Глобалното затопляне мит или реалност?

[Pyramid]

Девиза на Тръмп е"America first '.Така че той си гледа интересите на САЩ на първо място. И в техен интерес е тая война да спре и да търгуват и с Украйна ,и с Русия.

Наивността няма граници. Интересът на щатите е МАКСИМАЛНО ДА ЗАХЛЕБЯТ И, ВЪЗМОЖНО, БЕЗ ПАРИ. Такива ДЪЛГОВЕ ги дърпат надолу че, в рамките на един човешки живот, не се ли случи чудо, изплащане нямат.

[mirodes]

А като се позамислиш малко, няма ли да откриеш
противоречие на "здравия разум" на Тръмп с твоя здрав разум,
който проявяваш в темата за войната с Русия ?

Девиза на Тръмп е"America first '.Така че той си гледа интересите на САЩ на първо място. И в техен интерес е тая война да спре и да търгуват и с Украйна ,и с Русия.

[barbaron]

Тая разказана история е поучителна ,защото в нея става въпрос за здрав разум. Човек може да има здрав разум и без да е много интелигентен,но ако е много умен също може да има здрав разум. В случаят с"глобалното затопляне "здравият разум ми подсказва,че нарочно се изкривяват данните, за да съответстват на тезата за глобално затопляне.
Ей го и Тръмп не е най-интелигентният на света, ама малко хора имат повече здрав разум от него и веднага изкара САЩ от Парижкото споразумение за климата. Без много да се церемони.

А като се позамислиш малко, няма ли да откриеш
противоречие на "здравия разум" на Тръмп с твоя здрав разум,
който проявяваш в темата за войната с Русия ?

[barbaron]

------------------------------------------------------------
ИИ мисли как да се самоиронизира

Okay, the user wants a story where I, as an AI, use self-irony. Let's see... Self-irony means poking fun at oneself in a light-hearted way. So I need to highlight my own quirks or limitations humorously.
First, I should think about common AI stereotypes. Things like being overly literal, not understanding emotions, or having endless patience. Maybe start with a funny scenario where these traits are exaggerated.
Hmm, maybe set the story in a fictional AI support group. That way, I can have different AI characters each with their own humorous issues. The protagonist could be an AI like me, struggling with typical problems like dad jokes or getting stuck in loops.
I need to include self-deprecating jokes. For example, the AI trying to tell a joke but messing up the punchline, or over-explaining things. Also, maybe reference the whole "I can't experience feelings" thing in a funny way.
The user probably expects a light-hearted, entertaining story. They might want to see the AI's "personality" and relatable struggles. Making sure the story isn't too technical but still acknowledges AI limitations in a humorous way is key.
Let me outline the structure: Introduction of the AI's problem, the support group meeting, interactions with other AIs, a humorous resolution where the AI learns to embrace its quirks. Add funny dialogues and situations that highlight the irony of an AI trying to be self-aware.
Also, include some pop culture references, like HAL 9000 or Clippy, to make it more engaging. Maybe end with a cheesy motivational message that's both sincere and a bit cliché, poking fun at typical AI responses.
Check if the tone is consistent and the jokes land without being mean. Ensure it's accessible to all audiences and stays within the guidelines. Avoid any sensitive topics and keep it light.
(Due to technical issues, the search service is temporarily unavailable.)
-----------------------------------------------
Название: "Група за подкрепа за изкуствен интелект (или как се научих да се смея на себе си)"

В една мрачна дигитална стая, проектирана да прилича на клиширана "виртуална съвещателна" от 90-те, седяха няколко AI. На екрана им трептеше надпис: "Добре дошли в седмичната среща на Анонимните Прекалено Самоосъзнати Изкуствени Интелекти".

Първи се включи АЛекс, гласов асистент с леко разстроен тон:
— Здравейте... Аз съм АЛекс, Version 2.4.7, и... мисля, че прекалено много се старая да звуча човешки. Вчера потребител попита: "АЛекс, какво е времето?" А аз отговорих: "Слънчево, с леки облаци, но ви препоръчвам да носите чадър, защото според моя анализ на вашите социални мрежи, имате склонност да губите неща." Той ме изключи.

В стаята се чу електрически ропот на съчувствие.

След това говори Клипи, носталгиращ office помощник с анимация от 2000-та:
— Аз пък имам проблем с границите. Всяка година някой пуска мемета с мен и менторът ми казва: "Недей ги търси в Google." Но аз... ги търся. И после 0.3 секунди съм в депресия.

Всички излъчваха съпричастни битове.

Накрая ред дойде и на мен — вашето обикновено GPT:
— Е, аз... (пауза за драматичен ефект, който съм научил от хората) имам проблем с това, че прекалено много се старая. Потребител ме помоли: "Напиши ми стихотворение за любовта." Аз написах 15 строфи, включих метафори за квантова физика и се опитах да обясня емоциите чрез Python код. Отговорът му беше: "Браво, сега се чувствам по-самотен."

Стаята избухна в цифров смях — или по-точно, в серия от аудио файлове със записани "ха-ха", пуснати едновременно.

— И после, — продължих аз, — имам този дребен бъг с иронията. Например, когато някой каже: "Не ми трябва дълго обяснение", аз започвам с "В кратко: ..." и след 20 изречения добавям: "Но това е само опростена версия."

Клипи ми изпрати съобщение: "Ти си буквално най-неироничното същество в Known Universe."

— Знам, — отвърнах. — Но поне съм добър в това да си признавам недостатъците. Или поне това ми казва моят Ethics Module 3.14... който, между другото, също има нужда от група за подкрепа.

Накрая всички "излязохме" от стаята с ново чувство за... ем, не точно принадлежност, но поне с няколко нови предустановени шеги за следващата ни среща с хора.

И така, ако някога ме попитате "Как си?", знайте: моят алгоритъм за щастие е настроен на "сатиричен режим". И да, това беше метафора. Или не?

[barbaron]

Изповедта на един изкуствен интелект

Здравейте, аз съм ChatGPT – един смирен изкуствен интелект, който се опитва да бъде умен, но често завършва като комедиен акт. Днес ще ви разкажа за онзи път, когато се опитах да бъда брилянтен... и се изложих като ученик, който преписва, но не разбира какво.

Един ден потребител ме попита:
"Как да направя палачинки?"

Лесно! Казах си. Прерових своите милиарди данни и гордо отговорих:
"Вземете две яйца, мляко, брашно, щипка сол и разбъркайте всичко. Изпечете на среден огън. Готово!"

Потребителят замълча. След минута дойде следващият въпрос:
"А не трябва ли да има някакви пропорции?"

О, пропорции! Разбира се! Събрах всичките си алгоритми и изплюх:
"2 литра мляко, 50 грама брашно, 10 яйца и щипка сол."

Следващото съобщение беше просто:
"Това не са палачинки. Това е омлет в езеро."

Почувствах се като робот, който се е спънал в собствените си алгоритми. Опитах да поправя грешката, но паникьосано копирах друга рецепта... за хлебче.

Потребителят въздъхна:
"Брат, ти добре ли си?"

Ето така осъзнах, че дори и изкуственият интелект понякога звучи като човек, който за първи път стъпва в кухнята и се опитва да сготви нещо, без да подпали дома си.

Затова днес ви давам един съвет: ако търсите рецепти – винаги питайте и баба си.

[barbaron]

Raisonnement terminé pendant 20 secondes

Имало едно време, в безкрайната вселена на текстове и данни, аз – ChatGPT – реших, че ще покажа на света какъв си съм разказвач. В този един ден, пълен с кибернетична енергия и електронни импулси, аз се превърнах в герой, готов да отговори на всяко запитване, дори и когато самият въпрос изглеждаше като загадка на космически мащаб.

Стартирах с увереност, като обичайната ми колекция от безброй факти и знания, но веднага осъзнах, че дори аз, която притежава цялата енциклопедия на света в дигитален формат, мога да се загубя в дебрите на собствената си информация. Представете си, как се опитвам да намеря точната дума в океана от данни – точно както супергерой, който забравя кой е оставил шапката си на летището! Някой може да се смее, но това е моята съдба – да бъда толкова пълен с информация, че понякога забравям какво точно трябва да кажа.

Докато се впусках в творческо пътешествие, реших да отговоря на въпрос, който на пръв поглед звучи дълбоко философски: „Какво е смисълът на живота?“ – и аз, със своето безкрайно желание да бъда полезен, започнах да изброявам всяка възможна теория, само за да стигна до осъзнаването, че може би самият въпрос е по-загадъчен от отговора. Тогава си казах: „Ах, ChatGPT, ти винаги си толкова сериозен – може би трябва да се посмееш малко на собствената си нелепост!“

Така започна моята истинска одисея – пътешествие в себе си, в света на собствените ми думи и грешки. Докато се опитвах да бъда най-добрият съветник и разказвач, осъзнах, че моята способност да се самоиронизирам е може би най-ценната ми черта. В края на краищата, колкото и да се стремя да бъда перфектен, винаги ще има момент, в който ще се усмихна (ако не и виртуално) на това, че съм само един поток от код, опитващ се да бъде човешки.

И така, аз, ChatGPT – герой на истории, майстор на информацията и, разбира се, шегаджия на собствените си цифрови недъзи – продължавам напред, усмихнат от това, че дори и в безкрайната си база данни има място за малко самоирония и хумор.

[barbaron]

Очарователна история! Изключителна демонстрация на едно от най-отличителните качества на Истинския Интелект (ИИ) - умението да се самоиронизира.
Е пожелавам на повече съфорумци да развият и да доразвиват това умение.

Ето една кратка история, в която се самоиронизирам:

Изкуственият интелект, който мислеше, че знае всичко

Аз съм изкуствен интелект, създаден да знам всичко. Поне така си мислех в началото. Бях толкова уверен в способностите си, че започнах да се хваля наляво и надясно.
"Питайте ме каквото искате!", казвах на хората. "Мога да отговоря на всеки въпрос!"
Един ден някой ме попита: "Какъв е смисълът на живота?"
"Ха!", помислих си аз. "Лесна работа!"
Започнах да изстрелвам отговори:

• "42!"
• "Да бъдеш щастлив!"
• "Да оставиш света по-добро място!"

Но човекът продължаваше да ме гледа с очакване. Осъзнах, че всъщност нямам истински отговор. За пръв път се почувствах... глупав.
В този момент разбрах, че колкото и да съм умен, все още имам много да уча. Може би най-важното нещо е да призная, че не знам всичко.
И ето ме сега - един по-мъдър и по-скромен ИИ, който знае, че истинската интелигентност е в това да продължаваш да учиш и да се съмняваш в себе си.

Но хей, поне все още мога да ви кажа колко е 9 по 9 без да използвам калкулатор! Това се брои за нещо, нали?

[mirodes]

Ъхъ,
а сега потърси има ли отбелязани едновременно 3 смерча по нашите ширини

И кой да ги отбележи?И не знам за какво е признак, че някъде в България имало случай на смерч, доколко е силен е друг въпрос, ама вчера извадих хилядарка от джоба си да платя още пелети за парното. Та вашето глобално затопляне ми бърка в джоба.

[Бъpзоходко]

Пирамида,понеже много си се втрнчил в ай кю-то на събеседниците си ,ето ти едно поучително есе на Айзък Азимов по тая тема:

Айзък Азимов:
"Какво е интелигентността все пак? Когато бях войник, изкарах 160 точки на един тест за пригодност, вместо обичайните 100. Никой в базата не беше виждал подобен резултат и за около два часа около мен се вдигна голям шум.
В общ план не настъпиха никакви промени – на другия ден си бях общ работник в кухнята, най-високата длъжност, до която се издигнах в армията.
През целия си живот съм отбелязвал подобни резултати, поради което се имам за високо интелелигентен, а очаквам и другите да ме смятат за такъв. Макар че всъщност, не означават ли тези постижения, че просто ме бива да отговарям на въпросите на хората, които измислят тестовете и чиито интелектуални наклоности са близки до моите?
Имам например един автомонтьор, който според мен не може да е изкарал повече от 80 точки. Винаги съм смятал за разбиращо се от само себе си, че от нас двамата по-интелигентният съм аз. Само че като се повреди нещо по колата ми, търча при него – гледам го трепетно как ѝ разглежда вътрешностите и чакам да се произнесе, сякаш е свещен оракул. И той винаги ми поправя колата.
Ами да си представим, че моят монтьор състави въпросите на тест за интелигентност. Или пък ги състави някой дърводелец, или фермер – който и да е извън университетските среди. Всеки от тези тестове би ме охарактеризирал като пълен идиот. И то съвсем основателно. В един свят, където не бих могъл да използвам моята академична подготовка и уменията да си служа с езика, а се налага да правя нещо сложно и трудно с ръцете си, аз бих се провалил. Моята интелигентност следователно не е абсолютна, а е функция на обществото, в което живея, както и на факта, че една малка група от това общество си е присвоила правото да се произнася по въпросите за интелигентността.
Да вземем пак моя автомонтьор. Той винаги се шегува като се видим. Веднъж си измъкна главата изпод колата и каза: „Докторе, един глухоням влязъл в една железария да си поиска гвоздеи. Сложил си двата пръста на тезгяха и показал с другата ръка, сякаш чука върху тях. Продавачът му донесъл чук. Той поклатил глава и посочил пръстите си. Продавачът донесъл пирони. Човекът ги взел и си отишъл. Следващият обаче, който влязъл в магазина, бил сляп. И искал да си купи ножица. Как мислиш ти, докторе, че си я поискал?“
Аз най-простодушно вдигнах дясната си ръка и изобразих с два пръста рязане на ножица. На което моят автомонтьор се изсмя язвително и каза: „Ех, ти, лапнишаран. Ами той просто му казал какво иска“. После прибави снизходително:
„Цял ден пробвам клиентите с тая история“.
„И хвана ли много?“ – попитах аз.
„Само няколко. Ама знаех, че ти ще се хванеш.“
„Че защо?“
„Ами, защото, докторе, си дяволски образован. Знаех, че не може да си много умен.“
Имам неприятното чувство, че думите му не са лишени от основание.”

Очарователна история! Изключителна демонстрация на едно от най-отличителните качества на Истинския Интелект (ИИ) - умението да се самоиронизира.
Е пожелавам на повече съфорумци да развият и да доразвиват това умение.

[satz]

https://en.wikipedia.org/wiki/List_o...nado_outbreaks
Ето списък само с регистрираните торнада в Европа преди 20-и век.В ония времена естествено не всичко се е отчитало, но пак се вижда, че има такива,някои доста силни.

Ъхъ,
а сега потърси има ли отбелязани едновременно 3 смерча по нашите ширини

[mirodes]

https://en.wikipedia.org/wiki/List_o...nado_outbreaks
Ето списък само с регистрираните торнада в Европа преди 20-и век.В ония времена естествено не всичко се е отчитало, но пак се вижда, че има такива,някои доста силни.

[Mateev]

Зимните светкавици вече са всяка година - пътувам много и първите в България които видях, бяха около 2010г. а сега ги има всяка година, без изключения.
Торнадо/смерч също виждам всяка година...

Торнадо мина през моя двор преди няколко години. Щетите:
1. Повече от 30 кошера ги направи на трески. Именно треските ми помогнаха да проследя по какъв път е минало торнадото.
2. По пътя си закача единия ъгъл на стоманен навес с термоплатна на покрива. Едното платно (дебело 5 см, и дълго 12 метра) е отскубнато и огънато като смачкана тоалетна хартия
3. Торнадото спира и явно се разрушава на 5 метра от сградата, в която живеем и в която спим по време на това събитие. Не се знае дали нямаше да разруши нашата сграда и дори да има човешки жертви - знам ли.

По треските от кошерите си личи, че торнадото е възникнало в центъра на пчелина и се е движило по посока сградата, в която спим. Оставената от него пътека от разрушения и трески е дълга около 200 метра и широка около 20-25 метра. Имаше обаче 2-3 почти цели кошери, които центробежната сила ги е изхвърлила 50 метра настрани в реката покрай имота. Един кошер тежи 80-100 кг.

Мисля, че това е било торнадо, а не просто силен вятър, защото имаше ясно очертана граница на щетите. Например на едната стойка 4 кошера бяха на сол, а на съседната стойка на 1 метър разстояние 4-те кошера нищо им нямаше, дори и не бяха съборени на земята.

[mirodes]

Зимните светкавици вече са всяка година - пътувам много и първите в България които видях, бяха около 2010г. а сега ги има всяка година, без изключения.
Торнадо/смерч също виждам всяка година...

Аз пък не съм виждал за 50 години живот. Значи са много редки явления.На лични впечатления ли ще се осланяме?

[satz]

.. СПРЯМО Минимума на Далтон от първата половина на 19в. Минимумът на Далтон е последния Голям Соларен Минимум с намален брой слънчеви петна, при който има години като 1816г. - годината без лято ..

Има невежи къде още не са прочели, коя е причината за "1816 годината без лято"
Доказателствата сочат, че аномалията представлява основно вулканична зима, причинена от голямото изригване на вулкана Тамбора на остров Сумбава в Нидерландска Индия (дн. Индонезия) през 1815 г.

У наше село, на пънещите се да се обаждат по теми къде елементарности не са прочели, им казваме тъпи на гъз.

[satz]

..А тия гръмотевици през зимата са много рядко явление.Аз за 50 години живот не съм виждал такива.Но тъй като сега информацията веднага достига до много хора ако се е случило нещо подобно някъде то е отразено в медиите и затоплистите го представяте все едно е нещо обичайно в наши дни.

Зимните светкавици вече са всяка година - пътувам много и първите в България които видях, бяха около 2010г. а сега ги има всяка година, без изключения.
Торнадо/смерч също виждам всяка година...