Инвестиции през 2014 г. - в какво?
Автор: Иван Стойков фин. анализатор
п. на 16.1.2014 г.
Интервю с Иван Стойков, старши финансов анализатор в MoitePari.bg, за предаването „Потребителска кошница” по БНТ2
През цялата 2013 г. българинът продължи упорито да спестява. Към края на октомври влоговете на граждани и домакинствата са се увеличили с 1.5 млрд. лева, спрямо януари 2013 г. и са достигнали рекордните близо 37 млрд. лева. Влогът е на почит у нас. Спестяванията в левове са нарастнали двойно в сравнение с тези в евро.
При проучване на Българска академия на науките 60 на сто от анкетираните са отговорили, че при никакви условия на биха прибегнали до банков кредит.
Лихвите по банковите депозити спадаха през 2013 г. През 2014 г. се очаква тази тенденция да продължи.
Какво да правим с парите си? Да ги оставим в банките? Да купуваме имоти, злато или за по-сигурно да ги скътаме вкъщи?
Иван Стойков: При всички положения не препоръчваме пари да се държат в къщи, защото парите, които се държат в къщи са неработещи пари. Каквато и да е инфлацията – малка, голяма средна или умерена, тя оказва негативно влияние върху тези пари. По-добре да стоят тези пари, ако щете в банка на минимален доход, който да покрива инфлацията, отколкото инфлацията напълно да ги обезценява парите.
Колективните инвестиционни схеми (КИС) или т.нар. „взаимни фондове” ще бъдат алтернатива за насочване на средства към тях през следващата година. Очакванията за развитието на българската икономика се оказаха по-обнадеждаващи, отколкото се очакваше. Естествено тези прогнози, които се залагат като очакване от 1% ръст на икономиката само по себе си не са огромен ръст, но пак са някакви положителни очаквания.
От тази гледна точка инвестициите на българския капиталов пазар би трябвало да предлага по-добра доходност. Това най-вероятно ще е така, тъй като по наши наблюдения интересът към този вид инвестиране лека-полека се възстановява. Свидетелство за това е, че средствата, които са инвестирани във взаимни фондове за последната една година са почти удвоили размера си. Все още не са достигнати тези нива отпреди финансовата криза, но възстановяване има и доходностите, за които говорихме са показателни. За следващата година това ще бъдат двата основни източника на доход за хората, които разполагат със свободни средства. Възможностите в банковата система си остават. Това са депозити и спестовни сметки, като там тенденцията е към понижаваща се доходност и вероятно инвестиции във взаимни фондове. Те са представят добре в момента.
Ако имаме свободни 1000 лв. как да ги разпределим, за да спечелим с по- малък риск?
Иван Стойков: Като имаме свободни средства и трябва да ги разпределим, принципът, който трябва да прилагайме е „Не слагайте всички яйца в една кошница”. Естествено, ако сложим парите в банка, там рискът е минимален. Сумите са гарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете, но пък не можем да ги разпределим по начин, по който да получим по-висока доходност, ако има такива алтернативи. Ако ние сме рискови играчи можем по-голяма част от сумата (например 60-70% от нея) да инвестираме на капиталов пазар чрез взаимни фондове. Ако сме по-умерени 50 на 50 – 50% на капиталов пазар и 50 на депозит. Ако сме по-консервативни като спестители или инвеститори, тогава по-голямата част отива в банката на депозит, а по-малката (да речем 30%) отива за по-рисково инвестиране.
Автор: Иван Стойков фин. анализатор
п. на 16.1.2014 г.
Интервю с Иван Стойков, старши финансов анализатор в MoitePari.bg, за предаването „Потребителска кошница” по БНТ2
През цялата 2013 г. българинът продължи упорито да спестява. Към края на октомври влоговете на граждани и домакинствата са се увеличили с 1.5 млрд. лева, спрямо януари 2013 г. и са достигнали рекордните близо 37 млрд. лева. Влогът е на почит у нас. Спестяванията в левове са нарастнали двойно в сравнение с тези в евро.
При проучване на Българска академия на науките 60 на сто от анкетираните са отговорили, че при никакви условия на биха прибегнали до банков кредит.
Лихвите по банковите депозити спадаха през 2013 г. През 2014 г. се очаква тази тенденция да продължи.
Какво да правим с парите си? Да ги оставим в банките? Да купуваме имоти, злато или за по-сигурно да ги скътаме вкъщи?
Иван Стойков: При всички положения не препоръчваме пари да се държат в къщи, защото парите, които се държат в къщи са неработещи пари. Каквато и да е инфлацията – малка, голяма средна или умерена, тя оказва негативно влияние върху тези пари. По-добре да стоят тези пари, ако щете в банка на минимален доход, който да покрива инфлацията, отколкото инфлацията напълно да ги обезценява парите.
Колективните инвестиционни схеми (КИС) или т.нар. „взаимни фондове” ще бъдат алтернатива за насочване на средства към тях през следващата година. Очакванията за развитието на българската икономика се оказаха по-обнадеждаващи, отколкото се очакваше. Естествено тези прогнози, които се залагат като очакване от 1% ръст на икономиката само по себе си не са огромен ръст, но пак са някакви положителни очаквания.
От тази гледна точка инвестициите на българския капиталов пазар би трябвало да предлага по-добра доходност. Това най-вероятно ще е така, тъй като по наши наблюдения интересът към този вид инвестиране лека-полека се възстановява. Свидетелство за това е, че средствата, които са инвестирани във взаимни фондове за последната една година са почти удвоили размера си. Все още не са достигнати тези нива отпреди финансовата криза, но възстановяване има и доходностите, за които говорихме са показателни. За следващата година това ще бъдат двата основни източника на доход за хората, които разполагат със свободни средства. Възможностите в банковата система си остават. Това са депозити и спестовни сметки, като там тенденцията е към понижаваща се доходност и вероятно инвестиции във взаимни фондове. Те са представят добре в момента.
Ако имаме свободни 1000 лв. как да ги разпределим, за да спечелим с по- малък риск?
Иван Стойков: Като имаме свободни средства и трябва да ги разпределим, принципът, който трябва да прилагайме е „Не слагайте всички яйца в една кошница”. Естествено, ако сложим парите в банка, там рискът е минимален. Сумите са гарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете, но пък не можем да ги разпределим по начин, по който да получим по-висока доходност, ако има такива алтернативи. Ако ние сме рискови играчи можем по-голяма част от сумата (например 60-70% от нея) да инвестираме на капиталов пазар чрез взаимни фондове. Ако сме по-умерени 50 на 50 – 50% на капиталов пазар и 50 на депозит. Ако сме по-консервативни като спестители или инвеститори, тогава по-голямата част отива в банката на депозит, а по-малката (да речем 30%) отива за по-рисково инвестиране.
А работата е там че, ако залагаш , за увеличаване на своите продажби /и печалби/ повече на растеж на икономиката като цяло /тоест, на повишаване личното благосъстояние на клиентите/ при нестабилна икономика и определено влошаване на личните им финанси, твоите стоки на един етап, се игнорират и ти, вместо да печелиш, губиш. Стоките на лукса и печалбите от тях бяха тези, понесли най-голям срив със задълбочаване на кризата, нали? Щом не са от жизнена важност, клиенти на прага на платежоспособността, се отказват първо от тях. Съществуват различни мотиви при покупка и, при положение, че са балансирани ръст на продажби заради /относително/ увеличение на парите в джоба с такъв поради положителното отражение от придобиването на твоя продукт в/у личните финанси, твоите продажби не са толкова волатилни и, носейки приличен дивидент, инвестиращият при теб /в случая, предприятието не е листвано на борси, прекаленсо малко е/ маже филията и при криза, и не губи при възход на пазара. Моят продукт е такъв: Физически икономисва сериозна енергия /от 30 до над 100-150 kWh месечно, евтин и компактен е, и естествено, е добре да му се отразяват както ръстът на пазара /хората имат повече свободни пари/ така и срив, когато се усилват стремежите за пестене.
Коментар