Първоначално изпратено от Kosmonavta
Разгледай мнение
Мятахме през балконите да целим 'орицата с разни комшии, ама те се престараваха.
Аз целех колите/камионите с лук, домати и грозде. ( имаше едни подочиствачки по комунистическо и срязваме дръжката - пласмосовата тръба и те бяха точно като размер на гроздово зърно и стреляш кат' на фунийки.
Ония тъпанари наоколо им изливаха черпак супа и буркани с кисело мляко. И понеже съм до детска градина и майките тогава като вали дъжд си прибираха децата и аз отгоре с прашката и скобника ги бруля по чадърите и голям кеф кат' се обърне чадъра.
По едно време лятото целех от третия етаж отворен прозорец на ЗИЛ и право в рамото на шофьора и оня после кове спирачки, иде до вратата, звъни и псува мама ти копеленце малко. Баси времената бяха ... и оня пич трябваше да ме убие, баси глупака съм бил
По едно време ме водеха и в детска педагогическа стая и там нЕкъв борец 100 кила категория и ме грабва защо съм изпоначупил 20 каси бутилки на Балкан-турист с камъни. И аз тъпа шматка и му викам тати беше републикански в топ 3 по мятане на граната, копие и диск и тренирах. И оня ганстер излезе пич и ме пусна без нищо, аз пишлеме на 10 години наистина си мислех, че "тренирам", както по-късно си счупих палеца на крака, щот' па брат ми ме надъха за лека атлетика на 12 години. Тати вече е на 80 дивака, ама и досега ще ме надмята с всеки предмет ... баси камшичното движение има с ръката.
И понеже съм смотан на тема замярване, ама поне мога да се изфукам, че бях убийствено точен. Трепал съм съсел дет' бяга с камък от 8-10 метра без подготовка и в скок във въздуха и даже веднъж убих една лястовица, за което после плаках 1 седмица като тупна до мен и после я погрегвах увита в наелон и копах дупка. Беше неволно, просто мятахме с камън на височина и тя се наниза баш на мен. Беше шок, повече не с камък не хвърлих.
На фунийки, с прашка и скобник бях също изруд и може би затова в казармата свалях мишените с каквото оръжие ми дадат от каквото разстояние си искат.
-------------------
Знам, че съм малоумник, ама човек досега никога не съм наранявал и ми е гадно за онази лястовица и няколко гугутки и врабчета, но за онзи съсел 20 санта без опашката не ме е яд. Даже го засякох с камъка в скок пред една метална врата на гараж. Т.е. риска да ударя металната врата на гаража беше огромен и трябваше да се крием после, ама въобще не се замислих като мятах. Просто знаех, че го целя.
---------------------
За компотите няма проблем и за софрите също - да сме живи и здрави!


Коментар