Малко време и за ... поезия

[krasii]

.......Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,



то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

[The_Pooh]

ПЕСЕН ЗА НАДЕЖДАТА

Когато изглежда, че няма надежда,
че всичко е свършило вече.
Недей се смущава, недей се предава,
недей се прощава човече.
Кажи си:
Не ми пука от таз несполука
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта това е антракта,
това е антракта, а не края!
От всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая
недей се отчайва, недей се спотайва.
Кажи си:
"Това не е края"
Кажи- Не ми пука от таз несполука
Аз вярвам, аз мога, аз зная,
че въпреки факта, това е антракта,
това е антракта, а не края!

За една по-щастлива Нова година и красива Коледа!

[metachrom]

Пърси Шели

ЛЕКА НОЩ

Ти лека нощ ми каза, мила,
но лека ли ще нощта?
Щом двама ни е разделила
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта
ти с лека нощ не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те лека нощ не си желаят,
но винаги е лека тя!

[metachrom]

И ЕДНА УСМИВКА

Нощта не трае никога безкрай
а има щом като го казвам
и щом като го потвърждавам
в завършека на всяка скръб един прозорец
един отворен осветен прозорец
и винаги по някоя мечта те чака будна
желание и глад които да задоволиш
изпълнено със чисти пориви сърце
протегната ръка отворена ръка
загрижени очи
един живот живота ти да сподели.

/Пол Елюар/

[metachrom]

Love is not all: it is not meat nor drink
Nor slumber nor a roof against the rain;
Nor yet a floating spar to men that sink
And rise and sink and rise and sink again;
Love can not fill the thickened lung with breath,
Nor clean the blood, nor set the fractured bone;
Yet many a man is making friends with death
Even as I speak, for lack of love alone.
It well may be that in a difficult hour,
Pinned down by pain and moaning for release,
Or nagged by want past resolution's power,
I might be driven to sell your love for peace,
Or trade the memory of this night for food.
It well may be. I do not think I would

Edna St. Vincent Millay

[zarco]

Разновидност на темата "Любима поезия": любима поезия може да бъде и погледът на една жена... (както и всяка част от нейното тяло... например... нейният език)...








http://uk.youtube.com/watch?v=AZ-dz4aqkAw



Въпрос: може ли да се превърне в поезия един жест, например - покана за кафе?

[RedHot]

Много хубава идея за темата Съни. Весели празници!

Heiderцslein
Sah ein Knab ein Rцslein stehn,
Rцslein auf der Heiden
War so schцn und morgenschцn,
Lief er schnell, es nah zu sehn,
Sah' s mit vielen Freuden.
Rцslein, Rцslein, Rцslein rot,
Rцslein auf der Heiden.

Knabe sprach, Ich breche dich,
Rцslein auf der Heiden!
Rцslein sprach, ich steche dich,
DaЯ du ewig denkst an mich.
Und ich will's nicht leiden
Rцslein, Rцslein, Rцslein rot,
Rцslein auf der Heiden.

Und der wilde Knabe brach s'
Rцslein auf der Heiden;
Rцslein wehrte sich und stach,
Half ihm doch kein Weh und Ach,
MuЯt es eben leiden.
Rцslein, Rцslein, Rцslein rot,
Rцslein auf der Heiden.


**************

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

[Mr.Profit]

Едно любимо на Веселин Ханчев

ПРЪСТЕН

За твойто тихо идване, което

все още в мен отеква като гръм,

за даденото и назад невзето,

за прошката, че с теб съм и не съм,

за думите, понякога спестени,

за ласките, които не спести,

за силата, която вля у мене,

когато беше най-безсилна ти,

за туй, че бе на мое име кръстен

и твоя лош, и твоя хубав час,



на твоя малък пръст наместо пръстен

горещите си устни слагам аз.

[Nia]

Pozdravi Suni neshto tematichno:

Wine by the Fire on a Cold Winter Night


Wine by the fire on a cold winter night a Gelid concordant. The snows of winter has fallen; and the
Winds are decrescent
Wildlife are
Indefatigable
In
Winter-land
Wine by the fire on a cold winter night. Monumental snows are glaciated; and the
Valleys below are elongated
In an alabaster,
Powdery
Splendor.
Engaging winter, where polar bears are denning
And accumbented in a long
Winter sleep. Winter's prelusory; for the translucent amber,
Gild, of autumn to a dulcify
In their joining. As we dine epicurean, in the comforts of clover;
And bonivant on tasty
Wines.
Wine by the fire on a cold winter night as we
Amorously commingle as one in A fervent that's
Second to None And the taste of
Wine by the fire on a cold winter
Night.

J. Thomas, Jr.

[Investorrr]

Браво, Sunshine )) Много хубава тема ))

Аз препоръчвам стихотворенията на младия Никола Вапцаров ) Всичките са хубави, може би едно от най-добрите е "Песен за човека" ))


ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА


Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.

- Почакайте - казвам, - почакайте,
нека... -

Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.

Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. -

Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. -

Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.

Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.

Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
ч о в е к.

Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.

И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти -
ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."

Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен -
и после
заспивал
усмихнат...

Но в коридора
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. -
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
"Хайде, стани."
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.

Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил -
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
- Да тръгнем ли? - казал.
- Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
"Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."

Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.

"Тя - моята - свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."

Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и
светло,
отдръпнал се, после запял.

Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. -
Човекът спокойно, тъй - дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.

Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.

И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? -
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?

[B.Graham]

Just look at all those hungry mouths we have to feed
Take a look at all the suffering we breed
So many lonely faces scattered all around
Searching for what they need

Is this the world we created?
what did we do it for?
Is this the world we invaded?
Against the law?
So it seems in the end
Is this what we're all living for today?
The world that we created.

You know that every day a helpless child is born
Who needs some loving care inside a happy home
Somewhere a wealthy man is sitting on his throne
Waiting for life to go by.

Is this the world we creatid
we made it on our own
Is this the world we devastated
Right to the bone?
If there's a God in the sky looking down
What can he think of what we've done
To the world that he created?

[съни(тя)]

http://www.youtube.com/watch?v=dBfEGETyGjs

So This Is Christmas
So this is Christmas
And what have you done?
Another year over
And a new one just begun

And so this is Christmas
I hope you have fun
The near and the dear one
The old and the young.

A very Merry Christmas
And a Happy New Year
Let's hope it's a good one
Without any fear

And so this is Christmas
For weak and for strong
For rich and the poor ones
The world is so wrong

And so Happy Christmas
For black and for white
For yellow and red ones
Let's stop all the fight.

A very Merry Christmas
And a Happy New Year
Let's hope it's a good one
Without any fear

So this is Christmas
And what have you done?
Another year over
And a new one just begun

And so Happy Christmas
I hope you have fun
The near and the dear one
The old and the young.

A very Merry Christmas
And a Happy New Year
Let's hope it's a good one
Without any fear

War is over!
If you want it
War is over!
War is over, Now!

[Jmy]

"ЛЕКА НОЩ" - Пърси Шели



Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

[съни(тя)]

Сега са празнични дни - уютни и топли и имаме малко повече време и за душата си.
Можем да споделим любими стихове или просто...мисли)

Спомням си една сентенция:
"Потребностите на душата - приятелството, потребностите на ума - уважението, потребностите на тялото - желанието.А трите заедно раждат любовта."

И един стих от Георги Константинов

ЗАГАДКА

Има нещо, което
ще гадая до гроба -
как човекът превръща
любовта си във злоба?

Как настава в сърцето
тази тъжна промяна -
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана?

Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?

Има нещо в простора,
непонятно за мене...
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени -

как сърцето обича
само няколко мига?...
Злоба има за всички.
Любовта не достига.

Щастливи празници, пълни с вълшебства)