ЧАРЪТ на НЕЩАТА от ЖИВОТА..., или: "Защо царят трябва да бъде гол...винаги!" :)

[mechobikov]

Кев, това по- скоро е опит да избягаш от внушената или придобита суета (не естествената, която дори една обикновена гарга има). Просто, спираш да се оглеждаш в очите на околните и да отговаряш на очакванията им. Пак е свобода, но от определени предразсъдъци.

Hereafter (2010)

Да, но не само суетата. Абсолютно всяка привързаност пречи да разбереш себе си и света.

По интелект и приспособимост гаргите почти не отстъпват на хората. Могат да оцеляват както самостоятелно така и на общества. Обществата им съществуват без писмени закони, но от това не страдат нито СЛАБИТЕ нито СИЛНИТЕ гарги.

Законът е създаден да пречи, не да помага. Всъщност помага, но само на тези, които коват законите, защото те имат имунитет. За всички останали е вреден. Както за слабите, така и за силните.

[зарата]

Компатибилизма излиза, че е много куца философия. Как може хем всичко да е детерминирано, хем да има свободна воля. Това е малоумие. Не може да го бъде това.

Аз бих го определил така:
Компатибилисти са хора, които не са осъзнали инкомпатибилизма. Те са неосъзнати хора.

От висотата на новонаучените от мен термини мога да дам следното определение за просветлението:
Просветлен човек е онзи, който е осъзнал че светът е инкомпатибилен и индетерминиран.

Сутринта бях решил да пиша отговор... Почнах в такава насока:

Преди време, светилата на философията казваха, че тая наука е основополагща, а всички останали науки са частни /изведени от философията/…
Нямам намерение да подлагам на съмнение нечия убеденост, само правя връзка, като разглеждам тезата от частно-научна гледна точка, а именно – като ползвам работещи технически системи.

В края на миналия век имаше практика за използване на двукоординатни……
.................................................. ...............................................

....та, стигнах до тук, след което задачите ме подхванаха и сега, от висотата на опита, натрупан през деня, изобщо не мисля да продължавам натам, ама какво значение има в тоя момент детерминизмът за мен, ако съвсем други приоритети се очертават пред мен, включително едни нови служебни ангажименти и нова, никога не работена от мен работа... На човек едва ли не - му се струва, че животът почва отново...

Сега, дори и не ми се търси тая предопределеност, която детерминизмът вади напред, като причинно следствена връзка за появата си, ама реших поне да потърся другата предопределеност, която налага гладът - защото реших да направя нещо ново, набързо /не че нямам друго за хапване/ и сътворих шедьовър...

Не зная, дали причината е била приповдигнатото настроение, но ястието беше наистина върховно /и наистина не съм правил това/:

- запържих 1 глава лук,
- добавих и задуших /около 10 мин./ на дребно нарязан спанак,
- добавих 3 яйца, смесени с извара и изключих огъня, периодично разбърквайки,
- малко сол, за да компенсирам липсата на сол в изварата.

Ммммммм, като бибе /пуйче/ се нагуших..., отстрани с много сирене и една бира....

Кой ще му мисли за детерминизъм и причинно-следствени връзки?

Надявам се тоя zarco - да не ми търси сметка за разводняването на темата си, ама липсата на празно пространство в корема на един мъж - това си е част от чара на живота, независимо, или именно поради причинно-следствените връСки, пораждащи мисли за детерминизъм!

[val/she]

Много често хора, които са били „на косъм от смъртта” или „лице в лице със смъртта” и са успели да се завърнат към живота, след това се променят. Те може би наистина са осъзнали какво е свободата. За да си свободен не е важно само да знаеш какъв си, кой си и какво притежаваш, а е важно и да осъзнаеш какъв не си, с какво не искаш да се идентифицираш, кое не е твоята същност, и да направиш така че да го изхвърлиш от себе си, да се отървеш безвъзвратно от него. Какво остава ако в един момент се озовеш в ситуация в която си загубил абсолютно всичко, дори своята самоличност?

Кев: "Свободата е да забравиш кой си и какъв си, и в един момент да се превърнеш в нов човек – този който всъщност си!"

Кев, това по- скоро е опит да избягаш от внушената или придобита суета (не естествената, която дори една обикновена гарга има). Просто, спираш да се оглеждаш в очите на околните и да отговаряш на очакванията им. Пак е свобода, но от определени предразсъдъци.

Hereafter (2010)

[mechobikov]

Имах предвид буквално че ми свърши батерията на лаптопа, ти пък взе че ми разчете подсъзнанието И в тоя ред на мисли ето го и моето виждане, по-точно един абзац от есето, но този който според мен най-точно отговаря на определението за свобода:

"Свободата е като смъртта. Те са свързани в тясна връзка, нещо повече те дори са едно и също нещо.

Екхарт Толе: „Смъртта е разграничаване от всичко това, което не сме. Тайната на живота е да умрем преди да умрем, и да осъзнаем че всъщност смъртта не съществува.”

Чарлз Буковски: „Трябва да умреш няколко пъти, преди наистина да заживееш.”

Много често хора, които са били „на косъм от смъртта” или „лице в лице със смъртта” и са успели да се завърнат към живота, след това се променят. Те може би наистина са осъзнали какво е свободата. За да си свободен не е важно само да знаеш какъв си, кой си и какво притежаваш, а е важно и да осъзнаеш какъв не си, с какво не искаш да се идентифицираш, кое не е твоята същност, и да направиш така че да го изхвърлиш от себе си, да се отървеш безвъзвратно от него. Какво остава ако в един момент се озовеш в ситуация в която си загубил абсолютно всичко, дори своята самоличност?

Кев: "Свободата е да забравиш кой си и какъв си, и в един момент да се превърнеш в нов човек – този който всъщност си!"

Това са думи изречени с цел да подпомогнат интуитивното разбиране за абсолютната свобода, а оттам и за същността на самия себе си.

В сутрата на интуитивното познание също е казано, че живо и неживо е едно и също. Аз съм цитирал един откъс от нея няколко пъти, но може би не се разбира. В същност смисъла е този.

На пръв поглед просто твърдение, но е изклютително трудно да се осъзнае.

[kev]

Според будизма след осъзнаването на абсолютната свобода, човек става буда и може действително веднага да достигне нирвана, но може и да не умре веднага, а да продължи да живее, зависи от волята му.

Имах предвид буквално че ми свърши батерията на лаптопа, ти пък взе че ми разчете подсъзнанието И в тоя ред на мисли ето го и моето виждане, по-точно един абзац от есето, но този който според мен най-точно отговаря на определението за свобода:

"Свободата е като смъртта. Те са свързани в тясна връзка, нещо повече те дори са едно и също нещо.

Екхарт Толе: „Смъртта е разграничаване от всичко това, което не сме. Тайната на живота е да умрем преди да умрем, и да осъзнаем че всъщност смъртта не съществува.”

Чарлз Буковски: „Трябва да умреш няколко пъти, преди наистина да заживееш.”

Много често хора, които са били „на косъм от смъртта” или „лице в лице със смъртта” и са успели да се завърнат към живота, след това се променят. Те може би наистина са осъзнали какво е свободата. За да си свободен не е важно само да знаеш какъв си, кой си и какво притежаваш, а е важно и да осъзнаеш какъв не си, с какво не искаш да се идентифицираш, кое не е твоята същност, и да направиш така че да го изхвърлиш от себе си, да се отървеш безвъзвратно от него. Какво остава ако в един момент се озовеш в ситуация в която си загубил абсолютно всичко, дори своята самоличност?

Кев: "Свободата е да забравиш кой си и какъв си, и в един момент да се превърнеш в нов човек – този който всъщност си!"

[mechobikov]

Вал, ти употребяваш детерминизъм като синоним на законност, а аз като синоним на предопределеност.

Закона не гарантира нищо на по слабия. Закона се създава от едни воли, с цел да ограничава свободата на други воли. За волите създателки - закона е врата в полето. Закона не гарантира нищо на слабите. Напротив беззаконието и свободните обединения и разединения осигуряват най добра защита на всички, и слаби и силни. Но това е друга и много дълга дискусия.

[mechobikov]

Ще дойдеш на нашата.
Имаме свобода, защото детерминизмът ни я гарантира.

Детерминизмът, не може да гарантира нищо.

Детерминистката философия не може да обясни съществуването на живота и свободната воля.

Грешката ти идва от това, че приемаш свободата за зло. Вкарваш морални категории в спора за истината.

[val/she]

Хайде, лека Ви нощ!

[val/she]

Огледай се около себе си. Тези дето сте физически по слаби, по малка свобода ли имате ???

Абсолютно винаги има баланс на воли. Той е неизбежен. И е осезаем. Живота го доказва.

Ще дойдеш на нашата.
Имаме свобода, защото детерминизмът ни я гарантира.

[val/she]

Според будизма след осъзнаването на абсолютната свобода, човек става буда и може действително веднага да достигне нирвана, но може и да не умре веднага, а да продължи да живее, зависи от волята му.

В Православието също има това състояние на нирвана- исихия.

[mechobikov]

E, тези,които сме физически по- слаби ще бъдем лишени от "свободна воля".
Предпочитам баланс на воли.

Огледай се около себе си. Тези дето сте физически по слаби, по малка свобода ли имате ???

Абсолютно винаги има баланс на воли. Той е неизбежен. И е осезаем. Живота го доказва.

[mechobikov]

Според мен абсолютната свобода е индивидуална, и тя може да съществува само тогава, когато...... свърши батерията

Според будизма след осъзнаването на абсолютната свобода, човек става буда и може действително веднага да достигне нирвана, но може и да не умре веднага, а да продължи да живее, зависи от волята му.

[val/she]

Не може да се докаже нито едното нито другото. Недетерминираността обаче е за предпочитане, тъй като естествено обяснява свободната воля и живота.

E, тези,които сме физически по- слаби ще бъдем лишени от "свободна воля".
Предпочитам баланс на воли.

[mechobikov]

Искаме или- Не, реалният свят е детерминиран. В полето на духа е възможна тази абсолютна свобода.

Не може да се докаже нито едното нито другото. Недетерминираността обаче е за предпочитане, тъй като естествено обяснява свободната воля и живота.

[val/she]

Свобода и грешка са абсолютни синоними. Връзката е тогава и само тогава. Тъждествени са.

1. Ако света е детерминиран - не съществуват нито свобода нито грешка.
2. Ако света е недетерминиран, има възможност за свободен избор (грешен избор).
3. В момента, в който имаш възможност да сгрешиш, ставаш свободен

Искаме или- Не, реалният свят е детерминиран. В полето на духа е възможна тази абсолютна свобода.