По-долу Скорпиона говореше някакви важни неща относно историческия избор.
Изключително решителна тема, която има пряка (но все още не съвсем различима) връзка с оптимизма.
Изправяме се пред следващи много по-важни въпроси, които се въздържам дори да загатна. За отговори въобще и дума не може да става, особено тук.
Провиждаме някакви ужкимски провинциални драми за еврото и Шенген(я), но действителният проблем е някой друг.
Какво като приемем еврото?! Нима не виждаме и не разбираме какво става и сега. Германия /и не само/, с надничащата зад гърба и трудно камуфлирана германска марка, ще изпомпва ресурс от Европа. Колко дълго може да продължи това?
Повтарям - нямам никаква амбиция да давам отговори. Всякакви хипотези, които водят до процеси на заличаване на националните специфики, култура, особености, богатство дълбоко ме притесняват.
Да споделя и непосредствената причина за тези ми разсъждения и чувства. Да, по някакъв начин и днешната дискусия тук допринесе за това положение, но действителната причина е, че чух една изключително ласкава оценка от д-р Н. Михайлов за последната книга на А. Райчев и А. Андреев, Време и всичко. Доста странно съчетание - не без основание би казал някой. Райчев минаваше дълго време за нещо като червен шаман, Андреев си е типичен десен либерал, а пък д-р Михайлов е за мен един от най-светлите умове на тази страна - просветен консерватор.
Различните политически окраски не могат да си непреодолима пречка за уважение, дори приятелство. Тези хора го демонстрират.
Веднага купих книгата, ама още не съм я прочел.
Всичкото по-горе е само за да споделя, че последната глава на книгата се нарича - За единственото възможно бъдеще на Европа - като федерална държава. Отгоре на всичко преди малко излезе и една статия от М. Шулц, коят о направо ме занити. Вече въобще не правят опит за академични и свенливи разсъждения за неопределеното бъдеще, а за тук и сега.
https://m.dnevnik.bg/evropa/novini_o...025_g/?ref=rss
За лично дъвкане и интимна консумация. Не съм готов да участвам в разговор по темата.
Изключително решителна тема, която има пряка (но все още не съвсем различима) връзка с оптимизма.
Изправяме се пред следващи много по-важни въпроси, които се въздържам дори да загатна. За отговори въобще и дума не може да става, особено тук.
Провиждаме някакви ужкимски провинциални драми за еврото и Шенген(я), но действителният проблем е някой друг.
Какво като приемем еврото?! Нима не виждаме и не разбираме какво става и сега. Германия /и не само/, с надничащата зад гърба и трудно камуфлирана германска марка, ще изпомпва ресурс от Европа. Колко дълго може да продължи това?
Повтарям - нямам никаква амбиция да давам отговори. Всякакви хипотези, които водят до процеси на заличаване на националните специфики, култура, особености, богатство дълбоко ме притесняват.
Да споделя и непосредствената причина за тези ми разсъждения и чувства. Да, по някакъв начин и днешната дискусия тук допринесе за това положение, но действителната причина е, че чух една изключително ласкава оценка от д-р Н. Михайлов за последната книга на А. Райчев и А. Андреев, Време и всичко. Доста странно съчетание - не без основание би казал някой. Райчев минаваше дълго време за нещо като червен шаман, Андреев си е типичен десен либерал, а пък д-р Михайлов е за мен един от най-светлите умове на тази страна - просветен консерватор.
Различните политически окраски не могат да си непреодолима пречка за уважение, дори приятелство. Тези хора го демонстрират.
Веднага купих книгата, ама още не съм я прочел.
Всичкото по-горе е само за да споделя, че последната глава на книгата се нарича - За единственото възможно бъдеще на Европа - като федерална държава. Отгоре на всичко преди малко излезе и една статия от М. Шулц, коят о направо ме занити. Вече въобще не правят опит за академични и свенливи разсъждения за неопределеното бъдеще, а за тук и сега.
https://m.dnevnik.bg/evropa/novini_o...025_g/?ref=rss
За лично дъвкане и интимна консумация. Не съм готов да участвам в разговор по темата.
Коментар