Първоначално изпратено от kaputov
тук един поглед върху въпроса от адвокат(с някои неточности де):
Автор: Иван Кутузов
Случаят "Арома" показва тъжната необходимост от нови законодателни промени, които да "обяснят" считаните за безспорни и конституционно закрепени принципи на неприкосновеност на частната собственост и право на защита във всички стадии на процеса. Те обаче няма как да заместят последователната и смислена съдебна практика - ако тя съществува, празнотите или несъвършенствата на законодателя в повечето случаи биха били преодолими. Издадената обезпечителна заповед и последвалото запорно съобщение по отношение на акциите на "Арома" повдигат множество въпроси предимно от процесуален характер, чийто анализ би бил твърде професионален за целите на това изложение, макар че това не попречи да бъдат широко коментирани в инвестиционната общност. Като че ли встрани останаха два много важни и основни въпроса, свързани с казуса:
1. Уместна ли е обезпечителната мярка, насочена върху акциите на "Арома"?
2. Какво биха могли да предприемат засегнатите страни?
Няколко думи за обезпечителната мярка, наложена по отношение на акциите на "Арома", в конкретния случай.
Факти:
· Наложената обезпечителна мярка е "забрана за упражняване на правата върху акциите на Арома"
· Наложената мярка обезпечава бъдещ иск за прогласяване на нищожност на договора за прехвърляне на търговското предприятие на "Астера холдинг" ООД , сключен между "Астера холдинг" ООД и "Синел" АД
· Бъдещият иск следва да бъде заведен срещу "Теси" ООД, "Синел" АД и "Арома" АД. Доколкото "Арома" АД, или по-точно акциите от неговия капитал са обект, а не страна по сделката, а искът за прогласяване на нищожност - установителен, а не осъдителен, не става ясно доколко е точна формулировката, съдържаща се в самата обезпечителна заповед
· "Астера холдинг" ООД вече не съществува, а преди прехвърлянето на търговското му предприятие на "Синел" АД е било основен акционер в "Арома" АД
· Впоследствие "Синел" АД се влива в "Теси" ООД, което става правоприемник по отношение на акциите на "Арома" АД , без това да е последното им прехвърляне към момента.
Уместност на наложената обезпечителна мярка
При анализа следва да се вземе предвид едно важно обстоятелство - мярката се налага за бъдещ, а не за вече заведен иск. По тази причина предназначението на обезпечението е само едно: то се допуска само ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или затруднено осъществяването на правата по иска. В обезпечителната заповед като възможен бъдещ иск е посочен единствено установителният иск за прогласяване на нищожност. Искът за установяване на нищожност на договор e предназначен да установи по съдебен ред, че съответният договор страда от определен в закона тежък порок, който го прави нищожен, т.е. изначално непораждащ правни последици. В случай че искът за нищожност бъде уважен, всички последици от сключването на договора, в това число прехвърлянето на собствеността на акциите на "Арома" АД, ще отпаднат с обратна сила, но това няма да бъде приложимо по отношение на акциите, придобити чрез сделка, сключена на регулиран пазар, тъй като специална законова разпоредба предвижда, че тези сделки са неотменими. Доколкото основните акционери са придобили своите акции на борсата, наложеното от съда обезпечение се обезсмисля, тъй като неговото налагане с нищо не подобрява положението на ищеца. Съгласно императивните разпоредби на ГПК искането за налагане на обезпечение следва да бъде подкрепено с убедителни писмени доказателства или гаранция в определен от съда размер. Ако не е предоставена гаранция, може би било интересно да се погледне молбата, с която налагането на обезпечение е поискано, както и приложените към нея писмени доказателства.
Какво биха могли да направят засегнатите страни
Като се оставят настрани разсъжденията относно уместността на наложената обезпечителна мярка, две неща поразяват в случая "Арома". Едното е препятстваната по напълно законен начин възможност за реакция на самото "Арома" преди ефективното налагане на самото обезпечение. Другото, разбира се, е засягането на правата на лица, срещу които искът не е насочен (останалите акционери) и чието неприкосновено право на частна собственост е засегнато чрез наложената от органите на съдебното изпълнение обезпечителна мярка. Макар и при ефективно наложена обезпечителна мярка, на тези трети лица законът дава възможност за реакция и те вече правилно са се възползвали от нея, като в момента се чака реакцията на съда. Въпреки това налице са вече реализирани загуби от неблагоприятното изменение в цената на притежаваните от тях акции и пълната загуба на ликвидност вследствие спирането на търговията с книжата.
И в двата случая обаче обжалването е насочено към действията на съдебния изпълнител, тъй като възможността за обжалване на определението на съда, с което е допуснато издаването на обезпечителна заповед, вече е отпаднала. Ето защо, дори и в резултат на жалбите обезпечителната мярка да бъде вдигната, потърпевшите няма да могат да се позоват на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени от незаконосъобразни действия на правозащитните органи (тъй като за целта е необходимо определението на съда, въз основа на което мярката е наложена, да е било отменено като незаконосъобразно). Тук не следва да се взема предвид възможността да бъде заведен иск за причинените вследствие на обезпечението вреди, тъй като той може да бъде предявен само от ответниците по евентуалния бъдещ иск при определени обстоятелства и е предназначен за защита от действията на ищеца, но не и от евентуални незаконосъобразни действия на държавата.
Интересното е какво могат да направят
потърпевшите от действия на държавата
в случаи, подобни на "Арома", ако тя сама, чрез своите правозащитни или административни органи не спази закона. Отговорът на национално ниво в подобни случаи явно е нищо. На наднационално ниво Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана и влязла в сила за България, за ужас на нейните данъкоплатци и за утеха на потърпевшите от неефективното законодателство и неговото прилагане отново може да бъде логичен завършек на казуса "Арома". Според конвенцията "всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост", а "всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти". Необходимо условие, за да прибягнат жалбоподателите до средствата за защита, създадени от конвенцията, пред съда в Страсбург, е преди това да са изчерпани средствата за защита на национално ниво. Както е видно от казуса "Арома", изпълнението на това условие в български условия не е особена тежка задача.
Авторът е адвокат, съдружник в адвокатско дружество "Точева&Mандажиева".
Автор: Иван Кутузов
Случаят "Арома" показва тъжната необходимост от нови законодателни промени, които да "обяснят" считаните за безспорни и конституционно закрепени принципи на неприкосновеност на частната собственост и право на защита във всички стадии на процеса. Те обаче няма как да заместят последователната и смислена съдебна практика - ако тя съществува, празнотите или несъвършенствата на законодателя в повечето случаи биха били преодолими. Издадената обезпечителна заповед и последвалото запорно съобщение по отношение на акциите на "Арома" повдигат множество въпроси предимно от процесуален характер, чийто анализ би бил твърде професионален за целите на това изложение, макар че това не попречи да бъдат широко коментирани в инвестиционната общност. Като че ли встрани останаха два много важни и основни въпроса, свързани с казуса:
1. Уместна ли е обезпечителната мярка, насочена върху акциите на "Арома"?
2. Какво биха могли да предприемат засегнатите страни?
Няколко думи за обезпечителната мярка, наложена по отношение на акциите на "Арома", в конкретния случай.
Факти:
· Наложената обезпечителна мярка е "забрана за упражняване на правата върху акциите на Арома"
· Наложената мярка обезпечава бъдещ иск за прогласяване на нищожност на договора за прехвърляне на търговското предприятие на "Астера холдинг" ООД , сключен между "Астера холдинг" ООД и "Синел" АД
· Бъдещият иск следва да бъде заведен срещу "Теси" ООД, "Синел" АД и "Арома" АД. Доколкото "Арома" АД, или по-точно акциите от неговия капитал са обект, а не страна по сделката, а искът за прогласяване на нищожност - установителен, а не осъдителен, не става ясно доколко е точна формулировката, съдържаща се в самата обезпечителна заповед
· "Астера холдинг" ООД вече не съществува, а преди прехвърлянето на търговското му предприятие на "Синел" АД е било основен акционер в "Арома" АД
· Впоследствие "Синел" АД се влива в "Теси" ООД, което става правоприемник по отношение на акциите на "Арома" АД , без това да е последното им прехвърляне към момента.
Уместност на наложената обезпечителна мярка
При анализа следва да се вземе предвид едно важно обстоятелство - мярката се налага за бъдещ, а не за вече заведен иск. По тази причина предназначението на обезпечението е само едно: то се допуска само ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или затруднено осъществяването на правата по иска. В обезпечителната заповед като възможен бъдещ иск е посочен единствено установителният иск за прогласяване на нищожност. Искът за установяване на нищожност на договор e предназначен да установи по съдебен ред, че съответният договор страда от определен в закона тежък порок, който го прави нищожен, т.е. изначално непораждащ правни последици. В случай че искът за нищожност бъде уважен, всички последици от сключването на договора, в това число прехвърлянето на собствеността на акциите на "Арома" АД, ще отпаднат с обратна сила, но това няма да бъде приложимо по отношение на акциите, придобити чрез сделка, сключена на регулиран пазар, тъй като специална законова разпоредба предвижда, че тези сделки са неотменими. Доколкото основните акционери са придобили своите акции на борсата, наложеното от съда обезпечение се обезсмисля, тъй като неговото налагане с нищо не подобрява положението на ищеца. Съгласно императивните разпоредби на ГПК искането за налагане на обезпечение следва да бъде подкрепено с убедителни писмени доказателства или гаранция в определен от съда размер. Ако не е предоставена гаранция, може би било интересно да се погледне молбата, с която налагането на обезпечение е поискано, както и приложените към нея писмени доказателства.
Какво биха могли да направят засегнатите страни
Като се оставят настрани разсъжденията относно уместността на наложената обезпечителна мярка, две неща поразяват в случая "Арома". Едното е препятстваната по напълно законен начин възможност за реакция на самото "Арома" преди ефективното налагане на самото обезпечение. Другото, разбира се, е засягането на правата на лица, срещу които искът не е насочен (останалите акционери) и чието неприкосновено право на частна собственост е засегнато чрез наложената от органите на съдебното изпълнение обезпечителна мярка. Макар и при ефективно наложена обезпечителна мярка, на тези трети лица законът дава възможност за реакция и те вече правилно са се възползвали от нея, като в момента се чака реакцията на съда. Въпреки това налице са вече реализирани загуби от неблагоприятното изменение в цената на притежаваните от тях акции и пълната загуба на ликвидност вследствие спирането на търговията с книжата.
И в двата случая обаче обжалването е насочено към действията на съдебния изпълнител, тъй като възможността за обжалване на определението на съда, с което е допуснато издаването на обезпечителна заповед, вече е отпаднала. Ето защо, дори и в резултат на жалбите обезпечителната мярка да бъде вдигната, потърпевшите няма да могат да се позоват на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени от незаконосъобразни действия на правозащитните органи (тъй като за целта е необходимо определението на съда, въз основа на което мярката е наложена, да е било отменено като незаконосъобразно). Тук не следва да се взема предвид възможността да бъде заведен иск за причинените вследствие на обезпечението вреди, тъй като той може да бъде предявен само от ответниците по евентуалния бъдещ иск при определени обстоятелства и е предназначен за защита от действията на ищеца, но не и от евентуални незаконосъобразни действия на държавата.
Интересното е какво могат да направят
потърпевшите от действия на държавата
в случаи, подобни на "Арома", ако тя сама, чрез своите правозащитни или административни органи не спази закона. Отговорът на национално ниво в подобни случаи явно е нищо. На наднационално ниво Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана и влязла в сила за България, за ужас на нейните данъкоплатци и за утеха на потърпевшите от неефективното законодателство и неговото прилагане отново може да бъде логичен завършек на казуса "Арома". Според конвенцията "всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост", а "всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти". Необходимо условие, за да прибягнат жалбоподателите до средствата за защита, създадени от конвенцията, пред съда в Страсбург, е преди това да са изчерпани средствата за защита на национално ниво. Както е видно от казуса "Арома", изпълнението на това условие в български условия не е особена тежка задача.
Авторът е адвокат, съдружник в адвокатско дружество "Точева&Mандажиева".
Заговорихме се, че за да си адвокат трябва да лъжеш а тя каза, че имало и честни такива просто непоемали определени случай. В нейния случай обаче не можеш да не поемаш и дела с престъпници. Тя е честна и тога я попитах ами не се ли страхувате. А тя директно с един такъв тон вика НЕ.
Коментар