If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето на модерния свят (архив до 2
Бъркаш се Би Бип (едни жълти) - турото дойде по късно.
Хаха,май си прав Какво да правиш - старост-нерадост,не помня вече като хората А Митсубишито беше номер 70.Турбо не съм събирал - вече имах други интереси по това време
Всяка краткосрочна спекулация е потенциална дългосрочна инвестиция.
Няма да намери. Когато Турбо започна да се внася в БГ (1985 - 1986 та) серията от 1 до 50 вече беше свършила и в БГ идваха само по големите номера. Аз съм виждал само единични бройки от 1 до 50 и по онова време вървяха по 5 лв. картинката..... Тс от 1 до 50 може да има само някъде в Турция...Тогава беше страшна сделка и бяхме преровили квартала за да търсим и да ги продадем.
Грешиш,Турбо имаше много преди споменатите от теб години,а най-трудно се намираше едно Митсубиши Галант,което беше от големите номера
Всяка краткосрочна спекулация е потенциална дългосрочна инвестиция.
"Който има картинки от дъвки турбо от номер 1 до 50 и ги дава да пише на скайп : red.master.ff3 . Ще му платя.
П.С. нека да ги намери и да им направи снимки, че тогава да ми пише на скайп. Като ми пише искам да се уговорим на мига, а не да го отлагаме по друго време.. ( дни, седмици.. ) . Това е."
Айде пенсии - стегнете се и помогнете на момчето Свършете едно добро дело,вместо да спамите по цял ден и да се клатушкате по клиничните пътеки на Националната Празна Каса ....
Няма да намери. Когато Турбо започна да се внася в БГ (1985 - 1986 та) серията от 1 до 50 вече беше свършила и в БГ идваха само по големите номера. Аз съм виждал само единични бройки от 1 до 50 и по онова време вървяха по 5 лв. картинката..... Тс от 1 до 50 може да има само някъде в Турция...Тогава беше страшна сделка и бяхме преровили квартала за да търсим и да ги продадем.
ДЪВКИТЕ – ТАЙНОТО ОРЪЖИЕ НА ИМПЕРИАЛИЗМА
На дъвченето по време на социализма не се гледаше с добро око.
Дъвката беше изобретение на империалистите и чрез нея те налагаха своя упадъчен начин на живот на останалия свят.
Но преди това – няколко думи за сладките неща, които изпуснах миналия път.
Как можах да забравя ореховките? Много вкусно нещо – особено, ако бяха правени само от ядки, а не и от парченца орехови черупки.
Много обичах чаените бисквити. Тях ги имаше май само в централните сладкарници и се продаваха на килограм. Бяха от типа на слепените бисквити с мармалад вътре и украсени с фонданови ивички или с настъргани орехи. Имаше кръгли и продълговати – като жълъдчета. Бяха скъпи и се купуваха най-вече по някакъв повод – да се почерпят гостите.
В рода ни обаче рядко се купуваха чаени бисквити. И мама, и лели, и стринки предпочитаха за празниците да направят шоколадова торта, чиято тайна рецепта се предаваше от поколение на поколение. В нея имаше предимно орехи, масло и шоколад – всичко се намираше без особени усилия освен украсата. Това бяха шарени захарни пръчици, като натрошено фиде, които задължително се ръсеха отгоре.
Такива неща в социалистическия лагер нямаше. Намираха се най-вече в Германия. Пишеха се писма на близки и далечни роднини, живеещи зад желязната завеса, да ни пратят пръчици.
През 1979 минах за пръв път Желязната завеса и първата ми работа беше да намеря от прочутите пръчици – за подарък на роднините.
Като ден днешен помня как отидох специално в прочутия западноберлински магазин „КаДеВе” и на последния етаж най-после Ги намерих. Мечтата на добрите български домакини. Имаше десет вида в десет различни вида кутийки – от красиви по-красиви. Бях попаднал в пещерата на Аладин. Не знаех какво да избера.
През 1991 година реших да започна производство на тези пръчици. Намерих технолог, който започна да мисли по технологията – имаше май някакъв проблем със съхненето на готовия продукт. Докато мислехме, някой ни изпревари. Хвана ме яд – правеха ги в прости целофанени торбички – а не в красиви кутийки, както бях планирал.
Отказахме се. Сега сигурно има много видове, но вече няма кой да ми направи торта…
В раздел „бисквити” изпуснахме т.н. „котешки езичета”. Това беше един от малките случаи, в които държавата беше отпуснала долари за купуване на западна технология.
Езичетата бяха френска направа - изглеждаха крехки и нежни като французойки на фона на нашенските дебели и груби бисквити.
Не помня дали по същия път на „трансфер на технологии” не се появи и „оризонът” – той би трябвало да бъде по японски лиценз.
Сега за дъвките.
Дъвка дъвчеха най-много американците. Особено американските войници, които все се канеха да ни нападат – да ограбят бурканите от родните мазетата и да обезчестят девойките ни.
Увлечени в дъвченето обаче те пропуснаха да ни завладеят.
Във времето, когато нямаше дъвки, дъвчехме какво ли не. Най-вече дзифт. Обикаляхме по местата, където полагаха асфалт, и къртехме парченца, откъдето можем.
Някъде към 1958 година в Чепеларе от будката до моста можеше да се купи дъвка с пари, но мисля, че тя не се произвеждаше официално, а лавкаджията сам си я правеше. Беше черна и гадна.
За да не дъвчим асфалт, родителите ни някой път ходеха до аптеката, за да купят „чам сакъз” – борова смола на кристали, която след известни усилия на дъвкателните мускули се превръщаше в жилава маса.
Още нямаше корекоми пълни с дъвки. Когато се появиха, дъвките започнаха да служат и вместо дребни центове при връщането на ресто. Нещо като лукчето.
Преди корекомите вносни дъвки имаше на стрелбищата. Един читател ме подсети за това сеещо разврат място. Добрите стрелци се възнаграждаваха с разни незнайно как минали границата вносни неща, чиито шарени хартийки след това минаваха от ръка на ръка и будеха нездраво възхищение.
На стрелбищата се появиха и вносни цигари, но класиката си беше цигарата „фемина”.
Имаше и снимки на разни западни идоли, но за тях по-късно. Да не се отклоняваме.
Един ден се появи дъвката ИДЕАЛ!
Дъвченето на „Идеал” беше много по-невинно нещо – все пак дъвката си беше наша.
Имаше български дъвки на листчета, имаше и на малки кубчета.
Кубчетата пък се опаковаха в найлонови пликове – сигурно по стотина.
Скоро обаче гордостта на българското дъвкопроизводство помръкна.
Появиха се дъвките „бъбъл гум”. Циганите в махалата им викаха „балонлу”. И си ги правеха сами. Виждал съм ги на мегдана в пловдивската „Аджисан махала” – дълга розова ивица, навита в тава, после от нея се режеха по 2-3 сантиметра – според парите.
След раздъвкване следваше надуването на балона.
Бях пети клас, когато дойде тази мода. Имаше момичета, които правеха огромни балони даже в час. Балоните се надуваха в моментите, когато другарките пишеха на дъската. И както пишеха, се стряскаха след някой шампионски гърмеж.
Майсторките на балоните лесно се откриваха – след пукането по лицето им оставаха розови парченца дъвка.
Социализмът падна и тогава нахлу…Не, това не беше Орбит, до Орбит беше още далече.
Първо дойде Турбото.
Да отидеш до Истанбул и да напълниш една чанта с дъвки Турбо си беше класически бизнес за времето на ранния преход.
След това се появиха дъвки всякакви – с коли, самолети, артисти, епизоди от сериали.
Събираха се серии и се лепяха в албуми.
Новите идеи в този бизнес силно ме впечатляваха.
Докато един ден мама между другото ми разказа, че дъвки с картинки и албуми за налепването им имало още в селската бакалничка на дядо ми Димитър.
Някъде към 1925 година.
От което следва, че всъщност всяко ново нещо е добре забравено старо…
"Който има картинки от дъвки турбо от номер 1 до 50 и ги дава да пише на скайп : red.master.ff3 . Ще му платя.
П.С. нека да ги намери и да им направи снимки, че тогава да ми пише на скайп. Като ми пише искам да се уговорим на мига, а не да го отлагаме по друго време.. ( дни, седмици.. ) . Това е."
Айде пенсии - стегнете се и помогнете на момчето Свършете едно добро дело,вместо да спамите по цял ден и да се клатушкате по клиничните пътеки на Националната Празна Каса ....
Аз така ги редя, не че съм ги броил. Слагам разни числа като олицетворение на много....... Иначе два пъти в живота имам пита по една каса бира, за около 24 часа...
Поиграх си да форматирам едни снимчици, преди да изляза. Те показват наистина малка част от онова, което може да се види, но при условие - ПО ПЪТЕЧКИТЕ, а не с колата....
От ядове и разправии по него , ти гарантирам че ше свалиш поне 10-ина кила - мой познат си купи ( по стар модел от тоя на линка ) и му го гепиха на 2-тата седмица посред бял ден от пазара в "Лозенец" ) ...От ядове и мъка дигна захар , холестирол и кво ли не ....Стопи килограми от прединфарктно състояние и от желание да си подмлади тонуса ....За 6 месеца обаче претръпна , остави цигарите намали пиенето и мина на еманципирани 30-годишни дами . Сега като го видя, е слаб колкото мен - аз съм 70 кила - и също толкова енергичен (и двамата не сме първа младост) ....
ПС: Понякога са необходими доста сериозни изпитания за да стигне човек до правилните житейски изводи !
Доказателство за доверие дава първо оня, който го търси!
Аз съм се качвал веднъж. От църквата в Бояна нагоре... Щях да умра. На момина скала изядох 5 боб чорби с 8 кебабчета и 11 бири...
Поиграх си да форматирам едни снимчици, преди да изляза. Те показват наистина малка част от онова, което може да се види, но при условие - ПО ПЪТЕЧКИТЕ, а не с колата....
Шефовете често са перверзници Видят ли те с вестник "Трета възраст" в задния джeб,намекват с отворена врата и позиционират шута да е забележим за персонала в съседните офиси
Аз си мисля че по скоро са безполови.. Шефовете са неопределени сексуално. То за това са толкова амбициозни... Все са недо....
Коментар