ЧАРЪТ на НЕЩАТА от ЖИВОТА..., или: "Защо царят трябва да бъде гол...винаги!" :)

[katilarium]

Като "помолен" настоятелно - да не пиша в определена тема, смятам тук да пусна отговора си...

Оооо,не знаех,че се делим на "наши" и "ваши" .Добре че споменаха за някаква "Оная тема" та ми стана любопитно ....инак нямаше да видя отговора ти и да имам възможност да благодаря.

Благодаря,
и аз си мислех,че може да стане така както казваш,ама няма не искам.Те ще си правят каквото са си наумили,а накрая собственикът на имота ще излезе виновен.Бе в "Оная тема" по-добре съм се изразил май

Успех

[zarco]

Трудно ще ми бъде да съм убедителен, а и не искам да се меся в нечии разсъждения, още повече – ние сме хора, които отдавна имаме свой, изпитан в практиката начин за възприемане на нещата от живота…Няма начин – да не се осланяме на НАШИТЕ възприятия за живота, както и да пренасяме същите през някаква /своя/ “вътрешна интуиция” върху непознати области.

Фактът, че от време на време усещам лекото /или по-осезателно/ иронизиране, не може да ме откаже от варианта да зная своята истина, която – също като истината на всеки от нас – е достатъчно – да го наречем – “изстрадана”…Защо не могат да ме откажат от моята истина? Именно, защото – КАКТО ВСЕКИ ОТ НАС – “пера през просото”. Не правя нищо неизвестно, ако съм сигурен, че всеки от нас е “новатор” в своя малък свят /каквото и да означава характеристиката “новатор” …/

Та ето как се развива /накратко…, но моето “кратко” – на всички вече им е до болка познато “удължено”…))/. Всички знаем това, че: много големи площи по Платото на Витоша /горе/ – са заети от огромни торфени образувания, които са създавани столетия. Не е тайна и фактът, че всяка следваща година тая торфена “покривка “ се “увеличава” с още около 5-6 милиметра /умните глави са го доказали – приемам го като лема – на “юнашко” доверие…, но това в случая не изкривява сериозно крайният резултат…, т.е. – не съм лично участващ в ежегодните измервания на нарастването на торфената покривка на определени парцели/… Има специфични условия, които хвърлят светлина върху процесите, които се развиват някъде в природата...

Кои са тези условия?

В тая снимка – виждате ХАРАКТЕРЕН “разрез” на част от Витошкия плутон /северни склонове под Алеко/… http://snimki.be//store/1/631347778151.JPG

Кое е характерно?

Най-общо - северните части /на снимката/ - са обрасли с красиви гори и друга буйна растителност. Южните и югоизточни части са “друга бира”…По тия склонове се разкрива фундамента на вулкана /през вулканската фаза, преди повече от 80 млн.години - районът е потънал под нивото на “праисторическото” море/…

В клипчето ще видите неизбродните /НЕ Е ПРЕУВЕЛИЧЕНО/заоблени скали /грешно наричани “морени”. Трудно е върху такива скали да се появи растителност. Няма необходимата влага. Именно – влагата е необходима, където искаме да се появи живот /каквото и да означава това/…, учуден съм, че това толкова елементарно обстоятелство – се забравя от много от нас…

http://vbox7.com/play:5e326c1c76

И се появяват тия МЪХОВЕ, които имат толкова добре изразени ВЛАГОЗАДЪРЖАЩИ СВОЙСТВА, което дава възможност да живнат други растения!!!…

Обърнете внимание, как в тия заоблени от времето скали /камъни/ - няма и най-малки условия за поява на никаква растителност… ВСЕ ПАК - цепнатината на ЕДНА ОТ СКАЛИТЕ създава условия за задържане на тоя МЪХ с МНОГО ДОБРИ ВЛАГОЗАДЪРЖАЩИ СВОЙСТВА и – веднага /!/ върху него попадат семенцата на боровинката!!! Чудо на природата /на мен ми е кеф да регистрирам процеса, за да си го обясня в подробности!/….

Доказателството е направено!

Та, това е истината: мъхове, но с много по-голяма “дебелина”, специфични климатични условия, торфен “килим”, нарастващ с милиметри /защитени площи и резервати/, храсти и друга растителност…

Това е истината за много от площите /ако ще и да ги наречем - недостатъчно добре изследвани…, но много неща за тях се знаят и не е възможно, нито пък – необходимо - да се изследва всеки квадратен сантиметър площ – ето това имам предвид най-общо, когато говоря за девствена природа/…

Уфффф, да избърша потта от челото си… Ама Що някои се правят все на неразбрали и трябва толкова подробности да ви “сдъвквам”, че дори и да ги смилам, след което – да повърна хранителната маса в нечия човчица /определено точно така правят грижовните майчици и татенца…/ , преди да стане възможно някои да придобият качествата, необходими за самостоятелен полет в живота…. Нищо, де – и на мен ми харесва да поемам смляна наготово информация, но - като само допълвам онова, което сам регистрирам в заобикалящата ни природа, без да чакам в гнездото с отворена човка мама да ми пусне червейчето в гладната “паст”…

Хубаво е да има грижовна майка, която не спира да поставя червейчета в постоянно /!/ зиналите от глад човчиЩА… http://snimki.be//store/1/121347785826.png

[zarco]

Добро утро.
Да взема да ви питам,че може някой да е имал такъв случай - Става въпрос за сервитут на местното енерго.В земеделска земя искат да поставят стълбове и определят по 400 м2 на стълб и са пратили писмо за уведомление и покана за потвърждение в общината.Питането е какво става,ако не предприема никакви действия ...те ли имат зор и трябва да ме издърват за да ме вербуват или ще си действат на собствена глава като приемат незаинтересоваността ми като мълчаливо съгласие.Все си мисля,че ще се появят конфликти,защото все пак за тази земеделска земя има договори с арендатори и после арендатора може да има претенции,защото уж само 400 м2 ама като изпраскат и един път от стълб до стълб и отиде половината парцел.Та ...мога ли да ги ръмбя на по-късен етап,вече при свършен факт,за по-голяма цифра от определената в уведомителното писмо .....а и за потъпкване на правото ми да не се интересувам от тяхните зорове и прищявки.

Знам,че си има закон,но с няколко думи от препатил,които да са ми начална база ще ми полезно на първо време.Знам,че тук имаше хора занимаващи се със земеделие,та вероятността някой да е изпадал в такова положение е голяма.

Благодаря предварително и успех

Като "помолен" настоятелно - да не пиша в определена тема, смятам тук да пусна отговора си...

Аз виждам в казуса цялата сага по "отчуждаване" на имот, но от НЕДЪРЖАВНА институция...

Какво искам да кажа? Това, че - очевидно една институция тръгва по пътя на отчуждаване, който правят държавните институции - с обявяване на процедурата, за да достигне до заинтересуваните. Не зная, доколко имат основания за това, вероятно са проучили нещата.

Според мен, трябва да договарят условия за отчуждаване с всеки заинтересуван!

НО! Ако вече има практиката да се обявяват по тоя начин действията по отчуждаване от недържавни институции - определено БИ ТРЯБВАЛО /!!!/ да се следва УТВЪРДЕНАТА процедура: в срока /!!!/, който е кратък /!!!/ да се изрази ПИСМЕНО становище в Общината, където е изпратена ПОКАНАТА!

Самият статут на документът "ПОКАНА" - показва, че заинтересуваните СА ПОКАНЕНИ, за да вземат отношение. Ако това не стане - нещата със сигурност ще бъдат финализирани в нечия полза /очевидно - не на заинтересуваните собственици/...


В тая връзка, смятам за логично - всички заинтересувани, както и хора от странични имоти, които могат да се явят в ролята на локаутисти /стачкоизменници/ - срещу някакво възнаграждение - ВЕДНАГА /В СРОКОВЕТЕ/ - да заявите несъгласие с условията /с които вече сте се запознали/ и да поставите контра-условия. Това, без адвокат няма как да стане, защото ще има и граждански иск в съответен съд, след като процедурата по отчуждаването е спряна поради несъгласието на собствениците - и ако не вземат решение мрежата да се построи през съседни имоти...

Успехи!

[zarco]

http://www.youtube.com/watch?v=UbiXR7CPZUg

От хорове - Хорът на евреите от Набуко.
http://www.youtube.com/watch?v=SSLPcZpS7Tc

И Верди е голяма работа, но ми прави кеф да ги гледам тия с такава супер-школовка на гласовете.., я виж тия - с дръпнатите очички как пеят само...

http://www.youtube.com/watch?v=znZgO...eature=related


...но пък и нашите не отстъпват на жълтите:

http://www.youtube.com/watch?v=kwyp0...eature=related

Като казах - "жълтите", та се сетих за оня лаф, при който се пита: "Какъв става цветът на един хванат за топките - китаец"?... Крещящо-жълт...

[tnm]

Предпочитам Вивалди... http://www.youtube.com/watch?v=znptyp4apW0

..., както и хорове от опери, например - хорът на ловците на Вебер, жалко, че намирам само пародия от "Улицата": http://vbox7.com/play:ac075c67

http://www.youtube.com/watch?v=UbiXR7CPZUg

От хорове - Хорът на евреите от Набуко.
http://www.youtube.com/watch?v=SSLPcZpS7Tc

[zarco]

Има нещо внушително, което грабва вниманието:

http://www.youtube.com/watch?v=DXGTI...eature=related

http://www.youtube.com/watch?v=UwVgu-BnTjs

[zarco]

Очевидно не зная. И въобще си нямам на понятие от планини, гори и ВКС /не е абревиатура свързана със съдебната система/
Мани, манииии!

http://www.youtube.com/watch?v=GblRw...eature=related
Харесвам музиката на Чайковский.

Предпочитам Вивалди... http://www.youtube.com/watch?v=znptyp4apW0

..., както и хорове от опери, например - хорът на ловците на Вебер, жалко, че намирам само пародия от "Улицата": http://vbox7.com/play:ac075c67

[zarco]

........

Постовете ти почват да късеят нещо...
Да не си се поразболял?


----------------------
Пу-у-у, и заради теб замалко да си изпусна млекото да изкипи!

Изводът ми е: почваш ли да вариш млеко, напусни форума!
За по-сигурно изключи компютъра.
А за още "по-" извади кабела и го дай на някой от домашните да го скрие, докато не свариш млекото. А-а-а-ма-ха!

Манков, не е необходимо да изключваш компютъра, ако вариш мляко. Достатъчно е, когато поставиш млякото да се вари - да не влизаш в една, единствена тема. Вероятно вече си съобразил това, нали?

Т.е. - същата тема прочиташ, когато имаш поне десетина минути и не вършиш нещо друго, което изисква вниманието ти...

От друга страна - защо изобщо го вариш това мляко? То си е пастьоризирано високотемпературно, което ми дава основания да си го пия, наливайки директно от опаковката.

Иначе, по въпроса, дали съм болен - вероятно си си отговорил... Щях да пиша още един пост за Чайната - и ще го направя, но понеже почна темата, то - на отиване, в дъжда и вятъра - наистина почнах да се разболявам - като ме хвана една хрема нагоре...

Ноооооо, така се получи - и сам не вярвам, че навръщане, въпреки че вятърът беше още по-силен - хремата ми изчезна..., колкото и да не ми се вярваше...

Ама, що така? Ми - що: като му хакнах една гореща боб-чорба горе /при Чарлито/, 3 кИфтака и ЕДНО ГРЕЯНО ВИНО..., а печката бумтеше толкова приспивно - и за час се възстанових...

А една дама такова пеене правеше - страхотен глас - разни популярни песни..., сопрано си беше гласчето..., а аз се разбързах да я запиша /въпреки че беше с гръб на съседна маса/, но - докато взема решението, се наложи и да сменям картата, батериите и наглася нещата - и шоуто приключи... Много готина обстановка се получава на такива места...

[tnm]

ТНМ, очевидно е, че не знаеш за какво ТОЧНО става въпрос. Пак ще повторя, че това не е баирът до наше село.

Тая планина - е планина! Ако човек я познава добре - оцелява. Иначе - може да се окаже за някого капан, съразмерен по трудност с Амазонка.

Ако се върви по маркирани маршрути, проблеми няма, въпреки че и там помагах преди месеци на едно момиче със счупена от китката и с неестествено стърчащи кости от нея, за да я стегна неподвижно към "шина" - един клон от близко дърво и да я вдигна пред гърдите й - през вратлето. Учудих се, че понесе стоически процедурата, но така беше пребледняла...

Нямам какво повече да добавя. Малиййй!

Очевидно не зная. И въобще си нямам на понятие от планини, гори и ВКС /не е абревиатура свързана със съдебната система/
Мани, манииии!

http://www.youtube.com/watch?v=GblRw...eature=related
Харесвам музиката на Чайковский.

[zarco]

Я пак!? ТНМ никога няма да има несъбираеми вземания,щото работи с авансови вноски.
Пък и до колкото си спомням аз написах, че хората отдавна са се намесили в природните закони, а не, че Витоша е осквернена. Така де, придържай се към думите ми,като ме включваш в поста си
Ама ти тази планина я изкара бетер Амазонка бре,Зарко То неизследвани територии, то мъхове, то пропадания... Малииий!

ТНМ, очевидно е, че не знаеш за какво ТОЧНО става въпрос. Пак ще повторя, че това не е баирът до наше село.

Тая планина - е планина! Ако човек я познава добре - оцелява. Иначе - може да се окаже за някого капан, съразмерен по трудност с Амазонка.

Ако се върви по маркирани маршрути, проблеми няма, въпреки че и там помагах преди месеци на едно момиче със счупена от китката ръка и с неестествено стърчащи кости от нея, за да я стегна неподвижно към "шина" - един клон от близко дърво и да я вдигна пред гърдите й - през вратлето. Учудих се, че понесе стоически процедурата, но така беше пребледняла...

Нямам какво повече да добавя. Малиййй!

[tnm]

Така де, пак към Алеко се насочих тая сутрин - някак, ориентировъчно - “центрирането” в тоя район ми изглежда по-приемливо /докато не си променя виждането/, отколкото да се фиксирам в единия край /не че краищата в случая са два.../, въпреки че това е много относително определение: откъдето и да тръгне човек – все нещо ново ще добави към опита си в рамките на десетките километри, които преодолява…

Над 1200 м.н.в. – вече здраво валеше http://snimki.be//store/1/531347734533.JPG /какво като снощи усетих сравнително ясни хоризонти, които се дублираха и в ранни зори – днес...., което ме зарадва, че най-после ще мога да направя ясни снимки http://snimki.be//store/1/371347734449.JPG …, но не би…/…Вали, но здраво /и напоително…, това май беше при пийването/…, та си казах, че стигна ли Алеко, вероятно ще се връщам, защото – дори и в чайната на Черни връх /по-късно/ - имаше една дискусия…, печката бумтеше здраво, планинарите се бяха яко разхвърляли /мокри от дъжда, та – който можеше – поизсушаваше нещо, въпреки че за краткото време за почивка, дрешките не се изсушават, но малко се поне позатоплят…/…

В дискусията се говореше нещо за Монблан и за някой, който – при лошо време – е тръгнал, а не – както, ако лошото време да го е застигнало, след което да направи необходимите усилия, за да се прибере…/снимките до нажежената печка – после…/

Та, на Алеко нещата вече изглеждаха различно: дъждът беше останал някъде долу, което даде някакви надежди за продължение… Бързият поглед към най-близкият връх - Малък Резен показваше други неща – горната част от него беше в дъждовни облаци, но нали на Алеко дори слънцето се опитваше да пробива откъм Железница…, това ме мотивира да продължа /пък и маршрутът в тая част е до болка познат - някъде напред и нагоре е заслонът на Черни връх /чайна..., дори с греяно вино и необходимото хапване!/

И – ето ги няколкото диаметъра, които описах с клиповете по ниското /добре, че ги направих по ниските нива /около 1900 м.н.в./, защото нещата натам се забулиха и видимостта беше до 4-5 метра в диаметър…
http://vbox7.com/play:f6c9b5821f

Та се концентрирах върху природните икебани на боровинковите храсти http://vbox7.com/play:bd414a4858 : за сега, тъй като са с най-плитка коренова система, са и най-верните индикатори за това, че земята почва да изстива и соковете към растенията вече не са така силни, както през лятото… И цветовете на боровинковите храсти - наистина са феерични /от свежо зелено, през по-тъмното, после – лилаво-кафеникаво, до жълто, та чак - до крещящо червено/…


Самите боровинки – узрели, падат при по-силен вятър - просто не могат да бъдат хапнати /няма толкова желаещи за огромните площи, в повече от които човешки крак не стъпва…/, а огромните площи със синя /по-малко – с червена/ боровинка – очевидно се разсаждат и разрастват при всеки следващ сезон… И – разбира се – сега са най-едрите боровинки – като дини! Хайде, да не се изхвърлям толкова много, но поне като зърно от грозде…, май и това е много, де…, но пък – по сладост – не отстъпват на стафидите. Това, разбира се, е валидно за площите, които не съвпадат с маркираните маршрути, където нещата приключват по най-бързият начин – по причината, че много туристи минават оттам. Достатъчно е, обаче човек да отиде на повече от два метра от пътеките, за да пълни шепите си с няколко подръпвания…

ТНМ – да има да взема, като казва, че Витоша отдавна вече е осквернена като природна даденост… Това е валидно само за маркираните маршрути, но 5-6 метра встрани нещата свързвам с девствена природа, а още по-натам – всеки, решил да опита – се превръща в изследовател на неоткрити територии –не е възможно да се върви продължително поради ниските храсти, с иглички, които ти пълнят краката, но е и опасно, защото влагозадържащите мъхове и торфът не позволяват създаване на стабилна основа, а често има дълбоки пропадания, върху които има храсти и това са естествени “капани” – да не му се случва на човек… . Не си правя майтап: нещата стоят точно както ги описвам, а – ако не познаваме района, може 2-3 часа да се мотаем в гори и по цели километри камъни /някои ги наричат неправилно “морени”/, при което никак не е невъзможно – дори да се паникьосаме! Това е сериозно! Моят съвет към хората, които тръгват “напряко” – е, да не си правят експерименти, особено при лошо време и при зимни условия...

Никак не е същото, както, ако ходим по някакъв баир /както се беше изразил някакъв друг участник/, след който /баир, или – възвишение/ - знаем, че ще видим познати ориентири! Няма такава работа: час в трудни, немаркирани пространства – не означава, че, ако стигнем с голям зор хоризонта – ще се ориентираме по-добре…., а след това може да видим още по-труден за достигане хоризонт. Релефът е такъв, че може да се изгуби ориентация /говоря за южната част или за горски масиви в северната… И ако няма видимост – нека познаем…

/ще има продължение, защото Чайната на Черни връх е нещо специфично като усещане…/

Я пак!? ТНМ никога няма да има несъбираеми вземания,щото работи с авансови вноски.
Пък и до колкото си спомням аз написах, че хората отдавна са се намесили в природните закони, а не, че Витоша е осквернена. Така де, придържай се към думите ми,като ме включваш в поста си
Ама ти тази планина я изкара бетер Амазонка бре,Зарко То неизследвани територии, то мъхове, то пропадания... Малииий!

[zarco]

Така де, пак към Алеко се насочих тая сутрин - някак, ориентировъчно - “центрирането” в тоя район ми изглежда по-приемливо /докато не си променя виждането/, отколкото да се фиксирам в единия край /не че краищата в случая са два.../, въпреки че това е много относително определение: откъдето и да тръгне човек – все нещо ново ще добави към опита си в рамките на десетките километри, които преодолява…

Над 1200 м.н.в. – вече здраво валеше http://snimki.be//store/1/531347734533.JPG /какво като снощи усетих сравнително ясни хоризонти, които се дублираха и в ранни зори – днес...., което ме зарадва, че най-после ще мога да направя ясни снимки http://snimki.be//store/1/371347734449.JPG …, но не би…/…Вали, но здраво /и напоително…, това май беше при пийването/…, та си казах, че стигна ли Алеко, вероятно ще се връщам, защото – дори и в чайната на Черни връх /по-късно/ - имаше една дискусия…, печката бумтеше здраво, планинарите се бяха яко разхвърляли /мокри от дъжда, та – който можеше – поизсушаваше нещо, въпреки че за краткото време за почивка, дрешките не се изсушават, но малко се поне позатоплят…/…

В дискусията се говореше нещо за Монблан и за някой, който – при лошо време – е тръгнал, а не – както, ако лошото време да го е застигнало, след което да направи необходимите усилия, за да се прибере…/снимките до нажежената печка – после…/

Та, на Алеко нещата вече изглеждаха различно: дъждът беше останал някъде долу, което даде някакви надежди за продължение… Бързият поглед към най-близкият връх - Малък Резен показваше други неща – горната част от него беше в дъждовни облаци, но нали на Алеко дори слънцето се опитваше да пробива откъм Железница…, това ме мотивира да продължа /пък и маршрутът в тая част е до болка познат - някъде напред и нагоре е заслонът на Черни връх /чайна..., дори с греяно вино и необходимото хапване!/

И – ето ги няколкото диаметъра, които описах с клиповете по ниското /добре, че ги направих по ниските нива /около 1900 м.н.в./, защото нещата натам се забулиха и видимостта беше до 4-5 метра в диаметър…
http://vbox7.com/play:f6c9b5821f

Та се концентрирах върху природните икебани на боровинковите храсти http://vbox7.com/play:bd414a4858 : за сега, тъй като са с най-плитка коренова система, са и най-верните индикатори за това, че земята почва да изстива и соковете към растенията вече не са така силни, както през лятото… И цветовете на боровинковите храсти - наистина са феерични /от свежо зелено, през по-тъмното, после – лилаво-кафеникаво, до жълто, та чак - до крещящо червено/…


Самите боровинки – узрели, падат при по-силен вятър - просто не могат да бъдат хапнати /няма толкова желаещи за огромните площи, в повече от които човешки крак не стъпва…/, а огромните площи със синя /по-малко – с червена/ боровинка – очевидно се разсаждат и разрастват при всеки следващ сезон… И – разбира се – сега са най-едрите боровинки – като дини! Хайде, да не се изхвърлям толкова много, но поне като зърно от грозде…, май и това е много, де…, но пък – по сладост – не отстъпват на стафидите. Това, разбира се, е валидно за площите, които не съвпадат с маркираните маршрути, където нещата приключват по най-бързият начин – по причината, че много туристи минават оттам. Достатъчно е, обаче човек да отиде на повече от два метра от пътеките, за да пълни шепите си с няколко подръпвания…

ТНМ – да има да взема, като казва, че Витоша отдавна вече е осквернена като природна даденост… Това е валидно само за маркираните маршрути, но 5-6 метра встрани нещата свързвам с девствена природа, а още по-натам – всеки, решил да опита – се превръща в изследовател на неоткрити територии –не е възможно да се върви продължително поради ниските храсти, с иглички, които ти пълнят краката, но е и опасно, защото влагозадържащите мъхове и торфът не позволяват създаване на стабилна основа, а често има дълбоки пропадания, върху които има храсти и това са естествени “капани” – да не му се случва на човек… . Не си правя майтап: нещата стоят точно както ги описвам, а – ако не познаваме района, може 2-3 часа да се мотаем в гори и по цели километри камъни /някои ги наричат неправилно “морени”/, при което никак не е невъзможно – дори да се паникьосаме! Това е сериозно! Моят съвет към хората, които тръгват “напряко” – е, да не си правят експерименти, особено при лошо време и при зимни условия...

Никак не е същото, както, ако ходим по някакъв баир /както се беше изразил някакъв друг участник/, след който /баир, или – възвишение/ - знаем, че ще видим познати ориентири! Няма такава работа: час в трудни, немаркирани пространства – не означава, че, ако стигнем с голям зор хоризонта – ще се ориентираме по-добре…., а след това може да видим още по-труден за достигане хоризонт. Релефът е такъв, че може да се изгуби ориентация /говоря за южната част или за горски масиви в северната… И ако няма видимост – нека познаем…

/ще има продължение, защото Чайната на Черни връх е нещо специфично като усещане…/

[zarco]

zarco ще ме извиниш,но ще вкарам и малко поезия ,че хептен да стане манджата пресолена


ЗА ГОЛЕМИТЕ МОМИЧЕТА
Големите момичета не плачат.
Те просто се прощават с любовта
в една безумно дълга вечер
и тихичко си тръгват сутринта.

Не вярват на измислици и думи.
Не вярват в приказки. Не вярват в чудеса.
Не вярват в падащи звезди и пълнолуния.
Не вярват в нищо вече. И така...

Големите момичета си тръгват.
Завинаги си тръгват, щом решат.
Дори да им е до полуда трудно,
големите момичета намират път.

Не вземат нищо. Нищичко не вземат.
Освен един огромен куфар със сълзи
и много, много, много време,
в което болката да отболи.

Не казват сбогом. Не създават драми.
Щом любовта им нищичко не значи,
те тръгват, непоглеждайки през рамо.
Големите момичета не плачат
caribiana

..................
пп:Дълбочината на чувствата е като проникване за душата ни, която ги възприема, после са резултатите. Но първо трябва да се направят

Хубави поетични размисли... Животът си е поезия отвсякъде /независимо от ситуацията, в която попадат потърпевшите/.., зависи от гледната точка... Ако хората не търсят конфликта на всяка цена, дори раздялата може да се превърне в начало на ново приятелство..., но това не се среща така често.../най-вече - при нас, българите..., като тръгнат едни трагедии - на човек му се отщява всичко.../

Но пък, Пеньо Пенев /до сега не знаех, че стихът е негов/, е намерил вярната формула:

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

Мисля, че е прецизен - до съвършенство в своята "Пътека" /и се чудя, защо сме го учили навремето с разни тъпотии, че дори и пролетарски поет го наричаха критиците..., Пантелей Зарев, де - дето ни караха да си купуваме томовете му с "разбори"..., какво БИЛ ИСКАЛ ДА КАЖЕ ПОЕТА..., че той това, което е искал да каже - директно ни го е казал...:

ПЪТЕКА

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

Такива неща...

[zarco]

Я глей ти - кВа дискусия сте заформили... Това, качествата на жените - зная, че винаги са били непонятни..., още повече, че - кой ти гледа разните му качества..., мъжете - май повече от "количеството" се впечатляваме...

И - това, разбира се - е добре дошло за дамите: за какво им е да поставят акцент на интелекта, ако това е последното, което интересува един мъж, комуто вече лигите се стичат, а езикът му се е изплезил до кръста, защото е видял /срещнал/ "пантерата" - което го кара да се извърне, за да изгледа /уж дискретно.../ - как задните й части се вписват в контекста на стройните крака...

Тя, разбира се - знае, че той /те/ се извръща/т след нея /защото е единствена и неповторима/, но /по принцип/ е "недостъпна"..., като всяка най-малка подробност от релефа й - отстрани и отзад - е добре изпипана в домашни условия и това във всеки случай не изисква по-малко време от постановката "анфас"...

И понеже сте зачекнали сравненията - красота-елегантност с примери от семейство "котки", то ще насоча вниманието ни към черната пантера /ягуар/... Ей на - как сам вече се чудя, дали тя е повече красива, отколкото елегантна, или - обратно...

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%...B5%D1%80%D0%B0

...та, това е за мен "изключението", което опровергава изводите на Дали /Мустакатков/, но все пак той говори за две качества на жените, а лично аз вече съм много затруднен, защото трябва да търся пантерата сред жените: красива и елегантна, едновременно...

/сега се прибирам, зареден с енергия от природни красоти..., малко дъждовно и облачно, яко ветровито..., но пък впечатленията са на ниво..., ще гледате разни неща... /

[коки]

Днес, прочитайки нещо, много се дивих на мисълта на един Салвадор Дали… Не можах да стигна до решението, дали Дали е прав, когато казва: “Аз никога не съм срещал жени, които едновременно са красиви и елегантни. Това са взаимно изключващи се характеристики.”

Мислих си и дали в хрумването на Дали има елемент на сексизъм.

Не стигнах до никъде, защото се обърнах към моя опит, за да разреша дилемата. Все пак, компромисното решение е това, че някое от двете качества е по-силно изразено от другото, а оставащото в “сянка” – вероятно подсъзнателно омаловажаваме или дори – почти игнорираме.

Има ли нещо смущаващо, ако обявим мисълта за вярна?

Очевидно, Дали изследва само линията красота-елегантност на жената. Много провокативно ми звучи. Колебая се. Нямам решение на дилемата.

Има мъже, които не се замислят над въпроса, дали определена жена е повече красива, отколкото елегантна, или обратно – по-елегантна, отколкото красива…Вероятно за тях е достатъчно тя да е естествена.

Та се сетих за разговора между двама приятели. Единият пита другия:
- Какви жени харесваш?
- Естествените…
- Тоест?
- Ми, тия, които – когато ги питаш: “Искаш ли да правим секс?” – отговарят: “Естествено!”

Това няма връзка с Дали…, нито с афористичното изразяване на Жан Ростан, който умува: “Жената винаги предпочита твоето робство пред своята свобода.”

Стана като манджа с грозде: красота, елегантност, естественост, робство и свобода. Добра компилация… И всичко, разбира се – се върти около секса. Сексът е водещо начало в тоя свят. Той е експлозия. Желанието за секс не може да бъде туширано изцяло. Вероятно може да бъде намалено.

Имат ли основание хората, които твърдят: ако не можете да спрете секса – оженете се и го намалете?

Да де, но някои тръгват именно по пътя на тая "логика"… И после изведнъж виждат “естествеността” на някои жени /дефакто, основанието да намалят секса с женитбата – вече е отпаднало/… По каква причина тия /някои/ жени са така “естествени”/от диалога на двамата приятели/, нищо, че не са така красиви и елегантни едновременно /в една и съща степен/… Мисля, че те са достатъчно мъдри…, или – опитът с времето си казва думата? Сега пък към всичко друго добавихме мъдрост и опит… Та, така…

Може и да греша някъде… Няма да ми е за първи път.

Поздрави и приятен уикенд!

zarco ще ме извиниш,но ще вкарам и малко поезия ,че хептен да стане манджата пресолена


ЗА ГОЛЕМИТЕ МОМИЧЕТА
Големите момичета не плачат.
Те просто се прощават с любовта
в една безумно дълга вечер
и тихичко си тръгват сутринта.

Не вярват на измислици и думи.
Не вярват в приказки. Не вярват в чудеса.
Не вярват в падащи звезди и пълнолуния.
Не вярват в нищо вече. И така...

Големите момичета си тръгват.
Завинаги си тръгват, щом решат.
Дори да им е до полуда трудно,
големите момичета намират път.

Не вземат нищо. Нищичко не вземат.
Освен един огромен куфар със сълзи
и много, много, много време,
в което болката да отболи.

Не казват сбогом. Не създават драми.
Щом любовта им нищичко не значи,
те тръгват, непоглеждайки през рамо.
Големите момичета не плачат
caribiana

..................
пп:Дълбочината на чувствата е като проникване за душата ни, която ги възприема, после са резултатите. Но първо трябва да се направят