Определено, това е точно за "Чарът на нещата...", когато установяваме, че бизнесът /най-общо/ - почва да разсъждава в унисон с европейските норми..., само да не стане така, че особен вид разсъждения на представители на застрахователите - може да подлее вода на добрата практика на бизнеса...
Ставаше въпрос, именно за работодател, който леко е изпреварил времето, в което живее. Има и такива! Именно затова предположих още снощи, че се касае за ГРУПОВА РИСКОВА ЗАСТРАХОВКА, която той е убеден, че трябва да поддържа...
Фактът, че съм допуснал неточност /ИЗВИНЕНИЯ!/, след като я пречислих към Общото застраховане – означава единствено, че от няколко години не съм се занимавал със застраховане. Най-лесно е човек да погледне в нета /приоритет на някои тук/, за да има основанията да спори. Е, не бях правил това до сега, но се консултирах с нета. Както се казва – по-добре късно...
Разбира се – застраховката – Отговорност на работодателя - е наистина трудна за поддържане. Това е така /по памет/, защото при извършване на строителни работи – доста често съществува голямо текучество на персонала, пряко свързан с работата. Това задължава работодателя и застрахователя – да работят в пълен синхрон, при което периодично да се актуализират списъците на работниците и да се преизчислява дължимата премия, както и при това се въвежда един нов термин – хората, които се занимават знаят какво говоря...
... докато груповата рискова касае средносписъчен състав, а може и да се работи аналогично на посоченият горе начин, като има реквизити, за които пак няма да говоря...
Онова, което искам да обобщя, за да приключа – е, че преди години имах един шеф в застраховането /лека му пръст/, който казваше: „Който се страхува от мечки – не ходи в гората!” – именно в отговор на питане, дали е редно да се сключи даден вид застраховка, ако рискът е висок.
Точно на това искам да се спра с няколко изречения, защото...
1. Няма застраховател, който има лиценз за даден вид застраховка, който да откаже да сключи желаната от нас застраховка /регламентирано в Кодекса.../
Следствие: застрахователите са преценили риска /ТЕ ПОСТОЯННО ПРАВЯТ ТОВА!/, когато предлагат определен продукт, ЗА КОЙТО СА ПОЛУЧИЛИ ПРАВОТО ДА ГО ПРЕДЛАГАТ НА ПАЗАРА. Всички посредници /ИМЕННО, ЗАЩОТО СА ПОСРЕДНИЦИ!/ - са длъжни да съгласуват риска при сключване на застраховките, а клиентите – да заявяват степента на риска. При необходимост – застрахователят изисква от актюерите си ново пресмятане на степента на риска и – оттам – на дължимата премия, за да отговори на изискванията на клиента си – при повишен риск. Не схващам – как тия елементарни неща не се знаят от посредниците? /разбира се – от днес те вече ще се знаят, а догодина – живот и здраве – може и посредниците да забравят, как не са знаели...и да почнат да ни „учат”.../
2. Няма такава „игра” – аз не искам да предлагам, защото ми е нисък комисиона..., т.е. – щом си се хванал на хорото – ще го играеш..., но – който не играе по правилата – вече го казахме – има си регулаторен орган, нека не му изземваме функциите /в съмнения, дали някой ще може да мине между капките, ако.../
3. Очевидно е, че тук няма да се учим и на това – кой е способен да прецени степента на риска в бизнеса на застрахователя – самият той, или – посредниците му..., което е в пряка връзка със следващата точка...
4. Другото интересно е, че много посредници не могат да „се докопат” до компанията, чийто представител тук е Деси... Ама – защо им е това? Работил съм там и добре познавам стройната организация в работата. Рестрикциите по отношение на големият брой дребосъци е налице, именно, защото условията по редица нови /актуални/ продукти, които чета – са наистина доста изгодни, а – онова, на което държат много посредници – високият комисион – също е налице. Фактът, че същата компания работи с определени посредници – показва, че има смисъл от такава стратегия на разделение..., но да не се правя на нечий адвокат.
Всеки има свое мнение. Успехи на предвидливите работодатели, но и на можещите застрахователи /с конкретно подбраните си посредници/!
Ставаше въпрос, именно за работодател, който леко е изпреварил времето, в което живее. Има и такива! Именно затова предположих още снощи, че се касае за ГРУПОВА РИСКОВА ЗАСТРАХОВКА, която той е убеден, че трябва да поддържа...
Фактът, че съм допуснал неточност /ИЗВИНЕНИЯ!/, след като я пречислих към Общото застраховане – означава единствено, че от няколко години не съм се занимавал със застраховане. Най-лесно е човек да погледне в нета /приоритет на някои тук/, за да има основанията да спори. Е, не бях правил това до сега, но се консултирах с нета. Както се казва – по-добре късно...
Разбира се – застраховката – Отговорност на работодателя - е наистина трудна за поддържане. Това е така /по памет/, защото при извършване на строителни работи – доста често съществува голямо текучество на персонала, пряко свързан с работата. Това задължава работодателя и застрахователя – да работят в пълен синхрон, при което периодично да се актуализират списъците на работниците и да се преизчислява дължимата премия, както и при това се въвежда един нов термин – хората, които се занимават знаят какво говоря...
... докато груповата рискова касае средносписъчен състав, а може и да се работи аналогично на посоченият горе начин, като има реквизити, за които пак няма да говоря...
Онова, което искам да обобщя, за да приключа – е, че преди години имах един шеф в застраховането /лека му пръст/, който казваше: „Който се страхува от мечки – не ходи в гората!” – именно в отговор на питане, дали е редно да се сключи даден вид застраховка, ако рискът е висок.
Точно на това искам да се спра с няколко изречения, защото...
1. Няма застраховател, който има лиценз за даден вид застраховка, който да откаже да сключи желаната от нас застраховка /регламентирано в Кодекса.../
Следствие: застрахователите са преценили риска /ТЕ ПОСТОЯННО ПРАВЯТ ТОВА!/, когато предлагат определен продукт, ЗА КОЙТО СА ПОЛУЧИЛИ ПРАВОТО ДА ГО ПРЕДЛАГАТ НА ПАЗАРА. Всички посредници /ИМЕННО, ЗАЩОТО СА ПОСРЕДНИЦИ!/ - са длъжни да съгласуват риска при сключване на застраховките, а клиентите – да заявяват степента на риска. При необходимост – застрахователят изисква от актюерите си ново пресмятане на степента на риска и – оттам – на дължимата премия, за да отговори на изискванията на клиента си – при повишен риск. Не схващам – как тия елементарни неща не се знаят от посредниците? /разбира се – от днес те вече ще се знаят, а догодина – живот и здраве – може и посредниците да забравят, как не са знаели...и да почнат да ни „учат”.../
2. Няма такава „игра” – аз не искам да предлагам, защото ми е нисък комисиона..., т.е. – щом си се хванал на хорото – ще го играеш..., но – който не играе по правилата – вече го казахме – има си регулаторен орган, нека не му изземваме функциите /в съмнения, дали някой ще може да мине между капките, ако.../
3. Очевидно е, че тук няма да се учим и на това – кой е способен да прецени степента на риска в бизнеса на застрахователя – самият той, или – посредниците му..., което е в пряка връзка със следващата точка...
4. Другото интересно е, че много посредници не могат да „се докопат” до компанията, чийто представител тук е Деси... Ама – защо им е това? Работил съм там и добре познавам стройната организация в работата. Рестрикциите по отношение на големият брой дребосъци е налице, именно, защото условията по редица нови /актуални/ продукти, които чета – са наистина доста изгодни, а – онова, на което държат много посредници – високият комисион – също е налице. Фактът, че същата компания работи с определени посредници – показва, че има смисъл от такава стратегия на разделение..., но да не се правя на нечий адвокат.
Всеки има свое мнение. Успехи на предвидливите работодатели, но и на можещите застрахователи /с конкретно подбраните си посредници/!
!
), че даже никога не си следвал път, следвайки "пътя";
Коментар