ЧАРЪТ на НЕЩАТА от ЖИВОТА..., или: "Защо царят трябва да бъде гол...винаги!" :)

[mechobikov]

ДРЕМЕЩИЯТ УЧИТЕЛ
Един Учител обикновено дремел всеки ден по обяд. Веднъж децата-монаси го питали защо прави така, а той им отговорил:
— Така аз всеки ден ходя в страната на мечтите. Там се срещам със старите мъдреци, както е правил Конфуций.
Веднъж през деня било много топло и децата-монаси задрямали. Когато Учителят ги видял им се скарал за това, което са сторили.
— Учителю, ние бяхме в страната на мечтите, за да се срещнем със старите мъдреци, както е правил Конфуций — обяснили те с усмивка.
— И какво ви казаха мъдреците? — запитал Учителят.
— Когато ги срещнахме, ние ги попитахме дали идва тук всеки ден нашият Учител. Те ни отговориха, че никога не са виждали този човек


Учениците са много напреднали. Те вече са се освободили от сляпото преклонение пред авторитетите. Имат високо самочувствие, самостоятелно мислене и умение да оценяват правилно свободата и достойнството. Осъзнали са, че човек е грешен и общуват непринудено с учителя, независимо дали той е сгрешил или те самите.

[mechobikov]

РАЗГОВОР С РЪЦЕ
Всеки странстващ Чан будистки монах можел да се установи в даден храм при условие, че победи в словесен двубой тези, които живеят в храма. Ако не успее, трябва да напусне храма.
В един храм живеели двама братя монаси. По-големият брат се учел добре, а по-младият бил глупав, а освен това и едноок. Веднъж в храма пристигнал един странстващ монах и решил да се засели. По тази причина, според обичая той решил да побеседва за възвишеното учение с местните монаси.
По-големият брат бил много изморен от целодневните занятия и изпратил за разговора по-младия си брат:
— Иди и проведи разговора в мълчание — посъветвал той брат си.
Странстващият монах и по-малкият брат отишли до светините и седнали. След известно време гостът отишъл при по-големият брат и му казал:
— Твоят малък брат е чудесно момче. Той ме победи.
— Разкажи ми моля ти се разговорът ви — полюбопитствал баткото.
— Отначало — започнал странникът — аз повдигнах един пръст, символизирайки просветленият Буда. Тогава брат ти повдигна два пръста, символизирайки Буда и учението му. Аз пък повдигнах три пръста, символизирайки Буда, учението му и неговите последователи, живеещи хармоничен живот. Тогава твоят брат ме трясна в лицето със свит юмрук, показвайки ми, че и трите са произлезли от едно място. Така гой ме победи и вече нямам право да оставам тук. При тези думи странстващият монах си тръгнал.
— Къде е този човек — извикал малкият брат, приближавайки се към големия.
— Разбрах от него, че си го победил в спора — посрещнал го големия брат. — Разкажи ми за какво спорихте?
— Ами, гледа ме, гледа ме и ми показа един пръст, намеквайки ми, че имам само едно око. Но тъй като той е странник, реших да бъда вежлив с него и му показах два пръста, поздравявайки го с това, че той има две очи. Тогава този грубиян ми показа три пръста, намеквайки отново, че двамата заедно имаме три очи. Аз се вбесих и го праснах с юмрук в лицето, а той избяга. Така разговорът приключи.


Двамата спорещи са на различно ниво в обучението си. Всеки си има своя истина, различна от истината на другия. Оттам произлизат неразбирателството и комичната ситуация. Когато за първи път чух тази история много се смях.

[mechobikov]

Умишленото допускане на логически грешки не е простотия. Поставен благодарение на грешката в нова причинно следствена логическа верига разумът има възможност да докаже заблужденията (истините, аксиомите) на старата причинноследствена верига като неверни, да ги осъзнае и да прецени дали му харесват или следва да ги изхвърли от себе си.

Без да допусне грешка, разумът е неспособен да докаже заблужденията (истините, догмите) на логическата верига, в която се намира, като неверни и по този начин да ги осъзнае. Ако никога не допусне логическа грешка, разумът винаги ще доказва заблужденията си като абсолютна истина.

Прилагам следните мъдрости в подкрепа на доводите си:

"Грешката е вярна" Народна мъдрост
"Човек се учи от грешките си" Народна мъдрост
"Единственото ценно нещо е интуицията" Алберт Айнщайн
"Специалист е човек, който е направил всички възможни грешки в своята област на познанието" Нилс Бор

[зарата]

Честита Цветница на всички именици и на всички дами!!

От zarco съм запомнил, че днес всички дами празнуват, защото са цветята в живота.../ни/.

Днес, дори в късният следобяд, в Храма имаше опашки с чакащи да си вземат от осветените върбови клонки.

Специално за съфорумците съм свил венец от върбови клонки, с вплетен дъхав здравец от Витоша - близо до Боянският водопад /от zarco съм чувал, че там расте/...... и съм извършил процедурата по осветяването в непосредствена близост до иконата на Мадоната с младенеца в Храма...

http://www.youtube.com/watch?v=bc_pH8ypJeA

http://www.youtube.com/watch?v=ToqU4YUzv-w

/техническо съобщение: моля, влизайте само по веднъж в клиповете, защото касичката ми вече се препълни и нямам къде да си държа стинките от клипчетата в тубата - вече не мога да ги преброя - като чичо Скруч съм се заровил в тях до гушата.../

[mechobikov]

ДВАМАТА УЧИТЕЛИ
Живели наблизо двама известни Учители. Те били твърде различни по характер. Единият стриктно спазвал всички заповеди на Буда, не пиел възбуждащи напитки и не ядял след 11 часа сутринта; а другият никога не съблюдавал заповедите, ядял, спял и пиел когато си поиска.
Веднъж стриктният Учител посетил другия, а той в това време пиел вино, въпреки че будистите не трябвало да вкусват дори и капка.
— Здравей братко — казал пийналият Учител. — Не искаш ли да пийнеш с мен?
— Аз никога не пия — важно казал стриктният Учител.
— Който не пие, той даже не е човек — заключил дълбокомислено пийналият.
— Нима не ме смяташ за човек, само защото не пия тази отрова — възкликнал гневно стриктният Учител. -- Ако аз не съм човек, то тогава какъв съм, според теб?
— Буда! — отговорил подпийналият Учител.


И двамата учители са просветлени. Те са различни по характер, но приемат спокойно различията и общуват свободно един с друг, без напрежение. Дзен е във всекидневието. На всеки, в неговото си всекидневие. Двамата са с високо самочувствие и в мир със себе си и всеки със своя начин на живот, но също така са наясно с различията между хората и тяхната свобода всеки сам да избира, как да живее. Няма нетърпимост и укори между тях. Всеки признава правото на другия да бъде себе си. Същевременно никой от тях не позволява на никой друг да му дава тон в живота. Трезвеният учител се ядосва преди да разбере шегата на пийналия си колега.

[mechobikov]

Приятелю, Мечо,

Виж, това е нашия МАМУН, с приятелите си АНАРХИСТИ !!!
http://vbox7.com/play:3c8c388d

[mia11]

Приятелю, Мечо,

[mechobikov]

Манков, в ОНЯ форум ми зададоха въпроса, не били ли същите противоположности доброто и злото, както свободата и ограничението. С какво свободата и ограничението били по велики примерно от доброто и злото. Отговорих им така.


Не е същото както с доброто и злото, защото свободата е отрицание на ограничението, а доброто не е отрицание на злото. Логиката е присъща на ограничението. Логиката е присъща единствено на ограничението. Логиката не е присъща нито на доброто, нито на злото. Грешката в логиката е присъща на свободата. Грешката не е присъща нито на доброто, нито на злото. Свободата е отрицание на логиката. Свободата е грешка. Който греши е свободен. А човек е грешен. Следователно свободен. Всички хора са свободни, но не всички осъзнават свободата и поради тази причина не си търсят ограниченията на които, робуват чрез логиката, и са лесно манипулируеми и податливи на внушения.


Сега, оттук нататък е въпрос на свободен избор на вяра.

Аз приемам (без доказателство), че не може да съществува абсолютна истина. Това го наричам абсолютна свобода. Или свободата, това е несъществуването, нищото, пустотата (шунята). Нищото е свободно от всякакви ограничения и е абсолютно непредсказуемо. Свободата е самото небитие, тя не може да се види, не може да се пипне, не може да се обясни. Може само да се осъзнае. Как може да се осъзнае. Като се осъзнават ограниченията и се отхвърлят по пътя към достигане на пустотата. Как се осъзнават ограниченията. Осъзнават се чрез манипулации (допускане на умишлени и неумишлени логически грешки).

[val/she]

Нещата не са такива каквито изглеждат е казал Буда. За да съм напълно свободен значи или съм се слял с нещата и аз е нищо, или аз е всичко. Иначе няма симетрия и пълна свобода. Всичко и нищо е едно и също.

Ти си това, което мислиш. Виждаш това, което мислиш и си това, което виждаш.

Сън в нечия друга глава.

Веднъж монахът Джуан Дзъ сънувал, че е пеперуда- една весело хвърчаща пеперуда. Радвал се от сърце и не съзнавал, че е Джуан Дзъ. Но внезапно се събудил, учудил се, че е Джуан Дзъ, и не могъл да разбере следното: дали всъщност той е Джуан Дзъ, който е сънувал, че е пеперуда, или пък е пеперуда, която сънува, че е Джуан Дзъ?!.

[val/she]

Чак толкова не ви се разтворило ( в хим. смисъл на думата) егото, че да нямате проблем с екзистелциалността си.
Или пък, там да е причината...

[mechobikov]

Щото кво е "Аз", Мечо?

Аз не съм аз изначално. Но и - Аз съм аз крайно.

Това неразрешимо противоречие показва, че има нещо гнило в/с "Аз".

Донекъдей, Мечо, съм разбрал тая гнилота на немоето "Аз" и донекъдей се справям, стъпил на границите на това "Аз" и гледайки натам и навам, то ест - към "Аз" навътре и към извън"Аз" навън.

Но ако обърнем всички посоки наобратно - най-накруя става същото Логика, логика...

Нещата не са такива каквито изглеждат е казал Буда. За да съм напълно свободен значи или съм се слял с нещата и аз е нищо, или аз е всичко. Иначе няма симетрия и пълна свобода. Всичко и нищо е едно и също.

[vmankov]

Щото кво е "Аз", Мечо?

Аз не съм аз изначално. Но и - Аз съм аз крайно.

Това неразрешимо противоречие показва, че има нещо гнило в/с "Аз".

Донекъдей, Мечо, съм разбрал тая гнилота на немоето "Аз" и донекъдей се справям, стъпил на границите на това "Аз" и гледайки натам и навам, то ест - към "Аз" навътре и към извън"Аз" навън.

Но ако обърнем всички посоки наобратно - най-накруя става същото Логика, логика...

[mechobikov]

Да, на третото повикване аз щех да си замълча. Сега, на тея години и опит.

Но на млади години, дошъл като ученик на майстора, щешоф секи път да казвам "Аз!", докато оня не ме огрее най-накрая с една гьостерица по гърба или, ако съм му любим ученик - по глъвътъ

И аз така. Това е един от любимите ми коани, заедно с този за знамето.

[vmankov]

УЧИТЕЛЯТ И ЛИ
Един ден Учителят извикал един от учениците при себе си:
— Ли!
— Да! — отговорил ученикът.
— Ли! — извикал отново Учителят. ;
— Да! — отвърнал отново ученикът.
— Ли! — извикал трети път Учителят.
— Да! — отново отвърнал ученикът.
— Извини ме, — казал Учителят — че толкова пъти виках името ти. Но, всъщност, ти трябваше да ми се извиниш.

Да, на третото повикване аз щех да си замълча. Сега, на тея години и опит.

Но на млади години, дошъл като ученик на майстора, щешоф секи път да казвам "Аз!", докато оня не ме огрее най-накрая с една гьостерица по гърба или, ако съм му любим ученик - по глъвътъ

[mechobikov]

УЧИТЕЛЯТ И ЛИ
Един ден Учителят извикал един от учениците при себе си:
— Ли!
— Да! — отговорил ученикът.
— Ли! — извикал отново Учителят. ;
— Да! — отвърнал отново ученикът.
— Ли! — извикал трети път Учителят.
— Да! — отново отвърнал ученикът.
— Извини ме, — казал Учителят — че толкова пъти виках името ти. Но, всъщност, ти трябваше да ми се извиниш.


Ли не е свободен. Той не е разбрал, че думите са само названия на нещата, но не са самите неща. Имената на хората са названия на хората, но не са самите хора. Поради това, той не се усеща и след третото повикване на името му глупаво казва пак "да", вместо да се осъзнае и да благодари на учителя си.