Как да го кажа – така, че да бъда /правилно/ разбран, въпреки че няма как да стане това от определени хора в тоя форум... Т.е. – за себе си достигам до извода, че една група хора са „наследили” от предците ни /насочвани от родителите си/ - като основно човешко качество – развиване на двигателната си култура... За да не се изразявам уклончиво, другата /втора/ група хора – вероятно са „наследили” от предците си – любов към взирането в екран /монитор и т.н./...
Лично от мен – адмирациите ми са към тия, които залагат на движенията. Нека това е от най-малката възраст – още по-добре. Няма как, точно хората, които ходят – да стоят и да се оплакват пред един монитор, който и няма как да им помогне в тая посока – движенията /освен на пръстите по клавиатурата.../
Ето ви ги дечица /част от многото срещнати/, които зная, че ще запазят качеството на нацията НИ! Те в момента са под вр. „Малък резен”, т.е. – над 2000 м.н.в., слизайки от Черни връх...
http://snimki.be/store/1/431413123480.jpg
Какво да приказваме повече? Да споменавам ли това, че някои тук искат да ни накарат да не са движим, а като използват и понятия от медицината – може да останем за тях с впечатление, че са върховни спецове... Други пък казват, че студеният въздух бил вреден... и така нататъкА...
Като чета как се оплакват някои в съседни теми – не ми се ще да съм на мястото им...
Ако оставя встрани философските възприятия, ще се похваля за пореден път с един сериозен маратон по „маршрута”: Бояна – вр. Камен дел – Черни връх – с. Железница /с качване до Черни връх – 4 часа и слизане – още 3 часа/...
Сухи връх:
http://snimki.be/store/1/191413123218.jpg
Около хижа „Момина скала” се хваща нагоре - към "Платото":
http://snimki.be/store/1/631413123287.jpg
Под връх „Камен дел” – поглед към Люлин – планина:
http://snimki.be/store/1/441413123371.jpg
Поглед от най-високата точка на Черни връх – към Метеорологичната станция и към Рила /в един от най-ясните дни - кра-со-та!/:
http://snimki.be/store/1/701413125411.jpg
http://snimki.be/store/1/791413125661.jpg
В далечината - Рила, от нивото, под хижа „Академика”:
http://snimki.be/view.php?id=82027
Дилемата: много сте написали и няма да чета тъпотии, ако имам пред себе си много по-добри възможности, особено при тия есенни багри... За нечие успокоение: важно е да се чувстваме превъзходно, ако ще: да си счупим пръстите върху клавиатурата... или да се скапем /25-30-тина километра/ - от ходене и наблюдаване на красотата в природата ни....
От мен да мине: пуснал съм няколко снимки /които станаха над 200 - хоби... + няколко видеоклипа/, за да се насладите на ПриродаТА... /би трябвало всички да харесваме поне красотата на Природата ни/...
Предупреждение: не кликайте повече от веднъж, защото дребните душици още не са възприели Истината, че на тоя свят може нещо да се дава И безвъзмездно...
Така е: ТРЯБВА ДА СЕ РАЗЛИЧАВАМЕ!
Под „тъпотии” – не разбирам точно кулинарията... Едно малко отклонение: такъв див лопуш съм намерил /над 1500 метра/, а такава манджа се получава с него, че всеки Шеф-готвач би завидял на вкусовите качества на гозтбата.../тук не говорим за ястия, които се правят за 20 минути, защото само приготвянето на съставките изисква повече: кромид – лук, моркови, целина, пащърнак, червена чушка, домати/... Не, че не се хваля: ми то – от хобита, как да му остане на човек време, за да скучае и да се драка пред мониторите?
Пояснение: „хоби” е тая дейност, която правим с удоволствие, повече от 20 минути... /както искате го разбирайте/...
...и – изобщо не ми пука, че някои дремещи субекти /от мъжки или женски род/, които постоянно дават напътствия, как да възприемаме нещата от живота и околните - не виждат разлика в привичките на хората...
Щях да пропусна НАЙ-ВАЖНОТО: на всеки 20-50-на метра ТАМ - срещаш УСМИХНАТИ хора /много от тях по на 30-/, които ПОЗДРАВЯВАТ и МНОГО ОТ ТЯХ - спират, за да си кажем няколко ДОБРИ ДУМИ, или, за да се информират за непознат маршрут... В тия УСМИХНАТИ ХОРА ми е надеждата!
Лично от мен – адмирациите ми са към тия, които залагат на движенията. Нека това е от най-малката възраст – още по-добре. Няма как, точно хората, които ходят – да стоят и да се оплакват пред един монитор, който и няма как да им помогне в тая посока – движенията /освен на пръстите по клавиатурата.../
Ето ви ги дечица /част от многото срещнати/, които зная, че ще запазят качеството на нацията НИ! Те в момента са под вр. „Малък резен”, т.е. – над 2000 м.н.в., слизайки от Черни връх...
http://snimki.be/store/1/431413123480.jpg
Какво да приказваме повече? Да споменавам ли това, че някои тук искат да ни накарат да не са движим, а като използват и понятия от медицината – може да останем за тях с впечатление, че са върховни спецове... Други пък казват, че студеният въздух бил вреден... и така нататъкА...
Като чета как се оплакват някои в съседни теми – не ми се ще да съм на мястото им...
Ако оставя встрани философските възприятия, ще се похваля за пореден път с един сериозен маратон по „маршрута”: Бояна – вр. Камен дел – Черни връх – с. Железница /с качване до Черни връх – 4 часа и слизане – още 3 часа/...
Сухи връх:
http://snimki.be/store/1/191413123218.jpg
Около хижа „Момина скала” се хваща нагоре - към "Платото":
http://snimki.be/store/1/631413123287.jpg
Под връх „Камен дел” – поглед към Люлин – планина:
http://snimki.be/store/1/441413123371.jpg
Поглед от най-високата точка на Черни връх – към Метеорологичната станция и към Рила /в един от най-ясните дни - кра-со-та!/:
http://snimki.be/store/1/701413125411.jpg
http://snimki.be/store/1/791413125661.jpg
В далечината - Рила, от нивото, под хижа „Академика”:
http://snimki.be/view.php?id=82027
Дилемата: много сте написали и няма да чета тъпотии, ако имам пред себе си много по-добри възможности, особено при тия есенни багри... За нечие успокоение: важно е да се чувстваме превъзходно, ако ще: да си счупим пръстите върху клавиатурата... или да се скапем /25-30-тина километра/ - от ходене и наблюдаване на красотата в природата ни....
От мен да мине: пуснал съм няколко снимки /които станаха над 200 - хоби... + няколко видеоклипа/, за да се насладите на ПриродаТА... /би трябвало всички да харесваме поне красотата на Природата ни/...
Предупреждение: не кликайте повече от веднъж, защото дребните душици още не са възприели Истината, че на тоя свят може нещо да се дава И безвъзмездно...
Така е: ТРЯБВА ДА СЕ РАЗЛИЧАВАМЕ!
Под „тъпотии” – не разбирам точно кулинарията... Едно малко отклонение: такъв див лопуш съм намерил /над 1500 метра/, а такава манджа се получава с него, че всеки Шеф-готвач би завидял на вкусовите качества на гозтбата.../тук не говорим за ястия, които се правят за 20 минути, защото само приготвянето на съставките изисква повече: кромид – лук, моркови, целина, пащърнак, червена чушка, домати/... Не, че не се хваля: ми то – от хобита, как да му остане на човек време, за да скучае и да се драка пред мониторите?
Пояснение: „хоби” е тая дейност, която правим с удоволствие, повече от 20 минути... /както искате го разбирайте/...
...и – изобщо не ми пука, че някои дремещи субекти /от мъжки или женски род/, които постоянно дават напътствия, как да възприемаме нещата от живота и околните - не виждат разлика в привичките на хората...
Щях да пропусна НАЙ-ВАЖНОТО: на всеки 20-50-на метра ТАМ - срещаш УСМИХНАТИ хора /много от тях по на 30-/, които ПОЗДРАВЯВАТ и МНОГО ОТ ТЯХ - спират, за да си кажем няколко ДОБРИ ДУМИ, или, за да се информират за непознат маршрут... В тия УСМИХНАТИ ХОРА ми е надеждата!
Коментар