Импулсът, моментът, който „подпира“ процесите в полза на еврото е толкова силен в момента, мейнстриймът така доминиращ, че няма реалистично противодействие. Пък и нашата - „българската работа“ е такава, че ние като общество не успяхме да създадем и развием обществена, правова и морално-етична среда, културен ресурс, позволяващ ни да желаем и браним с цената на всичко пазар, закон, смисъл, независимост и суверенитет. Социусът при нас продължава да е доминиран от бивши тайни, силовашки, криминални, петоколонни среди. Практически всичко значимо е с такъв произход.
Виж какво става с ПИБ като илюстрация. Пълен срам е това! Мотат, крият, редят - това издава стил, метод, отношение. И за чия сметка?!
Кажи ми една смислена и човешки разбираема причина, щото частният „инвеститор“ (и) в банката още остават скрити! Говорим за реализиране на национална стратегическа задача, която е много ясна и дефинирана преди една цяла година – добре, де – официалният доклад на ЕЦБ излезе през юли, но резултатите ги знаехме поне месец по-рано.
И отново – не се бой, давай го по-спокойно! Най-вероятно ще ни приемат в Механизма и в Зоната. Въпреки това, което представляваме, въпреки нещата вършени в момента! Въпреки, че ни мразят, ненавиждат и гнусят от нас. Не се чуди, чуй само какво се кани да направи най-първият ни човек с техните ръководители (записа).
Нещата имат обективен смисъл и значение. Правилно провиждаш политически мотиви. Ама освен изтънчената културна политиката има и суров делничен живот.
Генезисът, правилата на функциониране и икономическата логика водят до един категоричен и недвусмислен резултат при оценка на еврото и еврозоната. Икономически развитият център обективно изсмуква по-слабо развитата периферия. Еврото не е единствената причина за този процес. Компенсиращите механизми не работят поради корупция, алчност, простотия и разни културни особености. Това допълнително ерозира доверието и самата структура.
Но нека видим по-голямата картина. Светът се цепи по шевовете, независимо дали го виждаме и признаваме. Ако Европа не приеме екстрени и резултатни мерки за своето бъдеще – осъдени сме в стратегическа перспектива да се превърнем съвкупно в нещо като второ и трето качество. Овладяно и опоскано. Оставането в първата редица означава, но не само – гарантиране на свой „вътрешен“ пазар от поне 500 млн., технологии, творчество, иновации, сигурност и независима външна политика.
И още много друго.
Ама това значи основно изтърбушване и преформатиране на съюза и еврото, а откровено не виждам как ще стане.
Някои страни са вече вън – УК, други са с единия крак вън – Полша ( това е самолетоносач на САЩ, паркиран в сърцето на Европа, трети се колебаят – примерно ... Румъния, може-би Унгария. Където и да се прикрепят, ще има смазващи проблеми, а „самостоятелен“ път е по-скоро нереалистичен. Всъщност, за тях не знам как стоят нещата, но самостоятелната България е просто една химера.
Тук се крият огромни драми – национални и човешки. Ето ме и мен примерно, колкото повече живея, толкова съм повече българин, не съм европеец и дори не съм сигурен, какво значи това. Дори не ми се иска да споменавам за направо трагедиите на нашенци, които са механично пришити в някакъв друг, чужд и далечен свят, много са добре, ама н е могат да направят нищо по-смислено с живота си, отколкото да висят в българския форум. Не го гледайте Кристо – той е (беше) едно изключение, особен случай. Мразеше и ненавиждаше България, дори не искаше да чуе за нея, но беше изградил свой алтернативен свят, смес от бизнес, артистичност и ексцентричност, където поминуваше добре.
Уф, пака ме хвана графоманията.
Кратко - Интересите са вечни, приятелите никога.
На континента има сили, които защитават идеята – всичко годно (макар дори и условно годно) да се свика под знамената, да се оградят и гарантират територии и човешки групи (творци и потребители), където ще се развива нова политическа архитектура (вероятно с белези на някаква условна автакичност), но и ще се брани бъдещето на Европа.
Има други, които мислят обратно. Мнозина от този кръг получават повици за повръщане при вида на БХ и може да сме доволни, че не им се налага да виждат ДП и хидроинженера.
По-скоро ще влезем в Механизма, но не заради постигнатото от нас и резултатите ни, а въпреки тях и при ясното съзнание, какво представляваме.
Решението не е наше.
Както става винаги в историята – нещата ще са различни за царя и за пъдаря, за вола и за Цезаря. Бабичката ще трябва да брои центовете още по-старателно от стотинките, а грантаджиите ще добруват още по-здраво. И най-откровено не препоръчвам да слушате тези от върха на хранителната верига, за тях нещата гарантирано ще се подобрят, за останалите изгледите по-скоро не са добри.
Ако страната ни не се преподреди из основи, няма перспектива пред борсата. С или без евро – това е вторичен белег.
Има и мнения, че от ЕС може все пак да има смъртоносно труден изход, но от зоната изход няма. Още не знаем. Дано не стигне до положение да разбираме.
Осъзнавам, че в тезите ми има известна противоречивост – хем въобще, доказано и принципно не сме годни като страна да се оправяме сами, особено в заплашително приближаващия се бъдещ свят, хем се притеснявам от механизма и перспективата за еврото.
Може би освен в България, нещо и в Европата трябва да се случи и този съюз д а започне да изглежда по доста различен начин.
Нетното донорство не дава право на големите да се разпореждат силово, в противоречие на принципи и основополагащи правила (транспортния пакет).
Доколко това е реалистично, откровено не вярвам, че ми е било съдено да знам?!
Виж какво става с ПИБ като илюстрация. Пълен срам е това! Мотат, крият, редят - това издава стил, метод, отношение. И за чия сметка?!
Кажи ми една смислена и човешки разбираема причина, щото частният „инвеститор“ (и) в банката още остават скрити! Говорим за реализиране на национална стратегическа задача, която е много ясна и дефинирана преди една цяла година – добре, де – официалният доклад на ЕЦБ излезе през юли, но резултатите ги знаехме поне месец по-рано.
И отново – не се бой, давай го по-спокойно! Най-вероятно ще ни приемат в Механизма и в Зоната. Въпреки това, което представляваме, въпреки нещата вършени в момента! Въпреки, че ни мразят, ненавиждат и гнусят от нас. Не се чуди, чуй само какво се кани да направи най-първият ни човек с техните ръководители (записа).
Нещата имат обективен смисъл и значение. Правилно провиждаш политически мотиви. Ама освен изтънчената културна политиката има и суров делничен живот.
Генезисът, правилата на функциониране и икономическата логика водят до един категоричен и недвусмислен резултат при оценка на еврото и еврозоната. Икономически развитият център обективно изсмуква по-слабо развитата периферия. Еврото не е единствената причина за този процес. Компенсиращите механизми не работят поради корупция, алчност, простотия и разни културни особености. Това допълнително ерозира доверието и самата структура.
Но нека видим по-голямата картина. Светът се цепи по шевовете, независимо дали го виждаме и признаваме. Ако Европа не приеме екстрени и резултатни мерки за своето бъдеще – осъдени сме в стратегическа перспектива да се превърнем съвкупно в нещо като второ и трето качество. Овладяно и опоскано. Оставането в първата редица означава, но не само – гарантиране на свой „вътрешен“ пазар от поне 500 млн., технологии, творчество, иновации, сигурност и независима външна политика.
И още много друго.
Ама това значи основно изтърбушване и преформатиране на съюза и еврото, а откровено не виждам как ще стане.
Някои страни са вече вън – УК, други са с единия крак вън – Полша ( това е самолетоносач на САЩ, паркиран в сърцето на Европа, трети се колебаят – примерно ... Румъния, може-би Унгария. Където и да се прикрепят, ще има смазващи проблеми, а „самостоятелен“ път е по-скоро нереалистичен. Всъщност, за тях не знам как стоят нещата, но самостоятелната България е просто една химера.
Тук се крият огромни драми – национални и човешки. Ето ме и мен примерно, колкото повече живея, толкова съм повече българин, не съм европеец и дори не съм сигурен, какво значи това. Дори не ми се иска да споменавам за направо трагедиите на нашенци, които са механично пришити в някакъв друг, чужд и далечен свят, много са добре, ама н е могат да направят нищо по-смислено с живота си, отколкото да висят в българския форум. Не го гледайте Кристо – той е (беше) едно изключение, особен случай. Мразеше и ненавиждаше България, дори не искаше да чуе за нея, но беше изградил свой алтернативен свят, смес от бизнес, артистичност и ексцентричност, където поминуваше добре.
Уф, пака ме хвана графоманията.
Кратко - Интересите са вечни, приятелите никога.
На континента има сили, които защитават идеята – всичко годно (макар дори и условно годно) да се свика под знамената, да се оградят и гарантират територии и човешки групи (творци и потребители), където ще се развива нова политическа архитектура (вероятно с белези на някаква условна автакичност), но и ще се брани бъдещето на Европа.
Има други, които мислят обратно. Мнозина от този кръг получават повици за повръщане при вида на БХ и може да сме доволни, че не им се налага да виждат ДП и хидроинженера.
По-скоро ще влезем в Механизма, но не заради постигнатото от нас и резултатите ни, а въпреки тях и при ясното съзнание, какво представляваме.
Решението не е наше.
Както става винаги в историята – нещата ще са различни за царя и за пъдаря, за вола и за Цезаря. Бабичката ще трябва да брои центовете още по-старателно от стотинките, а грантаджиите ще добруват още по-здраво. И най-откровено не препоръчвам да слушате тези от върха на хранителната верига, за тях нещата гарантирано ще се подобрят, за останалите изгледите по-скоро не са добри.
Ако страната ни не се преподреди из основи, няма перспектива пред борсата. С или без евро – това е вторичен белег.
Има и мнения, че от ЕС може все пак да има смъртоносно труден изход, но от зоната изход няма. Още не знаем. Дано не стигне до положение да разбираме.
Осъзнавам, че в тезите ми има известна противоречивост – хем въобще, доказано и принципно не сме годни като страна да се оправяме сами, особено в заплашително приближаващия се бъдещ свят, хем се притеснявам от механизма и перспективата за еврото.
Може би освен в България, нещо и в Европата трябва да се случи и този съюз д а започне да изглежда по доста различен начин.
Нетното донорство не дава право на големите да се разпореждат силово, в противоречие на принципи и основополагащи правила (транспортния пакет).
Доколко това е реалистично, откровено не вярвам, че ми е било съдено да знам?!
Коментар