България е най-бедната страна в Европа!

[Императорът]

Съни, морала не може да е в разрез със закона.
Инак морално пак си пикат - зад решетките.

И аз това непрекъснато се опитвам да вбия в кухите тимберици на хъхрякозащитниците, които казват "Да, мангалите са се самонастанили НЕЗАКОННО еди-си къде, ама НЕ Е МОРАЛНО да бъдат прогонени, щото... (бльъ-бльъ-бльъ - нещо си)".
Ако стигнем дотам, че да слагаме неписаните морални съображения на едни (винаги противоречащи със същите у други) над писаните закони, това значи, че вече няма държавност. Нещо като "Да, хъхряците се женят 12-годишни и женските надуват търбусите, не е законно, ама такива са им обичаите..." - това са абсурдни изявления на меки толерастически китки.

[съни(тя)]

много добре си го написала, ама като започнеш да мислиш по тои начин, ти трябва само още една крачка и ще почнеш да разбираш защо пенсионерите гласуват ънблок за комунистите (изключвам 5% реститутки), а подобно милсене, по една или друго причина, е хем неприемливо в този форум, хем противопоказно за икономист......

*Някъде в разказа пише ли, че Станоя е мързелив тарикат, който не работи и затова не е платил данък?
*"Тарикатът Андрешко" работи ли?
*Какво означава да се секвистира и последното, което ти е останало за малко хляб?

*Показано ли е отношението на властта към данъкоплатците - били те и бедни селяни?
*Простотията предполага ли наличие на възможност за образование?
(условията в българското село в онзи период са добре познати от разказите на Е.Пелин и Йовков)
*Сиромашията на селяните грях ли е?
И само задължения ли трябва да имат към "властта с вълчия кожух"?

Така подредени, първите 3 въпроса се отнасят само до фактологията в разказа.
Ако тя е такава, това означава или непознаване на разказа на един класик, или пък употребата на "неговия Андрешко" за някакви идейни внушения.

Да, днес всички сме граждани, просперитета го търсим в принадената стойност и чрез производтсвото на "големи" машинарии.
Уважението към труда на обикновения човек, още повече от село - ТОТАЛНО липсва.
Липсва култура на общуване, липсва и разбиране на първоначалните неща.
Особено е валидно за България.
Занемарени малки общини, пътищата към тях и създаване на човешки условия за хората там.

Иначе как може да се обясни липсата на ток в някои малки села в 21 век и европейска България?!

И на този фон, от известно време някои се сетиха за Андрешко и го хванаха като нарицателно за "СЕЛЯНЧЕТО - ТАРИКАТЧЕ, КОЕТО ИМА ЕДИСТВЕНАТА ЦЕЛ ДА ОЩЕТЯВА ДЪРЖАВАТА"

Да де, ама НЕ. Тарикатчетата са с БЕЛИ ЯКИЧКИ.

Моля ви не изкривявайте образа на героя на един велик писател!!!

Както го правят масово, напоследък, много политици и журналисти.
Или както Бойко Борисов казва: "Ние сме единственият народ може би с такава народопсихология. Едва ли в Швеция Андрешко са го възпели като герой."
Намери с най-социалната държава да дава пример!
И освен това показва слабо познаване на литературата - наша и световна, вкл. европейската.
Няма да питам как гледат на Робин Худ, нека министър Игнатов ги пита великобритаците колко еропеец е:
Започнахме преглед и на учебните планове и държавните образователни изисквания. Искаме да “разтоварим” учениците от претоварените им програма. Другата цел е да направим обучението европо-центрично, да е ориентирано към европейските ценности. Това да се усвоява не само чрез текстовете на чуждите автори, а и на българските. Дори, давам груб пример, като учат за Андрешко, това да звучи по европейски, Андрешко да се превърне в европеец


Втората част от въпросите ми, Груев, е свързана и с 2-та част от мнението ти ...
Отговорите са в социалните политики на държавите, в социалните дейности на редица граждански организации, както и тези дейности от редица големи корпорации по света.
Икономиката, все още, има и човешко лице

[moderebov]

Не само, че може, но обикновено е в разрез с морала!
Защото законите често се пишат и приемат от неморални хора!
Както и Аристотел е писал - Добродетелността на отделния индивид не може да съвпада с тази на държавата, изключение - идеалната такава.

Съвсем законно, с някой акт, утре Б-я може да реши да нападне съседна държава и ти съвсем законно ще трябва да бъдеш включен към запасните и да тръгнеш да водиш война и да убиваш, защото законно някой е решил това.

Но някои граждани могат и да се опитат да оспорят законността на това действие!...Ако имат морал, съвест и смелост да го направят.

Мисля че употребяваш думата "морал" в изречения но не знаеш какво значи.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%...80%D0%B0%D0%BB

"Моралът, това е поведението което общността очаква от човека - да се грижи приоритетно за общностните интереси."

Ако все още не схващаш - в твоите примери правителството също е избрано от обществото за да защитава интересите му. Има изключения както например гражданското неподчинение при крайности - но ПРАВИЛОТО е че морала допълва закона но не е в разрез с него. Морала е неписания закон. Ако за теб морала е нормално да е в разрез със закона - значи си ПРЕСТЪПНИК.

[съни(тя)]

Съни, морала не може да е в разрез със закона.
Инак морално пак си пикат - зад решетките.

Не само, че може, но обикновено е в разрез с морала!
Защото законите често се пишат и приемат от неморални хора!
Както и Аристотел е писал - Добродетелността на отделния индивид не може да съвпада с тази на държавата, изключение - идеалната такава.

Съвсем законно, с някой акт, утре Б-я може да реши да нападне съседна държава и ти съвсем законно ще трябва да бъдеш включен към запасните и да тръгнеш да водиш война и да убиваш, защото законно някой е решил това.

Но някои граждани могат и да се опитат да оспорят законността на това действие!...Ако имат морал, съвест и смелост да го направят.

[moderebov]

ЗаконЪТ е ЗА всички, а не над всички!
Над всеки са моралните му ценности и когато законът е в явно противоречие с тях - остава за всеки - Дилемата!

Съни, морала не може да е в разрез със закона.
Инак морално пак си пикат - зад решетките.

[Грую Груев]

Бъркаш.Не знам къде си живял ама това със земята че не била държавна по времето на социализма не е вярно.Вярно е само че който работеше в ТКЗС то му даваха по два декара с царевица за лично ползване.Но частна земя със частно земеделие не е имало.Някъде раздаваха по половин декар за градини или бостани на семейство и по декар за лозе това е всичко.Но земята си беше държавна и не можеше отделния човек да решава какво да сее и къде да го продава.

Бате Пешо и ти си толкова селянин, колкото сегашните дошляци в София, са софиянци. Всички селяни имаха по 5-10 декара земя на семейство, защото имаха и заръка от Партията-майка - трябваше да предадат определно количество угоени животни. Хайде поразпитай там малко из Садовец и Трънчовица и тогава говори, а? Частни лозя винаги е имало, ккато и бостани и градини, а отделно от това си имаше, за тези, които искаха и го докажеха като нужда, и отделни декари от ТКЗС-то (ТКЗС-тата бяха в селата, а АПК-тата - в малките градчета). Чета предостатъчно история и съм се разхождал из цялата страна, за да събирам спомени, така че съм достатъчно наясно с фактите.

Най-голямата грешка на прехода беше връщането на земята в реални граници и разбиването на ТКЗС-тата - от това спечелиха не повече от 5% - тези, които излъгаха и откраднаха декарите на умрели съселяни, и тези, които съумяха да окрадат комбайните и животните от селскостопанските дворове. Трябваше да не се връща земята, а да се превърнат ТКЗС-ата в АД-та и хората да получат акции, а който иска да излиза от АД-то - дава му се равностойна земя, но не в направените блокове - така нямаше да се разбива земята и нямаше да говорим за комасации, крадливи адсиц-и и т.н. и т.н.

[съни(тя)]

Такива като тебе трябва да пикат - зад решетките.
Закона е над всички.

ЗаконЪТ е ЗА всички, а не над всички!
Над всеки са моралните му ценности и когато законът е в явно противоречие с тях - остава за всеки - Дилемата!

[moderebov]

Да ти пикам на закона.

Такива като тебе трябва да пикат - зад решетките.
Закона е над всички.

[Грую Груев]

Елин Пелин е от големите майстори на краткия разказ, сравним с О'Хенри, Селинджър, Чехов.... и затова, колкото и да ви е досадно ще ви копирам пак разказа му - почти целият(сайта не позволява повече, но един клик...), че от коментарите по откъса, който Джей е постнал....свят ми се зави.

Разбира се, всеки има право на личен поглед, но е необходимо и по-добро познаване на творбата, а не свободни съчинения.(станали масови напоследък из редица медии, от които се очаква уж, интелигентна пропаганда))
Елин Пелин си заслужава да му отделите 3-4 минути!
След разказа:

*Някъде в разказа пише ли, че Станоя е мързелив тарикат, който не работи и затова не е платил данък?
*"Тарикатът Андрешко" работи ли?
*Показано ли е отношението на властта към данъкоплатците - били те и бедни селяни?
*Какво означава да се секвистира и последното, което ти е останало за малко хляб?
*Простотията предполага ли наличие на възможност за образование?
(условията в българското село в онзи период са добре познати от разказите на Е.Пелин и Йовков)
*Сиромашията на селяните грях ли е?
И само задължения ли трябва да имат към "властта с вълчия кожух"?

много добре си го написала, ама като започнеш да мислиш по тои начин, ти трябва само още една крачка и ще почнеш да разбираш защо пенсионерите гласуват ънблок за комунистите (изключвам 5% реститутки), а подобно милсене, по една или друго причина, е хем неприемливо в този форум, хем противопоказно за икономист......

[Optic]

Елин Пелин е от големите майстори на краткия разказ, сравним с О'Хенри, Селинджър, Чехов.... и затова, колкото и да ви е досадно ще ви копирам пак разказа му - почти целият(сайта не позволява повече, но един клик...), че от коментарите по откъса, който Джей е постнал....свят ми се зави.

Разбира се, всеки има право на личен поглед, но е необходимо и по-добро познаване на творбата, а не свободни съчинения.(станали масови напоследък из редица медии, от които се очаква уж, интелигентна пропаганда))
Елин Пелин си заслужава да му отделите 3-4 минути!
След разказа:

*Някъде в разказа пише ли, че Станоя е мързелив тарикат, който не работи и затова не е платил данък?
*"Тарикатът Андрешко" работи ли?
*Показано ли е отношението на властта към данъкоплатците - били те и бедни селяни?
*Какво означава да се секвистира и последното, което ти е останало за малко хляб?
*Простотията предполага ли наличие на възможност за образование?
(условията в българското село в онзи период са добре познати от разказите на Е.Пелин и Йовков)
*Сиромашията на селяните грях ли е?
И само задължения ли трябва да имат към "властта с вълчия кожух"?

+1

[съни(тя)]

Елин Пелин е от големите майстори на краткия разказ, сравним с О'Хенри, Селинджър, Чехов.... и затова, колкото и да ви е досадно ще ви копирам пак разказа му - почти целият(сайта не позволява повече, но един клик...), че от коментарите по откъса, който Джей е постнал....свят ми се зави.

Разбира се, всеки има право на личен поглед, но е необходимо и по-добро познаване на творбата, а не свободни съчинения.(станали масови напоследък из редица медии, от които се очаква уж, интелигентна пропаганда))
Елин Пелин си заслужава да му отделите 3-4 минути!
След разказа:

*Някъде в разказа пише ли, че Станоя е мързелив тарикат, който не работи и затова не е платил данък?
*"Тарикатът Андрешко" работи ли?
*Показано ли е отношението на властта към данъкоплатците - били те и бедни селяни?
*Какво означава да се секвистира и последното, което ти е останало за малко хляб?
*Простотията предполага ли наличие на възможност за образование?
(условията в българското село в онзи период са добре познати от разказите на Е.Пелин и Йовков)
*Сиромашията на селяните грях ли е?
И само задължения ли трябва да имат към "властта с вълчия кожух"?

[съни(тя)]

Андрешко

....................

– Дий – хей!... Ди-и, господа!

Четирите колелета на каруцата запръскаха по-силно из рядката кал на селския път. .................................
– Как беше ти името, момче? – обади се из грамадния си вълчи кожух дебелият господин, който седеше в каруцата.

...........
– А-а – Андрешко... Хитрец си ти-и-и! Всички станахте такива. Лукави станахте вие, селяците. Знаете само да лъжете и да хитрувате... И как се преструвате! Гледам ги в съдилището... Овчичка, такъв, глупав, пък той цял вълк! Играят си със съдията.

– Прост народ сме ние, господине, само ни навикват. На вас така ви се чини, ама то не е така. От простотия хитруват нашите селяни. От простотия и от сиромашия.

– А-а-а – от сиромашия, от сиромашия... Пусто дърво недодялано! От сиромашия се оплакват, а пиянствуват като скотове.

– От добро ли е?... Не, не е от добро... Че пиянствуват – пиянствуват, всички пиянствуват. За добро, а не от добро... Това човек като вас може и да си го запише.

– А-а, май и ти си пийнал, приятелю! Пък млад си още, мустаци не са ти никнали.... Вашите селяци, пиши ги пропаднал народ и туй то!

– Пиши ги ти, господине, ние не знаем да пишем – рече момъкът и като се обърна към дръгливите си коне, подвикна им:

– Дий, дий, господа! – и се замисли.
................. Земята тънеше в кал и влага. Мъртви и покрусени се тъмнееха пръснатите пейзажи на села, речища, далечни гори и планини..................................
– Какво е това ужасно клепало, дявол да го вземе! Не ме оставя ня мира...

– Дъската и хлопа на моята каруца, господине. Плеще като учен човек: ни сама разбира, ни другите й разбират.

– Хитрец си ти, Андрешко, хитрец си! Трябва да умееш да лъжеш момите, ако не си се оженил. Вие се жените млади и хубави женички имате.

Господинът свали яката на кожуха си.

– Думай, каквото искаш, господине, ама госпожите по си ги бива... Аз знам това много добре! Ти какъв си, господине, по каква работа към наше село?

– Аз съм съдия-изпълнител.

Андрешко се обърна и с внимание погледна своя кираджия.

– И по изпълнение, а?

– По изпълнение, разбира се. Играе ме един вашенец там, ама тоя път ще му дам да разбере. Няколко пъти го гоня, а все се изплъзва от ръцете ми... Разбрах, че дяволува, и ще го издебна довечера, та ще ме помни... Житцето му ще секвестирам! Хем него на ум ще науча, хем да ви покажа един пример, та да не кръшкате друг път. Лъжете търговците, лъжете гражданите, та им продавате развалени яйца и граниво масло. Е, ама чакай, жено селяшка – властта се лесно не лъже! Пипа тя – здраво пипа! За вас камшик, руски камшик – така ще се оправите.... Станахте пияници, пропаднахте, развалихте се – ще станете неспособни данъкоплатци и ще съсипете държавата. Ах, защо нямам повечко власт! Ангели ще ви направя.

Съдията-изпълнител разкопча кожуха си и тялото му зашава в него като пиле, което се излюпва.

– Е, господин съдия, господ направил света и пресметнал, че на жените брада не трябва, и не им дал... Сметнал, че на магарето му трябват дълги уши, и му ги дал – отговори Андрешко с престорена наивност.

– Хем ти не дрънкай, ами карай, че вече се мръкна... Много ми взе ти, дяволе! Толкоз пари за двадесет километра! Умеете да ни скубете вие... Карай де, карай, че крантите заспаха!

– Дий, ди-и, господа! – извика Андрешко и завъртя камшика.

– Ти господа ги наричаш, а? По-добре наричай ги братя – забележи сърдито съдията.

– Ще се разсърдят, господин съдия! Ще ги докача на чест, ако не им кажа господа... Службата им е чиновнишка – на часове. На час стават, на час лягат, на час ги поим, на час ги храним. После ги впрягаме, влизат, значи, в канцеларията, и толкоз. А понякогаж в яслите и вестник прочитат.

– ...............................

– Увийте се с чула, господине, Моите коне никога не се оплакват от настинка. Чулът много топли.

"Ама лапацало, а!" – помисли съдията и се обърна строго:

- Карай, карай, говедо!

И като се наду сърдито, потъна в кожуха си и млъкна,

"А-а, попаднал си в ръце, приятелю" – помисли си Андрешко И като се обърна, попита със сериозен тон:

– Та по изпълнение, а? Кому ше изгорите душицата?

Съдията дълго мълча, после сърдито отговори:

– Има един – Станойчо го казват – нисък такъв... с дебел врат...

– Знам го. Нему ще секвестирате житото, а? Сиромах е той, господин съдия, не закачайте го.

– Сиромах човек – жив дявол!

Съдията пак млъкна. Вече се смрачаваше. Конете едвам лазеха въз баирчинката, зад която трябваше ла се намира селото. Андрешко нито им вече подвикваше, нито махаше камшика над тях. Той престана да говори и да си тананика и се размисли.

Когато прехвърлиха зад баира и слязоха отвъд в полето, нощта беше настъпила, а селото още се не виждаше. Тънък и студен ветрец повея над потъналата във влага земя. Облаците, разпокъсани, се оттегляха към планините. Синият купол на студеното и помръзнало небе се изясняваше, разширяваше и възвишаваше. Скоро по него затрепкаха звезди, ледени светли звезди. Въздухът изстина страшно. А конете вървяха бавно. Съдията непрестанно се ядосваше,

– Карай, хей, шоп! Ще помръзнем!

Андрешко безучастно подвикна на конете и лениво размаха камшика над главите им. Те нехайно и омърлушено влачеха каруцата, сякаш не чуваха. Андрешко мислеше за бедния Станоя, комуто съдията утре е секвестира житото, съдията, когото той сега караше.

"Ти ми докара тая беля, Андрешко." – ще му каже Станоя, като се научи, и ще го изпсува. После ще се разтъжи, ще го почерпи, ще се напие и ще плаче.

"Трябва да му се помогне на човека, трябва да му се помогне... – мисли Андрешко. – Трябва да му се каже да скрие житцето през нощта и да омете хамбара, инак цяла година ще опъва уши от глад... Трябва да му се помогне – не може инак!"

Беше тъмно и по земята не личеше нищо освен кал, дълбока и гъста кал. Пътят се губеше в тая кал и не водеше никъде, освен пак в нея.

На едно място Андрешко дръпна юздите и спря конете:

– Чакай, като че съм сбъркал пътя!

И момъкът почна да се взира в тъмнината. Съдията гледаше строгото му лице, по което нямаше ни следа от прежната шеговитост, и му думаше:

– Момче, опичай си ума, че не отговарям... Бой ще ядеш!

Андрешко дръпна юздите, завъртя камшика и викна:

– Дръжте се здраво, господин съдия!

Далеч напред в тъмнината светеше селото. По кучешкия лай, който идеше оттам, личеше, че то е близо. Няколко крачки надясно блещеше с бисерен блясък голямо пространство неподвижна вода. Каруцата възви право към нея.

– Какво е това? – запита съдията.

– Блато, господин съдия... Пътят върви през него. То е плитко, хич не се бой. Тук-таме само има дупки... Колко пъти съм го минавал аз, и с кола, и пеши, и... Дий, дий, господа! Дръжте се здраво, господин съдия!

Конете навлязоха в студената вода, в която се оглеждаше небето, и предпазливо зацамбуркаха напред, като почнаха до потъват все по-дълбоко и по-дълбоко. Мъртвата и блестяща, зелено бисерна вода на блатото се размърда и оживя.

– Стой, говедо! – извика по едно време съдията и се изправи изплашено в кожуха си. – Ще ме удавиш, шопе! Не видиш ли, че каруцата се напълни с вода? Спри! Спри!

Съдията, разгневен, почна да псува.

Андрешко спря конете, Каруцата, потънала до пода, застана сред блатото, краят на което се губеше в непроницаемата тъмнина.

– Дий... Напред! – извика Андрешко на конете. Мощният и здравият му глас проехтя силно в нощта и потъна в непрогледната пустота. Наблизо изхвръкнаха диви патки и с шум се изгубиха.

– Трябва и ние да станем патки, та да излезем – рече замислено Андрешко, – инак...

– Ах, говедо! Да излезем веднаж – ще те пребия! Ще се издавим бре!... Теле!

– Не щем, не щем, господин съдия, не бой се... В тая тъмница, кой да е, ще сбърка, бъди спокоен – заговори Андрешко и се удари на работа около каишите. Връзва, развръзва, псува, проклетисва, най-после седна отново на сандъка, завъртя камшика и викна:

– Ди-и!.. Напред!

Конете направиха усилие и тръгнаха. Единият се откачи от ока и зацамбурка из блатото свободен. Другият застана сам с каруцата.

– Бре! що стана? – извика съдията.

– Стой! Дорчо... Дорчо... Дорчо – завика Андрешко след коня и почна ла го мами. Но той, уплашен от водата, възви назад и бавно-бавно се изгуби в тъмнината към брега, без да чува вика на своя стопанин.

Съдията стоеше в каруцата разтреперан и уплашен.

В това време Андрешко бързо се качи на другия кон и тръгна по дирите на Дорчо, като викаше непрестанно силно и бодро:

– Дорчо, Дорчо, Дорчо!

– Къде бре... хей! Какво правиш бе, говедо? Диване! Ах ти, гнидав селянин... аз ше те науча тебе!

Из тъмнината му отговори ехиден смях.

– Ей, говедо, ти ме оставяш тук!... Да загина! Да ме разкъсат зверовете! Момче, не прави така, моля ти се! – заговори съдията с жален глас, в който една струнка плачеше.

– Не бой се, не бой се, господин съдия – обади се Андрешковият глас. – Зверовете няма да влязат в блатото. Увийте се в чула да не простинете... Утре рано рано аз ще дойда... В каруцата има сено, постели си... Кирия няма да ти взема!

– Момче, не шегувай се бе – замоли се съдията. -Не ме оставяй!... Ела! Извади ме оттук!

– Тъмно е, господин съдия, тъмно е, не се вижда нищо!... Пък и конят избяга! Как да ти помогна? Не мога.

Съдията чуваше тоя ехиден глас, който идеше из тъмнината, и се ужасяваше. Как? Да остане тук! Всред блатото! Всред тая студена, зелена 6латска вода, краят на която не се виждаше!

– Ела, бре! Андрешко! Пари ще ти дам, колкото искаш!... Избави ме!... Ще умра бе!... Деца имам!... Хлапако, нямаш ли сърце – завика в отчаяние той, ала никой вече не се обади.

Тогава съдията отчаяно и безумно зарева към селото:

– Ей, хлапе... говедо... канибал... вол... дръвник! Ела! Избави ме!... Смили се бе! Животно... селяндур... шоп! Ах-ах!... Помощ, помощ!

.............
просто кликнете, за да няма излишни многоточия

[Optic]

Закона е правия. И според него съдията в прав, а Андрешко е обикновен селски тарикат - който пречи на прилагането на същия този закон.
Законите са задължителни, ако ромалез не ги харесват и не смятат да ги спазват - да се махат.

Да ти пикам на закона.

[Императорът]

Разбира се, Георги - Хъхрю не знае, че може да вземе земя под аренда... но отлично знае всички начини за получаване на помощи.

Ако неговата маруля е най-свежа и вкусна и ако съм сигурен, че отгледал, а не гепил - ще си купя.

[Georgi]

Георги - и аз понякога съм виждал как хъхряците полагат направо свръхчовешки усилия и усърдие... но САМО когато крадат !!! Да разбиеш 30-годишна бетонна плоча, за да извадиш "жилезуту" хич не е лесно... 108 пъти по-лесно е да взереш под аренда плодородна земя, да засееш и отгледаш нещо - а и по-доходно ще е - но Хъхрю не желае да работи честно, а иска да КРАДЕ, защото е изрод !!

Импе, хъхрю не знае как може да вземе под аренда земя и да я обработва. А дори и да знае, ти никога няма да отидеш при него на сергията и да си купиш марули и краставици за салатата. Той си е обречен по рождение, както писах по-долу.
Твоите правила не са негови.
Твоите закони не важат за него.
Твоят свят и неговия са много различни.
Изводите си ги направи сам.