ЧАРЪТ на НЕЩАТА от ЖИВОТА..., или: "Защо царят трябва да бъде гол...винаги!" :)

[4i40]

...извинен си - истината винаги накрая възтържествува!... в знак на благодарност - ще ти изпратя с посвещение първият екземпляр от /поне/ 30-милионния тираж на романа ми, който предстои да бъде ПРЕиздаден скоро /второ издание/...

Благодаря за опрощението.
Този екземпляр от книгата ти ще бъде безценен ..... Като единственият продаден ( защото аз съм свикнал да си плащам сметките ) екземпляр, ще има огромна антикварна стойност за внуците ни.....
Когато го завещавам на моите, ще има условие - при продажба, да делкат парите с твоите....
Весели празници и пиши.....времето е пари.....

[annbet]

...извинен си - истината винаги накрая възтържествува!... в знак на благодарност - ще ти изпратя с посвещение първият екземпляр от /поне/ 30-милионния тираж на романа ми, който предстои да бъде ПРЕиздаден скоро /второ издание/...

[4i40]

Извинявай аннбет...досега те свързвах с Толстой, но сега ще търся допирната ти точка в творчеството. с Маркес...

[annbet]

Бог да прости Маркес – свързан и свързван от мен - винаги с разсъждения върху нещата от живота /и с чара му – дори в мизерията/!

Тъй като за някои неща не се говори явно /по незнайно какви причини, които някои грешно свързват с абстрактното понятие „морал”/, то – на мен пък ми е направило впечатление и съм опитвал да разбера поставянето в контрапункт на секса и любовта от великана на перото – Маркес.

Нещо повече – допълвал съм тезата за себе си и с трети много важен елемент между секса и любовта ...

И – не само мисля, но и съм убеден, че горното – са много смислен начин на разсъждения, защото...

...”защото...”, ама, аз не съм Маркес, нито пък мога да го конкурирам и на йота, не съм дорасъл, за да развивам тезите на Маркес, пък и ще ми стане много дълъг поста, затова – и за да не досаждам на постоянно мрънкащите – разбира се - до тук.

Да почива в мир - Писателят Маркес!

[annbet]

Хубави празници!


http://www.youtube.com/watch?v=P7GHgE8fylQ

[annbet]

Честита Цветница!

Вярвам, вече сте сплели венчетата си от върбови клонки и сте ги осветили...Здрави и щастливи: всички дами да почерпят - нали са част от цветята в живота ни /все още/? Мъжката част – е по-дървената, но и някои от дърветата също черпят, като Явор, например, че и други..., а – и Димитър май трябва да черпи – малко спорно, но, защото носел името на цветето-димитровче...

Впечатленията са различни, но мога да дам някои от тях набързо: баща и син – Славейкови – напоследък се преориентират към търговията /с банани/ - гледат и се учат от младите, за да оцеляват, зер времената все по-трудни стават...

Другото: прави впечатление, че около Руската църква се поддържа една от най-добре аранжираната цветна градина...

Третото: стълпотворението – в- и около храма „Ал. Невски” – няма как да не е голямо, точно днес, на Цветница...

Четвъртото /може би и най-актуално/ - едно пожелание, изречено от Ат. Буров, преминало през десетилетията, за да остане в паметта на някои българи: „Бог да пази България и нейния трудолюбив и честен народ”..., а аз се замислих, дали тоя цитат визира и политиците на страната от последните години, или е по-вероятно за тях да има запазена друга мисъл?...

За тия, на които не им се разсъждава или не им се отговаря с повече от „да” и „не” – нека погледат част от снимките: всички – още от малки – жадно разглеждаме най-напред картинките...

[annbet]

Много ги тача тия вицове, дето си ги прави живота около нас...

Ето и днес - минавам по един пазар и чета надписа на част от "продукцията", изложена от един мургав наш сънародник... "Балканска коприва"! Зная, че такива предприемчиви продавачи - са пълни с лафове, затова го питам, защо акцентът е точно върху "балканска" и по какво тя се различава от останалата...

Оня веднага изстреля: балканска е - от полите на Витоша...

...и почна да обяснява на някаква продавачка, че - тъй като била прясна, до момента имал вече 16 лв., само от продадена коприва...

[mia11]

Вчера е бил „ден за мислене”, а аз ще опитам да мисля днес – чрез изповедите, които са поставени, малко като че - по „Уикеда” ...

Това имам предвид:
http://www.youtube.com/watch?v=UNxMYFhviJ4

Така, че – може и да е стимулиращо /за някого/ - да му кажат „добр`утру”, т.е. – да му въздействат „събуждащо” около 11:44, т.е. да го разбудят по схемата на Уикеда: „всяка сутрин ставам по първи петли – някъде към десет, десет и нещо”... , а може и други неща да са стимулиращи – много зависи от индивида...

Това беше първото впечатление от прочетеното... Все пак - лошо няма в това, някой да се изтяга в леглото по това време /по първи петли – около 11:44.../, а ПА - и да го разбуждат. Много здравословно-лордовско-лежащо-лежерно-разпльоскано /ми/ звучи някак...
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Да, ама и да и не. Кой знае защо, на мен пък ми идва и друга асоциация за събуждане, за която няма нито час, нито минути, в които човек може и да се пробуди. Ама това е, защото ми е малко по- развихрена фантазията, извинете ме за което!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Другото май е по-интересно, а именно – как може една жена да разбуди /някого/ - със стръкче лук... Ясно, че всичко е метафорично поднесено... Ясно, че е нереално... Ясно, че никога не би се случило...

Да де, ама не е ли точно това, което /понякога/ може и да ни привлича, а именно - което няма да ни се случи: да те разбудят със стръкче лук..., повече - дори метафорично..., нежели - наистина...

Оставям настрани факта, че много дами ненавиждат тоя зеленчук – лука, други пък го избягват и така нататъкА...
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
На това не разчитай- Само дамите и джентълмените под 17-18 години не го обичат. Повечето пълнолетни дами пред теб може и да не го обичат, но тайничко си хапват и лучец и пресен чесън и т.н. зарзавати.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Та, те това е интересното: как понякога се раждат фетишите..., метафоричнИ...

Абе, пълен Абсурдистан.

Все пак, нещата не свършват само до тук. Оттук – насетне – започват други интересни разсъждения, но в тях няма да се впускам в дълбочина. Проблемите касаят вечното състезателно начало при някои двойки, живеещи в семейство. Това е пък другият пълен Абсурдистан..., защото – в едно семейство двама човека май няма какво да си мерят, ако би трябвало да гледат в еднаТА посока...

Какво общо има с поста казаното в края, лЕ? Не зная. Нищо общо..., май... Или, може би опитвам да докажа, че съгласие е по-вероятно да бъде достигнато, ако двамата партньори са с не дотам еднакво интелектуално ниво. Май наистина мисля, че казаното е смислено..., защото - какво значение има някакъв /си/ "интелект", ако взаимоотношенията са несъизмерими с "интелекта"..., непонятно различни за много..., та къде се намира все пак стръкчето лук в тая главоблъсканица, лЕ? Всеки търси своя отговор.

Откъде почнах, докъде стигнах.../пропуснал съм, явно „деня за мислене”/, разбира се – неангажиращи фантазии между абсурдни идеи в нереалната /за някои - липсваща/ връзка на различната тематична насоченост...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Много си е тематично дори, може би щото само аз си го знам, но от една седмица нищо друго не ми се хапва за вечеря, освен пресни марулки, спаначец, стръкчета лук и чесън, и настъргани червено цвекло и ябълка. Кръстила съм си тази салатка България, защото в нея има всички цветове на трибагреника ни. Това е темата.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

[annbet]

Вчера е бил „ден за мислене”, а аз ще опитам да мисля днес – чрез изповедите, които са поставени, малко като че - по „Уикеда” ...

Това имам предвид:
http://www.youtube.com/watch?v=UNxMYFhviJ4

Така, че – може и да е стимулиращо /за някого/ - да му кажат „добр`утру”, т.е. – да му въздействат „събуждащо” около 11:44, т.е. да го разбудят по схемата на Уикеда: „всяка сутрин ставам по първи петли – някъде към десет, десет и нещо”... , а може и други неща да са стимулиращи – много зависи от индивида...

Това беше първото впечатление от прочетеното... Все пак - лошо няма в това, някой да се изтяга в леглото по това време /по първи петли – около 11:44.../, а ПА - и да го разбуждат. Много здравословно-лордовско-лежащо-лежерно-разпльоскано /ми/ звучи някак...

Другото май е по-интересно, а именно – как може една жена да разбуди /някого/ - със стръкче лук... Ясно, че всичко е метафорично поднесено... Ясно, че е нереално... Ясно, че никога не би се случило...

Да де, ама не е ли точно това, което /понякога/ може и да ни привлича, а именно - което няма да ни се случи: да те разбудят със стръкче лук..., повече - дори метафорично..., нежели - наистина...

Оставям настрани факта, че много дами ненавиждат тоя зеленчук – лука, други пък го избягват и така нататъкА...

Та, те това е интересното: как понякога се раждат фетишите..., метафоричнИ...

Абе, пълен Абсурдистан.

Все пак, нещата не свършват само до тук. Оттук – насетне – започват други интересни разсъждения, но в тях няма да се впускам в дълбочина. Проблемите касаят вечното състезателно начало при някои двойки, живеещи в семейство. Това е пък другият пълен Абсурдистан..., защото – в едно семейство двама човека май няма какво да си мерят, ако би трябвало да гледат в еднаТА посока...

Какво общо има с поста казаното в края, лЕ? Не зная. Нищо общо..., май... Или, може би опитвам да докажа, че съгласие е по-вероятно да бъде достигнато, ако двамата партньори са с не дотам еднакво интелектуално ниво. Май наистина мисля, че казаното е смислено..., защото - какво значение има някакъв /си/ "интелект", ако взаимоотношенията са несъизмерими с "интелекта"..., непонятно различни за много..., та къде се намира все пак стръкчето лук в тая главоблъсканица, лЕ? Всеки търси своя отговор.

Откъде почнах, докъде стигнах.../пропуснал съм, явно „деня за мислене”/, разбира се – неангажиращи фантазии между абсурдни идеи в нереалната /за някои - липсваща/ връзка на различната тематична насоченост...

[mia11]

Днес е време за пиене.
Отивам да кажа "Наздраве" в Кръчмата.

И така може да се каже, че едното не пречи на двете.

[tnm]

За едно стръкче лук- събуждащо.

Днес е време за четене. И за мислене. И за правене на каквото си искаме.
Предвид времето навън, успях успешно да доплувам от дома до точка Б, където се подвизавам, без никакви произшествия(дори чадъра не успя да ми скърррши вятърът).И мен също. Както се казваше- Докато вятърът огъваше бамбука- той се заливаше от смях. Та мисълта ми беше за (поне)стръкчето лук, което всички държим в ръката си и как ще го оползотворим. За тази цел ще постна малка част от велик класик, който предполагам повечето от вас са прочели. За да ни замисли. Поне малко.

"Това е само притча, но хубава притча, още като дете съм я слушала от моята Матрьона, дето сега ми е готвачка. Виж сега: „Имало едно време една жена, от злобна по-злобна, и тя умряла. Не останало подир нея нито едно добро дело. Грабнали я дяволите и я хвърлили в огненото езеро. А нейният ангел-хранител стои и си мисли: какво ли нейно добро дело да си спомни, че да го каже на Бога? Спомнил си и дума на Бога: тя, казва, веднъж отскубна от градината едно стръкче лук и го даде на една просякиня. И му отвръща Бог: вземи сега, казва, същото стръкче лук, та й го подай в езерото, нека се хване за него, и дърпай, и ако я измъкнеш от езерото, нека отиде в рая, пък ако се скъса, да си остане жената там, където е. Тича ангелът при жената, подава й стръкчето лук: на, казва, жено, хвани се за него, да те издърпам, но започнал лекичко да я дърпа и вече почти цялата я измъкнал, но другите грешници в езерото, като видели, че я издърпват навън, хванали се всички за нея, да ги изтеглят и тях с нея. А жената нали била от злобна по-злобна, взела да ги рита: «Мене дърпат, а не вас, мой е лукът, не е ваш.» И щом рекла това, лукът се скъсал. И паднала жената в езерото и гори там и до ден-днешен. А ангелът заплакал и си отишъл.“

Ами това е. Хубав ден, заливайте се от смях!

Днес е време за пиене.
Отивам да кажа "Наздраве" в Кръчмата.

[mia11]

За едно стръкче лук- събуждащо.

Днес е време за четене. И за мислене. И за правене на каквото си искаме.
Предвид времето навън, успях успешно да доплувам от дома до точка Б, където се подвизавам, без никакви произшествия(дори чадъра не успя да ми скърррши вятърът).И мен също. Както се казваше- Докато вятърът огъваше бамбука- той се заливаше от смях. Та мисълта ми беше за (поне)стръкчето лук, което всички държим в ръката си и как ще го оползотворим. За тази цел ще постна малка част от велик класик, който предполагам повечето от вас са прочели. За да ни замисли. Поне малко.

"Това е само притча, но хубава притча, още като дете съм я слушала от моята Матрьона, дето сега ми е готвачка. Виж сега: „Имало едно време една жена, от злобна по-злобна, и тя умряла. Не останало подир нея нито едно добро дело. Грабнали я дяволите и я хвърлили в огненото езеро. А нейният ангел-хранител стои и си мисли: какво ли нейно добро дело да си спомни, че да го каже на Бога? Спомнил си и дума на Бога: тя, казва, веднъж отскубна от градината едно стръкче лук и го даде на една просякиня. И му отвръща Бог: вземи сега, казва, същото стръкче лук, та й го подай в езерото, нека се хване за него, и дърпай, и ако я измъкнеш от езерото, нека отиде в рая, пък ако се скъса, да си остане жената там, където е. Тича ангелът при жената, подава й стръкчето лук: на, казва, жено, хвани се за него, да те издърпам, но започнал лекичко да я дърпа и вече почти цялата я измъкнал, но другите грешници в езерото, като видели, че я издърпват навън, хванали се всички за нея, да ги изтеглят и тях с нея. А жената нали била от злобна по-злобна, взела да ги рита: «Мене дърпат, а не вас, мой е лукът, не е ваш.» И щом рекла това, лукът се скъсал. И паднала жената в езерото и гори там и до ден-днешен. А ангелът заплакал и си отишъл.“

Ами това е. Хубав ден, заливайте се от смях!

[annbet]

„Я камилата – я камиларя”... /приспивно/









Циркът отново е разпънал своя шатър. Публиката тръпне в очакване на поредните номерА, подбрани от специални хора, които наричаме собственици на цирк... Кукловоди... Бизнесмени /с особен статут/... Активисти... Поддържници, симпатизанти и така нататъкА: все хора, които се подреждат в стройни редици, когато се подготвят номерата във всеки цирк, а след представянето на номерата – получават: кой – своите пачки, кой - своят хонорар, кой – потвърждението си за участие в следващ цирк, кой – потупване по рамото, кой – нещо друго /за което околните дори и не подозират/...

Избраниците, които ще участват в поредния цирк – стоят на яслата, хапват и надуват кореми, а – от време на време – ги показват пред цирка: един вид – вижте какви НОВИ номерА сме ви подготвили /гърбати сме станали от идеи/! Много са нови /идеите и ония, които щели да ги представят на публиката/! Изключителни са /идеите/!

Публиката се прави, че не знае за какво иде реч.
Май наистина не знае.
Хайде бе – наистина ли не знае? И не познава? И не се сеща?
Разбира се, че не се знае!
Защо не се знае?
Защото сме вчерашни.

Гласувайте ни ОТНОВО доверие, дайте ни вота си, за да ви водим /за носа/, защото САМО НИЕ знаем как стават тия неща..., защото от нас – „ЛИДЕРИТЕ” – зависи ВАШЕТО бъдАще!..., а от вас, самите зависи ЕДИНСТВЕНО – колко време ще НИ носите мед, за да ви показваме пътя, който вие – НЕОРИЕНТИРАНИТЕ в живота – без съмнение – не познавате, НЕНОРМАЛНИЦИ /неосъзнати/...

Подтекст: има още толкова много за крадене!

Дийййй, камилУ прУклетЪ, тичай по манежа, за да приемаш аплодисментите на публиката /неосъзната/, зер най-после излезеш от забвеньето и станеш /отново/ депутатин или депупатка..., за да се облажи и поредният кръг около теб, който те е приел /и издигнал!/ за „поредна камила!” - чудо-невиждано по света..., с две гърбици /мозък/...

Разбира се, след поредния цирк – ще остане само едно петно от слама и талаш, което вятърът ще разнесе в неизвестна посока... , а хората, жадни за зрелища – ще въздъхнат с неясната мислЪ, че отново са ги прецакали, но – че това прецакване ще им бъде вече наистина /АМА НАИСТИНА!/ - за последно, защото следващият път вече ЩЕЛИ ДА ИЗБЕРАТ КОГОТО ТРЯБВАЛО...

Пука й на камилата: нали отново е в джаза!!! Още един мандат..., милиони пчели ще й тъпчат търбуха /със сладък мед/, докато стане отново време да я разхождат с „цирка”.../в името на меда/.

Оптимистично: „Я камилата – я камиларя”...

[annbet]

Някои съфорумци се хвалят, че билЕ русенци, но не зная, по какви причини - все забравят да ни покажат забележителната архитектура на РусИ...

Тук е част от нея:

[annbet]

Без да имам претенциите – да бъда екскурзовод......, абе, хайде да не правя дисекция на мисленето ни, когато - дори тия, които бих приветствал, ако ми покажат нещо от света - много могат да ги заклеймят и дори да ги обвинат в нечисти помисли..., ама как така - без нищо ще ви пускам снимки..., нали трябва да имам някаква облага /като типичното българЧЕ/, щоТ нали НИЕ без гратисите не сме можели да живеем...... По тия причини - няма да ви пращам в тубата, за да знаете, че - определено има други, които ви вземат последните стотинки.../например, толкова е елементарно..., когато сядате в някое кръчме -те ни го примерчето...../., по-важно за мен е, че хората, които разчитат на нечии стотинки - го правят винаги "законно" - според мисленето на много от сънародниците ни.../

... все пак, за тия, които не правят планове да посетят Ниш /наистина - две мнения по въпроса - няма: предпочитанията са за БеОград/ – малко от снимките /ми/: с поглед към / от крепостната стена - към река Нишава и към централната част на града... Интересно /за мен/ - са добре оформените брегове на реката дават възможност – през 50-тина метра – желаещите да слизат до нивото на реката на добре оформени площадки /което у нас не съм виждал в никой от градовете/...

Зад стените на крепостта има интересни останки, като: част от Византийска улица от 5-ти – 6-ти век, в рамките на крепостта, в която - през годините - са намирали убежище различни светове и епохи /като например – сградата на ковачница – около 1700-та година..., а в по-ново време – на голямата площ са установени достатъчно заведения, защото обстановката зад стените и днес създава реалният усет за спокойствие и релакс.../ ...

...а – ако се интересувате от цените на екскурзиите от Ниш - по някои дестинации – имате ги на рекламата.../Рилски манастир, хотел 4 звезди в Банско, спа-център и „уключен превоз и шопинг у Софию” – за 39 евра.../

...качил съм и снимка от Народния музей в Ниш /ако ви интересува повече - може да прочетете за зверства, от които косите настръхват.../...