Колеги, очевидно беше, че вчера направих изложението си в условия на остър цайтнот и поради тази причина той изглежда див и невчесан, но напълно умишлено няма да го пипам. Нека стои така! Долавям там някакава монументална автентичност, ръбеста и декларативна, но поне успява д а заяви тезата. Темата е наистина дълбока и има опасност взаимно да се издавим.
Позволявам си още само няколко изречения. Достатъчно си знаем вече и кътните зъби - симпатиите и непоносимостите, тъй че докараните от мен до ръба на нервната криза, просто да ме прескочат. Допълнителен аргумент е обстоятелството, че по-скоро ще споделя известни и банални неща.
Предполагам, че болшинството от колегите, които обитават или споделят това пространство, знаят за процеса на създаване на модерните пари. Образно и артистично си го представям като мизансцен на камерна пиеса. В едно затъмнено и защитено помещение стоят едни невзрачни чичковци с кахърни лица. Почти не разговарят, преобладават мимики и жестове, цари атмосфера на някаква обреченост и предопределеност. Някои запазват ледени физиономии, други вдигат многозначително рамене и след това набързо подписват един лист, който обикаля масата. Оттук нататък е обикновена технология и процедура - отива се в специално помещение, където стоят сървери и едно специално работно място. Няколко човека въвеждат кодове и накрая тържествено се натиска бутон "ентър". Воала - родиха се пари. За да не се налага да обясняват на публиката как точно се пръкват парите, ползват някакви кратки евфемистични фрази, нещо от рода: разширяване на пасива, подкрепа на ликвидността или сходни. Какво става в другата страна на баланса на банката? В актива се появяват едни наличностти по сметка, които при съответната йерархия и процедура тръгват към търговските банки, които функционират в условия на фракшънъл ризърв бенкинг и ... така нататък по веригата. Надолу по веригата се задлъжнява към горния. Колкото си по-долу, условията на кредитиране стават по-жестоки. Така е организирано, контролирано и управлявано съвременното общество. Който твърди, че обществото може и трябва да се организирана, контролирана и управлява при ползването на един друг стълб, особено пък ако вземе да го претворява в ежедневния си живот, бързо ще познае пандиза отвътре.
Спирам, че оттук може да се отвори вратата на Пандора!
Само ще припомня едно знаково изказване, кото е приписвано на Амшел Ротшийлд:
Let me issue and control a nation's money and I care not who writes the laws.
Описаното по-горе е съвсем условна и семпла логическа схема. В живота е една идея по-сложно
Крум рече - парите са дълг. Аз пък се обадих, че модерните пари са знаци н а кредита. Различни думи, една същност! Защо се получи така, че след като сме се разбрали за главното, се разминахме в оценката си за златото като пари или непари?! Не знам, не е чак толкова важно и не държа да знам.
Дългът е едно специфично обществено правоотношение.
В хода на еволюцията (пропускам обяснения), обществените индивиди влизат в специфични правоотношения. Водещото обществено отношение е собствеността, това го твърдят още класиците, доразвива го и Маркс. Дългът е друг специфичен вид.
От друга страна, векове и хилядолетия наред преди модерната епоха, човешките индивиди са добивали буквално с цената на кървава пот злато, доколкото установените тогава обществени отношения са постулирали, че срещу люспа злато можеш без ограничение да получиш необходимите ти ресурси, което на икономически език значи, че обществето "приема и признава" положените от теб усилия и труд за обществено полезни. Откривайки и осъзнавайки определени уникалки свойства на златото, човечеството приема, че този метал може да играе важна и стимулираща роля във възпроизводствения процес. Той си остава един метал - натурално-веществена субстанция.
Прекалих, темата е безбрежна, но същността е ясна ...
Поздрави
Позволявам си още само няколко изречения. Достатъчно си знаем вече и кътните зъби - симпатиите и непоносимостите, тъй че докараните от мен до ръба на нервната криза, просто да ме прескочат. Допълнителен аргумент е обстоятелството, че по-скоро ще споделя известни и банални неща.
Предполагам, че болшинството от колегите, които обитават или споделят това пространство, знаят за процеса на създаване на модерните пари. Образно и артистично си го представям като мизансцен на камерна пиеса. В едно затъмнено и защитено помещение стоят едни невзрачни чичковци с кахърни лица. Почти не разговарят, преобладават мимики и жестове, цари атмосфера на някаква обреченост и предопределеност. Някои запазват ледени физиономии, други вдигат многозначително рамене и след това набързо подписват един лист, който обикаля масата. Оттук нататък е обикновена технология и процедура - отива се в специално помещение, където стоят сървери и едно специално работно място. Няколко човека въвеждат кодове и накрая тържествено се натиска бутон "ентър". Воала - родиха се пари. За да не се налага да обясняват на публиката как точно се пръкват парите, ползват някакви кратки евфемистични фрази, нещо от рода: разширяване на пасива, подкрепа на ликвидността или сходни. Какво става в другата страна на баланса на банката? В актива се появяват едни наличностти по сметка, които при съответната йерархия и процедура тръгват към търговските банки, които функционират в условия на фракшънъл ризърв бенкинг и ... така нататък по веригата. Надолу по веригата се задлъжнява към горния. Колкото си по-долу, условията на кредитиране стават по-жестоки. Така е организирано, контролирано и управлявано съвременното общество. Който твърди, че обществото може и трябва да се организирана, контролирана и управлява при ползването на един друг стълб, особено пък ако вземе да го претворява в ежедневния си живот, бързо ще познае пандиза отвътре.
Спирам, че оттук може да се отвори вратата на Пандора!
Само ще припомня едно знаково изказване, кото е приписвано на Амшел Ротшийлд:
Let me issue and control a nation's money and I care not who writes the laws.
Описаното по-горе е съвсем условна и семпла логическа схема. В живота е една идея по-сложно
Крум рече - парите са дълг. Аз пък се обадих, че модерните пари са знаци н а кредита. Различни думи, една същност! Защо се получи така, че след като сме се разбрали за главното, се разминахме в оценката си за златото като пари или непари?! Не знам, не е чак толкова важно и не държа да знам.
Дългът е едно специфично обществено правоотношение.
В хода на еволюцията (пропускам обяснения), обществените индивиди влизат в специфични правоотношения. Водещото обществено отношение е собствеността, това го твърдят още класиците, доразвива го и Маркс. Дългът е друг специфичен вид.
От друга страна, векове и хилядолетия наред преди модерната епоха, човешките индивиди са добивали буквално с цената на кървава пот злато, доколкото установените тогава обществени отношения са постулирали, че срещу люспа злато можеш без ограничение да получиш необходимите ти ресурси, което на икономически език значи, че обществето "приема и признава" положените от теб усилия и труд за обществено полезни. Откривайки и осъзнавайки определени уникалки свойства на златото, човечеството приема, че този метал може да играе важна и стимулираща роля във възпроизводствения процес. Той си остава един метал - натурално-веществена субстанция.
Прекалих, темата е безбрежна, но същността е ясна ...
Поздрави
Коментар