ЧАРЪТ на НЕЩАТА от ЖИВОТА..., или: "Защо царят трябва да бъде гол...винаги!" :)

[kev]

Според мен абсолютната свобода е индивидуална, и тя може да съществува само тогава, когато...... свърши батерията

[mechobikov]

Съгласна съм, че грешките/опитите са бягство от конформизма, но не са абсолютната свобода, а свободата, осъзнавайки, че може и да сгрешиш да поемеш в определена посока. Да бъдеш Магелан, Галилей ( с условие ) и т.н.

Свобода и грешка са абсолютни синоними. Връзката е тогава и само тогава. Тъждествени са.

1. Ако света е детерминиран - не съществуват нито свобода нито грешка.
2. Ако света е недетерминиран, има възможност за свободен избор (грешен избор).
3. В момента, в който имаш възможност да сгрешиш, ставаш свободен

[kev]

абсолютна свобода = универсална грешка !!!

Хмм, не ме изненада но ме замисли. Хареса ми отговорът ти, и понеже съм в едно заведение и имам още 10-на минути батерия, ако не ти отговоря с моята дефиниция до това време я очаквай по-късно вечерта в същата тема Всъщност което и от двете да се случи аз бих бил прав и бих сгрешил, в единия случай обаче виновен би бил Алесандро Волта, а в другия Томас Едисон

[val/she]

Съгласна съм, че грешките/опитите са бягство от конформизма, но не са абсолютната свобода, а свободата, осъзнавайки, че може и да сгрешиш да поемеш в определена посока. Да бъдеш Магелан, Галилей ( с условие ) и т.н.

[mechobikov]

Противоречиш си. Сега, искаш да кажеш, че понеже жертвата е била по- тромава, по-немощна, и изобщо- по-слаба, то физиката й е била в синхрон с ролята/волята й на "жертва".

Не си противореча. Физиката не носи детерминираност. Физиката не прави волята по малко или повече свободна. Волята винаги е абсолютно свободна. Ако дадена воля не може да направи нещо, което иска, това означава, че друга свободна воля и пречи да го направи. Закона е врата в полето.

[mechobikov]

Вал, аз друго се канех да го попиптам, с риска веднага да ме упрекне че не съм си спазаил едно отколешно обещание, обаче твоят пост ми вдъхна сили и непукизъм (за Мечо - безпринципност) Та Мечо братле, би ли ми дал с една единствена дума синоним на "абсолютна свобода"? Или хайде да не е една а две да са или израз, но който най-точно според теб да пресъздава предния, който съгласи се в някои случаи и за някого би прозвучал доста абстрактно и универсално

абсолютна свобода = универсална грешка !!!

[val/she]

В социума има много абсолютно свободни воли. Те могат да правят абсолютно свободно това, което искат, включително и да си пречат една на друга. Когато една воля не може да направи нещо, това означава, че някоя друга воля и пречи.

Относно канибализма. Волята на канибала абсолютно свободно напада жертвата си, с цел да я изяде. Волята на жертвата абсолютно свободно решава дали да бяга или да се бие. Двете воли са в конфликт. Те си пречат една на друга. Преченето е също действие на свободна воля.

Дали е добро или зло зависи от гледната точка. Глобално погледнато добро и зло е едно и също.

Противоречиш си. Сега, искаш да кажеш, че понеже жертвата е била по- тромава, по-немощна, и изобщо- по-слаба, то физиката й е била в синхрон с ролята/волята й на "жертва".

[kev]

Meчо, в социум, абсолютната свободна воля е невъзможна. Има относителна такава- баланс на воли да го кажем.

Ами и аз като вманков ще задам въпрос: Кое му е лошото на канибализма? Той си е свободна воля "прекършила" друга такава.

Вал, аз друго се канех да го попиптам, с риска веднага да ме упрекне че не съм си спазаил едно отколешно обещание, обаче твоят пост ми вдъхна сили и непукизъм (за Мечо - безпринципност) Та Мечо братле, би ли ми дал с една единствена дума синоним на "абсолютна свобода"? Или хайде да не е една а две да са или израз, но който най-точно според теб да пресъздава предния, който съгласи се в някои случаи и за някого би прозвучал доста абстрактно и универсално

[mechobikov]

Meчо, в социум, абсолютната свободна воля е невъзможна. Има относителна такава- баланс на воли да го кажем.

Ами и аз като вманков ще задам въпрос: Кое му е лошото на канибализма? Той си е свободна воля "прекършила" друга такава.

В социума има много абсолютно свободни воли. Те могат да правят абсолютно свободно това, което искат, включително и да си пречат една на друга. Когато една воля не може да направи нещо, това означава, че някоя друга воля и пречи.

Относно канибализма. Волята на канибала абсолютно свободно напада жертвата си, с цел да я изяде. Волята на жертвата абсолютно свободно решава дали да бяга или да се бие. Двете воли са в конфликт. Те си пречат една на друга. Преченето е също действие на свободна воля.

Дали е добро или зло зависи от гледната точка. Глобално погледнато добро и зло е едно и също.

[val/she]

Meчо, в социум, абсолютната свободна воля е невъзможна. Има относителна такава- баланс на воли да го кажем.

Ами и аз като вманков ще задам въпрос: Кое му е лошото на канибализма? Той си е свободна воля "прекършила" друга такава.

[mechobikov]

Има една книга за холографската вселена. Идеята е същата като на Хермес. Каквото горе, такова и долу. Нещата са като матрьошки едно във друго, едно във друго. Само дето няма най малко и най голямо а продължават да се увеличават и да се намаляват до безкрайност както нагоре, така и надоле

[mechobikov]

Някой може ли да обясни като как едно нещо, което не притежава свободна воля може да бъде непредвидимо !!!

[mechobikov]

Компатибилизма излиза, че е много куца философия. Как може хем всичко да е детерминирано, хем да има свободна воля. Това е малоумие. Не може да го бъде това.

Аз бих го определил така:
Компатибилисти са хора, които не са осъзнали инкомпатибилизма. Те са неосъзнати хора.

От висотата на новонаучените от мен термини мога да дам следното определение за просветлението:
Просветлен човек е онзи, който е осъзнал че светът е инкомпатибилен и индетерминиран.

[mechobikov]

Имаше някаква сентенция за това, че теорията, без практика - е мъртва...

Значи, като се обърна към практиката, покоряването на всеки връх е мираж... първият път, разбира се, както и вторият, ако условията са различни от регистрираните при първото покоряване.

Т.е. - знаем, че там някъде е предметът на интереса ни. Доверяваме се на сетивата си. Ако правилно сме преценили силите си, проблемите са минимални. Това обаче никога не може да бъде изпълнено, защото никога не можем да предвидим опасностите, които ни грозят, предвид трудностите, които ни съпътстват при всяко ново начинание. Т.е. - силите ни никога не могат да бъдат разпределени правилно...

Скапан си, когато виждаш в далечината ориентирите. Пресечените местности олицетворяват непознати трудности, а след час и нещо - вече си обнадежден, защото изкачваш последната височина... Когато я преодоляваш, установяваш, че съвсем не си така близо, както ти се е струвало от другата гледна точка... Преходът продължава - още по-труден, а и се свечерява, което означава, че е невъзможно да се мисли за връщане, защото, колкото и далеч да е върхът, то той е някъде там, където има /вероятно/ хора...

Значи, ако човек не се паникьоса, може и да намери подслон, защото вече се е свечерило, а трябва да се внимава, къде точно стъпваш, защото..., когато някакъв шум край теб..., и рев, непознат до сега...

После вече, по тъмно, когато си пиеш чаят с коняк, си мислиш, че си победител... И какво от това? Просто остава емоцията и споменът... А хората на върха, наистина там си живеят /теолози и други подобни/ - те нямат проблем с покоряването на върха, защото ползват високопроходима техника до там, а теолозите пък ползват други "връзки", за да са вече там, които не са по силите на обикновените хора...

Т.е. изводът е, че "силата на разума" с времето и многото опити - се превръща в сила на познанието, а придобитата сила на познанието доказва, че практиката наистина е завършващото звено в човешките компетенции, без което никаква теория не би могла да съществува...

Неангажиращо, но проверено.

Вярно е, че теолозите и философите ползват високопроходима техника, докато учените са много по онеправдани.

Опитът и резултатът от опита са определящи. Единствения способ за опознаване на света е методът "Проба - Грешка".


Има термин природоматематически науки. Аз ги деля на две - природни науки и математика.
1. Приличат си по анализа.
2. Различават се по основата на анализа.

Докато в математиката за абсолютно верен се счита свободния избор (аксиомите), то при природните науки за абсолютно верни се считат резултатите от опитите.

[зарата]

“За учения, който е живял с вярата си в силата на разума, историята завършва като лош сън. Той е изкачил планини от невежество, вече всеки миг ще покори най-високия връх и когато изкатерва и последната скала, бива приветстван от цяла група теолози, които си седят там от векове.”

Робърт Джастроу – директор на Института за космически изследвания към НАСА

Имаше някаква сентенция за това, че теорията, без практика - е мъртва...

Значи, като се обърна към практиката, покоряването на всеки връх е мираж... първият път, разбира се, както и вторият, ако условията са различни от регистрираните при първото покоряване.

Т.е. - знаем, че там някъде е предметът на интереса ни. Доверяваме се на сетивата си. Ако правилно сме преценили силите си, проблемите са минимални. Това обаче никога не може да бъде изпълнено, защото никога не можем да предвидим опасностите, които ни грозят, предвид трудностите, които ни съпътстват при всяко ново начинание. Т.е. - силите ни никога не могат да бъдат разпределени правилно...

Скапан си, когато виждаш в далечината ориентирите. Пресечените местности олицетворяват непознати трудности, а след час и нещо - вече си обнадежден, защото изкачваш последната височина... Когато я преодоляваш, установяваш, че съвсем не си така близо, както ти се е струвало от другата гледна точка... Преходът продължава - още по-труден, а и се свечерява, което означава, че е невъзможно да се мисли за връщане, защото, колкото и далеч да е върхът, то той е някъде там, където има /вероятно/ хора...

Значи, ако човек не се паникьоса, може и да намери подслон, защото вече се е свечерило, а трябва да се внимава, къде точно стъпваш, защото..., когато някакъв шум край теб..., и рев, непознат до сега...

После вече, по тъмно, когато си пиеш чаят с коняк, си мислиш, че си победител... И какво от това? Просто остава емоцията и споменът... А хората на върха, наистина там си живеят /теолози и други подобни/ - те нямат проблем с покоряването на върха, защото ползват високопроходима техника до там, а теолозите пък ползват други "връзки", за да са вече там, които не са по силите на обикновените хора...

Т.е. изводът е, че "силата на разума" с времето и многото опити - се превръща в сила на познанието, а придобитата сила на познанието доказва, че практиката наистина е завършващото звено в човешките компетенции, без което никаква теория не би могла да съществува...

Неангажиращо, но проверено.