, наричан шесто чувство подсказва да действаш по съвсем различен начин.

Абсолютно еднозначно е. Няма мърдане. Интуицията е началника. Разумът е подчинения. Единственото, което може да прави разумът е да решава задачите, които интуицията му е избрала.

Представи си, че отиваш на изпит. На масата има билети с въпроси. Кой избира билетите. Интуицията избира билетите. Кой отговаря на въпроса от билета. Разумът отговаря. Можеш ли да отговориш на въпроса от билета преди да си изтеглила билет ???

[artemida_sofyanska]

Не е добро началото може би. Под нямат род имам предвид, че не са мъжко и женско, както е според религиите и съвременните науки. Под имат ранг имам предвид, че интуицията е господаря, а разума е слугата. Слугата не оспорва избора на господаря, а търси най добрия път да изпълни прищевките му.

Истината е първичното. Истината се приема от интуицията.

Веднъж приета, истината властва над разума и разума я изпълнява, като прищявка на господаря интуиция абсолютно безпрекословно. Изпълнява я дотогава докато капризния господар интуиция не реши да го натовари с друга прищявка и да каже, че тази не я иска вече.

Не съм се замисляла над това, кое е първо и водещо - първичното или разума, изразяващ се в логически анализ на получената информация за заобикалящия ни свят. Склонна съм да се съглася с теб, поне напоследък. Казвам го като човек, който изследва себе си. Макар ,че ако си приел нещо за даденост и след това нагодиш логиката си към него както ти е угодно, то тогава няма ли да има пречупване на "истината"? Според някакви скромни наблюдения често пъти интуицията е в противовес на разума, и ако последния те окуражава да направиш нещо, то онзи вътрешен глас, наричан шесто чувство подсказва да действаш по съвсем различен начин.

[mechobikov]

Мечо мачо подсещаш ме за Карлос Кастанеда, понякога съвършено лесен за разбиране дори в детайлите, а след това потъваш във всички тези водовъртежи, в които се оказваш за един миг - губиш нишката. Ужким я държиш и навързваш, а накрая

п.п. инак за интуицията и разума не се старая да си ги обяснявам, просто ги следвам така както ми подсказва вътрешния глас

Не е добро началото може би. Под нямат род имам предвид, че не са мъжко и женско, както е според религиите и съвременните науки. Под имат ранг имам предвид, че интуицията е господаря, а разума е слугата. Слугата не оспорва избора на господаря, а търси най добрия път да изпълни прищевките му.

Истината е първичното. Истината се приема от интуицията.

Веднъж приета, истината властва над разума и разума я изпълнява, като прищявка на господаря интуиция абсолютно безпрекословно. Изпълнява я дотогава докато капризния господар интуиция не реши да го натовари с друга прищявка и да каже, че тази не я иска вече.

[artemida_sofyanska]

За признанието не съм се замислял надълбоко. Сега така набързо като ги пропуснах истините покрай Манджушри и той остави жива следната.

Не съм много съгласен с автора, макар че може и той да има право. Аз не подхождам така към въпроса. Признанието на другите е приятно и ласкае, но то не е най важното и няма смисъл да се преследва, тъй като само идва след като е изпълнено най важното. Най важното е да признаеш сам себе си. Да признаеш сам пред себе си правото си на съществуване и изява. Да харесаш сам себе си. Тогава няма нужда да търсиш вниманието на другите. Другите изведнъж те забелязват и те признават. Признанието на другите се появява задължително тогава, когато сам си се признал.

Съгласна!

Понякога докато чета нещо, което не ми се нрави или натоварва и се улавям как започвам да се нервирам и прелиствам бързо, бързо без да се задълбочавам
/като в този случай с въпросната статия - щом името на автора даже не запомних /

[mechobikov]

+1 присъединявам се към Кев Мечи напредва сериозно.

Снощи четох една статия беше свързана с духовното развитие на човека и необходимостта му да бъде "признат" от другите. Авторът смята, че единствено когато видиш себе си през очите на другите в образ такъв какъвто ти се нрави можеш да се чувстваш успешен и щастлив. Правеше и някаква съпоставка с политиката, процесите в живота и всичко около оста на признаването Нещо в този смисъл, не помня детайли защото имах температура и не бях в кондиция а особено, когато четивото ми е за изпит не остава много при първо четене Довечера ще изкарам нещо повече за Мечик ако иска

п.п. Заре излизай, де се криеш

За признанието не съм се замислял надълбоко. Сега така набързо като ги пропуснах истините покрай Манджушри и той остави жива следната.

Не съм много съгласен с автора, макар че може и той да има право. Аз не подхождам така към въпроса. Признанието на другите е приятно и ласкае, но то не е най важното и няма смисъл да се преследва, тъй като само идва след като е изпълнено най важното. Най важното е да признаеш сам себе си. Да признаеш сам пред себе си правото си на съществуване и изява. Да харесаш сам себе си. Тогава няма нужда да търсиш вниманието на другите. Другите изведнъж те забелязват и те признават. Признанието на другите се появява задължително тогава, когато сам си се признал.

[artemida_sofyanska]

Разума и интуицията нямат род. Те имат ранг. Май всъщност това е тайната. За тези, които сме я разбрали изглежда много просто и лесно обяснимо. Просто е наистина, но може единствено да се осъзнае, не може да се разбере от обяснение. Това е закон на който всички се подчиняваме и много малко хора разбират. Закона на човешкото мислене. Ще опитам пак за тези на които не им е ясно, макар и да съм почти сигурен, че няма да ме разберат.

Има един дзенбудистки коан. Буда казва на Манджушри. „Манджушри, вратата е отворена премини през нея“. Манджушри отговаря на Буда „Защо да преминавам и тук е същото“.

Този коан според мен е помощ за достигане на прозрение за именно този закон. Закона за човешкото мислене, и въобще за мисленето (аз съм приел за себе си, че всички живи твари мислят). Манджушри яхнал лъв, с острия си меч сече заблудите. Манджушри не се подчинява на никого, дори на Буда. Манджушри е абсолютен господар на волята. Манджушри е волята. Манджушри е войн. Той не се колебае. Ръката му е свикнала да върти меча. Манджушри не преминава вратата на човешкото съзнание. През тази врата преминават истините и заблудите на път за овладяване на разума. Манджушри върти меча и решава на коя истина ще отсече главата и коя ще остави да премине. За да има някоя истина каквото и да било влияние върху разума трябва да премине през вратата и покрай меча на Манджушри, без да и бъде отсечена главата от капризния войн. Трябва да издържи на изпитанието преди да получи право да властва над разума. Тази истина която е преминала, властва над разума, докато на Манджушри не му скимне да я хване за косата и да и отсече главата. Тогава над разума ще властва друга истина, която Манджушри ще благоволи да допусне до него.

Мечо мачо подсещаш ме за Карлос Кастанеда, понякога съвършено лесен за разбиране дори в детайлите, а след това потъваш във всички тези водовъртежи, в които се оказваш за един миг - губиш нишката. Ужким я държиш и навързваш, а накрая

п.п. инак за интуицията и разума не се старая да си ги обяснявам, просто ги следвам така както ми подсказва вътрешния глас