Първоначално изпратено от marandi
Разгледай мнение
И престани да ми говориш за аксиомиТЕ, защото има много видове ти казах и не може да се обобщава 
:
:
Може да се обобщава, аз за какво излизам от добрия тон и те псувам каруцарската. Ако примерно изградиш аксиоматична теория от няколко аксиоми. И след това, една от тях я докажеш чрез другите, това означава, че от самия този момент нататък тя престава да бъде аксиома. Това означава, че грешно си я приел за аксиома. Разбираш ли.
Освен това, самия факт, че си мислиш да се изфукаш, че си доказал (освен ако не е горния случай) аксиома е срамен. Непросветените могат и да си помислят, че ти наистина се фукаш. Но Мечо си мисли, че ти не правиш разлика между срамно и славно !!!
Сега, Асен не мога да го разбера защо се нарича релативист. Може би това, което аз наричам умение да се приемат и отхвърлят неща за верни без доказателство, той нарича сравнителна логика (сравнително мислене или нещо подобно). Иначе отде тоя релативизъм и противопоставянето му на някакъв обективизъм.
Ако е така добре. Това означава, че Асен е просветен и го разбира познанието.
Аз да си продължавам с божественото. Приемането/ отхвърлянето на неща за верни/грешни е основната част на мисловната дейност. На това следва да се обърне по голямо внимания при овладяване на познанието. Търсенето на следствия от приетите за верни неща е също важна дейност, която най добре се осъществява при възможно най голям покой. Затова някои практикуват медитация. Това не е задължително, но помага за развитието на логическото мислене. Приемането/отхвърлянето на неща за верни го правим постоянно дикато сме живи. Това фактически отразява сблъсъка ни с околната среда (божественото). Или околната среда постоянно ни представя пред свършени факти с които трябва да се съобразяваме. Животът де факто основно е една реакция на тези свършени факти.
Реакцията се изразява в следното:
1. Можем да реагираме непосредствено (чрез божествената част на разума)
2. Можем да реагираме след осмисляне (чрез мисловни изследвания, проверки въз основа на някаква логика на която имаме доверие).
При спор (спор в който се ражда истината, а не спор със Сократ) :
1. При съгласие няма спор.
2. При разногласие или конфликт :
- следва да се установи конфликта божествен ли е или е от грешка в използването на някаква известна и на двете страни по спора конвенционална логика.
---- ако е от грешка в използването на конвенционална логика, следва да се реши непременно логически, като по никакъв начин не се вкарва морал независимо колко сложни се оказват логическите построения. След като спора бъде решен, намери се грешката и двете страни дойдат до съгласие, тогава може и да се мисли за морал.
---- ако е от приети за верни различни истини (относителни истини, тъй като всеки си е приел за вярна своята истина). Единствения начин да се дебатира е да се сравняват както самите истини, така и следствията, които произтичат от всяка една от тях. Ако единия от участниците в спора, прецени, че истината на опонента е по истинска от неговата, може да се съгласи с опонента и спора приключва. Друг начин да бъде решен спора е да бъде приета за вярна нова истина, която удовлетворява и двете страни. Ако конфликта остане неразрешен между двамата спорещи има много начини за разрешаването му, всички се досещате за някои които познавате. Също така вариант е и конфликта да си остане неразрешен и всеки да си остане със своята истина.
Само не знам к'во им е типичното и по какво се различават от другите!? 
айде Наздраве! 
все си мисля, че "не може да не може..." трябва да има формула (ха ха как звучи от хуманитарист с уклон към точните науки
Коментар