ЧАРЪТ на НЕЩАТА от ЖИВОТА..., или: "Защо царят трябва да бъде гол...винаги!" :)

[mechobikov]

И аз така си мисля. Пластмасата не се била разграждала. И какво като не се разгражда ???

[mechobikov]

http://vbox7.com/play:298d428e

[mechobikov]

Няма да ми противоречите щото

http://vbox7.com/play:2ce90d27

[mia11]

Значи и двете ви ще горя на КЛАДАТА.

Амин!

[mechobikov]

Аз ще отговоря така, че едното не пречи на другото. Нищо не им пречи да бъдат в хармония.

Значи и двете ви ще горя на КЛАДАТА.

[mia11]

Аз ще отговоря така, че едното не пречи на другото. Нищо не им пречи да бъдат в хармония.

[mechobikov]

Миа и Вал, абсолютно съм съгласен с последния(те) (на всяка от двете) ви пост(ове). Само не мога да разбера, защо са в полемична форма. И аз казвам същото.

Особено Вал. Това за затвора за втори път го повтаряш. СЪГЛАСЕН СЪМ. И аз така мисля. Даже съм го и казвал един два пъти във форума.

Не съм съгласен с теб, когато величаеш компатибилизма !!! Когато твърдиш, че хем може да има свободна воля, хем светът да е детерминиран.

[val/she]

Респект, бре Мечо, за ентусиазма и упоритостта ти!
Трудно, да не кажа невъзможно е, когато сме на различни честоти, да достигаме до еднакви изводи. Всеки сам за себе си разбира свободата.
За мен, например, най-важно е свободата да ти е в съзнанието. Там ако я имаш, никой не може да ти я отнеме, но и нямаш свободата да я отнемеш от нечие друго съзнание.

И аз това му казвам и неслучайно, истински свободните хора, не ги плаши затвор. Просто се реорганизират и използват "новата възможност".

[mia11]

Респект, бре Мечо, за ентусиазма и упоритостта ти!
Трудно, да не кажа невъзможно е, когато сме на различни честоти, да достигаме до еднакви изводи. Всеки сам за себе си разбира свободата.
За мен, например, най-важно е свободата да ти е в съзнанието. Там ако я имаш, никой не може да ти я отнеме, но и нямаш свободата да я отнемеш от нечие друго съзнание.

[mechobikov]

Ако в един наклонен улей, с ширина малко по голяма от една топка, поставим 2 топки бяла и черна, като черната е по на ниско от бялата. И ако пуснем топките да се търкалят свободно, черната топка ще достигне задължително първа до края на улея. Това е в случай, че топките нямат свободна воля. Ако обаче топките имат свободна воля и могат да си сменят местата, когато им е кеф на тях самите, тогава не се знае, коя топка ще стигне първа до края на улея.

Имаме два взаимно отричащи се модела:

1. Детерминиран, при който липсва свободна воля.
2. Не детерминиран, при който съществува свободна воля.

И няма нищо друго възможно !!!

Светът е инкомпатибилен и индетерминиран !!!

[mechobikov]

Ми то не напразно в природата не оцелявали най- силните или най-интелигентните, а най-приспособимите.
Но не ми е ясно защо отричаш детерминизма, като най- очевидното доказателство за наличието му, е раждането и смъртта.

Точно обратното, раждането и смъртта са свързани с живота, който е необясним чрез детерминизма. Живота се характеризира със свободна воля, която е немислима при единен причинно следствен континуум. Ако света е детерминиран, нарушаването на причинно следствения континуум е невъзможно. Грешката е невъзможна. Свободната воля е невъзможна. Живота е невъзможен. Дори и да съществува детерминиран свят, няма кой да го види, тъй като в него е невъзможно да има живот.

[tnm]

Не може да не знаеш, обаче, че учените лансират и най-новата си хипотеза, а именно - белият мечок е в пъти по-малък хищник от бялата мечка...

Зависи колко е палав и подир колко бели мецанки тича.

[зарата]

Хммм, твоят пример е частен случай. В животинските и растителните съобществата има вътрешни механизми, които в определени ситуации се оказват решаващи за оцеляването на вида.
Например, както ти самият спомена "себеподобните си" , т.е някои популации оцеляват благодарение на това, че живеят на стадо.
В екологията съществуват понятието "пластичност на вида". В зависимост от пригодността си да оцеляват при промяната на факторите на околната среда организмите биват еврибионти (с голяма пластичност) и стенобионти (с малка пластичност). Лисицата е най-характерния представител на еврибионите - среща се от екватора до полярния кръг. От стенобионтите ще спомена балканската пъстърва - тя може да изчезне дори само при покачването на температурата на водата, в която живее с няколко градуса.
Бялата мечка също е стенобионт, а тя както знаеш е най-големият хищник. Обаче, я е изкарай от ледовете ...
Така че, гладът си е глад, но ... околната среда и физиологията на отделните видове също си казват тежката дума

Не може да не знаеш, обаче, че учените лансират и най-новата си хипотеза, а именно - белият мечок е в пъти по-малък хищник от бялата мечка...

[tnm]

Ми, в интерес на истината, да опитам да разшифровам казаното...

Ако по някакви причини си изостанал от себеподобните в някакви обширни тревни площи и съвсем случайно, проклинайки съдбата - попаднеш пред погледа на царя на жУотните - а той някак - усещаш интуитивно - като че ли те гледа с погледа на прекалено изгладнял, дори фантазира, че си обедното му меню...

...та, в една подобна ситуация, как ли да се приспособим по-добре, защото сме уж в графата на най-приспособимите - и дали аджеба имаме шанс да оцелеем, па дори искри от глад да прехвърчат и от нашите очи...

И другото ми идва наум, кой пък би оцелял между по-силният и по-интелигентният и дали оцелелият между тях би трябвало да попадне в графата на "най-приспособимите", а тогава "приспособимите" да бъдат разводнени като особен тип категория?...

Само се замислих, де...

Хммм, твоят пример е частен случай. В животинските и растителните съобществата има вътрешни механизми, които в определени ситуации се оказват решаващи за оцеляването на вида.
Например, както ти самият спомена "себеподобните си" , т.е някои популации оцеляват благодарение на това, че живеят на стадо.
В екологията съществуват понятието "пластичност на вида". В зависимост от пригодността си да оцеляват при промяната на факторите на околната среда организмите биват еврибионти (с голяма пластичност) и стенобионти (с малка пластичност). Лисицата е най-характерния представител на еврибионите - среща се от екватора до полярния кръг. От стенобионтите ще спомена балканската пъстърва - тя може да изчезне дори само при покачването на температурата на водата, в която живее с няколко градуса.
Бялата мечка също е стенобионт, а тя както знаеш е най-големият хищник /сухоземен/. Обаче, я е изкарай от ледовете ...
Така че, гладът си е глад, но ... околната среда и физиологията на отделните видове също си казват тежката дума

[зарата]

Ок, може би си добре приспособим индивид.

Тези дни, благодарение на разни обстоятелства, достигнах до един извод за храната(лично мой).

Който приема храната като враг,
приема химията като приятел.

И аз имам девиз /извод/: който НЕ приема храната като враг - вътрешните му коленни медиални връзки се възстановяват много по-скоростно...