If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Ах, така кажи че си пиян Както се казва - при успех се пие чаша, при провал - цялата бутилка... на третата ли каза че си?
Даваш лош пример на новото поколение ей! Бащица си, дръж се прилично.
при голям успех се пият 3 ... по долу писах че нямам идея как ще изкарам зимата ... сега ще ти кажа защо .... даже обмислям и постване на стейтмънт .... ама за това май ще ми трябват още 2 бутилки .... ... ени вей този така възхитителен проевров тренд предизвика такива движения в акаунчето ми че от 2-3 седмици съвсем по друг начин мисля ... бях си обещал даже да почивам тази седмица (изминалата) ... ама шило в торба ... и ... с едни такива 20-30 % дроудауни успях все пак да изкарам 4673$ за тези три седмици ... така че ... наистина незнам как ще изкарам зимата ..... виж ако дроу дауна беше 7-8 % ... как да е ... ама нъл се сещаш за каква активност на сърдечния мускул иде реч при 30% назадничавост ....
далаверата грийде ... е да имаш достъп до всичкия HDD (разбирай всичкия житейски път дето си изминал ) и да можеш да се върнеш там по-всяко време .... инак приказката е написана за подхранване на зависта на бедните и нещастните към богатите и щастливите (искам да вметна че нямам ни най-малка представа как ще изкарам физически тая зима и въпреки всичко съм доста доста щастлив от известно време на сам ... може и да се наложи хоспитализация скоро ) ... богатсвото не винаги е в кинтити .... бе .... леко взе да ми писва ... допивам си ... и лягам че май и утре ще бъде един прекрасен ден .... и ... кой съм аз че да си позволявам да отказвам да му се насладя ...
Като малките деца станахте
бокогего, тая приказка два пъти я четох един път в гимназията преди години и още веднъж така наскоро преди месец два три или повече беше, защото бях забравил, бях забравил защо не ми хареса първият път. Не ми хареса да ти кажа и знаеш ли защо, защото се изкарва един вид че този който се е издигнал е забравил, но то въобще не е така. Защото всъщност не е забравил а е прозрял истината и действителността такава каквато е.
Лека и спокойна.
Извиних се за спама да ненавлизаме в литературен анализ,всеки сам да си го направи и ако може да припознае себе си.
П.П.Все пак е петък, търговията след неделя
"църна му земя - невеста, тънка му пушка - зълвица, я чифт пищови - девери"
ммммм сега ще ти кажа нещо много ценно ... на пазаря е същото .... виждаш арна ситуация ... скачаш ... то бастун ... виждаш бастун .... то арна ситуация ... чалъмлийзма (бря таз дума ме втрещева със звученето си ) е да се сетиш по едно време че га видиш нещо и не си сигурен че е това нещото а е другото нещо да си помислиш че другото нещо едва ли ще е това нещо и накрая да стигнеш до извода че когато едно нещо изглежда да е нещото то навярно е това нещо и да се не стряскаш от това нещо ми да скачаш смело ... пък в моя случай ... га виждаш един бастун ... то най-вероятно виждаш бастун и това е кофти реалноста .... другият вариант е да е арен човечец решил да бастунджийства малко преди да легне .... е .... може и да е замесена една бутилка Мавруд ... ама не ми се вярва да ми действа кой знае колко ... по скоро мисля да е от третата която отворих преди малко
Ах, така кажи че си пиян Както се казва - при успех се пие чаша, при провал - цялата бутилка... на третата ли каза че си?
Даваш лош пример на новото поколение ей! Бащица си, дръж се прилично.
Като малките деца станахте
бокогего, тая приказка два пъти я четох един път в гимназията преди години и още веднъж така наскоро преди месец два три или повече беше, защото бях забравил, бях забравил защо не ми хареса първият път. Не ми хареса да ти кажа и знаеш ли защо, защото се изкарва един вид че този който се е издигнал е забравил, но то въобще не е така. Защото всъщност не е забравил а е прозрял истината и действителността такава каквато е.
Лека и спокойна.
Тhere is no good direction to trade, short or long; there is only the money-making way to trade.
Хемусе, видиш ми се `арен чИлЯк , но се чудя защо пишеш по форума като бастун?
ммммм сега ще ти кажа нещо много ценно ... на пазаря е същото .... виждаш арна ситуация ... скачаш ... то бастун ... виждаш бастун .... то арна ситуация ... чалъмлийзма (бря таз дума ме втрещева със звученето си ) е да се сетиш по едно време че га видиш нещо и не си сигурен че е това нещото а е другото нещо да си помислиш че другото нещо едва ли ще е това нещо и накрая да стигнеш до извода че когато едно нещо изглежда да е нещото то навярно е това нещо и да се не стряскаш от това нещо ми да скачаш смело ... пък в моя случай ... га виждаш един бастун ... то най-вероятно виждаш бастун и това е кофти реалноста .... другият вариант е да е арен човечец решил да бастунджийства малко преди да легне .... е .... може и да е замесена една бутилка Мавруд ... ама не ми се вярва да ми действа кой знае колко ... по скоро мисля да е от третата която отворих преди малко
С най добри пожелания от Цървулите(казвам цървулите,защото мисля,че и други има като мен,без да обиждам никого) за Принцовете
Извинявам се за СПАМА
ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА
Посветено на всички, които ще кажат:
"Това не се отнася до мене!"
- Кой си ти? - попита го Дяволът...
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.
- Вие мразите ония горе? - попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.
- О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!
Дяволът се усмихна:
- Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.
- Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.
Дяволът пак се усмихна:
- О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!
- Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека...
- Ти пак ще чуваш! - успокои го Дяволът и му стори път. - Мини!
Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:
- Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!
Момъкът спря и се вслуша:
- Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... - И той пак се затече.
Дяволът пак го спря:
- За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!
Момъкът отчаяно махна ръка.
- Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!
Дяволът:
- Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!
Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:
- Виж голите им кървави меса.
- Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!
През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци...
- Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.
Момъкът махна ръка:
- Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!
Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
- Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.
Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:
- Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.
- Напротив - най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.
Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:
- Да бъде! Вземи ги!
...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.
- Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
- Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!
"църна му земя - невеста, тънка му пушка - зълвица, я чифт пищови - девери"
симпатяга ... сигурно ... съвършенство ... дано не го стигам ...
дърводелец .... съм ... ама не съм цървул а джапанка .... и .... по скоро май съм дизайнер че не съм чак така добър в производството физическото на сандъците .... и ... нещата в живота понякога стават рязко и изведнъж .... и в двете посоки ... ама .... за тези дето им вярват на посоките .... и ... това е май ....
геге ... благодаря ти .... успехи ....
олде ... и на тебе успехи ... пък .... за изгубената ми симпатяжност в твоите очи ... позволи ми да не ме е грижа
Ще, ще .... ще минат години и ще го усетиш сам ... естествено, ще става въпрос за други тогава ... ... всъщност това е едната пътека, другата (по-вярната, може би) е две-три стъпала по-долу Бъди здрав!
вярно е че сме стадни животни хората ... ама нали няма нужда да формираме себе си по мнението на околните ... че тогава сигурно пак ще се окаже че сме някак безсмислени ... ако щеш и празни ... стълбищната клетка е различна за всеки .... аз съм по асансьорите .... когато и ако се наложи да съм симпатичен на някого съм такъв ... когато се наложи да му извадя сърцето ... правя го ... тъжно ... но ... така е ... вселената е малко хищнически устроена ... и все пак ... льобофта побеждава винаги .... доста парадокс има в изписаното ... ама ... ко да праш съдбъ
олде ... и на тебе успехи ... пък .... за изгубената ми симпатяжност в твоите очи ... позволи ми да не ме е грижа
Ще, ще .... ще минат години и ще го усетиш сам ... естествено, ще става въпрос за други тогава ... ... всъщност това е едната пътека, другата (по-вярната, може би) е две-три стъпала по-долу Бъди здрав!
Коментар