Малко време и за ... поезия

[Слънчев вятър]

ама неможе така -
"защо о Богове
на четири е равно две плюс две ... "
ама тва да не е от ромео и жулиета..

[съни(тя)]

ПОСВЕЩЕНИЕ

Петя Дубарова

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

[Императорът]

Що, бай Недялко има хубави неща... Ето още и от мене...



Нашата улица


Помня я сива, зелена и слънчева,
помня я с теб и без тебе я помня,
помня я в лято, сякаш несвършващо,
но все пак отишло си, пълно със спомени.

Помня я в свежи, неразсънени утрини,
помня я в летните, ласкави вечери,
и на следобеди пролетни помня лазура,
помня я близка и много далечна.

Безкрайна я помня - от стъпките първи,
помня я малка - в младежкия полет,
помня я светла - при всяко завръщане,
при мен да те върне си спомням как молих я.

И тук е останала част от сърцето ми,
при нея се връщам често бездомен,
и търся отново светлината в лицето ти
- на Нашата улица, в моите спомени.




Македония



Не спи кръвта в гръдта ти от камък,
жертви незнайни в нощта пак крещят,
в небето догаря бунтовния ти пламък,
помнят скалите не една храбра смърт.

Сенки зловещи шепнат предания
- черни забрадки над женски лица,
в безкрайна епоха на гнет и страдания
калиха се с болка горещи сърца.

Гордо над тебе синее Пирина
и Вардар в сърцето ти тихо шуми,
и спомен за кървави бури отминали
хвърля сянка над твоите дни.

Но ти беше горда. Ти беше силна.
Пред никого никога чело не склони.
И Старата мура в сърцето на Пирин
Вечна и Свята над тебе шуми.

Димитър Веселинов

[zarco]

Не мога да кажа, че съм влюбен в Недялко, но стихоплетства разбираемо и достъпно... дори - елементарно... (на мен това ми стига):

ПОЛИЧБА

Ако искаш, продължавай да не вярваш, че е вярно -
допотопно те обичам... Пагубно... Тоталитарно...

Не по дълг и не по навик, ами по поличба божа -
с половината си разум и със цялата си кожа.

В кухнята, когато готвиш... И на сцената, когато
се покланяш... Сутрин... Вечер... Те обичам... Всяко лято...

Вдругиден... През януари... Светла... Зла... И безразборна...
Те обичам... Във леглото... И във тясната гримьорна...

След скандална репетиция... След печална премиера...
Утре много те обичах... И ще те обичам вчера...

Днес обаче те обичам... Даже от дълбока древност...
С половината ти ярост и със цялата ти ревност.

Със усмивка... Без усмивка... Чужда... Моя... И проклета...
И във рокля те обичам... С кроасан... И на диета...

С белите кахъри също... И отляво с твойта бенка...
Мъка моя... И убийца... И надеждица... И фенка...

Противоположност моя... Рака срещу Козирога...
И любов - хем прокълната, хем изпратена от Бога.

[rezachka]

Не го харесвам много Недялко, но това му е добро.


САМОТА...

Недялко Йорданов

Тихо... Тихо... Нежно нежно...
Необятно.
От небето до земята.
И обратно.

Някой идва. Някой чука
на вратата.
Кой е? Аз съм…Плахи стъпки…
Самотата!

Бледа…Бяла…Запъхтяна…
В час уречен.
Добро утро… Извинявай…
Добър вечер…

Лекомислена… Усмихната…
На стола.
Неочаквано смутена.
Бавна… Гола.

Радиаторът…А чайникът
къде е?
Одеялото,което
ще я сгрее.

Кратък полъх. И открехната
вратата.
Тук ли е… Или я няма
самотата.

Тука е, ако я няма.
И обратно.
Тихо…Тихо… Нежно…Нежно…
Необятно.

[AfterDark]

Учись у них - у дуба, у березы.
Кругом зима. Жестокая пора!
Напрасные на них застыли слезы,
И треснула, сжимаяся, кора.

Все злей метель и с каждою минутой
Сердито рвет последние листы,
И за сердце хватает холод лютый;
Они стоят, молчат; молчи и ты!

Но верь весне. Ее промчится гений,
Опять теплом и жизнию дыша.
Для ясных дней, для новых откровений
Переболит скорбящая душа.

[Императорът]

Бране на слънчогледи


Приличаш на малко, намусено слънчице,
с блузката жълта, със златни коси,
но моля те само, усмихни се за мъничко,
капчица радост за миг донеси.

С дълга пола със безброй слънчогледи
немирният вятър играе щастливо.
Ти с простичка хубост си най-ненагледна
и мигове светли край теб си отиват.

Голямото Слънце облива те с поглед
- сестричката малка на тази земя.
Очите ми среща от твоите молят,
жадуват зелена, добра светлина.

Животът е хубав до болка, тъй истински,
щастлив съм, че всички във тебе все гледат,
и ето, че все пак ти се усмихваш,
омаян, мечтая да бера слънчогледи.





Езическа богиня


Твоето нежно могъщество, твоето страшно могъщество
- защо ме докосна и просна ме ничком?
И никога няма да бъда пак същия,
дори да те няма, щом теб съм обичал.

Твоето нежно и крехко могъщество
- душата на малка богиня езическа,
с Христова заблуда - на шията кръста,
оставаш в играта си болезнено истинска.

Защо душата ми така измъчваш
и в нея съграждаш езически капища?
Защо ми се иска без край да е пътя,
дори без надежда, все теб да очаквам?

Отново до мен си - подкупващо крехка
и радост, и болка до вечност са същите.
но все пак ми става и светло, и леко
от твоето нежно и страшно могъщество.


Димитър Веселинов

[AfterDark]

Ночь светла, мороз сияет,
Выходи - снежок хрустит;
Пристяжная озябает
И на месте не стоит.

Сядем, полость застегну я, -
Ночь светла и ровен путь.
Ты ни слова,- замолчу я,
И - пошел куда-нибудь!

[Joan]

Дидактично
Станка Пенчева

"От всичко‚ което бих искала да ти кажа‚
избирам‚ дъще‚ едно: Бъди горда! Горда бъди!
След всяко падане — ставай!
Иначе ще те смажат зли хора или беди.


Даваш ли — не пресмятай! Губиш ли — не съжалявай!
За всичко плащай сама!
Не се срамувай‚ ако от тебе лъвица не става —
свое достойнство има и мравката на тази земя.

Не бой се от нищо —
ни от съдбата‚ ни от себеподобния враг.
Каквото и да се случи — гордостта
ще изправя главата ти като железен гръбнак."

[zarco]

ПРИКАЗКА ЗА СПЯЩАТА ЦАРКИНЯ

Вечерта е малко тъжна,
вечерта е много синя.
В мойте ръце притихва
кротко спящата царкиня.

Спящата царкиня тихо,
доверчиво е заспала.
Аз целувам в тишината
нейната усмивка бяла.

Моята ръка е пътник,
неуверен, разтревожен.
Пътят, който ще измине,
може би е невъзможен.

Ето тръгва по косите
леко, сякаш моли прошка,
спуска се надолу, спира
пред учудената брошка.

Тя е камък пограничен,
знак и страшен, и прекрасен,
който сочи, че оттука
пътят вече е опасен.

Вечерта е много светла,
вечерта е много синя
и във нея се пробужда
тихо спящата царкиня.

Ти не се ли сърдиш малко,
виждащо момиче?
Моята ръка е пътник,
който своя път обича.

Тя обича го, защото
той не е студен и равен.
Ето пътят се изкачва,
пътникът е смел и бавен,

той върви по стръмнината
дълго, много дълго време,
и когато стига горе,
спира дъх да си поеме.

После слиза все тъй бавно
и под неговите стъпки
пътят леко се раздвижва
в необикновени тръпки.

Ти не ми се сърдиш, зная,
топло, тръпнещо момиче.
Моята ръка е пътник,
който своя път обича.

И не може вече никой,
никой да й го отнеме.
Този път е чист и ясен,
този път е бял и земен.

Недялко Йорданов

[stoinokunev]

Харесвам тази станса (строфа) от Т.С. Елиът:

This is the way the world ends
This is the way the world ends
This is the way the world ends
Not with a bang but a whimper

Що се отнася до г-н Кърц, то е ясно:
Mistah Kurtz - he dead...

[Joan]

"Във този объркан, изкуствен,
безизразен свят
несъвършени и пусти
са нашите мисли дори,
само голямото чувство
ни прави добри"

[Mr.Profit]

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

Е, това преди 5 минути вървеше по БТВ в изпълнение на Лилето Страшна е.

[zarco]

.......Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,



то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

Все за подробностите се хващам... Смятам, че правилният превод е:


...то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
НЯКОГО целувал някой
в цъфналата ръж?

[metachrom]

.......Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,



то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

Coming Through The Rye


Coming thro' the rye, poor body,
Coming thro' the rye,
She draiglet a' her petticoatie
Coming thro' the rye.

O, Jenny's a' wat, poor body;
Jenny's seldom dry;
She draiglet a' her petticoatie
Coming thro' the rye.

Gin a body meet a body
Coming thro' the rye,
Gin a body kiss a body—
Need a body cry?

Gin a body meet a body
Coming thro' the glen,
Gin a body kiss a body—
Need the warld ken?

Robert Burns