Първоначално изпратено от НАИВHИК
Разгледай мнение
Нещо напоследък не съм фен на карането нощем... Одъртяхме....Едно е да спинкаш 1-2 мин или 10-20 секунди вървейки, макар с автомат, съвсем друго е когато го правиш карайки със 100км
Преди 2-3 години страшно много пътувах...
Връщам се към София и на Вакарел ми блесва слънцето и през очилата....
Уж за 2-3сек си ги затворих веднъж, но на втория път съм заспал....по надолнището с 120+ км ....Сънувам един полицай, който ме спря в Гърция, че ми тропна с палката по капака на колата...!!!! Това бил камък от банкета....Наляво - надясно....спасих се...
От тогава избягвам и да мигам
, като карам...Като Швейк и аз да се върна в темата за съня и движението....Само си представете за тази част от секундата мозъка какво е направил - сън, спомен, рефлекс на ляво..(надясно е стръмно и т.н.)
На пост на ГСМ-а от 1 до 3 след полунощ,студено и ветровито,имам една цигара скрита у мене,пък не съм си взел кибрит.
Може би защото,сам знаеш,на ГСМ-а е особено голяма издънка да те набарат,че пушиш,ама що пък съм я взел тази цигара?И така съм се подпрял на една ламаринена ограда и само за цигарата си мисля,изведнъж се задава един от нашата рота,аз хич не се питам кво прай тоз в 2 часа на 2 километра от спалните,имаш ли огънче,имам,давай,че изгорях,братче,паля,дърпам с наслада.В един момент се сепвам,гледам цигарата я няма в ръката ми,оглеждам се,никъде я няма.
Коментар