ЧАРЪТ на НЕЩАТА от ЖИВОТА..., или: "Защо царят трябва да бъде гол...винаги!" :)

[annbet]

Цитат: "Здравей тишина, моя стара приятелко,
аз идвам да поговорим отново."

Прочетох в съседна тема горните размишления на една поетеса..., а на мен - само да ми дадат тема - и се оливам...

Та, реших да напиша и аз нещо по темата "Здравей тишина, моя стара приятелко..." и ми се щеше да ударя няколко куплета..., хем - защото, след първият куплет - стигнах до много впечатления от тесните, павирани улички /например – в Созопол, Пловдив и другаде/...

..., все пак, реших да не ви мъча по вечерно време с /НА/мерена реч, пък и реших, че няма да е добре за храносмилането ми - та се ограничих само до тук:

Тишина и самота - дълбоко понякога вдишвам.
За пореден път хвърлям всичко и към тях се стремя.
Видение, колкото необозримо – така и излишно -
разцепи стената на невъзможните страсти... и онемя...

Такива неща /под липсващото слънце/...

[annbet]

Представете си, оказа се, че не мога да правя бял сос... Преди месец опитах, както прочетох, как някой препоръчва да се прави. Къде, ли? Ми то е известно – в нета го научих..., но – при изпълнението – брашното се опитах да запържа в зехтина /си/, но се получи леко кафеникав цвят, защото...

...вероятно, защото в нета не бяха обяснили, че – когато се постави в загрятата мазнина – брашното трябва да се бърка известно време..., а и огънят ми беше малко по-силничък... /някои от хората, освен от нета – се учим и от грешките си, разбира се/...

Все пак, реших да опитам и с леко разбъркване на брашното... Ега ти галактическите проблеми!!!

Ама, какво изобщо съм правил с това брашно, лЕ? При едно пазаруване видях гъби, та ми се развинти фантазията... да творя...Реших да направя гъби с бял сос, та чета, че гъбите се нарязват, морковите и лукът – също и ги поставяме да се варят...., естествено, поколебах се, дали да поставя подправките накрая, но се спрях на варианта – всичко да си ври със зеленчука, включително целина, пъщернак..., не се колебах дълго – да хакна вътре и 5-6 нарязани картофа /нищо, че бях решил да правя само гъби с бял сос.../... На мен ми харесва да има разни подправки, с които разполагам винаги: бял пипер – на зърна, малко чили, сол, копър...Всичко това повря повече от час и половина, така че тръгнаха едни аромати... Тогава отделно си поставих зехтина – около 150 гр. на огъня и вътре – 3-4 лъжици брашно, с бъркане тоя път нещата си останаха белички, след което внимателно смесвах и разбърквах брашното със соса от гъбите – и ги добавих към основното ястие...

Сега – интересното за мен беше нещото, което не бях правил, а именно – разбих 2 Ейца с половин кофичка кисело мляко и с бъркане ги добавих към манЖата...

Оставих всичко да поври още 10-15 минути на бавен огИн и станА супер, като отгоре нарязах и зелен маХданоС...Мммм...То - ароматът беше едно на ръка, но цветът също - в леко жълтеещият сос - едни червени нарязани морковчета, картофите, по-тъмничките парчета гъбки и всичко това с нарязаният зеленият магданоз..., а отстрани, в отделна чиния..., ето какво...

Абе, имах бира, ама си казах, че нещо много постно ми изглежда горното изпълнение /въпреки и питателно/, та се сетих, че имам едни шпроти – рибка, де – малко по-големичките приятели на цацата и взех, че поизпържих от шпротЕтО /въпреки, че не си падам много по запържванията, 1-2 пъти в месеца не вреди, особено в комбинация със зехтин и Омега – ала-бала, които борят лошите холестероли.../.

Оформи се голяма хапка към бирата. Ето как нета ме прави майстор, без да се страхувам да доекспериментирам с разни мои хрумки... Все пак, не съм се родил готвач, но понякога ми се иска да разнообразя нещата, които върша и да се уверя за пореден път, че невъзможни неща за хората – няма, още повече - когато човек върши нещо с желание – то го разтоварва от проблемите на ежедневието... Наздраве!

[annbet]

Благодарско за пожеланията, да ви се връща /малко по-натам, де /!!!/ - все пак, на младите им се полага "да поживеят" - все още докато са млади - с децата си, но "30+" си е почти "40-", а при "40-" на родителите - "децата" бързат да се хвърлят във вихъра на живота, търсят любовта и така нататък..., което пък означава, че всеки иска сам да усети Нещата от живота, както и да почувства чара му... Ъм любовта пък - знаем до какво води - и за "40-" или "40+" това е - някой да ти казва бабо или дядо и - когато почне да разбира от подаръци - да ти подскаже, че е време да му се вземе таблетА... ..., т.е. - всяко гардже, което се излюпи - вече е наясно, какви ще са ценностите в живота му.../...

... а аз мисля да ги ориентирам към спорта и двигателната активност - езиците и компютрите ги хващат между другото /от тях не можем да ги "опазим"......

...за откриващите нещо хубаво във всички сезони, предстои да се уверим в красотата на пролетта, но имаше и хубави зимни дни на Витоша, някои от които изглеждаха ето така:

[val/she]

Да ти е жив и здрав.

[tnm]

Чарът си е чар...... Чаровни неща са ставали днес...

Кратко и ясно:

... един от родените днес българи - се оказа, че ми бил роднина..., представете си - падаЛ ми се внук /четвърти по ред!/: да е здрав и щастлив, да надмине дядо си във всичко - и по ръст, че и по акъл и така нататъкА...

Пожелавам на всички поне двойно повече деца, а внуците ще си ги "родите" мнооооого по-лесно /когато им дойде времето, разбира се - стига да не отлагате нещата прекалено много/...

В такъв шампионски стил никаква демография и проблемите около нея - няма да ни притесняват и ще останат някъде в миналото...

Наздраве!

Гледай ти, гледай ти ...
За коледният подарък знаехме ... сега научихме и за овнето.
Още ще си признаеш ти

П.П. Да са ти живи и здрави!

[annbet]

Чарът си е чар...... Чаровни неща са ставали днес...

Кратко и ясно:

... един от родените днес българи - се оказа, че ми бил роднина..., представете си - падаЛ ми се внук /четвърти по ред!/: да е здрав и щастлив, да надмине дядо си във всичко - и по ръст, че и по акъл и така нататъкА...

Пожелавам на всички поне двойно повече деца, а внуците ще си ги "родите" мнооооого по-лесно /когато им дойде времето, разбира се - стига да не отлагате нещата прекалено много/...

В такъв шампионски стил никаква демография и проблемите около нея - няма да ни притесняват и ще останат някъде в миналото...

Наздраве!

[annbet]

Преди годни имаше една поредица- "Руска и съветска класика". Сравнително луксозни издания. Имам от нея Тютчев. На едната страница на русском языке, а от другата- на болгарском . :

НАШИЯТ ВЕК

Духът е днес развратен, не плътта!
И най- отчаяно човек тъгува.....
Той търси лъч сред мрака на нощта
и зърнал го - пак с ропот негодува.

Изгарян от безверие и срам.
търпи днес нетърпимите неволи,,,
И своята погибел вижда сам
и жажда вяра той- но пак не моли...

Не ще отрони, нищо че в тегла
скърби пред портите неумолими:
"Пусни ме! Вярвам, господи! Ела,
в неверието мое помогни ми!...."

10 юни 1851

/превод Кирил Кадийски/

НАШ ВЕК

Не плоть, а дух растлился в наши дни,
И человек отчаянно тоскует...
Он к свету рвется из ночной тени
И, свет обретши, ропщет и бунтует.

Безверием палим и иссушен,
Невыносимое он днесь выносит...
И сознает свою погибель он,
И жаждет веры... но о ней не просит.

Не скажет ввек, с молитвой и слезой,
Как ни скорбит перед замкнутой дверью:
«Впусти меня! — Я верю, боже мой!
Приди на помощь моему неверью!..»

10 июня 1851


п.п.Кое те присети за Тютчев?
п.п.п. Не можах да го намеря в нета на бг и го писах на ръка.

Това де - именно това ме подсети - текстът на Миряна, чут днес в изпълнение на Щурците - някъде, всред всемирните красоти на природата ни..., именно той ми светна лампичката: очевидно - най-после съм узрял, за да науча неща, за които не съм имал време до сега..., пък и никога не съм попадал на стиховете Тютчеви...

[val/she]

Преди годни имаше една поредица- "Руска и съветска класика". Сравнително луксозни издания. Имам от нея Тютчев. На едната страница на русском языке, а от другата- на болгарском . :

НАШИЯТ ВЕК

Духът е днес развратен, не плътта!
И най- отчаяно човек тъгува.....
Той търси лъч сред мрака на нощта
и зърнал го - пак с ропот негодува.

Изгарян от безверие и срам.
търпи днес нетърпимите неволи,,,
И своята погибел вижда сам
и жажда вяра той- но пак не моли...

Не ще отрони, нищо че в тегла
скърби пред портите неумолими:
"Пусни ме! Вярвам, господи! Ела,
в неверието мое помогни ми!...."

10 юни 1851

/превод Кирил Кадийски/

НАШ ВЕК

Не плоть, а дух растлился в наши дни,
И человек отчаянно тоскует...
Он к свету рвется из ночной тени
И, свет обретши, ропщет и бунтует.

Безверием палим и иссушен,
Невыносимое он днесь выносит...
И сознает свою погибель он,
И жаждет веры... но о ней не просит.

Не скажет ввек, с молитвой и слезой,
Как ни скорбит перед замкнутой дверью:
«Впусти меня! — Я верю, боже мой!
Приди на помощь моему неверью!..»

10 июня 1851


п.п.Кое те присети за Тютчев?
п.п.п. Не можах да го намеря в нета на бг и го писах на ръка.

[annbet]

Мотото:

А пътят - опнат като нерв.
Животът - пак неразгадаем!...

http://www.klip.bg/%D1%89%D1%83%D1%8...d143dbbfa.html

Ето нещо – в носталгично- романтичен стил и с лека, ненатрапваща се ирония /за който може да я усети, без да фучи около тоталитаризЪма на миналото, част от който – малко, или много – сме били всички..., ама пък си мълчахМЕ..., то не беше раболепие, въртене на опашки, лизане на подметки..., което, между впрочем - си е валидно и днес за постоянно възпроизвеждащите се лизачи /въпрос на оцеляване за някои индивиди.../..., т.е. – както казват – нищо ново под слънцето..., но не това е основната ми мислА, де.../

Думата ми беше за това, кого точно „ПРЕПРОЧИТА дежурният по свят”: той ПРЕпрочитал /понеже нямаЛ много работа/ - та - ПРЕпрочитаЛ си поета Тютчев.... Кой беше па тоА?

Па и аз реших да прочета нещо от самият Тютчев..., не – защото /като дежурния/ нямам много работа, а по-скоро от любопитството на незнаещият...

Та – ето го Тютчев... /заедно с не по-малко поетът - майстор-преводачът – Григор Ленков?/:


Природата не помни ден, ни век,
годините ни призрачни не смята
и осъзнава изведнъж човек,
че той е сън за нея на земята.

Поред тя своите рожби, всички нас,
щом свършим битката си безполезна,
приветства пред раззинатата паст
на всепоглъщаща и миротворна бездна.

Само един поглед към годините, когато е творена /и преведена/ лириката – е достатъчен, за да ни покаже, че можещият – в която и епоха да се е появил на бял свят – си е именно такъв - можещ..., а от тематиката /независимо от посоката на мислите му/ - отново си правЯ извода: наистина, нищо ново под слънцето...

Нататък сте вие... Стига съм ви натрапвал посоката..., а и часът „за мислене”..., когато и да ни ги налагат – щом са „насила” наложени - винаги това е неподходящо...., все пак – къде-къде по-добре е човек – мъж или жена – да раздвижи меса /не и мисъл/, па да се завърти от едната кълка на другата в удобното легло, за да се отдаде на вечно желаната леност и „заслужен” или не - покой..., когато получава между другото и цялата необходима му информация за НЕЩАТА от ЖИВОТА – в полухоризонтално положение..., от лаптопа, насочен към съответната точка на национален, световен, че дори и - междугалактичен конфликт...

Та, лириката – Тютчева - и за мен е - неочаквано – странно точна в изказа си..., писана, преди почти век и половина...

Та, какво от това?

Еми – нищо. Живял един човек с благородническо потекло, преди толкова години, ..., „силата” на словото е достигнала до следващите, за да се уверяВАТ те постоянно, че нищо в живота не е случайно, както и да си казват, че няма какво ново да се сътвори... под слънцето /ни/...

Между другото, така и нямаше да разбера, кой аджеба е тоА Тютчев, ако не беше нашата Миряна Башева - с един леещ се текст /нищо че е творен в тоталитарни времена/, после пък - Щурците, в ранният им /тоталитарен/ период..., все пак – не съм изгубил времето си..., май... Някой си /милиционер/ „препрочитал” Тютчев... или Омир... Иронийка някаква – за ниво на културата /иронично/ на служители в тоталитарна държава..., а пътят винаги ще е опнат като нерв, както и животът ще си остане неразгадаем..., акО и в бъдеще да не влагаТ нищо в позицията „милиционер”, но пък някак римата с „нерв” и общият ритъм в стиховете са се наложили в съзнанието на Миряна...

А пътят - опнат като нерв.
Животът - пак неразгадаем!...

Че какво пък толкова да му гадаем на живота, още повече пък - между двете реперни точки: датите на светването /раждането/ и на угасването...

Тютчев...

Две сили знам — две съдбоносни сили,
те цял живот на прицел ни държат,
от люлката до гроба бдят немили
над нас Смъртта и Злият хорски съд.

И Тя, и Той громят, неотразими,
безотговорни са и той, и тя,
протестите за тях са нетърпими,
запушват те най-дръзките уста…

По-честна е Смъртта, по-безпристрастна,
не се затрогва тя, не се гневи –
коси наред с косата си ужасна
и кротките, и бесните глави.

Но Обществото… То в кипеж раздорен
владее и сърца, и умове;
то не коси наред — о, то из корен
изтръгва най-добрите класове.

Горко на тази гордо-млада сила,
незнаеща ни плахост, ни покой,
която дръзко се е устремила,
с усмивка на уста — в неравен бой.

Когато, съдбоносно осъзнала
правата свои, свойта красота,
очарователна, страх непознала,
се втурва срещу вой и клевета,

челото си зад маска тя не тули,
високо го държи — и като прах
отръсва от къдриците си хули,
заплахи, ругатни, злокобен смях…

И колкото е по-простосърдечна,
по-черна тя изглежда — в бледнина…
Тълпата вечно е по-безчовечна
към искрено-човечната вина.

Март 1869

От оня млад живот, бушувал тук,
от оня кървав — тук плющял — порой,
какво е оцеляло, Боже мой?
Две-три могили — нямам спомен друг…

И два-три дъба — кипрят се над тях,
разкършват ствол и смел, и непокорен,
шумят — и все им е едно, че с корен
там рият памет нечия и прах.

Природата не помни ден, ни век,
годините ни призрачни не смята
и осъзнава изведнъж човек,
че той е сън за нея на земята.

Поред тя своите рожби, всички нас,
щом свършим битката си безполезна,
приветства пред раззинатата паст
на всепоглъщаща и миротворна бездна.

17 август 1871

... аз така, неангажиращо, де...

...ЩоТ, АКО пък бях взел и да се ангажирам - сигурно искри щяха да Фърчат...

[annbet]

Свети Сава...

...по-голяма от Ал.Невски: размери, височина, железобетон, асансьори за хиляден хор, камбани, най-голямата - 6.5 тона...
...чудна акустика - няколко хиляди вградени амфори в различини ъгли...
...мраморът от външната облицовка е поръчан и платен през 1936 г. в Гърция..., войната прекъсва строителството, нооо.... през 1986 то е подновено, като Гърците /много чудно!!!/ изпълняват заплатената поръчка през 1936 г. за доставката на тоновете мрамор на СЪЩАТА договорена вече ЦЕНА!!!...
...белият ангел /вляво от скелето/ - с огромни очаквания към него в преданията..., изографисването продължава...
... подземието е завършено, правят се подстъпите, а там е също било върховно...
...куполът - за първи път - сглобен долу, в центъра на църквата, монтиран с хеликоптери на конзолите с 40 сантиметра разлика в диаметрите...
...изящни мраморни колони - свръх-скъпи, специални технологии...
...и нам кви още подробности, доколкото разбрах - един от най-големите православни храмове...

Като нямам какво друго да правя - обяснявам /се/..., за което пък - толкова е логично - приемам забележки...

а па - за пиячите /ни/ - другото: червеното им вино не струва - едно нашенско мерло /около 4-5 евра/ - бие по вкусови качества и по цена - тяхното уж качествено червено /10 евра/...

[val/she]

Харесаха ми снимките от вътрешността на новата църква.

[annbet]

Здравейте на всички!

Да уверя хората, които търсят между женските никове мъже с "лява ориентация" - да ги търсят другаде..., но пък - защо ли да давам акъл на хората - те ще си открият онова, което търсят - както винаги - в нета..

Тъй като дамите тук не обичат да четат пътеписи и преживявания, но са любителки на "късият разказ" и то - във вид на снимки - пускам малко преживявания от близките дни... Клипове няма да ви пращам да гледате, защото не искам да ви бъркам в джобовете и да ви вземам последните сТинки...

БеОград...

Повечето го знаят.... Крепостта..., река Сава под нея и вливането й в Дунав в тоя район...Църквата Свети Сава - старата и новата, която ще си видите в нета от колко време се строи..., други неща няма да прочетете, но пък и няма да ви ги кажа, за да не ви отегчавам с писане...

...и крепостта в Ниш..., а пред нея няма да видите Нишава, защото много станаха снимките..., пък и едва ли ви показвам нещо ново...

Дулината ракия /дюлева/, разбира се - е местното "чудо - над чудесата"... Бирата им е супер, само че, за да те разберат - искаш си "точено пиво"..., наливният Старопрамен е супер!....

...ахаааа, щях да забОравя..., в заведенията няма нищо неприлично, ако се поинтересува човек от "жива свирка"......, защото я предлагат с удоволствие - знаят, че всички клиенти я желаят..., за музиката на живо си говоримО...

.... и така нататъкА, и така нататъкА......, т.е. - не бях прекалено многословен и не съм отнел много от времето ви...

[mechobikov]

Знаете ли къде е Мечо?

Бян бурда сян коркма !!!

[val/she]

Искането на извинение е второто нахалство.

Даващият прошка унизява искащия я.

Добре.
Все има нещо, което да ти прави пришки на съзнанието.

[vmankov]

Oт което следва, че все има нещо, за което да се извиниш някому.
----------------------------------------------------------------
"Аз" и звярът в мен.
Life of Pi - Tiger Scene

Искането на извинение е второто нахалство.

Даващият прошка унизява искащия я.