IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg
Контролен панел | Съобщения | Потребители | Търси
  • If this is your first visit, be sure to check out the FAQ by clicking the link above. You may have to register before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages, select the forum that you want to visit from the selection below.

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Да спрем нашествието на ГМО в България!

Collapse
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts

  • http://www.bnews.bg/article-5507
    ГДБОП- гражданско движение за борба с организираната политическа престъпност.

    Коментар


    • Това не е най-интересното от форума на мамите. Интересното е, че в рамките на 3 дни се случи следното: Анти ГМО флашмоб в Халите, връчване на повече от 2000 ръчно написани и нарисувани картички на г-н ББ, протест под проливен дъжд пред партийния дом и никакво отразяване на събитията по медиите. За сметка на милиционерски риалитита нон стоп. :-(

      Коментар


      • Вижте нещо интересно от форума на Мамите.

        http://www.obqvi.us/index.php?obqviA...=12&adsId=2108


        http://www.bezplatno.net/listing-484..._i_lizing.html
        ГДБОП- гражданско движение за борба с организираната политическа престъпност.

        Коментар


        • Първоначално изпратено от Tiki Man
          Ама какъв двоен ръст? Нали в България няма ГМО? Сигурно е печатна грешка...
          Не е печатна грешка. По долу в статията основно става въпрос за продажба на семена получени чрез селекция, т.е. кръстосване на различни видове царевица и използване на методи за ускоряване на процесите за фиксиране на търсените качества. Семената от царевица и рапица, които Монсанто продава в България не са продукт на генна модификация а са хибриди подобни на другите на пазара. А такива хвалби за фирмените успехи ще намерите в проспектите на всички производители на семена. Конкуренцията тук е страшна. Наука правят не само в Монсанто, но несъмнено те са водещите в ГМО, и срещу тези организми с "присадени" гени е съпротивата на обществото. И се надяваме, че такива още в България няма.

          Коментар


          • Първоначално изпратено от 4o4ko
            ...
            Големи глупости и лъжи за балами ) Има обаче нещо вярно:
            "Това е генетичен материал събиран от всички части на света и поддържан с десетилетия" - Точно и точно тук е ключето - Монсанто патентова за себе си тези материали като влага малко изменения в тях, така, че за да засеете царевицата която баба ви е сяла преди 50 години и е ползвала безплатно, вие сега ще плащате на Монсанто! Ако не, от корпорацията ще ви съдят! Дори да не я садите, пак ще плащате, защото насекомите ще я докарат до вас
            Колкото до чак супер доброто им представяне по кризата, то те имат доста голям спад в цените на акциите от 2008 ма насам ) И май още ще има
            Бъдете егоисти джентълмени. Полза от патентите на Монсанто нямаме! Напротив, ще сме потърпевши рано или късно. Така, че да го духат от корпорацията и да се спъват и те и всеки който им помага на всяка крачка.
            Задължително на храните съдържащи дори съвсем малко ГМО е необходимо да има ясно написана маркировка, че са такива!
            http://investments.dir.bg Глупавият проумява само онова, което вече е станало! - Омир

            Коментар


            • Ама какъв двоен ръст? Нали в България няма ГМО? Сигурно е печатна грешка...

              Коментар


              • Депутатите от екокомисията приеха мораториума за ГМО за пет години
                11 февруари 2010 | 15:58 | Агенция "Фокус"
                София. Депутатите от комисията по околната среда и водите отхвърлиха предложението на ДПС да няма срок предложеният мораториум за освобождаването на генетично модифицирани организми (ГМО) в околната среда и отглеждане им на територията на България. Така забраната ще бъде за период от пет години и ще влезе в сила от датата на обнародване на решението в „Държавен вестник”, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Мораториумът предвижда и спиране на приемането на заявления по процедури за разрешителни режими за освобождаване в околната среда и отглеждане на ГМО.
                Забраната като акт на Народното събрание бе приета с 11 депутатски гласа „за” и без против и въздържали се. От ДПС съобщиха, че няма да участват в гласуването.
                Председателят на екокомисията Искра Михайлова обясни, че предложението на петгодишен мораториум „не звучи като осъзнато желание за трайно провеждане на политика”.
                „Ако мораториумът е безсрочен, тогава ще бъде израз на политическа воля и ще носи характера на категорична декларация”, каза тя.
                така е то...

                Коментар


                • НАЧАЛО » НОВИНИ » БОРСА
                  Монсанто България с двоен ръст на продажбите през 2009 г.
                  DarikFinance.bg, 11 февруари 2010 15:12


                  Николай Черкезов, Монсанто България /© Личен архив
                  Нетна печалба в размер на $ 2.1 млрд. и рекордни продажби в размер на $ 11.7 млрд. е реализирал за 2009 година най-големият играч на пазара на генно-модифицирани организми /ГМО/ Monsanto. В България бизнесът на корпорацията също е намерил благодатна почва за развитие. Монсанто България отчита двоен ръст на продажбите спрямо 2008 година на фона на свиващия се пазар на царевични семена, а хибридът маслодайна рапица Ексагон е най-използваният у нас. Това каза представителят на Монсанто в България Николай Черкезов снощи в предаването ИконоМикс по Дарик. Той очаква бизнесът на компанията с конвенционални семена да расте, без оглед на 5-годишния мораториум върху ГМО у нас.

                  Каква е ползата на България от разрешаване на ГМО – нито имаме недостиг на храна и не се нуждаем жизнено от увеличаване на реколтите, а от друга страна се стремим да произвеждаме повече екологично чисти продукти?

                  ГМО културите като цяло подобряват икономиката на селскостопанското производство. Тук не става въпрос само за по-високи добиви и за по-високо качество. Например царевицата, която е устойчива на стълбопробивач, е с ниско съдържание на микотоксини.

                  Биотехнологиите предлагат много по-лесни решения, отколкото конвенционалните технологии. Пример за това са културите, устойчиви на Roundup. В България са разпространени различни плевелни видове, чийто контрол е много труден.

                  Roundup Ready технологиите са решение на този проблем, като в същото време изчистват полето и за следващите култури. Друг пример са ГМ културите устойчиви на неприятели, при които използването на инсектициди силно се ограничава. Повишаването на добивите не е жизненана необходимост в момента, но сериозни икономически прогнози демонстрират потенциален риск от недостиг на храна в близко бъдеще.

                  По отношение на екологично чистите продукти е много трудно или невъзможно да се отглеждат такива култури като царевица, слънчоглед и соя чрез органично земеделие.

                  Ползите ли са повече от вредите, като се има предвид, че една площ, веднъж засадена с генно-модифицирани култури, вече не може да се използва за други?

                  Няма никакъв проблем да се отглежда конвенционална пшеница (ГМО такава няма) или каквато и да е било друга култура на полета, където предшественика е ГМ царевица или ГМ соя. Няма дори и проблем да се отглежда конвенционална царевица след ГМ такава.

                  Защо в момента Монсанто набира персонал за различни региони на България?

                  Заради бързо развиващия ни се бизнес с конвенционални семена и в никакъв случай заради биотехнологиите. Монсанто никога не е планирала да предлага в България МОН 810, а други ГМ култури в ЕС не са регистрирани.

                  Тази обява означава ли, че очаквахте да мине законът във вида, в който първоначално го предложи МС и в този смисъл на кое лоби разчитахте?

                  Темата за новия български закон се отнася за хармонизирането му с европейското законодателство, но този процес в България беше използван за политически битки, а Монсанто - за изкупителна жертва. Ние подкрепяме хармонизирането на българския закон с този на Европейския съюз, но не участваме в този процес.

                  Само Монсанто ли има интерес от отглеждането на ГМО в България, както се изказа наскоро Радослав Христов, шеф на Асоциацията на зърнопроизводителите в България?

                  Много са компаниите в света, които работят в сферата на биотехнологиите. Такива са Синджента, Дюпон, Пионер, Дау Агросайънс, Байер. Монсанто е водещата и затова се споменава по-често.

                  Прави впечатление, че Монсанто - САЩ постига отлични финансови резултати в условията на незапомнена световна рецесия. На какво се дължат те? Защо този бизнес се оказва неповлиян от глобалната криза?

                  Монсанто е глобалният лидер в семенната индустрия с водещи позиции в селекцията и продажбата на семена от основните култури, като царевица, соя , зимна маслодайна рапица и памук. Това постижение се дължи основно на две неща:

                  На първо място това е богатата генетична банка, която притежава Монсанто. Това е генетичен материал събиран от всички части на света и поддържан с десетилетия . Това е склад за важни генетични признаци, които имат потенциала да увеличат добивите от отглежданите култури, придавайки на хибридите устойчивост на засушаване и болести и да оптимизират ефективността от земеделското производство.

                  На следващо място са инвестициите. Бизнесмените най-добре знаят, че всеки бизнес, за да развива има нужда от инвестиции. Стандартното съотношение е около 5% от годишния оборот да се влага в наука и развитие. При нас тези нива са двойно по-високи и за миналата година инвестициите на Монсанто възлизат на 900 млн. долара. Няма друга мултинационална компания от семенния бизнес , която ежегодно да има такъв бюджет за наука и развитие. Всеки ден Монсанто инвестира повече от 2 милиона щатски долара в тази дейност.

                  Какви са пeрспективите пред него с оглед на прогнозите, че предстои поскъпване на суровините и храните в световен мащаб?

                  Ако разгледате земеделието и човешката популация през изминалите 40 години, лесно може да проектирате това, което ще бъде през следващите 40 години. Основният въпрос, който се задава е дали ще продължи увеличеното търсене на зърно? Ние от Монсанто вярваме, че отговорът е ДА. Тенденцията на търсене на селско-стопански продукти ще се запази. Експертите предвиждат, че между днес и 2050 година селското стопанство ще трябва да произведе толкова храна, колкото е била произведена на планетата за изминалите 10 000 години. Това е малко абстрактно, но факт е, че годишната консумация на месо в Китай през 1980 година е била 18 кг на глава от населението, а за миналата година вече е достигнала 50 кг. За сравнение тази стойност в САЩ е 90 кг. Така , че промяната на хранителните навици в страни, като Китай и Индия значително ще променят кривата на тъсенето на храни.

                  Сега повече от всякога преди светът се нуждае от повече зърно и ефективността на производството ще се определя от иновациите. В днешно време усвояването на нови обработваеми земи в световен мащаб е все по-малко, като изключение прави само Бразилия.. Така, че предизвикатеството е как да се произвежда много повече със същите или с по-малко ресурси. Отговорът се крие в един ключов фактор, който се нарича добив. Ето тук е и нашата роля, да помогнем на фермерите да получат високи добиви.

                  Как ние възнамерявяме да помогнем на фермерите да добиват повече продукция от всяко парче земя, от всяка частица тор или от всеки литър вода? И как ние ще им помогнем да задоволят постоянно увеличаващо се търсене на храни без да се унищожи поредното дърво? Ние планираме това да стане чрез нашата Инициатива за Устойчиво Земеделие. През 2008 поехме ангажимент в три посоки да помогнем на фермерите да увеличат световното производство на храни в условията на повишено търсене, ограничени природни ресурси и променящ се климат. Ние се ангажираме да работим с нови партньори от други бизнеси, граждански сдружения и институции, за да посрещнем едно от най-големите предизвикателства на 21 век: увеличената нужда от храни, фуражи, горива и влакнини за глобалната човешка популация, която се очаква да достигне 9 милиарда през 2050 година

                  Нашият трипосочен ангажимент включва:

                  - Получаване на по-високи добиви от основните култури - Ние ще помогнем на фермерите да удвоят своите добиви от отглеждането на основните култури, като царевица, соя и памук до 2030 година на база 2000 година.

                  - Съхраняване на повече природни ресурси - Нашите семена ще намалят с една трета основните ресурси необходими за земеделското производство, като земя, вода,горива пестициде и торове

                  - Подобряване живота на фермерите – Ние ще допринесем за подобрявяне живота на фермерите по света, чиито брой възлиза на 1 милиард и всяка година и се увеличава, с около 5 милиона, като им предложим избор за съвременни технологични решения

                  Вярно ли е, че България е много подходяща за отглеждането на технически култури за производство на биогорива? Какъв е потенциалът за развитие на този сектор?

                  Царевицата и маслодайната рапица са основните биоенергийни култури разпространени по нашите географски ширини. Първата се използва за биоетанол, а втората за биодизел. В резултат на подходящите почвено-климатичните условия царевицата е третата по размер на площите култура в България., а в недалечното минало заемаше и второ място след пшеницата. Това е културата с най-висок добивен потенциал от единица площ.

                  (Зимната маслодайна рапица е сравнително нова култура за страната, като интересът към нея от страна на фермеринте е огромен. Като пример, през миналата есен засетите площи с тази култура са двойно повече спрямо предходната. Причините са комплексни: зимна култура, която не страда от летните засушавания характерни за България, прибира се рано със среден добив над 250 кг от декар и се реализира на висока цена. Крайният резултат е висок доход за фермерите от отглеждането й.

                  Тук искам да спомена и факта, че Монсанто е световният лидер в селекцията и производството на семена и за двете култури.

                  Как се представя Монсанто в България? Каква е историята на дружеството у нас, какви са резултатите за миналата година?

                  Монсанто е представена в България от началото на 90-те години на миналия век. През 2002-2003 година бизнеса на компанията в глобален мащаб премина през процес на преструктуриране, като България също бе част от този план. Но от 2007 година сме отново в България с динамично развиващ се екип и бизнес. За сравнение през 2009 година на фона на свиващия се пазар на царевични семена в България, Монсанто е единствената компания с двоен ръст на продажбите спрямо 2008 година. И още един пример с другата култура, при която сме №1 в света – зимната маслодайна рапица. През сеитбена кампания 2009 година нашият хибрид Ексагон зае водещата позиция в България, като всяка шеста торба зимна маслодайна рапица, засята върху българските полета беше Ексагон.

                  След 5 години, когато се предполага, че ще отпадне мораториумът върху ГМО у нас, какъв ще бъде ефектът върху бизнеса на Монсанто в България?

                  Бизнесът на Монсанто с конвенционални семена ще расте, а що се отнася до потенциала на биотехнологиите, той ще бъде оценен отделно ( зависи колко нови, ако има такива, биотихнологични признаци ще бъдат регистрирани в ЕС). Искам да подчертая факта, че дори и да нямаше мораториум, ние виждахме ограничен потенциал за комерсиализация на един единствен ген разрешен за засяване в ЕС. Това е генът срещу неприятеля царевичен стъблопробивач, вредител който е много слабо разпространен в България.

                  * Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!

                  Коментар


                  • Който ще сади ГМО да си наеме първо сериозни адвокати. Всички до един в радиус на 50 км от него също!
                    Монсанто ще има право да ги съди за това, че прашец от съседната нива е минал в тяхната. И ще го направи, така както го прави във всички страни в които са допуснати ГМО.
                    http://investments.dir.bg Глупавият проумява само онова, което вече е станало! - Омир

                    Коментар


                    • Първоначално изпратено от Tomy
                      Нещо си се объркал Дрожди не форуми и социални мрежи (пфу как само звучи) ами групички в тях,
                      както и тук ги има такива като теб Дрожди и Тик-так!

                      Във всеки форум има и разумни хора, които искат да чуят реални причини и факти, а не лумпенски възгласи "Да се обеси!".
                      Не познавам този г-н Черкезов, но го разбирам защо ходи с охрана -- за да оцелеее
                      сред "зелени" като теб, които сте готови на всякакъв тероризъм саямо за да бъдете ЗАБЕЛЯЗАНИ! Жалки Червенотиквеничета!


                      Първоначално изпратено от Dordje
                      Защото други форуми и социални мрежи го направиха преди 2седмици.
                      тук си в грешка за разлика от за имотите има и цели мрежи против като FERMER.BG с над 5000 потребителя е един от първите които още преди месец излезе със становище че е изцяло против, а не някакви зелени и само им виж новините

                      http://fermer.bg/forum_topic/7511/1/...na-za-gmo.html

                      а черкезов ходи с охрана щото след първоначално заразяване на плолщите с гмо се готвят за дела срещу тези които не купят пак семена ама си знаеме българският фермер няма да се самозапали като индиския като го прецакат а ще ходи да си разичсти сметките с този които го натиска така...

                      Първоначално изпратено от marketleverage
                      Първоначално изпратено от Jay Gould
                      Първоначално изпратено от Черкезов
                      Първоначално изпратено от Jay Gould
                      Шмайзер е канадски производител на рапица, който е съден от химическия и биотехнологичен гигант “Монсанто”. Обвинението е за пренасяне и заразяване на реколтата на Шмейзер от съседни ферми с генетично модифицирана рапица и препарата "Раундъп Реди".

                      Г-н Шмайзер е на 70 години и е обиколил света, споделяйки своя опит с широк кръг от хора.

                      Г-н Шмайзер получи наградата "Махатма Ганди" през октомври 2000 г.

                      Занимавам се със земеделие от 53 години и 50 от тях съм прекарал в разработване на естествени сортове рапица. В Западна Канада съм известен като човек, който събира и подобрява семена. От 25 години участвам активно в обществения живот като член на парламента и кмет. През тези години съм участвал във всяка земеделска комисия, която може да си представите. Винаги съм се борил за правата на фермерите и за закони, които биха ги подпомогнали.

                      Родни Нелсън заедно със своите баща и братя отглежда соя в Северна Дакота. Семейството му е съдено от “Монсанто” с обвинението, че запазват и презасаждат техния патентован продукт "Раундъп", което той отрича.

                      Произлизам от семейство на дългогодишни арендатори. Винаги сме били честни с хората, които ни отстъпват земята си и затова за нас беше изключително тежко да видим как репутацията ни бива опетнена от нещо, което не сме извършили.

                      Семейството ми живее в постоянен ужас откакто това започна и вероятно това доведе до сърдечния удар на баща ми преди няколко седмици. Всички ние сме емоционално и физически изтощени.

                      Изненадващо пробуждане

                      Бих искал да споделя опита на семейството ми, свързан с патентованите генетично модифицирани култури. Съдени сме от корпорацията “Монсанто”, според която сме запазили соеви семена от продукта "Раундъп Реди" от 1998 и сме ги засадили отново през 1999 г. Според тях ние продължаваме да го правим, но аз мога да ви уверя, че имаме достатъчно доказателства да ги оборим. Само Бог знае защо “Монсанто” продължава с това....

                      През лятото на 2000 г. със семейството ми обсъждахме колко неблагодарни са “Монсанто” за помощта, която им оказахме при тяхното разследване през есента на 1999 г. Бяхме шокирани, когато през юли 2000 г. получихме писмо, с което адвокатска кантора от Ню Орлиънс, представяща “Монсанто”, ни обвинява в кражба на техния патент.

                      Как можем да се върнем година назад и да представим проби на семена като доказателство срещу обвиненията? Това е тактиката на “Монсанто”, която те прилагат с всеки друг фермер в Щатите, с когото съм говорил.

                      През 1998 г. без каквото и да е предизвестие “Монсанто” заведе дело срещу мен. Те ме обвиниха в нелегално придобиване на тяхната генетично модифицирана рапица и в нарушаване на патента им. Преди основния процес “Монсанто” оттегли всичките си обвинения за нелегално придобиване на техен продукт, но настояваха, че независимо как е попаднал на моята земя, все пак е нарушение на патента им.

                      В края на октомври 2001 г., “Монсанто” свали обвиненията срещу семейство Нелсън след постигането на извънсъдебно споразумение.

                      В процеса срещу нас ние се опитахме да помогнем на “Монсанто”, като им предоставихме всичката необходима информация от годините след 1997, включително данни за данъците ни от 1996 г. насам.

                      Всякакви опити да контактуваме с “Монсанто” бяха отхвърлени под претекст, че това е в разрез с тяхната фирмена политика и техните права. Когато попитахме разследващите случая независими трети лица за резултатите от проучването, ни отговориха, че не могат да ни дадат информация, тъй като са привлечени от “Монсанто” като експерти свидетели по делото.

                      Мислим, че сме станали цел на “Монсанто” заради размерите на нашата ферма и желанието на “Монсанто” да сплаши други фермери да не запазват собствените си семена и те наистина успяват.

                      Делото влезе в съда след две години и половина и “Монсанто” направиха всичко възможно да ни пречупят. Те дори ни принудиха да похарчим пенсионния си фонд, като само разходите по моя адвокат са около $ 200 000.

                      Решението на съда след две седмици и половина:

                      Независимо как генетично модифицираните семена на “Монсанто” са попаднали на моята земя—дали чрез опрашване или донесени от вятъра, птиците, пчелите, животните, или са паднали от камион или комбайн, аз съм в нарушение на патента на “Монсанто”, дори това да е станало без аз да го искам.

                      Втората и по-важна част на решението гласи, че всеки вид дърво, растение и семе, чиито гени се съчетават с гени на “Монсанто” против вашето желание, и разруши вашата собственост става автоматично собственост на “Монсанто”.

                      Помислете за момент какво означава това за фермерите по цял свят. Моята собственост става собственост на “Монсанто”, защото е модифицирана от техен ген против моето желание.

                      Третият проблем е във факта, че дори да не съм използвал патентования хербицид или глифосит на “Монсанто”- “Монсанто Раундъп Реди", съдът реши, че това е несъществено, след като има такива растения. Това показва силата на патентния закон върху правата на фермерите.

                      Веднага след това решение ние обжалвахме пред федералния съд на Канада. Тяхното решение се очаква идната пролет.

                      Ние също така заведохме контраиск срещу “Монсанто” въз основа на факта, че те не могат да контролират разпространението на своя патентован продукт.

                      Ако всеки може да патентова форма на живот, до какво би довело това? Какво ще се случи с животните—птици, пчели, насекоми и риби? Колко далеч ще стигнат те?

                      Ние питаме може ли да се патентова човешко същество?

                      Тиранични тактики

                      “Монсанто” е тиранин, “Монсанто” е разбойник, който се облагодетелства, намесвайки се безразсъдно в световното хранително производство.

                      Как формулират своя договор “Монсанто”? За мен това е най-порочният и потискащ договор на света. Хората не осъзнават какво се случва в Канада и Щатите - техните права биват отнемани.

                      1. Семена на “Монсанто” не могат да бъдат запазвани и презасаждани.

                      2. Трябва да се използват патентовани химикали на “Монсанто”.

                      Трябва да се спазват правилата за поверителност на “Монсанто”.

                      3. Трябва да се заплащат 15 ( КАКВО ?) на акър годишна технологична такса на “Монсанто”.

                      4.“Монсанто” има право да наблюдава засетите площи за срок от три години при използване на техни семена.

                      “Монсанто” кара фермерите да подпишат договор. В този договор се забранява използването на собствени семена. Вие се отказвате от правата си да използвате собствените си семена. Както вече споменах, според федералния закон на Канада вие можете да използвате собствени семена.

                      Трябва да закупите химикалите от “Монсанто”.

                      Също така подписвате договор за поверителност. И ако използвате ваши семена следващата година и “Монсанто” открият това, то тогава могат да ви глобят, да отнемат реколтата ви или да ви накарат да я унищожите. Те могат да кажат всичко за вас, но вие не можете да кажете нищо за тях.

                      Трябва да плащате $15 на акър годишна технологична такса.

                      Най-възмутителната част на договора е правото на “Монсанто” да инспектира вашата земя и хамбари за срок от три години, със или без вашето разрешение.

                      На земеделците по цял свят съм казвал никога да не подписват този договор, никога да не се отказват от правото си да използват собствени семена. Защото, ако го направят, ще станат роби на собствената си земя.

                      Това е реклама на “Монсанто” от тяхна брошура. На края пише: “Ако смятате, че вашият съсед използва “Монсанто Раундъп Реди" без лиценз, издайте го”. И какво се случва, когато от “Монсанто” дойдат в дома на този фермер, заплашват него и семейството му, казвайки, че имат сведения или са чули слух. И те винаги казват - сведения или слух, и ако вие не си признаете, ние ще ви унищожим и ще останете без ферма.

                      Това става в свободна страна. И те се измъкват, защото дори и фермер да ги хване на собствената си земя и ги обвини в кражба или незаконно влизане, “Монсанто” отговарят: “Добре, съдете ни, но ако го направите, делото ще се протака и когато приключим с вас, няма да имате ферма”. Това е могъществото на парите.

                      Следователно можете да си представите какво се случва със социалните връзки в една общност, когато един фермер е навестен от двама инспектори на “Монсанто”. Той ще си помисли: “Кой беше? Съседът или този, или онзи фермер?”. Това води до разпад на доверието между фермерите.

                      В Северна Америка също както тук, в САЩ, фермерите трябва да работят заедно за развитието на страната си. И сега имате една подла компания, която се стреми да разруши социалните връзки в обществото.

                      Те не спират дотук. Ако не открият фермер в дома, му го изнудват чрез писма. И подчертавам изнудват. В това писмо, изпратено до земеделец, и ние не знаем колко хиляди от тези писма са изпратени, основно се твърди: “Имаме причина да смятаме, че отглеждате генетично модифицирана рапица на “Монсанто” без разрешение. Моля, изпратете ни $28 750 и няма да ви подведем под отговорност".

                      Това са изнудващи писма. Не само това, те продължават така: "Вие се съгласявате, че “Монсанто” може по собствена преценка да разкрие фактите от това разследване и споразумение. И вие не можете да кажете нищо на никого за това". Пълно нарушение на свободата на словото на фермерите и техните права.

                      Още фермери на мушката на корпорацията

                      Ние смятаме, че има над 2000 фермери, които “Монсанто” се готви да съди в зависимост от изхода на моето дело. По наши преценки “Монсанто” са разследвали над 40 000 фермери в Северна Америка. Това са възможностите на тяхната полиция. “Монсанто” има 35 бивши служители на канадската елитна полиция, които са наети да разпитват и тормозят фермери.

                      “Монсанто” няма да спре, докато ние не ги спрем. И това е посланието на тази вечер.

                      Защо фермери сключиха договор с “Монсанто” да отглеждат генетично модифицирана рапица през 1996 г. , когато това бе разрешено и когато отвъд нашата граница, в САЩ, на “Монсанто” беше позволено да продава на производителите на соя генетично променени соеви семена?

                      Мисля, че причините бяха следните. Първо, “Монсанто” каза на фермерите, че ще бъде по-хранително и по-продуктивно, но преди всичко ще е с по-малко химикали. В Западна Канада, също както зад границата, ние, фермерите, използваме стотици тонове химикали - инсектициди, пестициди, хербициди, всичко, за което може да се сетите.

                      Земята ни е замърсена. Водата ни е замърсена. Фермерите сега осъзнават, че убиваме себе си и природата - нашите насекоми, птици и всичко останало. Когато фермерите чуха това, не беше само икономическата причина, но и фактът, че осъзнаха вредата, която причиняват на околната среда. И затова, когато “Монсанто” каза “по-малко химикали”, толкова много фермери ги чуха.

                      Но какво стана след четири, пет години?

                      Първо, не беше по-хранително. Не беше и по-продуктивно. Когато “Монсанто” рекламираше по-голяма продуктивност, забележете, те не споменаваха нищо за качеството. Качеството спада наполовина. И трето, по-малко химикали - сега земеделците използват от шест до десет пъти повече химикали.

                      ГМО: основна информация

                      3 проблема, свързани с ГМО:

                      стопанските права в противовес на патентния закон
                      здраве и безопасност
                      вреда върху околната среда


                      Има три основни проблема с ГМО. Първото е това, с което се занимавам аз, а именно стопанските права в противовес на патентния закон, или правото на фермерите от цял свят да имат възможност да използват собствени семена. Друг проблем е безопасността на генно модифицираните храни. Третият проблем е вредата върху околната среда.

                      ГМО: Неконтролируеми

                      В Бисмарк, стлицата на щата Северна Дакота, миналата пролет законодател попита представител на “Монсанто” при какво ниво на наличие на генно модифицирани растения се приема, че има нарушение на патент. Беше ни казано, че ако фермер представи поле като засято с не генно модифицирана соя и “Монсанто” открият дори едно растение с различни характеристики, то това се смята за нарушение на патент, независимо дали фермерът е използвал традиционни химикали.

                      Мога да ви уверя, че е невъзможно за фермер в САЩ да купи соеви семена от голям доставчик, които вече да не са заразени с генно модифицирани организми на “Монсанто”.

                      Чисти семена рапица не съществуват. Всички са с примеси.

                      Също така няма никакво въздържание. И затова сега рапицата се е превърнала в супер плевел.

                      Какво е супер плевел?

                      Ако един фермер купи генно модифицирана рапица от една компания, друг фермер купи рапица от друга компания и трети фермер купи рапица от “Монсанто”, гените на тези три култури сега са едно условно растение. И това го прави супер плевел, защото ви трябват три химикала да унищожите едно растение. За четири или пет години това растение се е разпространило из цяла Западна Канада, в полета, където никога не е имало рапица. Сега то е в ниви с пшеница, ечемик, овес, лен, то е навсякъде.

                      “Монсанто” казват: “Не се притеснявайте, сега ние ще измислим нов супер химикал”. Но аз ви гарантирам, че до края на 2001 г. , след приключването на тестовете ще имаме пет различни гена в едно растение.

                      Безопасни ли са ГМО?

                      Относно безопасността на тези продукти..... ние отглеждаме растения, които са генно модифицирани да убиват всякакви насекоми или червеи, опитващи се да ги ядат. Пестицидът е в цялото растение, включително и в зърната, които ние ядем.

                      Ако нашето ДНК е същото като на тези малки насекоми, които са убивани, то не знам за вас, но аз откровено се плаша да ям тези растения.

                      В света няма публикуван нито един научен доклад, твърдящ, че генно модифицираните храни са безопасни.

                      Когато тези неща се появиха на пазара за пръв път, като фермер си помислих, че за нас ще бъде по-лесно и предполагах, че ще е безопасно. Но това, което научих е, че само защото правителството ни го одобрява и компаниите го предлагат, не означава задължително, че е безопасно. Погледнато в миналото.....казваха ни, че ПЦБ са безопасни. ДДТ, казваха те е безопасно. Една стара реклама, която правителството пускаше, показваше деца ядящи на пикник обгърнати от ДДТ мъгла, и то защото химическите компании уверяваха правителството и хората, че тези неща са безопасни.

                      Списъкът продължава с други подобни продукти. Сега, след години, ние знаем, че тези продукти са много опасни. Те са вероятно причината нашата страна да има най-високия процент на раково болни в света.

                      Сега ни казват, че генно модифицираните култури са безопасни...... Не го вярвам.

                      Канадската агенция по храните, отдел на Канадското министерство на земеделието, и АгКанада са получавали дарения от “Монсанто”, за да провеждат изследвания в Западна Канада. Оказа се, че същите тези хора, след като са получили дарения от “Монсанто”, са издали разрешение на “Монсанто” да продава генно модифицирана рапица на фермери. Значи, от една страна те получават дарения, а от друга издават разрешително.

                      Канадската агенция по храните, която е смятана за една от най-надеждните и сигурни служби в Канада относно безопасността на храните, се съгласи по време на моя процес, че не е направила никакви тестове на генно модифицирани храни. Използвали са само данни на “Монсанто”.

                      Парите говорят, правителството слуша

                      Отговорът на “Монсанто” е: “Монсанто не трябва да гарантира безопасноста на генноинженерната храна. Наш интерес е да продаваме колкото може повече. Гарантирането на безопасноста е работа на агенцията по храните и лекарствата”. Това казва Фил Ейнджъл, говорител на “Монсанто”.

                      Интернет страница на Пърси Шмайсер: www.percyschmeiser.com

                      Правителствените агенции всъщност са в играта заедно с “Монсанто”, взимайки дарения от тях и издавайки им разрешителни. И аз съм сигурен, че същото нещо се случва в САЩ.

                      В писмо до нашия министър на правосъдието, Джон Ашкрофт, аз помолих за помощ в очертаващата се огромна криза за фермерите. Неговият отговор беше, че не се намесват в частни съдебни дела. Оттогава научих, че г-н Джон Ашкрофт е възложил дело на Върховния съд на САЩ за подобно нарушение на патент, което ще започне през Октомври тази година. Той накара Върховния съд да подкрепи новите патенти за растения, за да се предпазят корпорациите притежаващи тези патенти. Също така научих, че г-н Ашкрофт е получил най-голямото дарение от Монсанто измежду 2000 политици за неговата несполучлива кампания да бъде преизбран за Сената. Тази новина беше като шамар в лицето. Това кара човек да си зададе въпроса дали цялото наше правителство е готово да се продаде на този, който дава най-много.

                      ГМО на каква цена?

                      Много пъти са ме питали дали съм твърдо против ГМО. Това е труден въпрос. Мисля, че всички искаме да следваме новите технологии. Но ГМО, на каква цена, питам аз?

                      Ако форма на живот е пусната в природата, която разрушава чужда спбственост, то тогава това е нередно, казвам аз. Ако не е безопасно за ядене или за нашата природа, то аз казвам, че това е грешка. И тогава ние трябва да въведем предпазни мерки, и да не бързаме. Това е, което трябва да направим с проблема ГМО. Но докато това стане, аз казвам не на на ГМО.

                      Не се изисква маркировка

                      Тук в Тексас, имаме поговорка, Пърси, в която се казва, че ако копаеш и се озовеш в дупка, то първото нещо, което трябва да направиш е да спреш да копаеш. Но корпорациите и техните марионетки в правителството продължават да казват: “трябва да копаем още по-надълбоко”. Ако 3,5 милиона тона пестициди годишно не вредят достатъчно на храната, природата и на нас, то нека прибавим и генното инженерство към тази каша. Нека се намесим в самото ДНК на нашата храна чрез трансгенни мутации. И после те казват: “Имаме идея. Нека също да подлъжем клиентите като забраним маркировката”.

                      Известният молекулярен биолог, Джон Фейгън е казал: “без маркировка на ГМО продукти ще бъде изключително трудно за учените да проследят източника на нови заболявания причинени от генно модифицирани храни”.



                      Генно претопяване?

                      Д-р Ървин Чаргоф е изтъкнат биохимик. Той често е посочван като бащата на молекулярната биология. Той казва, че смята генното инжинерство за “молекулярен Аушвиц” и предупреждава, че “технологияата на генното инжинерство е дори по-голяма заплаха за света от ядрените технологии. Това е една необратимо нападение над биосферата, което е до такава степен нечувано и немислимо за предишни поколения, че аз се надявам моето поколение да не е виновно за това."

                      Овладяване

                      Този проблем е и основен проблем на демокрацията. Той задава същия въпрос, който хора стрмейки се към демокрация са задавали. “Кой, по дяволите, управлява? Шепа алчни глави на корпорации, или ние хората?". Всичко се свежда до този въпрос. Кой ще взима решенията в общество, което се предполага, че се самоуправлява?

                      Мери Хелън Лийз е известен пламенен оратор. През 70-те и 80-те години на XIX в., когато жените не са имали правото дори да гласуват, Мери Хелън Лийз е държала политически речи, в които се е противопоставяла на монополистите изместващи фермерите от земите им. Тя е казала на производителите на царевица: “Време е да правим по-малко царевица и повече врява”.

                      Мисля, че ние трябва да направим същото.

                      http://bgzemia.blog.bg/politika/2010...-gennit.486739

                      Шмайзер, е изнудвач на дребно. Ползвал е семената - труда на Монсанто, без да си плати и затова е бил осъден.Просто.

                      Черкезов
                      Там където се появят ГМО започват разорителни, съдебни битки. Насекомите разнасят ГМО навсякъде наоколо и заразяват всичко на десетки и стотици километри наоколо.
                      Ако съседът ви засее ГМО, то вашите посеви ще се заразят със 100% сигурност, а от Монсанто ще предявят претенции към вас, че сте ползвали техем материал. Тепърва ще има да доказвате, че нямате сестра.
                      Само малоумен фермер би допуснал да се сее до него ГМО, а после от Монсанто да завеждат дело срещу него и да го разорят с дела, за да сложат ръка и на неговата ферма.
                      Целта на корпорацията пък е ясна. Да се сложи ръка на производството на храни, а фермерите да са не повече от рентиери на компанията.
                      Отделно в случай на сушава или лоша година, семената не могат да се садят повторно, тези които не са ГМО са вече заразени и това си е стъпка към глад в колосални мащаби.
                      За пример може да служи гладът в Ирландия в 19 век, когато заради това, че се ползват само няколко сорта картофи при една лоша година умират няколко милиона човека от глад.
                      С ГМО това може да се направи по изкуствен път.
                      Това е много ценно мерси Jay Gould да знаят фермерите само че монсанто са пропуснали няколко неща в стратегията си ... ефективния българският съд, и типа български арендатор които преди това е бил от мутрите и последната фирма която е имал преди да стане арендатоир, дължаща пари е прехвълена на някои безработен от малцинствата.... като и обиччаината реакция на хората в бг тук съдения няма да се самозапали като индииски фермер а най-вероятно ще ходи да причаква представителя на компанията и да и ще играе винкела....

                      въпреки всичко това в преспектива не тряба да допсукаме да отровят България

                      а ти черкезов защо пишеш без да си се обяснил защо излъга че ще ни изключат от ес като не ги приемеме и защо излъга че с фермерите ще блокирате гръцйата граница
                      mWPCloud.com

                      Коментар


                      • КАК БЯХА ПОСЕТИ СЕМЕНАТА НА ГЛАДА В ЕТИОПИЯ
                        от Мишел Шосудовски,
                        професор по икономика в Университета в Отава
                        сп. “Екология”, септемврийския брой на 2000 година
                        Център за изследване на глобализацията, Монтреал
                        Статията е включена в сайта на Центъра на 10 септември 2001 год.

                        “Икономическата терапия”, налагана от Международния валутен фонд и Световната банка до голяма степен е отговорна за глада и социалното опустошение в Етиопия и останалите страни в тази част на Африка. Тя унищожи селското стопанство и срина под поносимия праг на бедността милиони хора.
                        С участието на отдели от правителството на Съединените щати тази т.н. “терапия” отвори вратите за присвояване на традиционалните семена и видове, специфични за страната, от биотехнологичните корпорации на Съединените щати, които на втори план тихомълком налагаха разработените от тях генетично-модифицирани семена под маската на помощи.
                        Нещо повече, възползвайки се от налаганите правила на Световната търговска организация, агро-биотехнологичните трансгранични корпорации успешно манипулираха пазара в тяхна полза, както и да изсмукват допълнителни печалби от селяните. Световната търговска организация осигурява легитимност на хранителните гиганти да унищожават държавните програми за осигуряване на семена, разширени услуги и земеделски кредит за селските стопани, дава им възможност да ограбват земеделските ресурси на страните и, съответно, да предизвикват избухване на периодичен глад.

                        Кризата
                        Повече от 8 милиона жители на Етиопия – представляващи 15 % от цялото население на страната – са “заключени” в т.н. “зони на глада”. Надниците в града рухнаха и безработните сезонни земеделски работници и безимотните селяни се сринаха в черната дупка на жестока бедност. Без допълнителни разследвания международните агенции за помощи се съгласяват с твърдението, че климатичните фактори са единствената, неизбежна причина за провала на реколтата и последвалото хуманитарно бедствие. Медийните таблоиди не разкриват, че – независимо от сушата и войната на границите с Еритрея – гладуват и няколко милиона хора в най-цветущите земеделски райони в света. Тяхното страдание не се дължи на недостиг на зърно, но на “свободните пазари” и на “суровите икономически мерки”, предвидени в структрните реформи (Structural Adjustment Programme – SAP), налагани от двойката Международен валутен фонд-Световна банка.
                        Етиопия произвежда 90 % от храната, нужна на населението й. Но в разгара на гладната криза ФАО (FAO = Food and Agricultural Organization – Организацията за храни и земеделие) изчислява недоимъка от храни през 2000 година на 764,000 метрични тона зърно, което означава 13 кг годишен недостиг на човек. (1)
                        В Амхара зърнопроизводството за сезона 1999-2000 надвишаваше с 20 % нуждите. Въпреки това 2.8 милиона хора в Амхара (представляващи 17 % от населението на района) бяха затворени в зони на глада и животът им е подложен на сериозен риск, според ФАО. (2)
                        Излишъкът от зърнени храни в Амхара беше в порядъка от 500,000 тона, а нуждите от помощи - според изчисленията на международната общност -възлизаше на почти 300,000 тона.(3)
                        Подобен модел преобладаваше и в Оромия, най-населения район на страната. Там 1.6 милиона души бяха поставени в рисковата група, независимо от наличието на повече от 600,000 метрични тона зърно в излишък. (4)
                        И в двата цитирани района, включващи повече от 25 % от цялото население на страната, недостигът на храна определено не беше причината за глада, бедността и и социалната нищета. Но въпреки това кохортата от международни помощни агенции и институти за научни изследвания на земеделието не предложиха каквито и да било обяснения на това, меко казцано, странно явление.
                        Обещанията на “свободния пазар”
                        След продължителна и разрушителна гражданска война през 1991 година в Етиопия идва на власт преходно правителство. Когато про-съветсният режим на полковник Менгисту Хайле Мариам (Mengistu Haile Mariam) беше отстранен, новото правителство прие финансираната от множество дарители Спешна програма за възстановяване и развитие (Emergency Recovery and Reconstruction Project - ERRP). Същинската задача беше осигуряване на изплащането на външния дълг, възлизащ на почти 9 милиарда долара, натрупан по време на управлението на Менгисту. Дълговете на Етиопия към Парижкия клуб от официалните кредитори беше реструктуриран в замяна на съгласие за провеждане на макро-икономически реформи със силно въздействие върху бъдещето на страната. Предписани бяха обикновените дози от познатото горчиво икономическо лекарство на Международния валутен фонд, зад гърба на който надничаха поддържащите го горили, формиращи външната политика на Съединените щати. Притснато от усмирителната риза на дълга и структурните реформи, Преходното правителство на Етиопия (TGE = Transitioal Government of Ethiopia), начело на което стоеше Народният революционен демократичен фронт (Ethiopian People's Revolutionary Democratic Front - EPRDF*), съставен главно от Народния освободителен фронт, се подчини на изискванията за реформи с цел преминаване към икономиката на “свободния пазар”, независимо от марксистките убеждения на лидерите му. Скоро след това Вашингтон прибави Етиопия към Уганда като част от африканското им шоу на “свободния пазар” след края на студената война.
                        Социалните бюджетни програми бяха успешно разбити под ударите на изискването за структурни реформи (SAP), но военните разходи – частично финансирани от пълноводен поток свежи заеми “за развитие” – бяха учетворени! (5)
                        Тъй като Вашингтон поддържа и двете страни в граничната война между Етиопия и Еритрея, продажбите на оръжия от Съединените щати се увеличават в едно непрекъснато нарастващо темпо. Плячката се разделя между производителите на оръжия и агро-биотехнологичните трансгранични корпорации. След студената война последните заемат изгодната позиция на доставчици на изключително доходоносни “спешни помощи” за страни във война. В резултат на нарастващите военни разходи на Етиопия - на базата на заеми! - почти половината от експортните приходи се насочват към обслужване на външния дълг на страната.
                        Международния валутен фонд и Световната банка грижливо разработиха във Вашингтон Рамкова програма (Policy Framework Paper - PFP) за Преходното правителство на Етиопия. Въпросната програма, изброяваща точно промените, които следва да бъдат проведени в страната, беше изпратена за потвърждаващия подпис на Министъра на финасите*. Налагането на режим на строги ограничения фактически уби в зародиш възможностите за следвоенно развитие и изграждане на разрушената инфраструктура на страната. Кредиторите изскваха либерализация на търговията и пълна приватизация на обществените услуги, финансовите институции, държавните земеделски сдтопанства и фабрики. Уволнени бяха държавни служители – например, учители и работещи в сферата на здравеопазването - заплатите бяха замразени, а всички закони, свързани с наемния труд бяха отменени с цел да се осигури зелена улица на държавните предприятия “да се освободят от излишните работници”. Междувременно корупцията се развихри. Държавните активи бяха предложени на търгове и разпродадени на чуждия капитал на смешно ниски цени, а на Прайс Уотърхаус Купър (Price Waterhouse Cooper) беше поверена задачата да координира продажбата на държавната собственост.
                        Вътре в страната реформите предизвикаха сриване на федералната фискална система. Бюджетните суми за областните власти бяха изрязани и областите бяха оставени на режим на самозадоволяване. Няколко донора поздравиха възторжено “районизирането” като “делегиране на власт от федералното на местните управления”. Бретън Удс институциите знаеха много добре какви ги вършат. Международният валутен фонд признава, че “… капацитетът на районите за осигуряване на ефективна и ефикасна намеса в посока на развитието им варира широко; същото се отнася и за капацитета им за събиране на приходи”. (6)
                        Разбиване на земеделието
                        Оформени на базата на реформите, възприети в Кенияа през 1991 г. (вж. 9.1), пазарите за земеделски продукти бяха целенасочено манипулирани в полза на интересите на агро-биотехнологичните трансгранични корпорации. Световната банка изска бързо премахване на ценовия контрол и всички субсидии за селските стопани. Транспортните цени и цените за превоз на товари бяха освободени, което успешно повиши ефективно цените на хранителните продукти в отдалечените райони, засегнати от сушата. На свой ред пазарите за входните земеделски продукти – например, торове, и семена – бяха предадени на частни търговци, включително и на Пайъниър Хай-Бред Интърнашънъл (Pioneer Hi-Bred International), който сключи изключително изгодна сделка с Етиопия Сид Ентърпрайс (Ethiopia Seed Enterprise - ESE), държавен монополист, осигуряващ захранването на селските стопани със семена. (7)
                        В началото на реформите през 1992 год., на базата на Раздел ІІІ от програмата си, USAID “дари” огромни количества изкуствен тор от Съединените щати “в замяна на реформите в полза на свободния пазар”, заявявайки със смразяваща наглост следното:
                        “В замяна на на реформи в системата за продажба на зърнени култури… и на премахването на субсидиите за производство на хранителни продукти… ще бъдат предложени различни земеделски стоки. Програмата за реформи е фокусирана върху либерализацията и приватизацията на секторите за производство на торове и транспорт в замяна на финансиране на вноса на торове и товарни камиони… Тези програмни инициативи на предоставят възможност за натиск с цел… определяне насоката на значими (политически) решения… (
                        Дарените количества изкуствена тор от Съединените щати бяха бързо изразходвани, а междувременно внесените химикали изместиха местните производители. Компании, свързани с бизнеса за внос на изкуствени торове, контролираха и местната продажба на внесените количества на едро чрез търговци на местно ниво като посредници.
                        От страна на едри стопанства, изградени на търговска база, и от напоявани области (където беше използвани съчетание от изкуствена тор и високодобивни семена) постъпиха сведения за увеличен добив. Общата тенденция обаче беше постигане на по-голяма икономическа и социална поляризация в земеделските райони, известни с по-слабо продуктивни земи, работени главно от бедни селяни. Дори в районите с докладвано увеличение на добива, селските стопани бяха хванати в клопката на търговците на семена и торове.
                        През 1997 год. базираният в Атланта Картър Център – който активно лансира приложението на биотехнологии в производството на царевица – гордо обяви, че “за първи път в история си Етиопия се превръща в износител на храни.” (9) Жестока ирония е, че именно т.н. “дарители” заповядват унищожението на складовете за резервни количества зърнени култури, предназначени за критични моменти (създадени след гладната криза в периода 1984-1985 години) – и етиопските власти се съгласяват без коментари!
                        Вместо да попълни запасите на страната от резервни храни за моменти на криза, произведеното зърно беше изнесено, за да се посрещнат задълженията на Етиопия по обслужване на външния й дълг. Изнесен беше почти един милион тона от добива на зърно през 1996 год., количество, което би могло да бъде напълно достатъчно (според изчисленията на ФАО) за посрещане на нуждите на гладуващите по време на кризата през 1999-2000 гг. Горчивата истината е, че същият основен хранителен продукт на етиопския износ (главно царевица) беше внесен отново в страната само няколко месеца по-късно. Световният пазар беше конфискувал зърнените резерви на Етиопия.
                        В замяна излишъците от производството на генетично модифицирана царевица в Съединените щати (забранена от Европейския съюз!) бяха стоварени в Етиопия под форма на спешна помощ. Съединените щати бяха оккрили удобен механизъм за “препиране на запаси от мръсни – тоест, генетично модифицирани - зърнени култури”.* Агро-биотехнологичните трансгранични корпорации на Съединените щати не само обезсмислиха износа на Етиопия на стоки за широко потребление, но участваха в доставките на спешни доставки на зърнени храни обратно в Етиопия! По време на гладната криза в Етиопия през 1998-2000, на гигантски търговци на зърнени храни от Съединените щати – например, на Арчър Даниълс Мидлънд (Archer Daniels Midland - ADM) и Каргил Инкорпорейшън (Cargill Inc) - бяха осигурени много изгодни договори за продажба на царевица. (10)
                        Препиране на излишъците от генетично модифицирани (GM) зърнени храни, произведени в Съединените щати
                        Разпродаването на зърнените излишъци на Съединените щати в разкъсвани от войни страни също обслужва стремежа към отслабване на местното земеделие. През периода 1998-2000 годин около 500,000 тона царевица и царевични продукти бяха “дарени” от USAID на международните агенции за помощи, включително и на Уърлд Фуд Програм (World Food Programme - WFP), която пък от своя страна сътрудничи тясно с Министреството на земеделието на Съединените щати. Поне 30 % от тези доставки (набавени чрез изгодни договори с агро-бизнес корпорациите в Съединените щати) бяха излишъци от генетично модифицирани зърнени култури. (11)
                        Резултатно засилен от войната с Еритрея и злощастната съдба на хиляди бежанци от граничнитге райони, притокът на помощи от генетично модифицирани храни замърсява характерните за Етиопия фондове от оригинални семена и видове. И тук пак се спъваме в друга форма на жестока ирония – в същото време именно поради доставките на замърсени храни, хранителните гиганти на Съединените щати си осигуряват постепенно пълен контрол над етиопските банки за семена. Предлагам цитат от южноафриканското списание Биоуоч (Biowatch): “Отношението към Африка е като към боклуджийска кофа на света… Даренията на непроверена храна и семена на африкански страни не е акт на милосърдие, а работещ опит същите да се подмамят в клопката на постоянна зависмост от чужди помощи.” (12)
                        Нещо повече: част от този вид “помощ” се извършва по силата на програмата “работни храни”. Тази схема предвижда подписване на договори с обеднели и безимотни селяни за работа в границите на т.н. “селски инфраструктурни програми” в замяна на “дарени” зърнени култури от Съединените щати.
                        Междувременно печалбите на дребните производители на кафе спадат рязко. Докато Пайъниър Хай-Бред се намества в областта на търговията със семена, Каргил Инк. се настанява на пазарите за зърнени храни и кафе посредством дъщерните си етиопски клонове. (12)
                        Какво се получава? Тъй като повече от 700,000 дребни производители, притежаващи всеки един по-малко от 2 хектара*, произвеждат между 90-95 % от цялото производство на кафе в страната, оттеглянето на държавата по отношение на земеделския кредит в комбинация с ниските цени, на които се купува произведеното кафе от производителя, предизвикват увеличаваща се задлъжнялост и впоследствие обезимотяване, особено в Йист Гойям (East Gojam), най-плодородният район на Етиопия.
                        Неповторимото биологично разнообразие е превърнато в пазарна стока
                        Резервите на страната от традиоционални разнообразни семена (ечемик, Еragrostis abyssinica*, леблебия, сорго* и т.н.) бяха присвоени, генетично манипулирани и крайният резултат патентован от агро-биотехнологичните трансгранични корпорации на Съединените щати: “Вместо компенсация и уважение, етиопците днес са… притискани от чужди компании, “патентовали” техните, местни растителни видове, а сега изискващи заплащане за ползването им” (13) Фондациите, подкрепящи т.н. “конкуретна индустрия за семена” се появиха под покровителството на Международния валутен фонд и Световната банка. (14) Етиопиън Сийд Ентърпрйс (Ethiopian Seed Enterprise - ESE), правителственият монополист за производство на семена, плесна с ръце и се прегърна с Пайъниър Хай-Бред в областта на продажбата на дребно на генетично модифицирани семена (GM seeds) – заедно с хербициди, недопускащи отглеждане на продукция от други семена! В резултат на това търговията със семена се прехвърля от държавата на мрежа от частни предприемачи и “частни стопански инициативи” с финансовата подкрепа и с техническа помощ, осигурявани от Световната банка. Пряката, “неофициална” размяна на семена между селските стопани беше убита и бе заменена по силата на програмата на Световната банка с “официална” пазарноориентирана система, състояща се от “частни производители на семена и продавачи”. (15)
                        От другща страна Научният институт по земеделие на Етиопия (Ethiopian Agricultural Research Institute - EARI) работи в тясно сътрудничество с Международния център за подобряване качествата на царевицата и пшеницата (International Maize and Wheat Improvement Center - CIMMYT) в разработката на нови хибриди между мексиканските и етиопски видове царевица. (16) Създаден през 40-те години от Пайъниър Хай-Бред Интърнашънъл с подкрепата на фондациите на Форд и Рокфелър, този Международен център за царевицата и пшеницата осъществи удобни, взаимноизгодни отношения с агро-биотехнологичните трансгранични корпорации на Съединените щати. Заедно с намиращият се в Англия институт “Норман Борлауг” (Norman Borlaug Institute), Международният център за царевицата и пшеницата е едновременно научно-изследователски филиал и рекламна агенция на американските трансгранични корпорациии, свързани с производството на семена. Според Фондацията за земеделски напредък (Rural Advancement Foundation - RAFI) “земеделските производители на Съединените щати вече печелят годишно 150 милиона долара от отглеждане на различни видове ечемик, разработени от етиопски сортове. И никой от Етиопия не изисква от тях дължимото заплащане.”


                        Последствията от глада
                        Гладната криза през 1984-85 сериозно заплаши етиопските резерви от местни видове традиционни семена. Като реакция на глада правителството на Дергю (Dergue) приложи програма за запазване на биологичното разнообразие на Етиопия чрез правителствения Център за растителен генетичен ресурс, работещ в сътрудничество със “Семена за оцеляване” (Seeds of Survival - SoS) (1. Тази програма, продължена по времето на преходното правителство, отлично “свързваше усилията местните общности за запазване на растителните видове заедно с подобряване на реколтата от тях с подкрепящите ги правителствени служби” (19). 30,000 селски стопани бяха включени в изградената разширена мрежа от стопанства, създадени бяха множество планове за консервиране на местното растително богатство. През 1998 год. правителството спусна кепенците на “Семена за оцеляване” (SoS) и спря програмата (20).Тези действия на правителство съвпаднаха по време с яростната атака на глада от 1998-2000 години.
                        Тайната програма предвиждаше евентуална замяна на традиционните растителни видове и сортове, отглеждани в разсадници на селско ниво. Последните осигуряваха повече от 90 % от селските стопани посредством система на размяна на семена от човек на човек. Гладът от 1998-2000 години причини допълнително обедняване на семенните банки на местно ниво: “Зърнените запаси на селските стопани, предвидени за спасение през трудни времена, се стопиха. 30,000 домакинства в областта Галга (Galga) изядоха семената, отделени за посев.” (21) Същият процес течеше и в производството на кафе, където генетичната база на арабското кафе беше заплашена от сриването на изкупните цени и обедняването на дребните производители.
                        С други думи, чрез глада – до голяма степен продукт на икономическите реформи, наложени от Международния валутен фонд, Световната банка и правителството на Съединените щати в интерес на големите американски корпорации – беше подкопано генетичното растително богатство на Етиопия, от което се възползваха агро-биотехнологичните трансгранични корпоративни акули, главно от Съединените щати. Отслабването на традиционната система за размяна на семена, селските развъдници бяха подменени с генетично модифицирани семена. Продажбата на семена на обеднелите селски стопани беше обединена с програмите за “помощи с храна”. Помощните пакети на WPF и USAID често включваха “дарения” от семена и изкуствени торове, с което подпомагаха нахлуването на агро-биотехнологичните трансгранични корпорации в земеделието на Етиопия. Спешните програми за помощ не са “разрешение”, а причина за глада. Чрез целенасочено създавана зависимост от генетично модифицирани семена, те режисират сцената за нови яростни атаки на бъдещи гладни кризи.
                        Този разрушителен модел – неизбежно предизвикващ глад – се прилага точно и в други африкански страни. След удара на кризата с изплащането на дълговете в началото на 80-те години, двойката Международен валутен фонд-Световна банка разработи методика за усмъртяване на селската икономика в района с опустошителни резултати. Петнайсет години след последната ужасна гладна криза в Етиопия, покосила живота на почти милион хора, там гладът отново развява черното си знаме. Този път, когато не един, а осем милиона са изправени пред риска от глад и гладна смърт, осведомените и мислещите вече знаят, че климатът е само една допълнителна подробност, а истинските виновници за бедствието са други.

                        Горния материал е част от дадения тук:
                        http://georgi-nz.blogspot.com/2009/05/blog-post.html

                        Коментар


                        • Коя е следващата степен на ГМО ?

                          - GAME OVER ...
                          http://milom.blog.bg/

                          Коментар


                          • Само лумпен и абсолютно необразован дебил не би знаел какво е разликата между ГМО и СЕЛЕКЦИЯ.

                            В Делиормана се вадят в добри години по 450-650-850 !!! килограма жито от декар !!!

                            А нека някой сял ГМО изкара толкова ) На куково лято
                            А най-лошото на ГМО е не само по-слабия добив след първите 2 години, но и това, че не може да се засее повторно. Тоест Монсанто става монополист на пазара с храни в България.
                            Само пълен глупак би се дал сам в ръцете на монопол до степен живота ти да зависи от него (Храната). С екологията пък е съвсем друг въпрос.
                            В Целия ЕС има само 3 страни разрешили ГМО, но дори там скоро ще ги забранят.
                            http://investments.dir.bg Глупавият проумява само онова, което вече е станало! - Омир

                            Коментар


                            • Първоначално изпратено от Ocтап Бендер
                              Първоначално изпратено от Tiki Man
                              Първоначално изпратено от Ocтап Бендер
                              Без ГМО селското ни стопанство няма да е конкурентноспособно.
                              Интересно защо модератора трие мненията ми по тази тема.
                              Чакам обосновка.
                              Обосновката е елементарна. Ако в световен мащаб промишлените култури са ГМО с три пъти по висок добив от декар и драстично по ниски разходи за отглеждането им, тогава нашите ако са БИО няма да са конкурентно способни.
                              Това гоняма никъде три пъти по- висок добив при равни условия.Те генетиците работят , но и селекционерите не спат. Той и доктора не обещава толкова. С половин уста заявява едни 20% отгоре.
                              За драстично по- ниските разходи - как да стане? Айде ще им дадат безплатни семена. Ами торовете, нафтата, пестицидите, труда и заема и тях ли ще им поемат американците?

                              Коментар


                              • Първоначално изпратено от Tiki Man
                                Не си дочел статията. Накрая се казва, че откритата токсичност може да се смята за "случаен шум в системата" и не доказва нищо.

                                За здравните последствия май няма много доказателства, но те мен не ме касаят толкова, както вече съм казвал. Ядем лайна така или иначе.

                                Онзи ден Индия създаде световна новина с някакви си патладжани. Това показва колко много се интересуват хората по света от ГМО. Каква ли новина ще създаде България?

                                В писмото на БГ-Мама форумите май влизат в категорията "Инициативен комитет на родители и граждани"
                                Напротив прочетах я. Но ми звучи много по студентски. Когато нещо не ни беше ясно в университета, винаги причината беше в шума :-).
                                От друга страна, "шума" е добро средство за избягване на отговорността. Защото от Мутанто са известни с това, че обичат да заплашват и съдят. А там печели този с повечето пари.
                                Руснаците също са правили тестове на ГМО картофи.
                                http://video.yandex.ru/users/tvregion/view/359/ - част 1
                                http://rutube.ru/tracks/662112.html?...2750020c286620 - част 2

                                А всъщност ония с пачките трябва да докажат, че мутантите им са безопасни, а не да крият резултати, да омаловажават чужди заключения и да си правят експерименти с нас.
                                Всъщност ако някой крие нещо и не го дава без съдебна заповед, то вероятно има защо!

                                Коментар

                                Working...
                                X