Есе за ибрикчии и предатели
ПРЕДАТЕЛСТВОТО---ТОВА Е НАЙ-ЛОШОТО.....ТОВА Е ПРОСТО НАЙ-БОЛНОТО....
Предателството е едно ужасно нещо, което за съжаление сме принудени да преживяваме често. Много са видовете предателство - кое от кое по - подли и ужасни. Човек предава приятел, принципите си, отечеството, подведен от лъжливо изкушение.
Да бъдеш предаден - едно ужасно чувство, което не те оставя на мира и те кара да търсиш вината в себе си. В един прекрасен момент усещаш, че до себе си имаш човек, който те уважава и държи на теб. Всичко в душата ти е слънчево, весели птички се реят в синевата, други закачливо пеят своята чудна песен, игриво поточе ромоли и нежно ни разказва чудни истории за щастливи хора. Но изведнъж човекът до теб те предава, убива птичките, пресушава поточето. Слънцето се скрива и дъжд тъжно заромолява по прозорците, слива се със сълзите ти и те обгръща с безнадежност. Ужасно чувство, което те кара да търсиш вината в себе си, да живееш в един свой собствен свят от спомени и изпепелени мечти. Стотици са изкушенията, способни да впечатлят човека до теб и да го накарат да те предаде, ако не е достатъчно силен да се справи с изкушението в името на едно прекрасно приятелство.
Най - подлата и неразбрана от мен форма на предателсво е това, да загърбиш принципите и идеалите си. Както е в състояние да накара човек да изостави нещо, което цял един живот е градил, към което се е придържал по време на целия се земен път? Пари? Цел? Повишение?Завист? Нищо от тези неща не си заслужава да се отречеш от идеалите си, да предадеш себе си. Принципите на един човек определят начина по който той иска да живее, личноста, която иска да бъде. А един човек, поддал се на изкушението и предал принципите си, вече не знае кой е, къде е неговото място. Един съвестен човек със сърце, дори предал идеалите си, никога не спира да съжалява и да се обвинява.
Стотици са примерите на предателство спрямо отечеството в историята на нашата многострадална държава. По време на ужасното и трагично за нашата страна турско иго, десетки хора, българи са доказвали, че не са достойни да носят това гордо име. Подведено от подлите турци много наши сънародници, изкушени от щедрите възнаграждения, предлагани от османците без никаква съвест предават единствените хора, които могат да помогнат за освобождението на нашата мила родина, борците за свобода – смели хора, решени да се борят и да защитят идеалите си до край.
Никога не съм била способна да разбера какво може да накара човек да постъпи толкова подло, да прибегне до предателство. Някои от вас ще кажат, че целта оправдава средствата, но каква е тази цел, достатъчна, за да накара някого да забрави самия себе си, да изостави приятел.
Предателството е непростимо. Веднъж умрели, птичките никога няма да бъдат съживени, поточето никога няма да заклокочи игриво, разказвайки чудните си истории за далечни светове, изпълнени с щастливи хора. Веднъж сринало се, слънцето никога не би огряло пак това приятелство, а без неговите жарки ласки всичко се обгръща с лед. Студенина владее всичко между предадения и предателя.
Отлично познавам чувствата, които един излъган човек изпитва, безнадеждността, дъжда, сливащ се със сълзите. Звучи банално, но времето лекува дори и тази болка, дълбоката рана, макар и бавно зараства, но остава един зловещ белег, напомнящ за присъствието си постоянно. Остава неизлечимият страх, че отново ще бъдеш предаден, страх да се довериш на някого, мислейки за спомена от разочарованието, безнадеждността, самотата, изпелените илюзии и мечти. Винаги си имаш едно наум, не се предоверяваш, осъзнавайки, че втори път няма да преживееш непоносимата болка от предателството.
Стотици пъти съм се опитвала да проникна в съзнанието на един изменник, да опозная същността му, да разбера мотивите му. Но винаги се разочаровам дълбоко. Сякаш в каменното сърце на предателя няма топла дума, която да изрече, няма благородно дело, с което да помогне някому. Има само алчност, егоизъм.
Реално ли е щастието на един човек, който е постигнал всичко за сметка на останалите.Предавайки себе си, отечеството си или пък приятел ти губиш част от човешкото в себе си, то умира и никога не може да се съживи. Нима целта оправдава средствата, когато губиш много повече отколкото печелиш, когато зад себе си оставяш само разбити мечти, мъртви птички, пресушени поточета, дъжд, изпълнен с тъга и безнадеждност?
Предателството е една жалка и грозна проява на слабост от страна на човешките същества. Но единственото, което измяната причинява е болка, разрушение, смърт!
ПРЕДАТЕЛСТВОТО---ТОВА Е НАЙ-ЛОШОТО.....ТОВА Е ПРОСТО НАЙ-БОЛНОТО....
Предателството е едно ужасно нещо, което за съжаление сме принудени да преживяваме често. Много са видовете предателство - кое от кое по - подли и ужасни. Човек предава приятел, принципите си, отечеството, подведен от лъжливо изкушение.
Да бъдеш предаден - едно ужасно чувство, което не те оставя на мира и те кара да търсиш вината в себе си. В един прекрасен момент усещаш, че до себе си имаш човек, който те уважава и държи на теб. Всичко в душата ти е слънчево, весели птички се реят в синевата, други закачливо пеят своята чудна песен, игриво поточе ромоли и нежно ни разказва чудни истории за щастливи хора. Но изведнъж човекът до теб те предава, убива птичките, пресушава поточето. Слънцето се скрива и дъжд тъжно заромолява по прозорците, слива се със сълзите ти и те обгръща с безнадежност. Ужасно чувство, което те кара да търсиш вината в себе си, да живееш в един свой собствен свят от спомени и изпепелени мечти. Стотици са изкушенията, способни да впечатлят човека до теб и да го накарат да те предаде, ако не е достатъчно силен да се справи с изкушението в името на едно прекрасно приятелство.
Най - подлата и неразбрана от мен форма на предателсво е това, да загърбиш принципите и идеалите си. Както е в състояние да накара човек да изостави нещо, което цял един живот е градил, към което се е придържал по време на целия се земен път? Пари? Цел? Повишение?Завист? Нищо от тези неща не си заслужава да се отречеш от идеалите си, да предадеш себе си. Принципите на един човек определят начина по който той иска да живее, личноста, която иска да бъде. А един човек, поддал се на изкушението и предал принципите си, вече не знае кой е, къде е неговото място. Един съвестен човек със сърце, дори предал идеалите си, никога не спира да съжалява и да се обвинява.
Стотици са примерите на предателство спрямо отечеството в историята на нашата многострадална държава. По време на ужасното и трагично за нашата страна турско иго, десетки хора, българи са доказвали, че не са достойни да носят това гордо име. Подведено от подлите турци много наши сънародници, изкушени от щедрите възнаграждения, предлагани от османците без никаква съвест предават единствените хора, които могат да помогнат за освобождението на нашата мила родина, борците за свобода – смели хора, решени да се борят и да защитят идеалите си до край.
Никога не съм била способна да разбера какво може да накара човек да постъпи толкова подло, да прибегне до предателство. Някои от вас ще кажат, че целта оправдава средствата, но каква е тази цел, достатъчна, за да накара някого да забрави самия себе си, да изостави приятел.
Предателството е непростимо. Веднъж умрели, птичките никога няма да бъдат съживени, поточето никога няма да заклокочи игриво, разказвайки чудните си истории за далечни светове, изпълнени с щастливи хора. Веднъж сринало се, слънцето никога не би огряло пак това приятелство, а без неговите жарки ласки всичко се обгръща с лед. Студенина владее всичко между предадения и предателя.
Отлично познавам чувствата, които един излъган човек изпитва, безнадеждността, дъжда, сливащ се със сълзите. Звучи банално, но времето лекува дори и тази болка, дълбоката рана, макар и бавно зараства, но остава един зловещ белег, напомнящ за присъствието си постоянно. Остава неизлечимият страх, че отново ще бъдеш предаден, страх да се довериш на някого, мислейки за спомена от разочарованието, безнадеждността, самотата, изпелените илюзии и мечти. Винаги си имаш едно наум, не се предоверяваш, осъзнавайки, че втори път няма да преживееш непоносимата болка от предателството.
Стотици пъти съм се опитвала да проникна в съзнанието на един изменник, да опозная същността му, да разбера мотивите му. Но винаги се разочаровам дълбоко. Сякаш в каменното сърце на предателя няма топла дума, която да изрече, няма благородно дело, с което да помогне някому. Има само алчност, егоизъм.
Реално ли е щастието на един човек, който е постигнал всичко за сметка на останалите.Предавайки себе си, отечеството си или пък приятел ти губиш част от човешкото в себе си, то умира и никога не може да се съживи. Нима целта оправдава средствата, когато губиш много повече отколкото печелиш, когато зад себе си оставяш само разбити мечти, мъртви птички, пресушени поточета, дъжд, изпълнен с тъга и безнадеждност?
Предателството е една жалка и грозна проява на слабост от страна на човешките същества. Но единственото, което измяната причинява е болка, разрушение, смърт!
. Сега ми припомни колко спечелени воини имат с Русия и колко руска територия са превзели. И за Тимур ли нямяш спомени смешен псевдоосманисте
Коментар