Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето... (архив до 20.09.2012 г.)

[artemida_sofyanska]

Уфффф бре Артии...
Тук Вълчо е прав, задължително нов спирателен кран и бойлер...
Само не пускай ток в уреда... Явно е бангирал...

Ми да тъкмо му изтече гаранционният срок и ето ще ми прави мизерии щото са ми малко другите дето имам да ги мисля И това кранче за студената вода ни напред ни назад, всички съседи отпускари или работещи

[artemida_sofyanska]

От всяко положение има изход, макар и не винаги в желаната посока и непременно в страни от гроба.

Съжалявам, че така е станало. Не се паши. Гледай си здравето и викай за помощ !!!

Помощ!

[Колчо Слепеца]

И водата жълта от бойлера.... вече ще си изям ушите искрено и лично ви казвам, каквото и да направя, че да се разсея малко после с йоще по-голям откат ми идва "на място"

Уфффф бре Артии...
Тук Вълчо е прав, задължително нов спирателен кран и бойлер...
Само не пускай ток в уреда... Явно е бангирал...

[mechobikov]

И водата жълта от бойлера.... вече ще си изям ушите искрено и лично ви казвам, каквото и да направя, че да се разсея малко после с йоще по-голям откат ми идва "на място"

От всяко положение има изход, макар и не винаги в желаната посока и непременно в страни от гроба.

Съжалявам, че така е станало. Не се паши. Гледай си здравето и викай за помощ !!!

[artemida_sofyanska]

Кофти! Намирай майстор да действа щото кофти за съседите, трябва да се спре централно водата и да се тури нормален, действащ спирателен кран.
А новият бойлер е много вероятен.

И водата жълта от бойлера.... вече ще си изям ушите искрено и лично ви казвам, каквото и да направя, че да се разсея малко после с йоще по-голям откат ми идва "на място"

[Вълчо-34]

водата не става, защото кранчето е заяло, а тока - махнат е бушона е....ти мизерията, точно сега съм без кинти за нов бойлер Абе нямам дуи то като трябва да му е гадно на човек еще му е каквото и да прави. видяло се е

Кофти! Намирай майстор да действа щото кофти за съседите, трябва да се спре централно водата и да се тури нормален, действащ спирателен кран.
А новият бойлер е много вероятен.

[artemida_sofyanska]

Спри водата и тока и викни некой дет разбира

водата не става, защото кранчето е заяло, а тока - махнат е бушона е....ти мизерията, точно сега съм без кинти за нов бойлер Абе нямам дуи то като трябва да му е гадно на човек еще му е каквото и да прави. видяло се е

[Вълчо-34]

Спри водата и тока и викни некой дет разбира

[artemida_sofyanska]

Бойлера ми тече от всички страни какво да направя...(за майстора е ясно) но преди него? Дайте съвет

[НАИВHИК]

Защото Бог е казал:
"Аз съм създал Албена. Останалото е от Лукаваго"

Прав е бил началника !!!

Брях, ще ме караш да се забутам до там да си променя мнението от юни

[mechobikov]

Защото Бог е казал:
"Аз съм създал Албена. Останалото е от Лукаваго"

Прав е бил началника !!!

[marandi]

Ааа .. баси кефа е само да зяпаш Олимпиадата, да си къркаш, да спиш и пак да гледаш. Неделчева ми хареса как се представи

Иначе старчокът днес решил да прави пиле яхния с картофи и бамя - хихи

Малко пообъркал последователността кое след кое, ама се научил, че се почва от лука и морковите. Бамята я преварил малко, но пилето и картофите ги докарал, щот' я сложил много рано. Та, накрая му направих подправките само, че той е зле там.

2 зърна бахар, домати, риган, мащерка, чубрица, сол, черен пипер и кога да я сложи, да намали още огъня и кога да изключи.

За поощрение, че е проявил инициативност му спретнах 1 кг почистени круши, 1/2 л прясно мляко + 4 с.л. захар = фрешче от круши и гледам го лочи яко, щот' съм го направил кат' боза, а той много я мори нея, демек е гъсто. Даже и на цвят изглежда така, щот' крушите презряват вече.и кафеникави отвътре.

Гледам той ми нарязал и почистил семки и дръжки още 1 кг ( явно ми прави намек за следващата доза )

Чиърс-а дан' забрайкам!

П.П. Утре ще ходи да полива пак градината ( то през 2 дена, баси жегите са ) и му казах да ми донесе 1/2 кг чери домати и ще му спретна едно 'ноу секси специалитет-че на фурна. Става нещо като солено-сладък пай с чери и сирене. Ще има и малко босилек. Да ми прости ТНМ-чева - хихи

[sergo]

Бях на двайсет и тричетри.
Правех телефонни централи.В софето и прованса.
Работата общо взето се делеше на две: Теглиш и прокарваш хиляди многожични кабели и след това ги свързваш с канап по стотина на богени, които обикалят цялата сграда/а сега има уайрлес/.Така стигат до залите с механична апаратура - наредени успоредно стени от шкафове до тавана/като сегашните сървърни пулове/.
Работата ми харесваше.Идвах от строителството, така че всичко изглеждаше чисто и спокойно.В началото, докато усвоя занаята.
Дърпат се едни кабели със седмици от двайсетина души наредени през няколко помещения и......толкова.
После ми додея от клюките на тази отляво и на оня от дясно.
С гаджелосването бързо се оправих.Днес пръдна, утре си бръкна в носа......
Та, намерих си един дребен/ама доста дребен/ речник.Английско-руски, защото нямаше друг.
И вече не ми пукаше за монотонноста, която прави от човека добиче.
Верно колегите злобееха и ме топяха за щяло и нещяло, но аз учех ли си думички?

Дойде време да се направи първата електронна централа.На Ериксън.В Централна поща.
Избраха петима синове на вътрешни шефове/барабар със Софиянски/ и .... моята особа.
Предполагам, щото развявах дълго речника наляво и надясно, а някой трябваше да си бръщолеви с шведите.

Така се запознах с мистър Ойва.

Той ни научи да работим.
Било е края на седемсетте, но моята днешна статистика показва, че 94% от българите все още работят както моя милост бачкаше преди да срещне мистър Ойва.

Всеки ден бе изпълнен с чудеса:
- Сутрин пускаш видеоурока, подбираш в персонална количка необходимите инструменти и материали от склада и чак тогаз започваш работа.
- Имаш лично куфарче от естествена кожа, пълно с аксесоари.Най-много се дзверех на неква кутийка с тампончета.Като ги стиснеш веднагически стават минимални.
Мистър Ойва каза, че това са тапи за уши.Пък другите, щото ги бе срам да питат не ги ползваха.
- И всичко беше ново.Вадиш от дървените сандъци и складираш.
Ама те не бяха като нашите – дъските гладки-и-и – комар ще се расчекне.
Вътре, първо имаше бол джвучки от стиропор, подир това найлон, после плик ... и накрая неква дребна джаджа.И така стотина тира.
- И никакъв прах – първо инсталирахме прахоуловители.

Веднъж, след първия месец мистър Ойва ни събра и каза, че работим прекалено бързо.
Реших, че е от английския и помолих да повтори.
Е, той повтори, аз преведох и после дълго бехме джапаносани – усмивките гузни, а палеца на едната ръка – здраво стиснат в шепата на другата.И плахо си оглеждахме да не цъфнат отнейде наште си шефове.
Защото след такава смазваща критика, на тъгъдък отпрашвахме в шумните древни централи модел 29-та година/АТЦ-29/.
Ние, че се ожлебихме като непрани гащи на люлински балкон - това си е истина, ма по-лошото е че и на него му трябваше час време да осмисли нашата ошашавеност.
След още час разбрахме, че по света имало и друг вид план.Този който веднъж поставен не се променя до края и всеки час и месец свършваш точно толкова работа, колкото е договорена първоначално.
Не може повече!
Вредяло!

Явно осъзнал, че така лесно нема да осмислим капитализма, рече:
-Финиш фор диз дей!Енд нау старт уан трейнинг!

Бах маа му!Първото го навързах, ма второто не изумявам!Звучи ми на уволнение!

Той дружелюбно махна с ръка и ни ни завлече в новото НДК.
Ма то едни коридори-и-и!
Още като го строихме/преводните уредби/ се губехме, та чак на обяд се събираше бригадата за сутрешната разборка.
Накрая ни набута в една шумна голяма зала.
Некви ора фърляха едни гюлета по некви шишета.
Нема да те лажем.
Ептен омаломощен погледнах към вратата, ма мистъра ме усети.Връчи ми една топка и ми посочи хоризонта.
.................................................. ..............................

Така отвори една нова страница в моя живот.
С годините влачех де що читаво срещна в тази шумна зала.Докато всичкото техници и всичкото барманки се познавахме.
Даже си ходехме на гости.
Вече сам си оправях пистата, когато блокира.Младите девойки учех, как да фърлят, а мъжете – как да ремонтират след девойките.
Заставаш зад играча и го притегляш до себе си, така че да усети аромата на изпотеното ти тяло.Взимаш с шепи ръцете с които държи топката и с тялото си даваш правилен начален тласък на неговото/Тва за жените говоря, с мажете беше друго/.

Дойде един момент да внеса ред в организацията – всяка вечер ми звъняха различни компании.И аз измислих:
Петък вечер бе за моите компании.Често не оставаше място за външни.Също толкова често боулинга продължаваше да работи до сутринта.След това заедно с персонала заформяхме купон.
Имаше само два стресови момента, които уточнявахме в движение – квадратура/на апартамента/ и кубатура/на хладилниците в него/.
Всичко друго си ставаше от самосебе си.

И така.... повече от десет години.
След това дойде Указ-56.
.................................................. .......

Ако мистър Ойва отнекаде надзърта, да смета че съм вечно благодарен дет ме научи да правя винаги разлика между бачкането и работата.

И най-паче...... оня пръст ...... към хоризонта.

[zarco]

А, тестове за влажността на въздуха при замахване, вискозитета на лаковото покритие на пода за триене и статичното напрежение на облицовъчния материал на топката, която мяташ - правиш ли?

Клишето: "Живей за мига!" е допълнено - "Живей за мига и нека всичко, което вършиш - ти доставя истинско удоволствие!"...



Наистина било много лесно да предизвикаш "ненавистта" на някои от пишещите в един форум…, когато, надъхани от някаква – неразбираема от самите тях незаинтересуваност – същите се надпреварват да не забележат най-главното…

Никой, например не говори за това, че моите “правила” – са внушения, които ми помагат, за да получа удоволствие от играта НИ!!!

Айде сега пък – ново двайсе! От играта НИ!!!

Да, уважаеми съфорумци, сигурен бях, че знаете откъде идва УДОВОЛСТВИЕТО НИ от една игра на боулинг, или – не? Някои, сигурен съм – знаят! Да обясня все пак за ония, малкото, които не биха се притеснили да кажат, че не са се занимавали с боулинг, но искат да разберат някои подробности…Не го казвам с някакво чувство за превъзходство, защото - отивате в боулинг-залата, преобувате се и чакате да се събере пореден отбор...


Маранди, лично за теб мога да кажа това, че ти сам си заявявал, че на едно състезание ти отиваш, за да победиш. Казах си, че тук си приличаме в нещо, но пък едва ли има хора, които се подготвят за състезание и отиват там, за да не победят…/боулингът, въпреки и игра – си е вид състезание/.

Да продължа: боулинг играя рядко, но винаги – с мои много добри приятели и роднини. Постигнали сме съгласие в разбирането, че – за да е интересна играта, а състезателното начало – да е много добре ситуирано, ние винаги сме над 12 човека, като правим поне 4 отбора. Повече подробности за отчитането няма да пускам, за да не разводнявам нещата.

Нашите отбори са смесени, постоянно се майтапим и нещата отиват към едно много приятно преживяване. Сърдити няма! Най-интересно е, че най-често даден отбор бива изваден от дъното, както и се класира на първо място, именно поради много добрата, точна игра на дамите, нищо че не са така опитни, както много от състезателите, които често посещават боулинг-залата… И тогава почва майтапът с “майсторите”…, изгубили в крайният резултат, те поемат почерпката в края на играта в близко заведение… И се вдига наздравицата - разбира се - първо за "виновничките" за поредната победа...

За боулинга – нямам какво повече да ви кажа. Бъдете здрави!

Тъй като избягвам да давам съвети на околните, защото те знаят повече от мен, аз само си пожелавам едно: и в бъдеще да намирам удоволствието във всяко нещо, което върша, било то и това да е само една игра на боулинг…

Извод: от личен опит твърдя - включвайте в отборите си повече дами – те не само ще прикрият “сакатлъка” ви, но и ще ви изведат на първите места в класацията – отборно!

[kev]

...
Е, аз бях дотук.

Ха хааа Бат' Серго, уникално! Няма такъв наръчник по боулинг, честно! Все едно четях инструкция за пилотиране на самолет, или съвет как да се представим най-добре на интервюто за така желаната работа, или как да свалим най-желаната мацка И всичко това за едно действие от 10 секунди!?? Е как в такива ситуации човек да не осъзнае, че моментът на подготовка и мигът преди самото действие са най-важните и носещи всичката енергия и емоция от събитието неща! А резултатът (в случая броят съборени кегли)... ехх, ако можехме всеки път да го предвиждаме на 100%, дали щяхме да имаме равни на себе си!? А дали всъщност самият резултат е толкова важен и най-вече за кого!? За нашето Его със сигурност, но заслужава ли то такова внимание и стремеж да му угодим, след като толкова пъти ни е подвеждало и сме страдали заради него!?? Клишето "живей за мига" според мен колкото и употребявано и одобрявано от всички, е едно от най-малко спазваните, защото какво значение би могъл да има един миг или момент в сравнение с огромния опит и спомени от миналото, или с прекрасните и уникални очаквания за бъдещето...

П.П.Още идната седмица ще пробвам този метод в залата... а ти, не вярвам а и не бих желал, както предполагам и другите съфорумци, да си до тук... е по темата за боулинга, може!

Приятен следобед на всички!