Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето ... (архив до 7.06.2012 г.)

[mechobikov]

Зарко, извинявам се за изтрития пост. Писах глупости.
В песента виждам освен любов, още и философия и изстрадани истини. Поетичните преводи скриват смисъла. Затова я преведох почти буквално.

[Kiro]

Добро утро лъвове и лъвици.Успешна седмица. Космо как си.

[zarco]

Добро утро, tnm !
Добро утро, приятели !

Малко поезия за душата

Една дума

Една дума не казва нищо
и в същото време скрива всичко
както вятъра, който скрива водата
както цветята, които скриват калта.

Един поглед не казва нищо
и в същото време казва всичко
както дъждът върху твоето лице
или стара карта за съкровище.

Една истина не казва нищо
и в същото време скрива всичко
като огън, който не пламва
като камък, който не се превръща в прах.

Ако някой ден имаш нужда от мен, аз ще бъда нищо
и в същото време ще бъда всичко
защото в твоите очи са моите криле
и брега край който се давя.

Карлос Варела
http://youtu.be/0KUMxmoEl1U

Без да имам поетическо посвещение, все си мисля, че ако една жена ме вдъхновява, бих го написал по-добре......, например така:

Една дума всичко красиво може да каже,
Един поглед - вселена може да бъде дори,
Както вятърът носи вълната преливаща, даже -
Както кокичето, което РАЗЛИСТВА главица в зори...

Един поглед почти никога не казва всичко,
и може да скрие взор жаден зад дебели стени.
Както летният дъжд стопля всяка нежна тревичка,
Както духът на Елдорадо - нетленен– размеква съдби...

Една истина трудно живота ни среща - вопиещ
И непонятна, потискаща – всеки от нас ще изстрада
Както огънят, лумнал, когато жарава разриеш
Или – камъкът – извисил се в непристъпна грамада...

Ако някой ден ти потрябвам, ще дойда в твоята мисъл,
Защото ти си именно тая, която - полъх на вятъра стана...
Защото във взорът прекрасен - някой магьосник орисал
Да тъна в блаженство и да изпращам всеки залез на пристана...

Приятен ден и успешна седмица на всички дами, които могат и знаят как да ни вдъхновяват!

[mechobikov]

Добавка към вчера

Това е велико

Клевинджър беше глупак, но като всеки глупак, не знаеше за това. Йосарян се опита да му помогне:
– Не бъди глупак – каза му той

[tnm]

Добро утро, tnm !
Добро утро, приятели !

Малко поезия за душата

Една дума

Една дума не казва нищо
и в същото време скрива всичко
както вятъра, който скрива водата
както цветята, които скриват калта.

Един поглед не казва нищо
и в същото време казва всичко
както дъждът върху твоето лице
или стара карта за съкровище.

Една истина не казва нищо
и в същото време скрива всичко
като огън, който не пламва
като камък, който не се превръща в прах.

Ако някой ден имаш нужда от мен, аз ще бъда нищо
и в същото време ще бъда всичко
защото в твоите очи са моите криле
и брега край който се давя.

Карлос Варела
http://youtu.be/0KUMxmoEl1U

Добро утро, Мечо!
Добро утро, тайфата!

Хубави думи, Мечо.

[mechobikov]

Добро утро, tnm !
Добро утро, приятели !

Малко поезия за душата

Една дума

Една дума не казва нищо
и в същото време скрива всичко
както вятъра, който скрива водата
както цветята, които скриват калта.

Един поглед не казва нищо
и в същото време казва всичко
както дъждът върху твоето лице
или стара карта за съкровище.

Една истина не казва нищо
и в същото време скрива всичко
като огън, който не пламва
като камък, който не се превръща в прах.

Ако някой ден имаш нужда от мен, аз ще бъда нищо
и в същото време ще бъда всичко
защото в твоите очи са моите криле
и брега край който се давя.

Карлос Варела
http://youtu.be/0KUMxmoEl1U

[rinaa]

Красота ! Добре си заредил батериите , няма начин ...

[zarco]

За тия, които не са ходилЕ на Боянският водопад по това време на годината - предлагам малко феерия... Интересно е, че между други срещнати планинари имаше и една малка - 4 годишна принцеса, която изобщо не даваше никакви признаци да се е уморила, а припкаше преди майка си... Момиченцето си е и по-лекичко, та не затъва, което на нас, възрастните ни е "навик", ако стъпим 20 сантиметра встрани от пътеката, особено при разминаване, когато хлътваме до чатала, та после си представете измъкването... Та, момиченцето е излязло с майчето в 08 часа, а аз ги срещнах горе - около 14, а имаха път надолу поне още 2-3 часа...

Та се сетих за написаното от поета: "Какви е деца раждала - раждала, ражда и сега българска майка - юнашка!..."

... от Боянската църквичка...

http://prikachi.com/images/799/4452799i.jpg

... Боянското езеро...

http://prikachi.com/images/803/4452803y.jpg

...Боянският водопад е един голям тунел - ледена кора, в който тече водата...

http://prikachi.com/images/791/4452791j.jpg
http://prikachi.com/images/795/4452795V.jpg

... та - така: горе трудно се намират пътеки, та има едно около 15 метра, които ги извървяваш за секунди..., да са здрави задните части, но улеят е перфектен и човек не може да се изгуби...

Приятна вечер - поискал съм прошка от красивата природа - от името на всички нас!

[Kiro]

Много е силен момента с награждаването когато е гол

[mechobikov]

Параграфа е една от малкото книги , на които съм се смяла с глас , докато я чета . Обаче продължението и не ми хареса , започнах я , но не можах да я довърша даже .

Не съм чел продължението. Има един много хубав филм Параграф22 от 70те години май беше. Правен с мерак.
Много яко почва. Много красив изгрев, чува се как пеят птички, красота, и изведнъж се почва страшното.

[rinaa]

Не знам, не съм чел. Предполагам, че щом са реални спомени има много шокиращи гадости. Може би си заслужава, ама сякаш нямам нерви. Това, което съм разбрал е, че е голямо нещастие участието в подобно събитие.

Параграф 22 ми харесва много, не баш защото е за войната, а защото е многопластова. Можеш да я прочетеш първосигнално и да се смееш на смешките. Можеш леко да се позамислиш - и на това ниво е много интересна. Може много да се позамислиш - пак е много интересна.

Параграфа е една от малкото книги , на които съм се смяла с глас , докато я чета . Обаче продължението и не ми хареса , започнах я , но не можах да я довърша даже .

[rinaa]

Ще ти разкажа нещо, ама не казвай на никого.

Бяхме невръстни деца. Много често като беше хубаво времето, големите се събираха на едно място в махалата, сядаха, пускаха някакво шише с пиене да обикаля и си разказваха разни истории. Не ни гонеха, обаче ние предпочитахме да се прокрадваме тайно, защото тогава историите бяха по интересни. Спомням си как веднъж единия комшия разказваше колко е нещастен. Имаше някакво леко психическо заболяване и отишъл във Варна на преглед. Лекарите му казали, че за да не се влоши фатално състоянието му, трябва да почне да взема определени лекарства и непременно да спре да пие. Този човек изглеждаше напълно отчаян и много нещастен. Приказките бяха от рода на "Ех да му ... Това живот ли е. Да не мога аз като ми се допие, да изпия поне една чашка." Гласът му се сриваше. Почти плачеше. Останалите му съчувстваха и се опитваха да му помогнат. "Пеньо, може пък докторите да не са преценили правилно. Как може така да съсипват живота на човека." или "Абе не може да не са объркали нещо. То не може така бе. Не е човешко. Ей така да лишат човека." или "Ама наистина във Варна ли беше, при най добрите специалисти ли, ей много лошо ей, голямо нещастие."

Звучи ми като част от сюжета на Параграфа , но в наш вариант . Това да намериш смисъла на живота си и заради някаква си болест , да трябва да се лишиш от този смисъл ... не е добре .

[mechobikov]

Не знам, не съм чел. Предполагам, че щом са реални спомени има много шокиращи гадости. Може би си заслужава, ама сякаш нямам нерви. Това, което съм разбрал е, че е голямо нещастие участието в подобно събитие.

Параграф 22 ми харесва много, не баш защото е за войната, а защото е многопластова. Можеш да я прочетеш първосигнално и да се смееш на смешките. Можеш леко да се позамислиш - и на това ниво е много интересна. Може много да се позамислиш - пак е много интересна.

[rover]

Прочетох много книги от този сайт.(Сайт «Военная литература») Предимно от руснаци. Напоследък има и преводни. От многото прочетени, около 10-15 ми направиха изключително силно впечатление. Промениха представата ми за смисълът на живота. Ще разберете за какво става дума, ако започнете да четете от разделите мемоари, спомени и т.н. Въздействието е страхотно. Няма начин да не промените представата си за ценностите в живота.
Иначе нямам нищо против срещу Съдбата на човека, Живи и мъртви и т.н. Но в последните години излязоха много книги, лишени напълно от идеологически инвенции. Тези книги, на съвременниците, изнесли на гърба си войната, трябва да се прочетат.
Най-интересни са книгите, написани от момчетата, току-що завършили десетлетка - произведени офицерчета, преживели всичкия ужас, но учили след това. И тъй като са станали грамотни хора, книгите от тях са с висока стойност. Има и къси документални спомени, събирани парче по парче от очевидци. Я помню - така се наричат. Абе какво да ви разказвам. Това е най-богатата библиотека с военна тематика, която съм виждал. Който има желание - да чете.
Но не и фризираните спомени на съветските маршали. Всъщност, защо не и тях? Ако остане време,де.

[mechobikov]

Велики книги !

Ще ти разкажа нещо, ама не казвай на никого.

Бяхме невръстни деца. Много често като беше хубаво времето, големите се събираха на едно място в махалата, сядаха, пускаха някакво шише с пиене да обикаля и си разказваха разни истории. Не ни гонеха, обаче ние предпочитахме да се прокрадваме тайно, защото тогава историите бяха по интересни. Спомням си как веднъж единия комшия разказваше колко е нещастен. Имаше някакво леко психическо заболяване и отишъл във Варна на преглед. Лекарите му казали, че за да не се влоши фатално състоянието му, трябва да почне да взема определени лекарства и непременно да спре да пие. Този човек изглеждаше напълно отчаян и много нещастен. Приказките бяха от рода на "Ех да му ... Това живот ли е. Да не мога аз като ми се допие, да изпия поне една чашка." Гласът му се сриваше. Почти плачеше. Останалите му съчувстваха и се опитваха да му помогнат. "Пеньо, може пък докторите да не са преценили правилно. Как може така да съсипват живота на човека." или "Абе не може да не са объркали нещо. То не може така бе. Не е човешко. Ей така да лишат човека." или "Ама наистина във Варна ли беше, при най добрите специалисти ли, ей много лошо ей, голямо нещастие."