Малко време и за ... поезия

[Joan]

Темата е за любима поезия, ама ето нещо, което е поезия в проза, и, според мен, пасва на много от стихоплетците по-долу

"А бе, алънкоолу, една работа като не ти е работа, защо я барем захващаш. "

Из "Мъжки времена"
Николай Хайтов

[33 degree]

Да ми ядеш
/карбовски/

Хората гледаш ги - контактуват.
Каде и да идеш, каде и да спреш,
насекъде честно, любезно се чува:
да ми ядеш кура да ми ядеш!

Гледаш, и цъкаш, и кораб пътува
и бавно отплава към Бангладеш,
отвътре със сила и с радост се чува:
да ми ядеш кура да ми ядеш!

некой се мъчи да я опъва
неква девойка, поръчала фреш
тя мръдва устета и ясно се чува:
да ми ядеш кура да ми ядеш!

Гладен съм мамо, та чак се подувам!
Седнал, крещи един малък келеш.
А от съседната стая майка му псува:
да ми ядеш кура да ми ядеш!

За нещо, което му много требува,
попът се моли, дълго, на свещ,
а там във небето звукът се подува
и гръмва:
да ми ядеш кура да ми ядеш!






****************************************

Недялко яде лайна в НДК
/кайо/

Недялко яде лайна в НДК.
Там той и стихове чете.
Не мога да повярвам -
такава немарливост,
дори устата си не мие,
след като стихове е чел.

[Joan]

И нещо, което много харесвам на Блага Димитрова, не че има нещо от нея, което не харесвам, де

ПУСТИНИ

Бях родена да обичам
и обичана да бъда.
Но животът ми премина
без любов почти.
Затова съм всепрощаваща
и не обвинявам
голите пустини,
които прекосявам.
Само ги запитвам
с поглед удивен:
– За какви ли градини
сте били родени?

[Joan]

ДО УТРЕ

– До утре! – ти казваш и тръгваш си вече.
А с поглед уплашен изпращам те аз.
До утре?... Но то е безкрайно далече.
Нима часове ще лежат между нас?

До утре да бъде за мен непозната
менливата сянка по твойто чело,
горещата тупкаща реч на ръката,
на мислите тайното потекло.

До утре, ако ти е жадно, не мога
да бъда твой извор. Студенина
ако те облъхне – да бъда твой огън.
Ако ти е тъмно – твоя светлина.

– До утре! – ти казваш и тръгваш и даже
не чуваш, че отговор нямаш от мен.
– До сетния ден! – аз очаквах да кажеш
и с мен да останеш до сетния ден.

Блага Димитрова

[Joan]

"Но защо не съм Славейков,
да заплача, да запея:
"Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея"?"

Христо Ботев

[Grog]

'Не сме народ,
а мърша.
Това ще кажа
и ще свърша!
П.Р. Славейков

[Императорът]

Хе хе - добре е че си имаме тук поети... Тия по-долу са мои, ама срамувах да си призная... (изчервено човече)... но сега като виждам не само аз стихоплетец - признавам си. :-)

[vikhunter]

Топла и нетърпелива - пролетта
Събуди всичко - разцъфтя
Последва бърза смърт - слана.


Това го писах за едно момиче , ама май не се трогна.Иначе много си го обичам.


Той живее във гората , и се храни със салата
Пръв другар му е сърната , а пък враг му е свинята.


Това ми беше от любимите като бях малък.Запомнил съм само толкова и не знам от кого е.

[vikhunter]

Топла и нетърпелива - пролетта

Събуди всичко - разцъфтя

Последва бърза смърт - слана.


Това го писах за едно момиче , ама май не се трогна.Иначе много си го обичам.


Той живее във гората , и се храни със салата

Пръв другар му е сърната , а пък враг му е свинята.


Това ми беше от любимите като бях малък.Запомнил съм само толкова и не знам от кого е.

[6u6umiga]

Човек
бе сътворен от кал

Човек бе сътворен от кал, но
днес от желязо е света.
Тежко на мекия! За малко
щях да умра от доброта.

Сега, уста безмълвни сключил,
свил гневно на юмрук ръце,
живея и усърдно уча
на зло беззлобното сърце.

1930

Атанас Далчев

[6u6umiga]

Невежество, заблуда, скъперничество, грях
духа ни завладяват и смучат от кръвта ни,
и свойта гузна съвест усърдно всеки храни,
тъй както просяците – гадините по тях.

В греха сме упорити, страхливи пред разплата,
признаваме веднага, щом щедро ни платят,
и пак доволни крачим по калния си път
с надежда да измием с престорен плач петната.

Отдавна Сатаната – Магьосникът Велик –
връз ложето на злото духа ни с блян приспива,
метала благороден на волята ленива
до капка изпарява като зловещ химик.

С конците на съдбата ни тегли по наклона!
Сред мерзости се ровим да вкусим благодат
и всеки ден е крачка към зейналия Ад,
но пак вървим без ужас сред тъмнина зловонна.

И както груб развратник гризе със сластен стон
гърдите похабени на уличница стара,
така и ние – скрито терзани от поквара –
насладата докрая цедим като лимон.

Кълбо от глисти сякаш из мозъка ни чопли-
рой Демони вилнеят на пир в потаен час;
щом дробове разтворим, Смъртта се впуска в нас –
река подземна – с жалби и дълги глухи вопли.

Щом ножът и метежът, отровата, грехът
не са покрили още с бродерия забавна
платното на съдбите, разнищени отдавна –
не е готов, за жалост, на крайности духът!

Но между всички твари – чакали, хрътки, смоци,
маймуни, скорпиони, пантери и орли,
пълзящи и ръмжащи, отблъскващи и зли,
сред скверния зверилник на нашите пороци

аз знам една ужасна, една безчестна гад!
Макар че тя не кряска, ни с подъл скок напада,
земята на парчета ще натроши с наслада,
с една прозявка само ще глътне този свят!

ДОСАДАТА! В окото хашишът гложди сладко
и през дима бесило стърчи като кошмар.
И ти си близък с нея, с изтънчената твар,
читателю притворен, мой двойнико, мой братко!

Шарл Бодлер

Това е много хубаво!

[xkm]

Веселин Ханчев

За да живея,
трябва непрестанно
по нещо да умира в мен самия.

Осъждам ви на смърт
чрез неприязън
приятелства,
в бедата уязвими,
познанства,
край душата ми събрани,
неканени на нейната трапеза.

Осъждам ви на смърт
чрез равнодушие,
измамни
и примамливи желания,
създадени от мен
големи робства
пред малки хора
и пред малки цели.

Осъждам ви на смърт
чрез недоверие,
лъжи,
в които вярвам доверчиво,
слънца от станиол
които вземам
за истински слънца на хоризонта.

Осъждам ви на смърт,
за да живея.

[xkm]

Невежество, заблуда, скъперничество, грях
духа ни завладяват и смучат от кръвта ни,
и свойта гузна съвест усърдно всеки храни,
тъй както просяците – гадините по тях.

В греха сме упорити, страхливи пред разплата,
признаваме веднага, щом щедро ни платят,
и пак доволни крачим по калния си път
с надежда да измием с престорен плач петната.

Отдавна Сатаната – Магьосникът Велик –
връз ложето на злото духа ни с блян приспива,
метала благороден на волята ленива
до капка изпарява като зловещ химик.

С конците на съдбата ни тегли по наклона!
Сред мерзости се ровим да вкусим благодат
и всеки ден е крачка към зейналия Ад,
но пак вървим без ужас сред тъмнина зловонна.

И както груб развратник гризе със сластен стон
гърдите похабени на уличница стара,
така и ние – скрито терзани от поквара –
насладата докрая цедим като лимон.

Кълбо от глисти сякаш из мозъка ни чопли-
рой Демони вилнеят на пир в потаен час;
щом дробове разтворим, Смъртта се впуска в нас –
река подземна – с жалби и дълги глухи вопли.

Щом ножът и метежът, отровата, грехът
не са покрили още с бродерия забавна
платното на съдбите, разнищени отдавна –
не е готов, за жалост, на крайности духът!

Но между всички твари – чакали, хрътки, смоци,
маймуни, скорпиони, пантери и орли,
пълзящи и ръмжащи, отблъскващи и зли,
сред скверния зверилник на нашите пороци

аз знам една ужасна, една безчестна гад!
Макар че тя не кряска, ни с подъл скок напада,
земята на парчета ще натроши с наслада,
с една прозявка само ще глътне този свят!

ДОСАДАТА! В окото хашишът гложди сладко
и през дима бесило стърчи като кошмар.
И ти си близък с нея, с изтънчената твар,
читателю притворен, мой двойнико, мой братко!

Шарл Бодлер

[dimilov]

Ш А Х

Откакто свят светува
истина една тъй тъжна съществува -
големи ,грозни царски грешки,
понасят на гърба си всички пешки.
Цариците вървят където си поискат ,
с хитри номера те вечно те притискат.
Мислят ,че в играта слагат ред
и бутат ,газят фигури подред.
Офицери тъй специални
скачат с ходове диагонални,
често стрелят в бързите коне
и няма прошка ,няма "Не!"
Отстрани играта гледа топ
само някой някак си да сбърка
и го тръшва бързо ,само с"Хоп!"
Пешките напред вървят
и всички в тях се целят и гърмят.
Но във битката сурова
една от тях на всичко бе готова-
втурна се напред и оцеля,царица стана
и жестока битка пак настана.
Уж невинна малка пешка беше,
уж защитничка на всички беше,
а забрави вече всичко и връхлита като звяр,
мат уплита тя за чуждия,объркан цар.
И с хитър ход във края на играта,
тя подреди си нещата.
Със своя цар те пак са си добре.
От другите и помен няма-
умряха в тяхно име там -на бойното поле.

Авторът съм аз.

[FRED]

Песен за доброто

Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякаде, кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари-
недей се отчайва, недей се навежда,
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.

Какво е охолство, какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига,
кажи си наум кротко думата „ стига „
и вярвай, че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя.
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.

Недялко Йорданов
Весели празници