Първоначално изпратено от mirodes
Разгледай мнение
- Площ: 361 милиона квадратни километра. Това е 71% от повърхността на планетата.
- Обем: 1.335 милиарда кубични километра вода.
- Средна дълбочина: Около 3.7 километра.
Това е валиден скептицизъм. Ако разчитахме само на термометри, потопени от кораби, както сме правили в миналото, щяхме да имаме много несигурна картина. Но днес науката използва революционна комбинация от технологии, които работят заедно, за да преодолеят точно този проблем.
Нека да разгледаме как става това. Не е един метод, а цяла система.
1. Сателитна алтиметрия: Глобалното око от Космоса
Това е абсолютният "game-changer". От 90-те години насам сателити като TOPEX/Poseidon, Jason-1, 2, 3 и сега Sentinel-6 обикалят Земята и правят нещо гениално: те не измерват директно температурата. Те измерват височината на морското равнище с невероятна точност до милиметри.
Как това ни помага? Чрез фундаментален физичен принцип, наречен термално разширение. Когато водата се затопля, тя се разширява. Около 93% от допълнителната топлина, уловена от парниковите газове на Земята, се поглъща от океаните. Тази огромна енергия затопля водата, тя се разширява и морското равнище се покачва.
- Предимство: Сателитите сканират цялата повърхност на океана (без полюсите) на всеки няколко дни. Те ни дават глобална, непрекъсната картина на това къде и с колко се разширява океанът, което е пряк индикатор за натрупването на топлина (Ocean Heat Content). Те виждат целия "361 милиона квадратни километра", за които говорите.
Това е отговорът на проблема с "1.3 милиарда кубични километра". От началото на 2000-те години работи международната програма "Арго".
- Какво представлява: Това е мрежа от близо 4000 автономни роботизирани сонди (Argo floats), разпръснати из всички океани на света.
- Как работят:
- Те се носят по теченията на дълбочина 1000 метра.
- На всеки 10 дни те потъват до 2000 метра.
- След това бавно се издигат към повърхността, като по пътя си непрекъснато измерват температура, налягане и соленост.
- Когато стигнат до повърхността, те предават данните си чрез сателит и цикълът започва отново.
- Предимство: Програмата "Арго" направи революция в океанографията. За първи път в историята имаме систематично, непрекъснато и глобално измерване на температурата в горните 2000 метра на океана – там, където се съхранява по-голямата част от допълнителната топлина. Те ни дават информация за обема.
Традиционните методи все още са изключително важни.
- Изследователски кораби: Те правят детайлни разрези на океана, спускайки инструменти (CTD-сонди) чак до дъното. Тези данни са много точни и помагат за калибрирането на сателитите и сондите "Арго".
- Закотвени шамандури: Като мрежата TAO/TRITON в Тихия океан, която следи за развитието на Ел Ниньо. Те дават данни с висока честота от ключови локации.
Нито един от тези методи не е перфектен сам по себе си. Силата им идва от тяхната комбинация в сложни компютърни модели (наречени модели за асимилация на данни).
- Сателитите дават глобалната картина на повърхността.
- Сондите "Арго" дават данните от дълбочината.
- Корабите и шамандурите осигуряват "проверка на място" и калибрация.
- Компютърните модели, базирани на законите на физиката (термодинамика, динамика на флуидите), "запълват дупките" между измерванията, за да създадат пълна, триизмерна картина на състоянието на океана.
Именно защото данните от тези напълно независими системи (сателити, измерващи височина, и роботи, измерващи температура) сочат в една и съща посока – неоспоримо затопляне на океаните – научната увереност в този факт е толкова висока.
Коментар