Малко време и за ... поезия

[6u6umiga]

val/she , кой е превел стихотворението на Емили Дикенсън ?


"

Сърцето търси първо удоволствие -
а после да не го боли -
а после малките упойки - със които
страданията да понамали -
а после да заспи - да заспи за дълго -
а после, че ще бъде най-добре -
щом иска неговият Инквизитор -
да има свободата да умре


Емили Дикенсън
превод : Цв. Стоянов

[val/she]

КОТКА НА ПЪТЯ

Топла и бавна неделя-стъпки на птици почукват.
Гледат се стаите бели,реката спира от скука.

Сенките-сиви кобили,потни в прахта се търкалят,
няма врата да процвили,нито жена да се скара.

Влакът с пресъхнали устни дълго гласът си продухва
и на перона изпуска сламена шапка о куфар.

Слиза човекът невидим,защото целият свети-
той от затвора си иде и ще остане в селцето.

Плахо в тревата пристъпва-няма ли кой да го види?
Котка е спряла на пътя и тишината наприда.

Сам в прегорялото лято,в тъмните сенки минава...
Няма я в къщи жената-няма я старата слава.

Няма и кой да те чуе,с химн на площада да слезеш-
хълца в нозете му пуяк,на участта му се плези.

И този,който с години само за днес се е молил,
сяда на прага и рони хляба на своите болки.

Вестник разперен се носи и ходилата му пламват.
Патките с жълти галоши тъпчат ленивото пладне.

Старци на пейките слушат дните си равни и тихи-
шават с бастуните,дишат.И срещу слънцето кихат.

Борис Христов




В слуха ми бърз Листа мълвяха-
Камбанки бяха-Храстите-
не можех да отбегна-на Природата
натрапливите постове-

Ако се скриех в Пещера,Стените и
издаваха ме мигом-
Светът бе сякаш мощен Процеп-
да ме направи зрима.

Емили Дикинсън

[Joan]

Спокойствие, пари, уют и слава ...
Какво ли друго липсваше ми още ?
Земята под нозете ми бе здрава,
безветрено - небето в мойте нощи.
Живеех, трупах.... Докато във мрака
усетих във гръдта си страшна яма :
Очи захлюпих, изведнъж заплаках
аз всичко имах, само тебе нямах !
Любов велика птица полудяла,
ти трябваше да дойдеш с велика сила
да възкресиш душата ми умряла
праха й да сметеш от нейните крила.
Ти трябваше с дихание горещо
да я опариш цяла в тъмнината
за да усетя над камари вещи,
че съм последен просяк на земята.

Дамян Дамянов

[Kosto]

Обиды не страшась, не требуя венца,
Хвалу и клевету приемли равнодушно
И не оспоривай глупца.

Да ме прощава Пушкин !

[rururu]

Сиво

По Нова година
разхождам се пеш.
Японска картина:
мъглица и скреж.

Поглъщащо сиво.
Игли от сребро.
Измамно красиво.
Привидно добро.

Поне люта зима
да беше дошла!
А то какво има?
Скрежец и мъгла.



Валери Петров

[Филип]

...О-о.о философия - нахалост
и право, а и медицина
и богословие за жалост
аз учих не една година.
И ей ме,
същият глупак
какъвто бях преди
съм пак!

[El Ivo]

I oshte edno... v nego niama nito edin glagol


Безглаголно Стихотворение

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.

Радой Ралин

[El Ivo]

I az da dam svoia skromen prinos kam krasotata na poezita
Mislia che e na Nedialko


МЕЧТА


Небето е безцветна течност
и дави птичите ята.
В непостижимата далечност
се скита моята мечта.
Тя някъде над мен се носи,
тя някъде над мен звучи.
Но само камъчета остри
сълзят от моите очи.

Звездите хитро и намигат,
красиво и подлагат крак.
Тя ниикъде не ще пристигне -
поне да се завърне пак.

Аз ще я взема, ще я сложа
в една кутийка от метал
и с нищо няма да тревожа
съня и празничен и бял.

Тя като малък тъмен прилеп
ще ослепее някой ден,
но аз ще зная, че я имам -
макар затворена във плен.

1969

[Earthquake]

Най-тежко е, когато от приятел
предателство получиш, ей-така...

Иначе едно любимо от мен...чудесен превод на Пинк Флойд от Петя Дубарова:

ВРЕМЕ

Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.

И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.

И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.

Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.

Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!

На карта ще залагаш, светъл бряг
сте търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.

[iat]

Най-тежко е, когато от приятел
предателство получиш, ей-така...
…

Stivy, от кого е това ?

Като поезия това не е върха, но като житейска сигуация е много реално....

Точно така - много е истинско. Затова се поинтересувах от кого е.

[metachrom]

Най-тежко е, когато от приятел
предателство получиш, ей-така...
…

Stivy, от кого е това ?

Като поезия това не е върха, но като житейска сигуация е много реално и затова намира отзвук в душата. Може би и на вас се е случвало. Боли. Защото единствената причина да ти забият нож в гърба е просто "ей така. За да те боли!" Когато си отива любим човек, разбираш че е защото намира щастието другаде или защото не е щастлив с тебе. В повечето случаи не иска да те заболи, но просто няма избор. Когато приятел те предаде, то е защото му доставя удовилствие твоята болка

[iat]

Най-тежко е, когато от приятел
предателство получиш, ей-така...
…

Stivy, от кого е това ?

[6u6umiga]

Темата е за любима поезия, ама ето нещо, което е поезия в проза, и, според мен, пасва на много от стихоплетците по-долу

"А бе, алънкоолу, една работа като не ти е работа, защо я барем захващаш. "

Из "Мъжки времена"
Николай Хайтов

:-)

ЛЮБОВ

Над старото тържище ален
бе залезът като домат
и все тъй строен, все тъй млад
стоеше бедният хамалин.

Засипваше дрезгавина
очите, веждите му вече,
но не дойде и тази вечер
зеленооката жена,

която го веднъж повика
с очи, със поглед, без слова
и зарад тежкия товар
му заплати една усмивка.

Да би дошла и тази нощ. . .
да би му станала невеста. . .
до гроба би я носил весел
на гръб в широкия си кош.

И всеки гвоздей от обущата му
би грял в нощта като звезда,
когато долу през града
към къщи с нея ще се спуща.

Сънуваше ли? Сам в света,
хамалинът стоеше влюбен.
И мракът от лика му груб бе
изтрил и сетната черта.

АТАНАС ДАЛЧЕВ

[6u6umiga]

Умиращ тигър за вода се мъчеше.
Прерових пясъчните степи -
в една скала - намерих изворче -
и му донесох в шепи.

Очните ябълки се бяха втвърдили -
но взирайки се - в празнотата .
видях там върху ретината образа -
на себе си - и на водата.

Не бях виновна - че съм се забавила -
нито пък тигърът - виновен беше -
че е умрял. Това бе просто фактът -
че той умрял лежеше.

ЕМИЛИ ДИКЕНСЪН
превод: Цв. Стоянов

[stivy]

Най-тежко е, когато от приятел
предателство получиш, ей-така...
Не подозираш, че до теб седи предател -
с измамна искреност подава ти ръка...
Не искам вече на приятелското рамо
да се облягам, нито да тъжа...
Аз знам – за миг обърна ли се само,
ще ми забие хладно нож в гърба...
Боли ме от приятелските думи...
До вчера искрени и галещи слуха,
а тайните ни, споделени помежду ни,
превръщат се в бесило след това...
Приятелски ме гледат уж, но тайно
подреждат клада – там ще ме горят...
Въртят ме продължително и бавно...
И гледат екзекуцията - да се насладят...
Не подозирах, че приготвят ешафода,
вървях до тях - и в радост, и в беди...
Помагах им... с каквото и когато мога,
но не това жадували са техните души...
Завличат ме - да падна отвисоко,
да се разбия, там до тях - в прахта...
Ще ме потъпчат - да потъна надълбоко,
коя съм аз, че пожелах И да летя?...
Черта приятелска е, вече зная,
да ме замерят с камъни и кал...
Да ми напсуват и най-святото накрая...
Какво от туй, че всичко си им дал?...
Забиват острите стрели в сърцето,
измамни думи сладко ми редят,
потриват завистливо и ръцете :
“Почакай само… ще те подредя…”
И се прикриват, и късмет ми пожелават:
"Успехи много!" - радват се за мен...
А зад гърба ми тихомълком отмъщават:
"Коя си ти... умирай!" - ще го понесем!
Отде намери в тебе тази злоба?...
Приятел, че си, се кълнеше, а сега -
видял, че повече от тебе мога,
празнуваш, че ме пращаш в лудостта?...
Празнувай... пий до дъно лудостта ми
и нека ти се стори кратък рай...
Късмет желая ти... и във света ми
за тебе място няма вече - знай!
Не искам повече приятели лъжовни!
Приятел щом си – зло недей жела…
И Господ да ме пази от подобни…
Със враговете ще се справя и сама…