Понякога със загуби, друг с подаръци и успехи - Keep Walking!
Прерових навсякъде, гледах около стола, в тоалетната даже, в чантата, шала и я няма И не е пет лева, и ми беше подарък, и бяха толкова хубави гадна работа...
ужасявам се от факта, живот и здраве, след 20 години да не съм постигнала нищо...и се увличам и искам да направя и още и още. Знаете ли говорила съм си с една съседка..на 50 и няколко години е, има един син - сама го е отгледала, защото мъжът и починал рано пък тя не се омъжила повторно. Първо разкваше, че детето й било най-голямата радост ама после като се разговори на дълго и нашироко си каза болката - а именно, че съжалява, че не направила повече неща в живота си, че не е опитала от различните благинки ами се е посветила на едно отглеждане на детето си. Сега, сещате се, мнго ясно, че това дете е голям мъж, има си свой живот, в който живот колкото и да обръща внимание на нея няма как да прави само това! А жната си мисли защо не е пътувала, защо не е работила (имала е възможности, за да се развива, но е предпочела да остане вкъщи и т.н.), защо не е опитала да създаде друго семейство, защо не се е изучила повече и въпросите са много Сега така мисля, после не знам...
Прерових навсякъде, гледах около стола, в тоалетната даже, в чантата, шала и я няма И не е пет лева, и ми беше подарък, и бяха толкова хубави гадна работа...
дори не съм чула да му се не знае, къде и кога е паднала
дори не съм чула да му се не знае, къде и кога е паднала
и ти си прав и аз съм права...съгласна съм ама почти. Защо човек прави някакви неща, за другите или защото всъщност той има потребност да ги направи и да изглежда в своите очи по-голяма работа
Този днес е въпросът Аз например помагам наляво и дясно не само защото съм алтруистка, въпреки че и това го има, но го правя и защото искам да докажа на себе си колко неща мога да правя, разбираш ли... Не чакам някой да ме потупа по рамото и да ми каже еей страшна си значи сигурно го е имало този момент, но отдавна съм разбрала, че благодарност от хората няма дори и от най-близките...Пък ако случайно я има изказана на думи, то въобще не е обвързана с реални, истински чувства...и много важно. Така или иначе ти / аз искаш да изглеждаш в своите очи някакъв и правиш определени неща, за да се чувстваш такъв не съм безгрешна... Или пък когато си организира нещо "романтично" и на този, който следва да се впечатли и да му хареса му е все тая - е няма да й се разваля настроението, защото тя го прави за себе си като не се е сетил нЕкой, тя си се сеща - това е истината или просто ъгъла, през който я виждам, сега
ужасявам се от факта, живот и здраве, след 20 години да не съм постигнала нищо...и се увличам и искам да направя и още и още. Знаете ли говорила съм си с една съседка..на 50 и няколко години е, има един син - сама го е отгледала, защото мъжът и починал рано пък тя не се омъжила повторно. Първо разкваше, че детето й било най-голямата радост ама после като се разговори на дълго и нашироко си каза болката - а именно, че съжалява, че не направила повече неща в живота си, че не е опитала от различните благинки ами се е посветила на едно отглеждане на детето си. Сега, сещате се, мнго ясно, че това дете е голям мъж, има си свой живот, в който живот колкото и да обръща внимание на нея няма как да прави само това! А жната си мисли защо не е пътувала, защо не е работила (имала е възможности, за да се развива, но е предпочела да остане вкъщи и т.н.), защо не е опитала да създаде друго семейство, защо не се е изучила повече и въпросите са много Сега така мисля, после не знам...
)
ужасявам се от факта, живот и здраве, след 20 години да не съм постигнала нищо...и се увличам и искам да направя и още и още. Знаете ли говорила съм си с една съседка..на 50 и няколко години е, има един син - сама го е отгледала, защото мъжът и починал рано пък тя не се омъжила повторно. Първо разкваше, че детето й било най-голямата радост ама после като се разговори на дълго и нашироко си каза болката - а именно, че съжалява, че не направила повече неща в живота си, че не е опитала от различните благинки ами се е посветила на едно отглеждане на детето си. Сега, сещате се, мнго ясно, че това дете е голям мъж, има си свой живот, в който живот колкото и да обръща внимание на нея няма как да прави само това! А жната си мисли защо не е пътувала, защо не е работила (имала е възможности, за да се развива, но е предпочела да остане вкъщи и т.н.), защо не е опитала да създаде друго семейство, защо не се е изучила повече и въпросите са много Сега така мисля, после не знам...
Коментар