Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето... (архив до 20.09.2012 г.)

[anon6706]

Оказва се, че синът ми не иска снимка със своите съученици, защото не ги харесва и не одобрява постъпките им. След като поисках повече разяснение, ми обясни, че не може да се снима с хора, които са причина най-добрата му приятелка да е болна от анорексия.
От техните подигравки и обиди, в момента момичето няма и 40 килограма.
Знам, че сега синът ми е ядосан и може би после ще съжалява за тази обща снимка, но не смятам да го принуждавам да променя решението си - дори и то да не е най-правилното и удачното.

Ти му кажи на сина ти да я разкара тази комплексирана приятелка и че оттук нататък животът му ще стане с пъти по-труден и подобно цупене само ще му изиграва лоша шега за в бъдеще.

То това "казване" е по-скоро работа на баща му.

[marandi]

Няма какво да се обясняваш. Пращаш едни непознати хора с колби и измервателни уреди в градината. Ако ти се занимава можеш и истински да намериш. Като те питат булите - Кво прайш - им обясняваш, че си поръчал официално замерване на дъръбъра-идите в почвата, поради съмнения за отравяне. Ще им държи поне 3 години потно около врата

И ще я върна ли жената от "горе"?

Отдавна се отказах да доказвам на някого, че някога за нещо си съм бил прав, а той "крив" ( хипотетично ).

Гледа се крайния резултат, а той е, че аз се издъних! Даже дочух ехидно подмятане: "Нали беше обещал да ги правиш столетници "старците-разбойници".

Както и да е другото "бебе" още циври от време на време, но сякаш психически го закрепих и самомотивирах да продължи напред.

П.П. Аз също цивря, но само когато съм сам и не ме гледа никой. Пред външни лицемери съм кат' сфинкс. Даже и това коментирали, защо не съм пуснал една сълза. Е, как да стане? Да им направя кефа ли? Нема как да стане

Чиърс и след малко ще излитам да видя какво стана с менюто в кръчмето и колко ще стъпи на чиляк, понеже заръчах 20 бройки, ама и аз не знам колко ще са + опция за доплащане на място или опция, ако остане нещо да се прибира в кутии и да се раздаде на другите после.

[marandi]

Е-е-е!
Те за това говорим!
Съга па си те виждам ондулиран.
Отсекаде.

Що па малце да не обясниш?
Пусни и ти грошче лицемерие!
Ем да разбереш що душевни сили се арчат при подобни деятелности.
Ем да напраиш густо на тейко ти.
Ем че ошашавиш стринките.
/С техните камъни, по техната гърбина./

Мнем,

твърде дребнаво ми се чини. Отделно е недоказуемо ( както каза бат' Космо ), отделно винаги има риск неволно да нараниш невинен, което не мога да си позволя.

Думичките ( словото ), дет' е завещал Христос е да помага, благославя и лекува.

Също прекрасно знам, че думичките могат и да "убиват" ( смигам ), но не си го позволявам.

Моята задачка е организацията да премине стегнато, да си хапнат там и по живо, по здраво.

П.П. ТНМ-чева, духът е по-силен от тялото. Радвам се, че твоето бебе има вече Дух! Затова и вярата ми е в младите.

При анорексия могат да се овладеят нещата, ако имаш нужда от помощ - свиркай

[НАИВHИК]

Серго,

спокич, браточка!

Русото е от тия, които не спират да градят. И понеже освен да градиш, трябва и да му дадеш срок на годност на направеното, то прекрасно знам и как да го опазвам.

Понякога с усмивка съм си мислел, че мога да съм перфектния унищожител, ако се плъзна в нея плоскост.

Просто съм брилянтен, ако трябва да скапя нещо, но никога не го правя, защото това е Божия работа, а не моя и не съдя никого за нищо.

П.П. Единствено констатирах, че след 30 дни наслагване, проучване и лични наблюдения за случилото се за 2 дни внезапно - 90% нещата отидоха до този извод за мен, предвид наклона на терена/градината, изнесения кладенец с помпа в горната му част, съвпадението с първата зеленина, която започнахме да ядем оттам + случайно дочутия разговор между една от лелите ми и свакото, че на тази отрова срока на годност бил изтекъл, но ще я сложат и неволно дочутите думи за срок на карантина 20 дни, понеже аз не се занимавам със земеделие, но минах на контролен преглед тогава да погледна за 15 мин.

Понякога съжалявам, че паметта ми е "слонска" и мога да възстановявам избирателно събития в най-малките детайли, ако се напъна.
-----------------------------------------
Моето предложение вчера към Тати беше да отсвирва тая градина и повече нищо да не се яде оттам. Но той ми вика внимателно да съм им обяснял на лелите ми.

Казах му: Синът ти няма практика да се обяснява, особено па на лицемерна род-а. Джинса на тати е много чист ( балканджийски и са мъже все ), а джинса на мама все жени. Змиярник, но по-рано не бяха такива - сега от 15 години нещо им хлопна дъската. По-рано си бяха готини лелки

Няма какво да се обясняваш. Пращаш едни непознати хора с колби и измервателни уреди в градината. Ако ти се занимава можеш и истински да намериш. Като те питат булите - Кво прайш - им обясняваш, че си поръчал официално замерване на дъръбъра-идите в почвата, поради съмнения за отравяне. Ще им държи поне 3 години потно около врата

[sergo]

Серго,

спокич, браточка!

Русото е от тия, които не спират да градят. И понеже освен да градиш, трябва и да му дадеш срок на годност на направеното, то прекрасно знам и как да го опазвам.

Понякога с усмивка съм си мислел, че мога да съм перфектния унищожител, ако се плъзна в нея плоскост.

Просто съм брилянтен, ако трябва да скапя нещо, но никога не го правя, защото това е Божия работа, а не моя и не съдя никого за нищо.


Казах му: Синът ти няма практика да се обяснява, особено па на лицемерна род-а. Джинса на тати е много чист ( балканджийски и са мъже все ), а джинса на мама все жени. Змиярник, но по-рано не бяха такива - сега от 15 години нещо им хлопна дъската. По-рано си бяха готини лелки

Е-е-е!
Те за това говорим!
Съга па си те виждам ондулиран.
Отсекаде.

Що па малце да не обясниш?
Пусни и ти грошче лицемерие!
Ем да разбереш що душевни сили се арчат при подобни деятелности.
Ем да напраиш густо на тейко ти.
Ем че ошашавиш стринките.
/С техните камъни, по техната гърбина./

[marandi]

Е-х брат Маранди,

И твойта не е лесна!
Все едно чувам себе си:
Кроя понякога с години схеми за отмъщение, докато не ги направя перфектни.
Че даже пропускам и доста време между събитието и наказанието, за да им дойде изневиделица и незнайно откъде.
И когато изпипам всичко до последния детайл, сърце не ми дава да го завърша делото.
Че отгоре на това и съм събрал сума ти гадории в себе си, които ми пречат да се зарадвам на слънцето или някоя хубава девойка.
Злобата необходима да извърша отмъщението, ми е изпила мозъка.
Както и силите, които са ми потребни за да продължа делата си.
Слънчев човек си.
А това е рядко и трудно постижимо явление.

„Господи, дай ми сили да променя това, което мога, търпение, да приема това, което не мога да променя и мъдрост, за да различавам първото от второто!”.

Серго,

спокич, браточка!

Русото е от тия, които не спират да градят. И понеже освен да градиш, трябва и да му дадеш срок на годност на направеното, то прекрасно знам и как да го опазвам.

Понякога с усмивка съм си мислел, че мога да съм перфектния унищожител, ако се плъзна в нея плоскост.

Просто съм брилянтен, ако трябва да скапя нещо, но никога не го правя, защото това е Божия работа, а не моя и не съдя никого за нищо.

П.П. Единствено констатирах, че след 30 дни наслагване, проучване и лични наблюдения за случилото се за 2 дни внезапно - 90% нещата отидоха до този извод за мен, предвид наклона на терена/градината, изнесения кладенец с помпа в горната му част, съвпадението с първата зеленина, която започнахме да ядем оттам + случайно дочутия разговор между една от лелите ми и свакото, че на тази отрова срока на годност бил изтекъл, но ще я сложат и неволно дочутите думи за срок на карантина 20 дни, понеже аз не се занимавам със земеделие, но минах на контролен преглед тогава да погледна за 15 мин.

Понякога съжалявам, че паметта ми е "слонска" и мога да възстановявам избирателно събития в най-малките детайли, ако се напъна.
-----------------------------------------
Моето предложение вчера към Тати беше да отсвирва тая градина и повече нищо да не се яде оттам. Но той ми вика внимателно да съм им обяснял на лелите ми.

Казах му: Синът ти няма практика да се обяснява, особено па на лицемерна род-а. Джинса на тати е много чист ( балканджийски и са мъже все ), а джинса на мама все жени. Змиярник, но по-рано не бяха такива - сега от 15 години нещо им хлопна дъската. По-рано си бяха готини лелки

[mechobikov]

Трудно е да разположиш във времето удачността на което и да е решение, ако нямаш дългосрочна цел.
Често ми се случва днес да се критикувам, самоунижавам и самонаказвам за взето неправилно решение, а впоследствие да се окаже че съм постъпил по единствения правилен начин, който с години ползвам успешно.

Последните 30+ години водя хора.
Водя, означава - обучавам, лансирам, тренирам и не на последно място, плащам.
Това са или много млади, или с по-нисък от моят интелект, или и двете.
Пък и дългогодишният опит от моята професия ми помага да ги погледна отвисоко.
Толкова отвисоко, че мога да ги проследя до старини.
А те са още на 20 +.
Достатъчно ми е да общувам с тях няколко часа.
Да ми кажат в дадени ситуации какви решения ще вземат и какви са мотивите, които ги пораждат.
След това е лесно.
И самотно.
Щот нищо не моеш да напраиш!

Според мен всичките ни конфликти се пораждат от убеждението, че познаваме добре себе си, а от там и света който ни заобикаля.

А дали е необходимо, ти ще ми кажеш?
Или дай идея за нещо по-съществено?

Ся това го писах в идиотската тема, ама може би не всички от вас я четат.

"Що е дете невинно. Нищо не знае. Празна глава, картоф, който все още маркучите не са успели да превърнат в маркуч.

Детето расте. Появяват се знания. Главата се пълни. Обществото, състоящо се предимно от маркучи, се опитва да го превърне в маркуч.

Борбата е жестока. Само най боеспособните успяват да съхранят хармонията с външния свят. Такава каквато е в празната глава на детето. Диво любопитство, проба, грешка, осмисляне."

Легенда
1. Картоф - божие творение
2. Маркуч - човешко творение

[rinaa1]

Вчера сутринта тръгвам за работа и на входа срещам сина си, който се прибира с дебелото псе от сутрешна разходка.
С една такава невинна, ангелска физиономия ми съобщава, че класната му ме вика на аудиенция. Усмивката не слиза от лицето му, чувам как крилцата лекичко пърхат ... същинско ангелче. Ама на мен не ми е за първи път и започвам да гледам дали отзад размахва опашка. Размахва я, на мама дяволчето.
Първата ми мисъл е да изпратя баща му на срещата.
Обаче се усещам, че синът ми е резултат от полово размножение и на добра комбинация от гени само когато печели олимпиади и състезания. Когато има "строй се, преброй се", детето е резултат от пъпкуване, т.е носи белезите само на майчиния организъм
Цял ден се чудя какво ли е направил пак!? Знам, че си е взел матурите, защото видях оценките в нета... Само някое намалено поведение ни липсва, така да се каже.
Както и да е. Отивам на срещата с госпожата и като започваме едно обсъждане на времето, международната обстановка /май пропуснахме само глада в Сомалия/, цените на основните стоки и услуги, за да стигнем най-накрая до големия проблем: синът ми отказва да си направи обща снимка с класа и въобще не иска албум за завършването. И аз съм трябвала да го принудя по някакъв начин да се включи в мероприятието.
Прибирам се в къщи, събирам семейния съвет и правя разследване. Оказва се, че синът ми не иска снимка със своите съученици, защото не ги харесва и не одобрява постъпките им. След като поисках повече разяснение, ми обясни, че не може да се снима с хора, които са причина най-добрата му приятелка да е болна от анорексия.
От техните подигравки и обиди, в момента момичето няма и 40 килограма.
Знам, че сега синът ми е ядосан и може би после ще съжалява за тази обща снимка, но не смятам да го принуждавам да променя решението си - дори и то да не е най-правилното и удачното.

Супер пич ти е детето . Никакви компромиси . Не вярвам да е вид поза това , по скоро не се примирява и най - важното не прави компромиси със съвестта и убежденията си . Малко са такива на неговата възраст , за жалост много малко . Принципите са за това да се отстояват . Никаква прошка , когато злото вече е станало .

[zarco]

МИЛОМ, понякога децата ни са деца само в нашите очи. Те са много зрели и са способни да вземат мъдри решения за неща, които са свързани с това, което обичат и ценят.
Сигурна съм, че ще останеш приятно изненадан, ако ритнитопковецът попадне в подобна ситуация

... факт е, че децата "попиват" постоянно всяко наше действие и всяка наша дума...

В тоя смисъл - възпитанието - като част от живота на детето - може да продължи и по-дълго в някои направления, но - не повече от 12-14 годишна възраст, след което всяко налагане на чужда воля - не се котира по никакъв начин като смислено - от тях, именно тогава се изживяват като хора, които могат самостоятелно да вземат решения......., но ако не разберат, че обучението продължава цял живот - няма да бъдат достатъчно адекватни...

/лично и неангажиращо прозрение/...

[sergo]

Да знаеш какво да кажеш или направиш във всеки един момент, и то да се оказва винаги най-правилното и удачно решение ми звучи колкото хубаво толкова и невъзможно...а и дали е необходимо!?

Трудно е да разположиш във времето удачността на което и да е решение, ако нямаш дългосрочна цел.
Често ми се случва днес да се критикувам, самоунижавам и самонаказвам за взето неправилно решение, а впоследствие да се окаже че съм постъпил по единствения правилен начин, който с години ползвам успешно.

Последните 30+ години водя хора.
Водя, означава - обучавам, лансирам, тренирам и не на последно място, плащам.
Това са или много млади, или с по-нисък от моят интелект, или и двете.
Пък и дългогодишният опит от моята професия ми помага да ги погледна отвисоко.
Толкова отвисоко, че мога да ги проследя до старини.
А те са още на 20 +.
Достатъчно ми е да общувам с тях няколко часа.
Да ми кажат в дадени ситуации какви решения ще вземат и какви са мотивите, които ги пораждат.
След това е лесно.
И самотно.
Щот нищо не моеш да напраиш!

Според мен всичките ни конфликти се пораждат от убеждението, че познаваме добре себе си, а от там и света който ни заобикаля.

А дали е необходимо, ти ще ми кажеш?
Или дай идея за нещо по-съществено?

[mechobikov]

Поздравления за синковеца. Иначе аз също мисля, че мааалко ги подценяваме нашите дечица и мноооого често едва ли не ги обиждаме с т.нар. чалга поколение. Те са много умни, добре информирани и с по добра представа за света от нас навремето

Аз не ги подценявам. Ми те са си чалга поколение, ама какво му е обидното на това. Такава е модата и като гледам съседните държави мисля,че ще трае дълго. Аз е трябвало да съм от това поколение, че да слушам каквото слушат наборите. Пък сега куфея с децата на чалга и латино.

[НАИВHИК]

МИЛОМ, понякога децата ни са деца само в нашите очи. Те са много зрели и са способни да вземат мъдри решения за неща, които са свързани с това, което обичат и ценят.
Сигурна съм, че ще останеш приятно изненадан, ако ритнитопковецът попадне в подобна ситуация

Поздравления за синковеца. Иначе аз също мисля, че мааалко ги подценяваме нашите дечица и мноооого често едва ли не ги обиждаме с т.нар. чалга поколение. Те са много умни, добре информирани и с по добра представа за света от нас навремето

[tnm]

Боже,какви деца има-а моя ритнитопковец сигурно щеше да мучи нечленоразделно
ТНМ поздравявам те,че имаш такъв син

МИЛОМ, понякога децата ни са деца само в нашите очи. Те са много зрели и са способни да вземат мъдри решения за неща, които са свързани с това, което обичат и ценят.
Сигурна съм, че ще останеш приятно изненадан, ако ритнитопковецът попадне в подобна ситуация

[Бате Пешо]

Вчера сутринта тръгвам за работа и на входа срещам сина си, който се прибира с дебелото псе от сутрешна разходка.
С една такава невинна, ангелска физиономия ми съобщава, че класната му ме вика на аудиенция. Усмивката не слиза от лицето му, чувам как крилцата лекичко пърхат ... същинско ангелче. Ама на мен не ми е за първи път и започвам да гледам дали отзад размахва опашка. Размахва я, на мама дяволчето.
Първата ми мисъл е да изпратя баща му на срещата.
Обаче се усещам, че синът ми е резултат от полово размножение и на добра комбинация от гени само когато печели олимпиади и състезания. Когато има "строй се, преброй се", детето е резултат от пъпкуване, т.е носи белезите само на майчиния организъм
Цял ден се чудя какво ли е направил пак!? Знам, че си е взел матурите, защото видях оценките в нета... Само някое намалено поведение ни липсва, така да се каже.
Както и да е. Отивам на срещата с госпожата и като започваме едно обсъждане на времето, международната обстановка /май пропуснахме само глада в Сомалия/, цените на основните стоки и услуги, за да стигнем най-накрая до големия проблем: синът ми отказва да си направи обща снимка с класа и въобще не иска албум за завършването. И аз съм трябвала да го принудя по някакъв начин да се включи в мероприятието.
Прибирам се в къщи, събирам семейния съвет и правя разследване. Оказва се, че синът ми не иска снимка със своите съученици, защото не ги харесва и не одобрява постъпките им. След като поисках повече разяснение, ми обясни, че не може да се снима с хора, които са причина най-добрата му приятелка да е болна от анорексия.
От техните подигравки и обиди, в момента момичето няма и 40 килограма.
Знам, че сега синът ми е ядосан и може би после ще съжалява за тази обща снимка, но не смятам да го принуждавам да променя решението си - дори и то да не е най-правилното и удачното.

Този младеж има характер.И умее да се бори.Не се предава.Явно е резултат от пъпкуване на мъжката част.Желая му успех и дай Боже повечко такива деца

[MILOM]

Вчера сутринта тръгвам за работа и на входа срещам сина си, който се прибира с дебелото псе от сутрешна разходка.
С една такава невинна, ангелска физиономия ми съобщава, че класната му ме вика на аудиенция. Усмивката не слиза от лицето му, чувам как крилцата лекичко пърхат ... същинско ангелче. Ама на мен не ми е за първи път и започвам да гледам дали отзад размахва опашка. Размахва я, на мама дяволчето.
Първата ми мисъл е да изпратя баща му на срещата.
Обаче се усещам, че синът ми е резултат от полово размножение и на добра комбинация от гени само когато печели олимпиади и състезания. Когато има "строй се, преброй се", детето е резултат от пъпкуване, т.е носи белезите само на майчиния организъм
Цял ден се чудя какво ли е направил пак!? Знам, че си е взел матурите, защото видях оценките в нета... Само някое намалено поведение ни липсва, така да се каже.
Както и да е. Отивам на срещата с госпожата и като започваме едно обсъждане на времето, международната обстановка /май пропуснахме само глада в Сомалия/, цените на основните стоки и услуги, за да стигнем най-накрая до големия проблем: синът ми отказва да си направи обща снимка с класа и въобще не иска албум за завършването. И аз съм трябвала да го принудя по някакъв начин да се включи в мероприятието.
Прибирам се в къщи, събирам семейния съвет и правя разследване. Оказва се, че синът ми не иска снимка със своите съученици, защото не ги харесва и не одобрява постъпките им. След като поисках повече разяснение, ми обясни, че не може да се снима с хора, които са причина най-добрата му приятелка да е болна от анорексия.
От техните подигравки и обиди, в момента момичето няма и 40 килограма.
Знам, че сега синът ми е ядосан и може би после ще съжалява за тази обща снимка, но не смятам да го принуждавам да променя решението си - дори и то да не е най-правилното и удачното.

Боже,какви деца има-а моя ритнитопковец сигурно щеше да мучи нечленоразделно
ТНМ поздравявам те,че имаш такъв син