"Албанска армия" със заплахи към правителството на Македония

[val/she]

Аз лично не ги чувствам македонците близки по манталитет. Изобщо сърби и македонци са ми по-ориент от нас. В този смисъл добре и за България, и за Македония ще е шиптърите да си се отделят, но като казвам отделят имам предвид пълно етническо прочистване от оставащите македонски територии. Новата Македония да си е християнска- мултикултурализма е бита карта колкото и да се опитват да го изтискват и впрочем той си е чист болшевизъм. Една малка Християнска Македония много по-лесно би се интегрирала в Европа. Няма да се учудя ако това мътене идва именно по линия на Европа- тя е по двойните стандарти.

[Kiro]

Груе ти какво предлагаш като не си в групата на идиотите. Да им обявим война и да ги изколим ли- за съжаление това , копето казваш е вярно не само за там, но и Беломорска Тракия и Северна Добруджа. Моята теза е да гледаме напред- дядо Господ си знае работата- и на Велика Сърбия въздаде заслуженото

[Jay Gould]

...отношението е като на майка към дете-наркоман - много малко майки се отказват от децата си, повечето правят пътека до съответните министерства за да спасят или поне удължат живота на децата си, ание отписваме всичко с лека ръка искаме или не искаме, с македонците сме братя и такива ще сме винаги и по-добре да положим грижи за тях, отколкото да се пънем със ссръбските педераси, маляките, манафите или мамалигите, но ще е много-много трудно.....

Да де, ама тук майката е алкохоличка и по-голяма отрепка дори от сина си наркоман, а цялата "грижа" за която приказваш, се изразява в желанието на голяма част от българите - алабанците да изколят всички македонци и Албания да граничи със София.
Само прочети мненията долу и ще забележиш, че с малки изключения друго не се чете. Освен "Долу македонците", друго не видях. Толкоз за българската "грижа".. За това и смятам че на нашенецът много повече му е промит мозъка.
Докато македонците поне са ги македонизирали насила и с бой, в разстояние на над 100 г., българите отсам границата са се педализирали доброволно. Самия факт, че някой в България предпочита алабанци пред македонци (каквито и да са, като бивши българи), говори, че страната ни е в тежка форма на заразна шизофрения и кретенизъм.

[Грую Груев]

Грую, тезата ти е, че макетата не ни трябват или греша?
Ако-Да, то и аз съм на същото мнение.

ами не знам, чувствата ми са смесени - дядовците ми се мряли за онези чукари, родът ми по бащина линия прозихожда от дебърско, македонците са едни от най-чистите (генетично) българи - някакси ми е трудно да загърбя толкова много история, но и тези, сегашните македонци са много изторозени, много различни от предците си. просто те са народ с промито съзнание, промито с много кръв, много изтезания от сръбските копелета - като чуя сърбин и полудявам, тея когато и да се избият все ще им е късно... та в резюме, не знам доколко си струва услията, не знам какъв ще е крайният резултат, но ти, като майка (или бъдеща майка), може би ще ме разбереш - отношението е като на майка към дете-наркоман - много малко майки се отказват от децата си, повечето правят пътека до съответните министерства за да спасят или поне удължат живота на децата си, ание отписваме всичко с лека ръка искаме или не искаме, с македонците сме братя и такива ще сме винаги и по-добре да положим грижи за тях, отколкото да се пънем със ссръбските педераси, маляките, манафите или мамалигите, но ще е много-много трудно.....

[val/she]

Грую, тезата ти е, че макетата не ни трябват или греша?
Ако-Да, то и аз съм на същото мнение.

[Грую Груев]

пичове, ще ме прощавате, ама реагирате като пълни идиоти и капути, без никакви извинения. хайде ще ви пусна един цитат от книга на французин за извращенията в МАкедония след първата свтовна:

С такива именно граници, предложени от такива хора, великите победители, чието незнание и доверчивост бяха поразителни, поделиха безапелационно земи и народи в Централна Европа и на Балканите! Благода*рение на подобни изигравания 400 000-те сърби, засе*лени в унгарския Банат, "сърбизираха" - в името на правдата и чрез прилагане принципа на националности*те - 600 000 унгарци и 400 000 немци; два милиона и половина румънци в Трансилвания "румънизираха" около три милиона нерумънци, от които две трети бяха унгарци; около шест милиона чехи станаха господари на повече от седем милиона нечехи, от които една пета бяха унгарци; и чрез простото твърдение на Пашич, че там са сърби, една страна, два пъти по-голяма от Белгия — Македония — и нейните два милиона и поло*вина българи, бе дадена на Сърбия, която те мразеха и от която се отвращаваха.

Всеки – бил той старец, жена или дете – получава един куршум, щом се приближи до телените мрежи, за да види отдалеч, без да може да им говори, своите приятели, родители, деца, своя мъж, останал или забяг*нал в България. куршумите не правят никаква разлика на пол, нито на възраст.
На 11 август 1931 година, някъде си между Безика и Назалопзи (безполезно е да изнасяме по-големи под*робности: авторите на тая случка ще си я припомнят достатъчно добре, без да могат да разберат, обаче, кой ме предизвести), трупът на едно дванадесетгодиш*но момиченце от анексирана Македония, на което ро*дителите – то е било тогава 6-годишно - са забягнали в България, бе оставен в продължение на 4 дни на едно възвишение, на сто метра от телените мрежи, при температура от 40° на сянка.
То е било убито с картечница в момента, когато то изпращало с ръка целувки на своята майка, намираща се на съседния хълм в българска територия.
Върху обгорената трева два дни по-късно се раз*личаваха още две тъмни големи петна. Само този, който ги е видял - като мене - може да знае колко кръв може да загуби едно малко 12-годишно момиченце, което с два куршума в корема е оставено да умре на слънце.

Видях до една гора, на няколко километра от Цариброд, сръбски стражари да се забавляват да ритат в кръста български селянчета, карайки ги да падат с главата напред сред телените мрежи; жертвите с издрани лица ставаха, без да кажат дума.
Видях при изкопаването на вълча яма до Назаловци едно момиче – почти дете! – което не работеше бързо, хвърлено наземи, със сукмана запретнат до кръс*та, да получава петнадесет камшика по голо и да тръгва, с писък и с хълбоци, покрити с кръв, към работата си.


Аз видях следното:

Един селянин, близо до селището Орасак, между Куманово и Ново село, бе привързан със смъкнати потури за едно дърво. Цялото му лице, гърбът и коремът бяха в кръв. Заобиколен бе от трима жандарми и един подофицер. Четвърти жандарм излизаше от една къща. Той носеше котка, която правеше усилия да се освободи от торбата. Дигнаха потурите на жертвата, привързаха ги под всяко коляно и поставиха вътре котката, вбесила се вече. Цялото село, мъже, жени и деца, гледаха мълчаливо. Човекът, комуто разяреното животно раздираше месата, виеше от страшни мъки.
"Да си вървим!" ми каза французинът, който ме заведе там със своя автомобил. "Ако се намесим, ще го оставят, но ще му раздробят черепа, след като извърнем гръб."

Из пътя той ми разказа своите приключения с комитите на ВМРО.

"Идват ли още дотук?"

Аз му поставих въпроса в момента, когато вли*захме в бюрото му, в подпрефектурата – при една хладина, на която тия, които не са се разхождали два часа при 38° на сянка, в един град без сянка, не познават цената й.

- Ние хванахме последните преди три години близо до село Катзибегово. Четиринадесет мъже и две жени, хубави стройни момичета при това. Държа им се компания цяла нощ! '

- Навярно са се забавлявали!

- Колкото за това, да! На сутринта, когато трябваше да тръгнат, не можеха повече да се държат прави. Но знае се лекът: няколко удара с бича по бедрата и те тичаха като сърни.

- Най – същественото при това беше да се прину*дят да проговорят тия мръсници. Защото ясно ви е, че те не бяха дошли от България, без да са били укрити и подпомогнати из пътя. Трябваха ни имената и адре*сите на техните приятели.

- Е, добре, вярвайте ми, ако желаете, господине, всичко опитахме: железен тел, пристягай около главата и колената с една тояга, премазване на ушите с чук, а е рядкост типът да не признае преди втория удар! Това е като зъбите. Известно ли ви е? Не? Едно великолепно средство! Прикрепят лицето на един стол, главата преметната на облегалото. Държат му отворена уста*та и избиват един, два, три зъба. Аз видях твърди натури, които изпаднаха в ужас още на втория зъб. На третия – те казваха всичко! Това струва повече от 50 удара с тояга.

- Но ни един тоя път не пожела да говори. Те правеха знак да спрем, и после не казваха нищо. Жените бяха най – ужасните! Избиха им четири зъба: два предни и два кътника. Те пребледняваха, но това бе всичко; имаше една, която, когато я развързаха, се изхрачи в лицето ми. Щях да я убия! Исках да ги поставя да седнат на разгорени въглища, както г-н Лазич ни по-казваше към Кратово. Но много на лошо мирише. Гос*подин подпрефектът не се съгласи.

- Тогава ненадейно изнамерих.

Той бръкна в чекмеджето си и ми подаде един стар бръснач с ръждиво острие.

- С това за два часа мръсниците издадоха повече от двадесет сподвижници: селяни, овчари, жени, дори деца! Нямах време да пиша! вие познавате г-н префекта на полицията Киап, защото има печата му на паспорта ви – е добре! вие бихте могли да му дадете рецеп*тата.

Изведнъж всичко, което ми бе казано в Загреб, София, Белград за начините за разпит, употребявани в сръбските затвори: нос и уши изрязвани, дланите и ходилата пристягани, прищипване на гръдните зърна с нажежени клещи, разкъсване на половите органи, нажежени железа, положени на кръста и под краката – се възвърна в паметта ми.

Аз изброявам тия "начини" на инспектора.

Той почна да се смее.

- Но, не, господине! Вие вярвате, че един тип, на когото пристегнат ходилата, който изпитва страшни мъки със зъбите и който е подложен на всички мъчения с рязане в течение на два дни, се страхува от оста*налото! Най – вече, когато е сигурен, че не ще увисне на въжето, и да говори, и да не говори. Моята идея, господине, бе именно тая – страхът от въжето.

- Поставих всички съвсем голи тук в ъгъла и накарах да държат един пред мен, разкрачен с по една тежест от 20 кг на всеки крак. Аз бях седнал там, където сте Вие.

- Не искаш ли да кажеш?

Всеки път, когато кимнеше "не" с глава, стражата му отправяше юмрука си в устата или очите. Аз приближавах стола си. На третия път бях близо до него, колкото да се допра.

- Добре ! Виждаш ли тоя бръснач? Ако откажеш сега да отговаряш, ще го опитам на теб. След това – на въжето! Но ако ни кажеш през къде си минал, кой те подслони и осведоми по пътя, ще бъдеш пощаден и освободен. Разбра ли ?

На първия направих две изрязвания. Той проговори, когато взех отново бръснача... Едно дознание от две страници... Беше поставена хартия върху килима, между краката, за кървавите петна.

- И вие го пуснахте на свобода?

Аз чух тия си думи, като че някой ги бе казал отстрани. Всичко, каквото имаше в малката стаичка, където бяхме инспекторът и аз, като че в тоя момент го виждам: стария скъсан килим, бюрото с досиетата и купа папки; портрета на крал Петър, вдясно, на стената; една фотография на краля и кралицата върху един бял шкаф. На склона пред отворения прозорец едно магаре, измъчвано от топлината, хрупкаше изсъхнали тръни.

- На свобода? Впрочем как? Но тъй, само тъй ги накарвах да говорят ! Когато първият каза всичко, двама жандарми го отведоха уж долу при доктора. При вра*тата му поставяха въжето на шията и го окачваха на дървото, което е пред малкото кафене, на площада. И четиринадесетте минаха!

- Ами двете жени? Умряха ли, без да признаят?

- Без да признаят? А! Гарантирам ви, че това не ще допуснем. Със свещта!

Значи така, това е също вярно, тази жестокост, за която ми бяха говорили д-р Трумбич в Загреб и префектът П. в Белград, което аз мислех за невероят*но, неокачествимо безчестие и за което бившият ми*нистър на вътрешните работи ми бе казал, че е в употреба, откак диктатурата съществува, за да разтворят полицаите и най – здраво стиснатите устни.

- Да! Свещта! Както в такъв случай се налага, предупреждават жената. Ако тя отрича, поставят я права, разкрачена, запалват една свещ и приближават малко по малко. Малките (има три години оттогава, когато бяха тук) виеха като вълчици. Не можеше да са стои в стаята от миризма.

- И после?

- После ги окачихме на дървото. Но повече не видяхме комитаджии в областта. Нито един! Знаят що ги очаква. Вижте! Г-н подпрефектът може да отиде тая сутрин, съвсем сам, чак до Караслар през пусти пътища, тъй спокойно, като че ли си е бил на терасата на Калемегдан.




Ами това са само част от зверствата и вие чакате след 100 години брутални зверства, някой да ви прегърне братски? помаците станаха ли християни, а са вече над 100 години в рпеделете на свободна България? Вие, господа, сте идиоти - тъпи, малоумни, себеични идиоти (съжалявам, че и Джей е в тази група)

[Kiro]

Да Вал много си права- Тук може да се прибави и загубата на северна Добруджа. Нека всеки да се развива, но без да се краде историяНяма да им е лесно с дивите шиптари

[Jay Gould]

Видях я. Това е в подкрепа на твоят пост за това, кога се е появила македонската нация.
П.П. Нещо трудно се разбираме с теб

То е само защото тази сутрин ме събудиха в 7:30 със звук на хилти в апартамента под мен и съм станал със задника нагоре ..

[val/she]

Вал, не знам дали си запозната, но шинелите на войниците и офицерите в българската армия нямат ръб /от там и израза "Ръб непоръбен"/. Това решение е взето, за да може да се напомня на потомците, че българските управници имат недовършена работа - не са обединили всички земи, на които живеят българи.
Може да влизам в противоречие с нашата родова памет, но някак си не ми се иска да имаме обща граница с Албания. Смятам, че границата с Турция ни е достатъчна.

В 21 век сме и друг трябва да бъде националният идеал. С макетата вече сме "братовчеди", а не "братя" т.е. не мисля, че можем да бъдем с тях част от една държава, от което следва, че няма да имаме обща граница с Албания.
п.п.Заради тези чукари-Македония, сме загубили по-ценното- Тракия (тракийците чисто антрополигически са по-готини).

[Kiro]

Интересно са изследванията на Густав Вайганд за етническия състав на Македония.До Балканската воина няма спор за това, а сега за няма и 100 години трудно ще нагласят македонскиот интендитед. Но те много повече засягат Гърция с още по голямите си претенции за история и личности. Няма как да не се разбираш с никои от съседите си и да искаш да си европеец. Чак съм чел в македонски форуми някои да им казват- немойте вече се излага ме бе

[tnm]

Я вземи виж датата на тая карта. То и аз сигурно ако искам ще ти изкопам една от времето на Цар Симеон, но това не значи, че днес може да се приложи.

Видях я. Това е в подкрепа на твоят пост за това, кога се е появила македонската нация.

П.П. Нещо трудно се разбираме с теб

[Jay Gould]

Малийй, най-мразя когато някой се опитва да ми дава наклон на китката, дето съм я забучила зад лявото си ухо.
П.П. Виж една етническа карта на Балканския полуостров от 1877 година.
http://upload.wikimedia.org/wikipedi.../Dr_map_27.jpg

Я вземи виж датата на тая карта. То и аз сигурно ако искам ще ти изкопам една от времето на Цар Симеон, но това не значи, че днес може да се приложи. А и според тази карта какво? Ще дадем видинско на Татаристан, а Делиормана ще делим с Турция ли?

[tnm]

Понеже не видях, че си жена. Ако бях видял, нямаше да го напиша. Изчезвай сега и отивай да готвиш, да си лакираш ноктите, на шопинг и на зяпинг по магазините, да караш комбайн, или там каквото ще правиш и не ми се обяснявай повече .... Ааааааа...

Малийй, най-мразя когато някой се опитва да ми дава наклон на китката, дето съм я забучила зад лявото си ухо.

П.П. Виж една етническа карта на Балканския полуостров от 1877 година.
http://upload.wikimedia.org/wikipedi.../Dr_map_27.jpg

[tnm]

Откъсването на територии е болезнено но мъдро решение в някои случаи.

п.п.Джей, прав си, че жените в БГ по-лесно се справят сами отколкото мъжете, но по отношение на приятелства/предателства съм малко на друго мнение.

Вал, не знам дали си запозната, но шинелите на войниците и офицерите в българската армия нямат ръб /от там и израза "Ръб непоръбен"/. Това решение е взето, за да може да се напомня на потомците, че българските управници имат недовършена работа - не са обединили всички земи, на които живеят българи.
Може да влизам в противоречие с нашата родова памет, но някак си не ми се иска да имаме обща граница с Албания. Смятам, че границата с Турция ни е достатъчна.

[Jay Gould]

Да но това всичко което казваш е правено от комунистите и те сега управляват и Македония.Тези идеи на Коминтерна са донесли много беди, но и те развиват в 21 век атавистичен смешен национализъм. То не е само за С. Радев има много други смехории- ние няма да ги правим българи , но те да си изяснят какви са. За мен сме един народ с две държави, но те са по смотаната провинция.

Това със Симеон Радев бе голяма смехория, но те са като Израел малко.. Имат си вече държава измислят си и история. Във всеки случай мисля, че от една среща на културните ни министерства и на група историци, дори да се хванат един друг за гушите и да свършват винаги с голямо меле ще има полза по-голяма за нас от това да ги плюем. А смешния национализъм го има и от двете страни. Доносниците на ДС, тия които са го създали и техните потомци, просто трябва да се изритат както от всички държавни институции, така и от науката. Задай си въпроса, защо доносника на ДС Каракачанов от ВМРО и защо такива доносни като Божо Димитров не вдигат вой за това, ами говорят само в днешно време. Ами причината е много проста. ДС си управлява и днес в България.

Македонизация в Пиринска Македония