ЧАРЪТ на НЕЩАТА от ЖИВОТА..., или: "Защо царят трябва да бъде гол...винаги!" :)

[val/she]

Не съм господ, не го мога горното винаги, постоянно, до края на живота си.

Oт което следва, че все има нещо, за което да се извиниш някому.
----------------------------------------------------------------
"Аз" и звярът в мен.
Life of Pi - Tiger Scene

[annbet]

Хората - сме много елементарни в наивитета си - да мислим, че сме дошли на тоя свят, за да редактираме себеподобните...

... за това вървим по едни утъпкани пътеки и постоянно повтаряме на другите: "Ето така се прави!"..

Като че ли самите ние знаем, как се прави...

[vmаnkov]

Но ако в твоите действия теб те няма (будизма), то няма и грешка, щото няма кой да я е направил.

[vmаnkov]

От казаното следва, че трябва да си в кондиция, нащрек, осъзнат относно действията си и последствията им. Непогрешимостта, условно, идва от това, че си видял предварително цялата верига от действия- резултат- като плочки домино.

Не съм господ, не го мога горното винаги, постоянно, до края на живота си.

[val/she]

От казаното следва, че трябва да си в кондиция, нащрек, осъзнат относно действията си и последствията им. Непогрешимостта, условно, идва от това, че си видял предварително цялата верига от действия- резултат- като плочки домино.

[vmаnkov]

От казаното долу следва, че силната непогрешимост е единствено тая, при която можем да грешим само неволно...

Сега остава да отговорим на въпроса, какви са критериите за "неволна" погрешимост и такава, която правим по волята си...

Значи, ако правим нещо, съобразно волята си - и то се смята от околните за грешка, тогава трябва да се съобразим с мнението на околните? Съмнявам се да има логика в това - от гледна точка на нашето /правилно/ мислене!...

Това, че друг смятал за правилни - различни от нашите постъпки - не ни ангажира и НЕ БИ ТРЯБВАЛО да ни смущава...

Не ми пука (морално) какво другите смятат за мои грежки.
Страх ме е от самоосъждането си.

[annbet]

От казаното долу следва, че силната непогрешимост е единствено тая, при която можем да грешим само неволно...

Сега остава да отговорим на въпроса, какви са критериите за "неволна" погрешимост и такава, която правим по волята си...

Значи, ако правим нещо, съобразно волята си - и то се смята от околните за грешка, тогава трябва да се съобразим с мнението на околните? Съмнявам се да има логика в това - от гледна точка на нашето /правилно/ мислене!...

Това, че друг смятал за правилни - различни от нашите постъпки - не ни ангажира и НЕ БИ ТРЯБВАЛО да ни смущава...

[vmаnkov]

Защо да е нахалство?! Всеки може да сгреши неволно.
Аз нямам предвид преднамерени "грешки".

Обяснявам се:

Грешката по определение е неволна, според мен.

Например (един от многото най-различни в животта), при дадено действие несъзнателно си забравил интересите на еди-кого си. А е трябвало да ги помниш...

Тук си виновен: еди-кой си е наранен...

Кофти ти е и молиш еди-кого си да ти прости. Начи: хем те нараних, ама хем прости ми, за да ми е по-леко.
Това е второто пренебрегване на интересите на еди-кого си, този път вече полусъзнателно. Щото този еди-кой си може да иска да се чувстваш виновен и да ти бъде кофти. А може и да не иска. Решението му към теб трябва да бъде оставено само на него, а не да го поставяш натясно заради себе си.

А защо, ако ти прости истински, той те унизява?
Защото по този начин той казва, макар и да не го иска: свалям отговорността за това от теб. И ти се кефиш... А това означава, че си безотговорен...

Не, направил ли си грешка, поеми отговорността изцяло и бъди виновен по собствено решение до края на живота. Ако от това те боли или ти е неуютно вътре в себе си, ще свикнеш, но ще го помниш и, може би, ще си по-внимателен в бъдеще при подобни ситуации с тази обеца на ушото. А може и да изкупиш вината - условието е да я помниш.

А ако не ти е неуютно от твоята грешка, то защо ти е извинение?

[val/she]

А според Мечо това е неизменна част от същността ни която не трябва да прикриваме, иначе се превръщаме в роби

Ааа, Честит празник!

На мечо грешките са свързани със спонтанност. Така мисля. Каквата и глупост да ти хрумне- да не и се противопоставяш. От резултатите разбираш дали е било "грешка" или правилно действие.
Кев, тук си има не нюанси, а огромни разлики м/у едното и другото (м/у спонтанност и преднамереност)

п.п.Вчера гледах "Животът на Пи". Дзен в най-чист вид.

[kev]

Защо да е нахалство?! Всеки може да сгреши неволно.
Аз нямам предвид преднамерени "грешки".

А според Мечо това е неизменна част от същността ни която не трябва да прикриваме, иначе се превръщаме в роби

Ааа, Честит празник!

[val/she]

Искането на извинение е второто нахалство.

Даващият прошка унизява искащия я.

Защо да е нахалство?! Всеки може да сгреши неволно.
Аз нямам предвид преднамерени "грешки".

[vmаnkov]

Признавам, че тази "прошка" е формална. Обикновено, ако се чувствам виновна, се извинявам в момента, при това- искрено.

Искането на извинение е второто нахалство.

Даващият прошка унизява искащия я.

[annbet]

Натиснах бутона "нов отговор" със свито сърце...

Защо, ли?

Затова, защото /в духа на пословичната ми скромност/ - колкото и да съм съвършен мъж, а в тоя форум - съвсем сериозно - е пълно с такива..., пък и те, самите - са много по-напред в "материала" - за нещата от живота.../по отношение на въпроса "Що е то "непогрешимост"?".../

Та, именно с тях /вероятно/ ще е по-добре да си мерите "силните непогрешимости"...

Сигурен съм, че моята непогрешимост е на едно от последните места в "класацията" тук...

[val/she]

Признавам, че тази "прошка" е формална. Обикновено, ако се чувствам виновна, се извинявам в момента, при това- искрено. Ако имам усещането за вътрешна правота, няма как да се извиня дори и протоколно- ще си мълча красноречиво.
Обаче, Аннбет, не мога да не отбележа, че не съм се спънала ни в едно твое, а и на други форумци, покаяние. Това, предполагам, се дължи на силна непогрешимост.

[vmаnkov]

Знаете ли къде е Мечо?