If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Гетоф, аз по принцип не давам много обяснения и съвети, но ти ме кефиш и ще ти издам една малка тайна.
Аз много рядко затварям печеливши позиции. Според мен да затвориш печеливша позиция е все едно да биеш ръката която те храни, да заколиш кокошката която ти снася златни яйца или да отрежеш дърво което дава плодове.
Наздраве на всички спекуланти!
да или да оперираш яйчниците на Анджелина!
Наздраве на аматьорите!!!
Гетоф, аз по принцип не давам много обяснения и съвети, но ти ме кефиш и ще ти издам една малка тайна.
Аз много рядко затварям печеливши позиции. Според мен да затвориш печеливша позиция е все едно да биеш ръката която те храни, да заколиш кокошката която ти снася златни яйца или да отрежеш дърво което дава плодове.
С една дума аз съм против неолибералните фундаменталисти, които реват никакви дефицити и кейнсианските фундаменталисти, които реват в обратната посока. За всяко нещо си има време и количество. Когато се разрази кредитен балон в частният сектор бюджета започва да се пръска по шевовете от пари. Такава беше ситуацията през периода 2005-2008. Частният външен дълг нарасна с около 40 милиарда лева. Тогава поради по-високото потребление бюджета излиза на излишък. Този излишък трябваше да го пазим за лошите години на деливъридж на частният сектор. Тогава трябва да се правят дефицити, защото деливъридж без компенсация от държавата е катастрофа. Проблема дойде от това, че предната тройна коалиция правеше безумия. При ситуация на прегряла икономика вместо да трупат буфери те си разделяха по 1,5 милиарда лева през последната седмица на декември. Така се пропиляха напразно буфери от около 4 милиарда, които после ни трябваха. Отделно тази политика би охладила прегряването от онзи период и би могла да спомогне за по-лесно преминаване през кризата с повече държавни дефицити. Валутният борд е силно проциличен. Централната банка практически няма средства да се бори с цикличността и държавният бюджет е последната възможност.
Първо, аз не знам какво разбираш под "неолиберални фундаменталисти". Имай предвид, че според общото мнение същите се различават значително от класическите либерали (либертарианците). Едните са за планова монетарна политика, а другите са за свободно, пазарно определяне на лихвите.
Основният въпрос е защо в продължение на 15 години се стигна до 2 мегабалона. Другият момент е деливъриджа. Ами ти къде точно видя такъв? Щото аз не виждам. Задлъжнялостта расте все повече и повече, вследствие на разхлабената монетарната политика на ЕЦБ и ФЕД. Така стигнахме до момента при нулеви лихви, реалната икономика да крета едва-едва. Ами какво правим ако САЩ-ската икономика пак забуксува. Колко още ще сваляме лихвите? Колко още количествени улеснения ще са необходими? Ами какво правим, ако в един момента доларът престане да е световна резервна валута?
Пиволев всъщност сега ти намерих грешката в идеологическото мислене - ми ти този дълг не мислиш ли че се връща.
Да кажем че е за 10 години и се връща на равни части. Това прави по 20 единици на година. Да приемем че страната не прави дефицит и растежа и ще 2% без 3% дефицит. Така в края на първата година ще има 1020 единици ама тези 20 екстра ще отидат за плащане на дълга. И така да дълга ще пада, ама хората няма се развиват.
Сега да приемем варианта с 3% дефицит. Така 200 единици дълг ще станат 210 единици 30 нов и 20 върнат. Обаче растежа става 1050 и съотношението се получава абсолютно без промяна. 20%
Ако обаче дългът не ти е 10 години средно а да кажем 5 или 7 години както е в България нещата стават още по наложителни да се правят дефицити.
И между другото при 2% инфлация и 10 години среден срок на изплащане на дълга 200 единици дълг е само 163 единици като нетна стойност. В същото време 3% екстра растеж на 1000 единици са си с 30 единици нетна стойност.
Не е така. Ще дам пример. Имаме страна с 200 ед. дълг и 1000 ед. БВП. Дефицитът е 3% от БВП, а ръстът на БВП е 5%. Така, дългът нараства до 230 ед., а БВП до 1050 ед, а съотношението дълг/БВП нараства от 20% на 21.9%.
Заради, кейнсиансака политика, която ни пробутваш тука, редица развити икономики са затънали до шията в дългове. Извинявай, ама ти как го виждаш продължаването на трупане на нови дългове? В един момент системата изцяло ще избие. Ливъриджът не може да расте до безкрай. Не виждам каква идеология има тук. Това са елементарни икономически закономерности.
И благосъстоянието на хората се повишава с 50 единици. А не стоят бедни и нещастни както е в твоя случай
Защото този дълг го изяжда инфлацията. Проблемът е ако няма инфлация. Тогава дефицитите трябва да са още по-високи. Както прави всъщност целия западен свят.
Голяма затворена икономика с положителен естествен прираст и собствена валута трябва задължително да прилага кейнсианска политика. Такъв е случая на САЩ. правят го много успешно. В нашият случай е малко по-сложно защото се появяват няколко пречки.
На първо място демографската структура е много куца и прехвърлянето на дълг към следващото поколение води до проблеми при изплащането му, защото работната сила непрекъснато намалява. Тогава дори и да има пълна заетост то дългът на един работещ ще расте много бързо. Вторият проблем е, че българската икономика е отворена. Годишният ни стокооборот надвишава БВП. По спомени при САЩ е около 25 процента от него. Поради това има риск фискалните стимули да не доведат до трайно възстановяване на икономиката а да изтекат в чужбина под формата на вносни стоки. Тогава може да си останем със същата икономика, но с повече дълг. Тук идва и третият проблем. Ние нямаме контрол върху собствената си валута. Следователно при проблем не бихме могли да се финансираме с печатане. Нека да не забравяме, че кризите ни могат да съвпаднат с международните финансови Тогава е възможно да имаме затруднения при финансирането от чуждите пазари. Доколкото си спомням през 2009 година в разгара на кризата доходността по нашите ДЦК беше около 9 процента. В този момент за нас пазарите бяха практически затворени. Освен това пазарите в онзи момент се бяха фокусирали прекалено много в посока бюджетен дефицит и всяко надвишаване над 3-4 процента би довело до невъзможност да се финансираме.
С една дума аз съм против неолибералните фундаменталисти, които реват никакви дефицити и кейнсианските фундаменталисти, които реват в обратната посока. За всяко нещо си има време и количество. Когато се разрази кредитен балон в частният сектор бюджета започва да се пръска по шевовете от пари. Такава беше ситуацията през периода 2005-2008. Частният външен дълг нарасна с около 40 милиарда лева. Тогава поради по-високото потребление бюджета излиза на излишък. Този излишък трябваше да го пазим за лошите години на деливъридж на частният сектор. Тогава трябва да се правят дефицити, защото деливъридж без компенсация от държавата е катастрофа. Проблема дойде от това, че предната тройна коалиция правеше безумия. При ситуация на прегряла икономика вместо да трупат буфери те си разделяха по 1,5 милиарда лева през последната седмица на декември. Така се пропиляха напразно буфери от около 4 милиарда, които после ни трябваха. Отделно тази политика би охладила прегряването от онзи период и би могла да спомогне за по-лесно преминаване през кризата с повече държавни дефицити. Валутният борд е силно проциличен. Централната банка практически няма средства да се бори с цикличността и държавният бюджет е последната възможност.
На 9-ти март ЕЦБ стартира своята програма за изкупуване на държавни облигации, известна като "количествени облекчения", чрез която банката възнамерява да закупува активи за 60 млрд. евро през всеки един месец до септември 2016 г., за да стимулира инфлацията и кредитирането в единния валутен блок и да даде тласък на все още сдържания икономически растеж в регион.
Всички това накара икономистите на Standard and Poor's да повишат прогнозите си за икономическия растеж в еврозоната за тази и за следващата година с между 0,5% и 1,0% в сравнение с прогнозите през декември 2014 г. Според новия базов сценарий на рейтинговата агенция БВП на еврозоната се очаква да се повиши с 1,5% през настоящата година и с 1,7% през 2016 г.
Е като гледам сега е точно обратното,и защо си мислиш че всичко ще се повтори
Дали е точно обратното? През февруари 2015г. невъзстановеният ДДС е нараснал със 70 млн.лв. Това, обаче никъде по медиите не го пише. Ще следим внимателно. Март може и да са другояче нещата.
Реално ако бюджета е на положително първично салдо дори и да е на дефицит дълга намалява. Ако дефицита е по-нисък от номиналния ръст на икономиката дълга намалява. В същото време ако балансирания бюджет или излишъка води до рецесия това увеличава риска и води до увеличение на лихвите.
Както вече казах Георги Ангелов хал хабер си няма от икономика. Човек повтаря едни и същи мантри, които нямат нищо общо с реалността.
Не е така. Ще дам пример. Имаме страна с 200 ед. дълг и 1000 ед. БВП. Дефицитът е 3% от БВП, а ръстът на БВП е 5%. Така, дългът нараства до 230 ед., а БВП до 1050 ед, а съотношението дълг/БВП нараства от 20% на 21.9%.
Заради, кейнсиансака политика, която ни пробутваш тука, редица развити икономики са затънали до шията в дългове. Извинявай, ама ти как го виждаш продължаването на трупане на нови дългове? В един момент системата изцяло ще избие. Ливъриджът не може да расте до безкрай. Не виждам каква идеология има тук. Това са елементарни икономически закономерности.
Дали тези извадкови цитати на данни от макрорамката не са някаква ПиАр акция на Боци за актуализация на разходната част на бюджета... Както много добре знаем Боцката обича да троши паре, а не да събира. Имаме 7,78млрд приходи в т.ч. 1,2 млрд повече от първо тримесечие на 2014г. Значи имаме около 20% повече приходи за тримесечието, от които здравни и социални 251 млн. Нищо не се казва за данъчните приходи
Ако имаме промяна на методиката или някаква бюджетна врътка, за която герпаджиите трайкат, като пр@днали зайци ХУБУ, това подкрепя моята теза за ПиАр акция за корекция на разходната част на бюджета
Хубаия вариант е успехи в борбата с контрабандата, но това означава изсветлял бизнес, което трябва да се отрази в данните за БВП, и растеж на икономиката, за което герпаджиите отново нищо не казват. Поживем и увидем!
Късно в понеделник финансовото министерство обяви и по-точни предварителни данни за изпълнението на бюджета за първото тримесечие на тази година. От тях става ясно, че за първите три месеца е реализиран излишък в размер на 250 млн. лв. (за пръв път от 2009 г. насам) на фона на дефицит от 874.7 млн. лв. за същия период на 2014 г. Приходите са 7.78 млрд. лв. - с 1.2 млрд. лв. повече спрямо първото тримесечие на 2014 г. Разходите за първото тримесечие са 7.53 млрд. лв. Основен принос за по-високите постъпления имат увеличените приходи от данъци, от осигуровки и възстановените средства от Европейската комисия. По оперативните програми и селската програма Европейската комисия е възстановила на България към края на първото тримесечие 530 млн. лв. - с около 260 млн. лв. повече от първото тримесечие на 2014 година. От социални и здравни вноски приходите в хазната са с близо 251 млн. лв. повече спрямо същия период на 2014 г. Предварителни данни за данъчните постъпления към края на март все още няма.
Коментар