IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg
Контролен панел | Съобщения | Потребители | Търси
  • If this is your first visit, be sure to check out the FAQ by clicking the link above. You may have to register before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages, select the forum that you want to visit from the selection below.

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

ЧАРЪТ на НЕЩАТА от ЖИВОТА..., или: "Защо царят трябва да бъде гол...винаги!" :)

Collapse
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts

  • Първоначално изпратено от bate Goiko Разгледай мнение
    Ааа ти си снимал между Академика и Голям Резен ли, на мен ми заприлича на снимката като под Грамадата. Спираха единствено тези желаещи да се включат в гасенето на пожара които бяха дошли на 10 сантиметрови токчета или по джапанки!


    Това е Горелият мурак - сивото, над Бистрица - са падналите горели борове от предишен пожар. Снимката е от март тая година. Пожарът през юли беше под тия горели борове. Въпреки и голям, пораженията от предишният са на по-голяма площ.

    http://snimki.be//store/1/701347383670.JPG
    "Погледната със страстно око, действителността се превръща в приказка!" П.Пикасо

    Коментар


    • Първоначално изпратено от zarco Разгледай мнение
      Щях да ви отварям на тема – Витоша, над 2000 м. н.в., но реших да мина по “тънката лайстна”, като ви изпратя само едно клипче на Бистришката река в горната си част. Както вече съм писал, водата около изворите на десетки реки и техните безимени притоци /горе/ - е кристално чиста /пия колкото съм жаден/, студена – като извадена от хладилник, независимо, че наоколо температурите надхвърлят 30-те през горещото лято…И – разбира се, ако река или приток се губи покрай по-буйна растителност, лесно може да се открие по свежите цветове на природната икебана… За да сравним Бистришката река в долното течение с оная – в горното от клипчето /над 2000 м н.в./, изпращам и една снимка, в която реката долу прави три красиви водопадчета /тия снимки вече съм пускал тук – да не се повтарям, де/…

      http://snimki.be//store/1/161347378526.JPG

      … и клипчето с бистрата изворна вода….

      http://vbox7.com/play:ce23328733


      Така де – красиви неща ни заобикалят. Който иска – нека се любува на романтиката… Не за друго, но ви предоставям възможността да ахкате от възхита по най-лесният начин, защото другите начини /макар и много, предвид различните маршрути/ наистина не са за всички /имам предвид ДОРИ маркираните пътеки, защото - всички останали площи на стотици кв.метра площ - нямат маркировка/… Казвал съм, че срещам десетки дами горе, но си личи, че имат опитът… За немците и чехите, които срещам – в по-големи групи – не споменавам, защото мога да оставя чувство за малоценност у някои сънародници, още повече, ако спомена, че горе те ходят с 4-5 годишните си дечица! Преди няколко дни, група /вероятно студенти/ - си правеха майтап със свой колега малко под Черни връх, именно като му показаха някакво малко момиченце, което припкаше пред таткото…, очевидно студенЧИТУ се е поуморило повечко…

      П.п. Манков, днес имах път към ул. “Козлодуй” – по “М.Луиза”, след Лъвов мост, първата пресечна, вдясно – на 100-тина метра, след светофара, точно след магазин за цигари и алкохол – има месарница /на долният етаж е месарница с изредени всички видове меса, а на вторият етаж се намира ателие за алуминиева дограма/. Погледнах от любопитство цените: такива са, които казваш, но стоката им наистина ми се стори много свежа. Цените, ориентировъчно запомних, въпреки че свинските гърди не ги купувам – тлъстичкото не ми харесва /въпрос на вкус/:

      - свински гърди – 8,00
      - вратни пържоли – 8,80
      - котлети – 8,80
      - свинско бон филе – 11,50
      -телешки шол – 12,00
      - кайма – 6,70 и т.н….

      Толкова прясно /розАво/ месо на едно място не бях виждал…, подредено, чистичко, никаква миризма! Транжиращият е на ачика и вероятно може да отреже и смели желаното количество… /каймата е страхотна – от 100 години не бях ял мусака…, супер-мусака избичих, няма грешка…/

      Наздраве!
      Имам някакви леееки подозрения, че се пробваш да ме плюваш. Кажи, ако е така, че да мога и аз да се изхрача
      Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
      Мечо

      Коментар


      • Първоначално изпратено от bate Goiko Разгледай мнение
        Ааа ти си снимал между Академика и Голям Резен ли, на мен ми заприлича на снимката като под Грамадата. Спираха единствено тези желаещи да се включат в гасенето на пожара които бяха дошли на 10 сантиметрови токчета или по джапанки!
        Ходенето с 10 сантиметров ток в пресечена местност е изключително емоционално преживяване.

        П.П. Моите поздравления за участието Ви при гасенето на пожара!
        Last edited by tnm; 11.09.2012, 21:46.
        Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
        Мечо

        Коментар


        • Първоначално изпратено от zarco Разгледай мнение
          Малко по-долу е местността "Горелият мурак", а под нея беше и неотдавнашният пожар. Първите няколко дни спираха желаещите да се включат при потушаване на пожара, трябваше да се обикаля откъм хижа "Академика"...
          Ааа ти си снимал между Академика и Голям Резен ли, на мен ми заприлича на снимката като под Грамадата. Спираха единствено тези желаещи да се включат в гасенето на пожара които бяха дошли на 10 сантиметрови токчета или по джапанки!

          Коментар


          • Първоначално изпратено от val/she Разгледай мнение
            Хубаво клипче, Зарко.

            То пък, с такива суперлативи, взех, че се извисих – чааааак над облаците…, вирнал съм си носа – кой е като мен! Тая нощ, досущ като един Люцкан – ще въздишам от щастливи видения…

            Така, окрилен от похвалата – дойде ми на акъла, че днес слизах в метрото на станция “Лъвов мост”… Гръмнах се от лъскавината – то наистина било величествена работа…/не зная кВо да си мисля, като съпоставям със сагата, контейнерно-клошарска…, т.е. – не съм против Европейски пари за лукс, но се замислям понякога/…Ето станция “Лъвов мост” за тия, които трудно си я представят:

            http://vbox7.com/play:9803099188
            "Погледната със страстно око, действителността се превръща в приказка!" П.Пикасо

            Коментар


            • Първоначално изпратено от bate Goiko Разгледай мнение
              Даа, хубаво е в тази част на реката и аз обичам да ходя там. Пожара това лято беше точно отгоре, едвам го загасихме.
              Малко по-долу е местността "Горелият мурак", а под нея беше и неотдавнашният пожар. Първите няколко дни спираха желаещите да се включат при потушаване на пожара, трябваше да се обикаля откъм хижа "Академика"...
              "Погледната със страстно око, действителността се превръща в приказка!" П.Пикасо

              Коментар


              • Първоначално изпратено от zarco Разгледай мнение
                Щях да ви отварям на тема – Витоша, над 2000 м. н.в., но реших да мина по “тънката лайстна”, като ви изпратя само едно клипче на Бистришката река в горната си част. Както вече съм писал, водата около изворите на десетки реки и техните безимени притоци /горе/ - е кристално чиста /пия колкото съм жаден/, студена – като извадена от хладилник, независимо, че наоколо температурите надхвърлят 30-те през горещото лято…И – разбира се, ако река или приток се губи покрай по-буйна растителност, лесно може да се открие по свежите цветове на природната икебана… За да сравним Бистришката река в долното течение с оная – в горното от клипчето /над 2000 м н.в./, изпращам и една снимка, в която реката долу прави три красиви водопадчета /тия снимки вече съм пускал тук – да не се повтарям, де/…

                http://snimki.be//store/1/161347378526.JPG

                … и клипчето с бистрата изворна вода….

                http://vbox7.com/play:ce23328733


                Така де – красиви неща ни заобикалят. Който иска – нека се любува на романтиката… Не за друго, но ви предоставям възможността да ахкате от възхита по най-лесният начин, защото другите начини /макар и много, предвид различните маршрути/ наистина не са за всички /имам предвид ДОРИ маркираните пътеки, защото - всички останали площи на стотици кв.метра площ - нямат маркировка/… Казвал съм, че срещам десетки дами горе, но си личи, че имат опитът… За немците и чехите, които срещам – в по-големи групи – не споменавам, защото мога да оставя чувство за малоценност у някои сънародници, още повече, ако спомена, че горе те ходят с 4-5 годишните си дечица! Преди няколко дни, група /вероятно студенти/ - си правеха майтап със свой колега малко под Черни връх, именно като му показаха някакво малко момиченце, което припкаше пред таткото…, очевидно студенЧИТУ се е поуморило повечко…

                П.п. Манков, днес имах път към ул. “Козлодуй” – по “М.Луиза”, след Лъвов мост, първата пресечна, вдясно – на 100-тина метра, след светофара, точно след магазин за цигари и алкохол – има месарница /на долният етаж е месарница с изредени всички видове меса, а на вторият етаж се намира ателие за алуминиева дограма/. Погледнах от любопитство цените: такива са, които казваш, но стоката им наистина ми се стори много свежа. Цените, ориентировъчно запомних, въпреки че свинските гърди не ги купувам – тлъстичкото не ми харесва /въпрос на вкус/:

                - свински гърди – 8,00
                - вратни пържоли – 8,80
                - котлети – 8,80
                - свинско бон филе – 11,50
                -телешки шол – 12,00
                - кайма – 6,70 и т.н….

                Толкова прясно /розАво/ месо на едно място не бях виждал…, подредено, чистичко, никаква миризма! Транжиращият е на ачика и вероятно може да отреже и смели желаното количество… /каймата е страхотна – от 100 години не бях ял мусака…, супер-мусака избичих, няма грешка…/

                Наздраве!
                Даа, хубаво е в тази част на реката и аз обичам да ходя там. Пожара това лято беше точно отгоре, едвам го загасихме.

                Коментар


                • Хубаво клипче, Зарко.

                  Коментар


                  • Щях да ви отварям на тема – Витоша, над 2000 м. н.в., но реших да мина по “тънката лайстна”, като ви изпратя само едно клипче на Бистришката река в горната си част. Както вече съм писал, водата около изворите на десетки реки и техните безимени притоци /горе/ - е кристално чиста /пия колкото съм жаден/, студена – като извадена от хладилник, независимо, че наоколо температурите надхвърлят 30-те през горещото лято…И – разбира се, ако река или приток се губи покрай по-буйна растителност, лесно може да се открие по свежите цветове на природната икебана… За да сравним Бистришката река в долното течение с оная – в горното от клипчето /над 2000 м н.в./, изпращам и една снимка, в която реката долу прави три красиви водопадчета /тия снимки вече съм пускал тук – да не се повтарям, де/…

                    http://snimki.be//store/1/161347378526.JPG

                    … и клипчето с бистрата изворна вода….

                    http://vbox7.com/play:ce23328733


                    Така де – красиви неща ни заобикалят. Който иска – нека се любува на романтиката… Не за друго, но ви предоставям възможността да ахкате от възхита по най-лесният начин, защото другите начини /макар и много, предвид различните маршрути/ наистина не са за всички /имам предвид ДОРИ маркираните пътеки, защото - всички останали площи на стотици кв.метра площ - нямат маркировка/… Казвал съм, че срещам десетки дами горе, но си личи, че имат опитът… За немците и чехите, които срещам – в по-големи групи – не споменавам, защото мога да оставя чувство за малоценност у някои сънародници, още повече, ако спомена, че горе те ходят с 4-5 годишните си дечица! Преди няколко дни, група /вероятно студенти/ - си правеха майтап със свой колега малко под Черни връх, именно като му показаха някакво малко момиченце, което припкаше пред таткото…, очевидно студенЧИТУ се е поуморило повечко…

                    П.п. Манков, днес имах път към ул. “Козлодуй” – по “М.Луиза”, след Лъвов мост, първата пресечна, вдясно – на 100-тина метра, след светофара, точно след магазин за цигари и алкохол – има месарница /на долният етаж е месарница с изредени всички видове меса, а на вторият етаж се намира ателие за алуминиева дограма/. Погледнах от любопитство цените: такива са, които казваш, но стоката им наистина ми се стори много свежа. Цените, ориентировъчно запомних, въпреки че свинските гърди не ги купувам – тлъстичкото не ми харесва /въпрос на вкус/:

                    - свински гърди – 8,00
                    - вратни пържоли – 8,80
                    - котлети – 8,80
                    - свинско бон филе – 11,50
                    -телешки шол – 12,00
                    - кайма – 6,70 и т.н….

                    Толкова прясно /розАво/ месо на едно място не бях виждал…, подредено, чистичко, никаква миризма! Транжиращият е на ачика и вероятно може да отреже и смели желаното количество… /каймата е страхотна – от 100 години не бях ял мусака…, супер-мусака избичих, няма грешка…/

                    Наздраве!
                    "Погледната със страстно око, действителността се превръща в приказка!" П.Пикасо

                    Коментар


                    • Първоначално изпратено от tnm Разгледай мнение
                      Хммм, аз като виден изследовател на творчеството ти /и критик съответно/ смятам, че на тези скали им липсва по една хубава дама. Щото то добре - Природа, Красоти, ама трябва да се мисли и за Романтиката

                      П.П. Май нямам спомени да съм ходила по тези завои на Искър.


                      Да вземем един Макиавели /дето си турнала в подписа си/…Той, човекът - си го казва в прав текст: много по-склонни са хората, /а – неделима част от хората – сТЕ дамите/ - да грешат в изводите си… Една от причините за грешките на “неделимата част” е тая, че наблюдават предимно себе си /в едни приспособления, наречени “огледала”…/…Ееее, ама то няма като как – някой да се гледа цял ден в огледалата – от една страна, а от друга – да брои завои по ИскърО…

                      От друга страна – ако сложим на всяка скала по една хубава дама /под “хубава” разбирам – достопочтена и достатъчнокилограмова/, знаем, че тия праисторически скали биха изчезнали завинаги…

                      Т.е. – аз пък – като виден изследовател на дамската психология /както и критик на същата, изразена чрез мнения на типични представителки/ - смятам, че такова обобщено дамско мнение от типа “на всяка скала – хубава дама” има много недостатъци… Най-малко, добре, че нашият праисторически отец не се е съобразил с това мнение на дамата до себе си, или поне добре, че за кратко е залитнал в тая посока /матриархат/, но бързо се е съвзел от многовековното дамско мислене, каквото и да му е струвало то…

                      Последно: не мисля, че, когато се ходи тук-там – това е свързано с романтика, ОСВЕН АКО /по принцип/ скритият смисъл на “романтиката” не изразява особен вид действия – около час-два от старта – да нагърбиш ОЩЕ ЕДИН “вързоп” от 50-60 и т.н. килограма, а това си е наистина супер-романтично…, за дамата, теглена на буксир, или – качила се на раменете на някого, разбира се…

                      И кО стана накрая? Той, с все багаж .... и отгоре – още един “багаж” – върви нагоре и “мисли и за Романтиката”…, защото така “трябваЛО да се мисли” според изразителката на дамското мнение…, или - той брои завоите, а на нея устата й не спира, при което той греши, почва отначало и така нататъкА...

                      И – кВа му е далаверата на мъжО ти? Аааа, нееее – тВа не е далавера, а си е чиста привилегия, а именно: привилегията, че “трябваЛО да /се/ мисли и за Романтиката”… Ми то – и в къщи човек може да мисли за Романтиката, ако се не лъжа – за какво му е да мисли с общо 100 кг. на гръб до нещо приказливо?…
                      Last edited by zarco; 10.09.2012, 01:26.
                      "Погледната със страстно око, действителността се превръща в приказка!" П.Пикасо

                      Коментар


                      • Първоначално изпратено от zarco Разгледай мнение
                        Отдавна имах мерака да си припомня красивото от нашата природа в Западния дял на Стара планина и по—специално – в Искърското дефиле /все пак, планирал съм едно ходене и в по-късната есен, за да хвана багрите, но ще видим как ще подредя нещата…, мнооО работа, мноооО писане… по форуми…., все времето не ми стига…/…..., така де - аз си пиша, пък времето ми е кът... Я осмислете добре казаното! Губя съприкосновение с природата, за да се взирам в нещо, което няма очи! Безмислено, но го правя... Вероятно по някакъв тъп навик... Вместо да запаля цигара /поредната/ - се взирам в нищото..., вместо да му джасна едно питие - се взирам в нищото......, ееее, има и такива моменти, в които попълваме паузите между смисленото, което вършим /когато не се взираме в нищото, а се стремим да обхванем необхватното... и красивото, свежо, обширно, просторно...

                        Пък, многото Рождени дни - отново показаха, че празниците – двойни и тройни – свършване нямат…Покрай ЙЕденьето и наздравиците /ама какво пък грозде се е наляло - кехлибар!/, трябваше и да се “понатоваря” с нещо… Не се чудех много: насочвах обектива и щраках…, ЩоТ то - много зор има в това - да щрака човек… Зорът е другаде, но не зная как да го формулирам като усещане…, даммм – зорът е в това – да се надигнем и да тръгнем нанякъде… ПромЕни можем да правим /седейки си в къщи/, дискусии – пак така, а революциите – с едно вдигане на палеца – печелим от раз…, но да се вдигнем, да напуснем леглото си, масата /заветна/…, ама – това е равносилно на космически катаклизъм…

                        В тоя ред на мисли – не зная как се получи при мен: просто станах сутринта, реших да тръгна и тръгнах…

                        Все пак, ако човек “зачеркне” спокойствието и без предварителен план, понякога /почти винаги!/ попада на такива приятели, които никога не се решава да види по силата на решение от рода “трябва”… Наистина нещата, когато са инцидентно задвижвани, носят различна емоционалност, защо не – с елемент на изненада…, ..... ииииии - разтоварването не беше откъм хапване и пийване /точно обратно/, а откъм сивота на ежедневие…, а презареждането с енергия се получи леко /за да не ви се жалвам постоянно – колко съм “изморен и отпаднал”/…...., ЩоТ пък то някой сигурно ще ме попита, ако съм така отпаднал - дали някакъв месечен цикъл не ме гони..., или нещо ново - неоткривано до сега в живота...

                        ….иначе: Лакатнишките скали са част от величието на природата в близката околност на Врачанският Балкан… , а после - чааак до Съборната – Света Троица в Свищов /все величие и героизъм…, но и неангажиращо приятелство – в последното като че по-често можем да видим героизма и себеотрицанието в днешно време…/…В телеграфен стил нещата изглеждат така:


                        http://snimki.be//store/1/361347079413.JPG


                        http://snimki.be//store/1/821347079446.JPG


                        http://snimki.be//store/1/951347079487.JPG


                        http://snimki.be//store/1/891347079594.JPG


                        http://snimki.be//store/1/171347079633.JPG


                        http://snimki.be//store/1/191347079674.JPG


                        http://snimki.be//store/1/731347079723.JPG


                        http://snimki.be//store/1/191347079767.JPG


                        http://snimki.be//store/1/991347079804.JPG


                        http://snimki.be//store/1/401347079837.JPG


                        http://snimki.be//store/1/541347079894.JPG


                        http://snimki.be//store/1/221347080047.JPG


                        И, все пак не зная защо се сетих едно стихче на един поет /Стефан Цанев/ от Анини приказки:

                        Човек става само човека –
                        тръгнал да търси свойта мечта…

                        Да де, ама - ако си припомня, има и сентенции от вида:

                        Всеки човек умира, но не всеки човек живее…/не зная какво точно ни подсказва тя…/

                        Сега пък, ни в клин, ни в ръкав /май във връзка с разни философи, които цитираме тук-там, без обаче да отчитаме мъдростта на българина и по-специално - на шопът-българин, каето е същото/..., та се сетих и за едно шопско умотворение, но се зачудих как да го коментирам. То, обаче - не подлежи на никакъв коментар, защото – по-точно не би могло да бъде изказано: “Най обичам леба и га еба!” …


                        ...даммм, вече мисля къде ще ме отвее вятърът след няколко дни... Това е смисълът на живота, ако щете вярвайте!

                        Успешна нова седмица! /замислих се, че по-разумно би било, ако пожелая "приятен нов уикенд"..., в очакването на нещо ново има усещане за красотата, която ни заобикаля.../
                        Хммм, аз като виден изследовател на творчеството ти /и критик съответно/ смятам, че на тези скали им липсва по една хубава дама. Щото то добре - Природа, Красоти, ама трябва да се мисли и за Романтиката

                        П.П. Май нямам спомени да съм ходила по тези завои на Искър.
                        Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
                        Мечо

                        Коментар


                        • Отдавна имах мерака да си припомня красивото от нашата природа в Западния дял на Стара планина и по—специално – в Искърското дефиле /все пак, планирал съм едно ходене и в по-късната есен, за да хвана багрите, но ще видим как ще подредя нещата…, мнооО работа, мноооО писане… по форуми…., все времето не ми стига…/…..., така де - аз си пиша, пък времето ми е кът... Я осмислете добре казаното! Губя съприкосновение с природата, за да се взирам в нещо, което няма очи! Безмислено, но го правя... Вероятно по някакъв тъп навик... Вместо да запаля цигара /поредната/ - се взирам в нищото..., вместо да му джасна едно питие - се взирам в нищото......, ееее, има и такива моменти, в които попълваме паузите между смисленото, което вършим /когато не се взираме в нищото, а се стремим да обхванем необхватното... и красивото, свежо, обширно, просторно...

                          Пък, многото Рождени дни - отново показаха, че празниците – двойни и тройни – свършване нямат…Покрай ЙЕденьето и наздравиците /ама какво пък грозде се е наляло - кехлибар!/, трябваше и да се “понатоваря” с нещо… Не се чудех много: насочвах обектива и щраках…, ЩоТ то - много зор има в това - да щрака човек… Зорът е другаде, но не зная как да го формулирам като усещане…, даммм – зорът е в това – да се надигнем и да тръгнем нанякъде… ПромЕни можем да правим /седейки си в къщи/, дискусии – пак така, а революциите – с едно вдигане на палеца – печелим от раз…, но да се вдигнем, да напуснем леглото си, масата /заветна/…, ама – това е равносилно на космически катаклизъм…

                          В тоя ред на мисли – не зная как се получи при мен: просто станах сутринта, реших да тръгна и тръгнах…

                          Все пак, ако човек “зачеркне” спокойствието и без предварителен план, понякога /почти винаги!/ попада на такива приятели, които никога не се решава да види по силата на решение от рода “трябва”… Наистина нещата, когато са инцидентно задвижвани, носят различна емоционалност, защо не – с елемент на изненада…, ..... ииииии - разтоварването не беше откъм хапване и пийване /точно обратно/, а откъм сивота на ежедневие…, а презареждането с енергия се получи леко /за да не ви се жалвам постоянно – колко съм “изморен и отпаднал”/…...., ЩоТ пък то някой сигурно ще ме попита, ако съм така отпаднал - дали някакъв месечен цикъл не ме гони..., или нещо ново - неоткривано до сега в живота...

                          ….иначе: Лакатнишките скали са част от величието на природата в близката околност на Врачанският Балкан… , а после - чааак до Съборната – Света Троица в Свищов /все величие и героизъм…, но и неангажиращо приятелство – в последното като че по-често можем да видим героизма и себеотрицанието в днешно време…/…В телеграфен стил нещата изглеждат така:


                          http://snimki.be//store/1/361347079413.JPG


                          http://snimki.be//store/1/821347079446.JPG


                          http://snimki.be//store/1/951347079487.JPG


                          http://snimki.be//store/1/891347079594.JPG


                          http://snimki.be//store/1/171347079633.JPG


                          http://snimki.be//store/1/191347079674.JPG


                          http://snimki.be//store/1/731347079723.JPG


                          http://snimki.be//store/1/191347079767.JPG


                          http://snimki.be//store/1/991347079804.JPG


                          http://snimki.be//store/1/401347079837.JPG


                          http://snimki.be//store/1/541347079894.JPG


                          http://snimki.be//store/1/221347080047.JPG


                          И, все пак не зная защо се сетих едно стихче на един поет /Стефан Цанев/ от Анини приказки:

                          Човек става само човека –
                          тръгнал да търси свойта мечта…

                          Да де, ама - ако си припомня, има и сентенции от вида:

                          Всеки човек умира, но не всеки човек живее…/не зная какво точно ни подсказва тя…/

                          Сега пък, ни в клин, ни в ръкав /май във връзка с разни философи, които цитираме тук-там, без обаче да отчитаме мъдростта на българина и по-специално - на шопът-българин, каето е същото/..., та се сетих и за едно шопско умотворение, но се зачудих как да го коментирам. То, обаче - не подлежи на никакъв коментар, защото – по-точно не би могло да бъде изказано: “Най обичам леба и га еба!” …


                          ...даммм, вече мисля къде ще ме отвее вятърът след няколко дни... Това е смисълът на живота, ако щете вярвайте!

                          Успешна нова седмица! /замислих се, че по-разумно би било, ако пожелая "приятен нов уикенд"..., в очакването на нещо ново има усещане за красотата, която ни заобикаля.../
                          "Погледната със страстно око, действителността се превръща в приказка!" П.Пикасо

                          Коментар


                          • Първоначално изпратено от val/she Разгледай мнение
                            Eee, Съни, предаде се.
                            Ама като питбул те беше захапал и се чудех за какво толкова.
                            при толкова бой на всички фронтове, останах без сили
                            пък и исках да видя ще падне ли котката на гръб

                            Коментар


                            • Зарко, спри се

                              Едва ли си забравил, че пак преди около година, когато изразих несъгласие с Космонавта в темата и то не за историите му, а за точно определени деяния, които описва в постовете - пояснявам, не сексуалните изпълнения, а други от рода на пиянски изпълнения и после шофиране ...ти беше първия който ми обяви точно Джихад. И Маранди беше в твоя отбор, забрави ли

                              Коментар


                              • Оставям ви, защото тая вечер съм планирал да посветя на Мистър Бийн...

                                http://www.youtube.com/watch?v=0zKeI...eature=related


                                Приятна вечер!
                                "Погледната със страстно око, действителността се превръща в приказка!" П.Пикасо

                                Коментар

                                Working...
                                X