Това е една тъжна история за един социален експеримент върху възприятието, вкуса и приоритетите на хората.
Един мъж седнал на една от спирките във Вашингтонското метро и започнал да свири на цигулка. Случило се в студена януарска сутрин.
Той изсвирил 6 пиеси на Бах за 45 минути. По това време метрото било доста натоварено и от там минали хиляди хора, повечето отивайки на работа.
Три минути след като започнал да свири, мъж на средна възраст забелязал музиканта. Той забавил крачка, спрял за няколко секунди, след което се втурнал забързано, за да не закъснее за ангажиментите си през делничния ден.
Минута по-късно, музиканта получил първият си долар: жена хвърлила парите в движение и продължила по пътя си.
След няколко минути, някой се облегнал на стената до цигуларя и се заслушал в музиката му. Но съвсем скоро си погледнал часовника и побягнал. Вероятно закъснявал за работа.
Най-голямо внимание на музиканта обрнало 3 годишно момченце. Майка му го влачела бързайки, но хлапето се спряло, за да послуша музиката. Тогава тя го дръпнала силно и детето тръгнало постоянно извръщайки главата си назад. Същото нещо се повтарило с още няколко деца. Всички родители без изключение, принуждавали децата си да тръгнат.
За тези 45 минути, само 6 души се спрели за малко да послушат музиката. Около 20 дали пари, но без да спират.
Събрали се общо 32 долара.
Когато свършил да свири и тишината заела мястото на музиката, никой не обърнал внимание.
Никой не аплодирал, никой не разпознал музиканта.
Цигуларят в метрото е Joshua Bell, един от най-добрите цигулари в света. Той свири едни от най-сложните музикални произведения писани някога на цигулка на стойност 3,5 милиона долара.
Два дни преди случката в метрото, били продадени всички билети за негов концерт в Бостън, и средната цена на билет била $100.
Тайното представление на Joshua Bell е организирано от the Washington Post като част от социален експеримент за възприятието, вкуса и приоритетите на хората. Рамките на този експеримент били: в обикновено, ежедневно място в необичаен час: В състояние ли сме да възприемаме красотата? Спираме ли тогава да й се наслаждаваме? Разпознаваме ли гениалния талант, когато е поставен в необичаен контекст?
Един от възможните изводи тук би бил:
Ако нямаме време да спрем и да послушаме един от най-великите музиканти в света, изпълняващ едни от най-великите произведния писани някога, колко ли още неща пропускаме?
Източник-вестник "Сега"
Един мъж седнал на една от спирките във Вашингтонското метро и започнал да свири на цигулка. Случило се в студена януарска сутрин.
Той изсвирил 6 пиеси на Бах за 45 минути. По това време метрото било доста натоварено и от там минали хиляди хора, повечето отивайки на работа.
Три минути след като започнал да свири, мъж на средна възраст забелязал музиканта. Той забавил крачка, спрял за няколко секунди, след което се втурнал забързано, за да не закъснее за ангажиментите си през делничния ден.
Минута по-късно, музиканта получил първият си долар: жена хвърлила парите в движение и продължила по пътя си.
След няколко минути, някой се облегнал на стената до цигуларя и се заслушал в музиката му. Но съвсем скоро си погледнал часовника и побягнал. Вероятно закъснявал за работа.
Най-голямо внимание на музиканта обрнало 3 годишно момченце. Майка му го влачела бързайки, но хлапето се спряло, за да послуша музиката. Тогава тя го дръпнала силно и детето тръгнало постоянно извръщайки главата си назад. Същото нещо се повтарило с още няколко деца. Всички родители без изключение, принуждавали децата си да тръгнат.
За тези 45 минути, само 6 души се спрели за малко да послушат музиката. Около 20 дали пари, но без да спират.
Събрали се общо 32 долара.
Когато свършил да свири и тишината заела мястото на музиката, никой не обърнал внимание.
Никой не аплодирал, никой не разпознал музиканта.
Цигуларят в метрото е Joshua Bell, един от най-добрите цигулари в света. Той свири едни от най-сложните музикални произведения писани някога на цигулка на стойност 3,5 милиона долара.
Два дни преди случката в метрото, били продадени всички билети за негов концерт в Бостън, и средната цена на билет била $100.
Тайното представление на Joshua Bell е организирано от the Washington Post като част от социален експеримент за възприятието, вкуса и приоритетите на хората. Рамките на този експеримент били: в обикновено, ежедневно място в необичаен час: В състояние ли сме да възприемаме красотата? Спираме ли тогава да й се наслаждаваме? Разпознаваме ли гениалния талант, когато е поставен в необичаен контекст?
Един от възможните изводи тук би бил:
Ако нямаме време да спрем и да послушаме един от най-великите музиканти в света, изпълняващ едни от най-великите произведния писани някога, колко ли още неща пропускаме?
Източник-вестник "Сега"
Коментар