Приключвам!
Казал е нещо смислово близко вероятно някъде и някога под някаква форма, която да бъде относително смилаема за неговата аудитория в някакъв момент.
Пре, пре, пре разказаната легенда е записана от един вероятно добросъвестен слушател като З. Стоянов към 1883 г., тоест повече от 10 години от момента на нейното хипотетично изричане. Някакви думи, споделени от някакви хора, чули ги други хора, че Апостола е бил казал някога нещо.
Никога няма да узнаем, дали, кога, къде, защо и какво точно е казал Апостола по въпроси свързани с тази тема!
Приключи ли тази тема най-сетне?!
За сметка на това със сигурност знаем, че е казал:
«Дай Боже!» , в смисъл да се съгласи Русия (императора) да ни се помогне за нова България. Ама в никакъв случай да не е по подобие на Русия, а де е «чиста и свята Република».
И още е казал : «ние не отказваме помощта и от дявола»
За нашето свято дело, ама си имаме предпочитание. Забележете – предпочитание, не условия. Човекът просто е знаел, за какво става дума.
Бай Захарий, вероятно добронамерено, е пресъздал някакви думи, които при невнимателно прочитане и при недобронамерена интерпретация, биха могли да се третират изопачено.
Не мога да съм сигурен, дори не искам да правя послания във връзка с тези думи, но все пак да се има предвид, че с течение на времето след Освобождението, симпатиите на много от революционерите към Русия избледняват. И е имало доста основания за това.
Аз субективно считам, че покрай делата около Съединението З.Стоянов става русофоб.
Нямам намерение да оспорвам позицията му.
Позицията на Русия за нашето съединение, а и не само, разочарова много хора и никой не може да бъде винен, че не разбира и не ще да чуе за причините породени от сложната геостратегическа игра по онова време.
По-горе споменах и думата интерпретация. Когато прочетох за първи път думите на Президента, които трябваше да ни поднесат неговите прозрения от протеклите консултации (за съдбата на майка България), усетих прилив на изненада.
Знам му настроенията и мераците. Все чака похвала от Вашингтон, а много скоро ще се надява и на задокеански лекции, разплатени с тлъсти и лоени хонорари. Щото, нали знаете, че когато се заема дадения пост, ясно се казва: Виж сега, моето момче, ако си на правилни позиции, след края на мандата ти предстои една относително гарантирана серия от скъпоплатени лакции (таксфрий), които може условно още от сега да прибавиш към възнаграждението си, че да стане ясно за какво се трудиш. Ако си на неправилни позиции, оставаш си със заплатата. Чудесен пример е Президентът Първанов, чиито мераци за нов мандат са толкова пародиини, че да се просълзи човек. Ама какво да го правим, остана си на едната заплата човека, лекции нЕмаше, щото вместо на правилни позиции, тоя се занимаваше да прави голЕм шлем.
Та тъй, То бива формализъм в думите президентски – все пак наистина З. Стоянов е споменал като една от опциите точно Русия, ама истинският смисъл е друг.
Аз субективно смятам, че е възможен и друг прочит и ще предложа на вниманието на тукашната публика.
Руско-съветските освобождения на България принадлежат на една отминала епоха(и), които са доста отдалечени във времето. Ерго, това е история, която без съмнение трябва да се знае, но която си остава история и общественият интерес към нея е практически слаб.
От друга страна, последният ни освободител, който при това изключително силно доминира политически страната ни и в момента, се нарича САЩ, като победител от последната голяма война.
Аз, на мястото на Президента Плевнелиев, много щах да се замисля при произнасянето на онези думи, защото не без основание САЩ току-виж се бяха разпознали потенциално в онази роля.
А това би било изключително вредно за България. В общи линии причините ги отразих в едни постове от последната седмица.
В хипотеза на някакви негативни развития с ЕС, страните, които в качеството им на световни или регионални сили и фактори, биха проявили някакъв интерес към нашата територия са малко: САЩ, Китай, Русия и Турция.
Турция не става и е немислим вариант.
Русия също не става. Причините са много, най-малкото при настоящото отношение на политическата ни класа към тях, с какви очи да чакаме нещо и как можем да искаме да не ни го върнат .
Китайците ме смущават, дори плашат, не ги ща.
Остава САЩ. Просто няма друг. Подходящо е да не е ръдоводена от някоя като г-жа Клинтън, но това не е наша работа, а на американците. Ние ще приемем избора на един без съмнение велик народ.
Говорим си за интереси и реалии, оставете емоцията настрана.
Казал е нещо смислово близко вероятно някъде и някога под някаква форма, която да бъде относително смилаема за неговата аудитория в някакъв момент.
Пре, пре, пре разказаната легенда е записана от един вероятно добросъвестен слушател като З. Стоянов към 1883 г., тоест повече от 10 години от момента на нейното хипотетично изричане. Някакви думи, споделени от някакви хора, чули ги други хора, че Апостола е бил казал някога нещо.
Никога няма да узнаем, дали, кога, къде, защо и какво точно е казал Апостола по въпроси свързани с тази тема!
Приключи ли тази тема най-сетне?!
За сметка на това със сигурност знаем, че е казал:
«Дай Боже!» , в смисъл да се съгласи Русия (императора) да ни се помогне за нова България. Ама в никакъв случай да не е по подобие на Русия, а де е «чиста и свята Република».
И още е казал : «ние не отказваме помощта и от дявола»
За нашето свято дело, ама си имаме предпочитание. Забележете – предпочитание, не условия. Човекът просто е знаел, за какво става дума.
Бай Захарий, вероятно добронамерено, е пресъздал някакви думи, които при невнимателно прочитане и при недобронамерена интерпретация, биха могли да се третират изопачено.
Не мога да съм сигурен, дори не искам да правя послания във връзка с тези думи, но все пак да се има предвид, че с течение на времето след Освобождението, симпатиите на много от революционерите към Русия избледняват. И е имало доста основания за това.
Аз субективно считам, че покрай делата около Съединението З.Стоянов става русофоб.
Нямам намерение да оспорвам позицията му.
Позицията на Русия за нашето съединение, а и не само, разочарова много хора и никой не може да бъде винен, че не разбира и не ще да чуе за причините породени от сложната геостратегическа игра по онова време.
По-горе споменах и думата интерпретация. Когато прочетох за първи път думите на Президента, които трябваше да ни поднесат неговите прозрения от протеклите консултации (за съдбата на майка България), усетих прилив на изненада.
Знам му настроенията и мераците. Все чака похвала от Вашингтон, а много скоро ще се надява и на задокеански лекции, разплатени с тлъсти и лоени хонорари. Щото, нали знаете, че когато се заема дадения пост, ясно се казва: Виж сега, моето момче, ако си на правилни позиции, след края на мандата ти предстои една относително гарантирана серия от скъпоплатени лакции (таксфрий), които може условно още от сега да прибавиш към възнаграждението си, че да стане ясно за какво се трудиш. Ако си на неправилни позиции, оставаш си със заплатата. Чудесен пример е Президентът Първанов, чиито мераци за нов мандат са толкова пародиини, че да се просълзи човек. Ама какво да го правим, остана си на едната заплата човека, лекции нЕмаше, щото вместо на правилни позиции, тоя се занимаваше да прави голЕм шлем.
Та тъй, То бива формализъм в думите президентски – все пак наистина З. Стоянов е споменал като една от опциите точно Русия, ама истинският смисъл е друг.
Аз субективно смятам, че е възможен и друг прочит и ще предложа на вниманието на тукашната публика.
Руско-съветските освобождения на България принадлежат на една отминала епоха(и), които са доста отдалечени във времето. Ерго, това е история, която без съмнение трябва да се знае, но която си остава история и общественият интерес към нея е практически слаб.
От друга страна, последният ни освободител, който при това изключително силно доминира политически страната ни и в момента, се нарича САЩ, като победител от последната голяма война.
Аз, на мястото на Президента Плевнелиев, много щах да се замисля при произнасянето на онези думи, защото не без основание САЩ току-виж се бяха разпознали потенциално в онази роля.
А това би било изключително вредно за България. В общи линии причините ги отразих в едни постове от последната седмица.
В хипотеза на някакви негативни развития с ЕС, страните, които в качеството им на световни или регионални сили и фактори, биха проявили някакъв интерес към нашата територия са малко: САЩ, Китай, Русия и Турция.
Турция не става и е немислим вариант.
Русия също не става. Причините са много, най-малкото при настоящото отношение на политическата ни класа към тях, с какви очи да чакаме нещо и как можем да искаме да не ни го върнат .
Китайците ме смущават, дори плашат, не ги ща.
Остава САЩ. Просто няма друг. Подходящо е да не е ръдоводена от някоя като г-жа Клинтън, но това не е наша работа, а на американците. Ние ще приемем избора на един без съмнение велик народ.
Говорим си за интереси и реалии, оставете емоцията настрана.
Та затова, смятам, че Левски и обръща по-голямо внимание в разсъжденията (да ги наречем доктрината) си... Как да кажа, идентифицира по-сериозен риск, когато става въпрос за Русия...
, но за сметка на това е важно.
Коментар