If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
ЧАРЪТ на НЕЩАТА от ЖИВОТА..., или: "Защо царят трябва да бъде гол...винаги!" :)
Връзка пресен лук, връзка пресен чесън, връзка пресен спанак, 300 грама гъби /150 манатарки, 150 печурки/, чаша ориз, половин чаша прясно мляко и половин чаша кисело мляко, половин лъжичка червен пипер /по желание/, зехтин, черен пипер, сол и магданоз на вкус.
На умерен огън,в зехтинът леко запържваш почистеният и нарязан пресен лук и почистения и нарязан спанак. Добавяш почистеният и измит ориз и продължаваш за запържваш. След минута добавяш измитите и нарязани на едро гъби. След две- три минути посипваш с червения пипер. След като и той се запържи добавяш чашата с прясно мляко, като я допълваш с вода и добавяш още две чаши и половина вода. Слагаш сол на вкус, черен пипер и магданоз, изсипваш в тавичка и печеш около 20 минути на 200 градуса във фурната /горе-долу, не съм засичала/
Изчистеният чесън и киселото мляко са гарнитура
Това наистина ми изглежда много специално на вкус...
Има малък проблем: не правя списъци за покупките, но дори и да променя мисленето си - едва ли ще мога да намеря всички продукти на едно място, нещо повече - гъбите са 2 вида... Не намеря ли нещата на едно място, няма шанс рецептата да бъде изпълнена перфектно и ако човек си има набор от продукти, към които се стреми - печели време...
Т.е. - онова, което казвам е, че дамите, които се стараят, за да изпипат нещата до някакви висоти - като че намаляват /това да не се възприема като критика - каквото повикало, такова се и обадило и това е валидно за двата пола.../, пък и какви са им стимулите за старанието, освен ако не са решили да зарадват детИтУ......, което на следващия ден, за да разнообрази нещата от живота - прави поредния гаф и за кратко разколебава майчините чувства, но това е за момент...
Филенцата са толкова тънки, че гледайки през тях може да прочетеш вестник
П.П. Мразя риба!!!
Ха, още в зората на турските сериали имаше един за Мимик Баклаваджиолу. Там журито така определяше чия баклава е най качествена. Ако може да се чете вестник през корите
Има разлика. Знам. Но почти няма разлика. Tnm сега ще дойде да обясни.
Пък аз пилешка супа не обичам. Боб чорба с люти чушки е много вкусно. Леща чорба също. На обяд ядохме зеленчукова супа, а за салата - зелена салата с краставици и зелен лук.
Има разлика. Едното растение в повечето случаи е култивирано /спанака/ и другото расте на воля из градините и поляните /лапад/. Спанакът е по-смарагдово зелен, лъскав с широки листа, а лапада е сивкавозелен, матов и листата се продълговати.
За ориз предпочитам спанак, за баница - лапад.
Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
Мечо
Не правя разлика между спанак и лапад, но очевидно не съм толкова навътре с подробностите.
Бях избирал спанака /китка по китка/, като бях планирал да го правя с ориз /също нещо, което не съм правил, а и не зная някъде да сервират такъв вид ястие/, но с яйцата и изварата стана божествено и забравих за ориза...
Като каза чорба, та се замислих дали изобщо има супа, която да не обичам, но май има: шкембе-чорбата и пачата са нещо, което не хапвам
Има разлика. Знам. Но почти няма разлика. Tnm сега ще дойде да обясни.
Пък аз пилешка супа не обичам. Боб чорба с люти чушки е много вкусно. Леща чорба също. На обяд ядохме зеленчукова супа, а за салата - зелена салата с краставици и зелен лук.
Не правя разлика между спанак и лапад, но очевидно не съм толкова навътре с подробностите.
Бях избирал спанака /китка по китка/, като бях планирал да го правя с ориз /също нещо, което не съм правил, а и не зная някъде да сервират такъв вид ястие/, но с яйцата и изварата стана божествено и забравих за ориза...
Като каза чорба, та се замислих дали изобщо има супа, която да не обичам, но май има: шкембе-чорбата и пачата са нещо, което не хапвам
Връзка пресен лук, връзка пресен чесън, връзка пресен спанак, 300 грама гъби /150 манатарки, 150 печурки/, чаша ориз, половин чаша прясно мляко и половин чаша кисело мляко, половин лъжичка червен пипер /по желание/, зехтин, черен пипер, сол и магданоз на вкус.
На умерен огън,в зехтинът леко запържваш почистеният и нарязан пресен лук и почистения и нарязан спанак. Добавяш почистеният и измит ориз и продължаваш за запържваш. След минута добавяш измитите и нарязани на едро гъби. След две- три минути посипваш с червения пипер. След като и той се запържи добавяш чашата с прясно мляко, като я допълваш с вода и добавяш още две чаши и половина вода. Слагаш сол на вкус, черен пипер и магданоз, изсипваш в тавичка и печеш около 20 минути на 200 градуса във фурната /горе-долу, не съм засичала/
Изчистеният чесън и киселото мляко са гарнитура
Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
Мечо
Зара, като каза спанак. Много обичам чорба от спанак или от коприва. Може и от лапад.
Не правя разлика между спанак и лапад, но очевидно не съм толкова навътре с подробностите.
Бях избирал спанака /китка по китка/, като бях планирал да го правя с ориз /също нещо, което не съм правил, а и не зная някъде да сервират такъв вид ястие/, но с яйцата и изварата стана божествено и забравих за ориза...
Като каза чорба, та се замислих дали изобщо има супа, която да не обичам, но май има: шкембе-чорбата и пачата са нещо, което не хапвам
Верно много си писал Преди малко докато хапвах четох Но честно казано вече много рядко поглеждам там, а причината е че просто не се сещам да го правя. В момента съм на вълна изкуство, и то истинско и неподправено. По-точно преоткривам някои уникални, но непознати ми до преди месеци писатели и поети, всъщност познати ми само като имена не и като творчество... и сякаш се раждам отново!!! Т.нар. Beat Generation от средата на миналия век в САЩ - Джак Керуак, Алън Гинсбърг, Уилям Бъроус и последното ми най-прясно откритие Хенри Чарлз Буковски! Това са моите хора братле - уникални творци, фенове на дзен, неразбирани от всички, но истински и духовно чисти. И макар че самотата, алкохолът и хазартът са били неизменни техни спътници, те според мен са в известен смисъл истинско олицетворение на свободата.
Айде тръгвам по задачи, лек ден и до после!
Това пък го написах в темата за гледните точки, след като прочетох поста на tnm за камбанариите.
"Господ не е попа. Не е и църквата. Не са и иконите. Не е и самия господ. Господ това са камбанариите. Колкото повече и по различни камбанарии, толкова по близо до господ."
Мечо
Чак сега си обясних философски защо писанията на tnm и Манков ми допадат. И те са инкомпатибилисти и индетерминисти. Много рядко срещана порода.
Верно много си писал Преди малко докато хапвах четох Но честно казано вече много рядко поглеждам там, а причината е че просто не се сещам да го правя. От известно време съм на вълна изкуство, и то истинско, спонтанно и неподправено. По-точно преоткривам някои уникални, но непознати ми до преди месеци писатели и поети, всъщност познати ми само като имена не и като творчество... и сякаш се раждам отново!!! Т.нар. Beat Generation от средата на миналия век в САЩ - Джак Керуак, Алън Гинсбърг, Уилям Бъроус и последното ми най-прясно откритие Хенри Чарлз Буковски! Това са моите хора братле - уникални творци, фенове на дзен, неразбирани от всички, но истински, осъзнати и духовно чисти. И макар че самотата, алкохолът и хазартът са били неизменни техни спътници, те според мен са в известен смисъл истинско олицетворение на свободата.
Коментар