В. ПАНЕВ
Вече писах, че закупените по 5 лева за бройка акции на ПИБ са сред най-големите инвестиции на държавната Българска банка за развитие. Бяха налети 140 млн лева срещу 18.35% от капитала й. С адв. Albena Belyanova още миналото лято обжалвахме сделката. Далеч преди начина на управление на ББР да стане национална новина.
Тогава премиера Борисов обясни, че държавата ще си върне парите с лихвите (каквото и да значи това при инвестиция в акции), както и че ще участва в управлението. Впоследствие на общото събрание въобще не беше излъчена кандидатура за държавен представител в борда.
Сега това може да бъде поправено. На 23 юни е насрочено ново общо събрание с точка за преизбиране на досегашните петима членове на Надзорния съвет на ПИБ. Според мен е задължително този път новия екип на Министерството на икономиката (принципал на ББР), да предложи силна кандидатура. Така че наистина основен акционер с 18% да наблюдава процесите в банката. Все пак инвестиция от 140 милиона не може да бъде хвърлена в калта.
Закона за ценните книжа предлага и други опции на акционери с над 5% от капитала на публично дружество, каквото е ПИБ. Например може да се поиска от самото дружество или от съда назначаването на контрольор, който да следи дали в дейността си директорите на банката се ръководят от интересите на акционерите или не. Това е възможност, която е използвана твърде рядко досега.
Не на последно място. Точно заради тази допълнителна прозрачност, която закона дава за търгуваните на борсата компании, е нужно самата ББР да бъде листвана в някой момент. Така че в нея да влязат и частни акционери, които да могат да защитават интересите си (а и тези на държавата) много по-ефективно. И да сигнализират навреме за лоши практики.
През 2002 г. като млад журналист писах статия със заглавие "Идва времето на акционерната демокрация". Поводът бяха промените в закона за ценните книжа, които предвиждаха много по-разширени права за малките акционери в публични дружества. Време е акционерната демокрация да бъде не само залегнала в закона, но и практикувана. В интерес на всички.
Вече писах, че закупените по 5 лева за бройка акции на ПИБ са сред най-големите инвестиции на държавната Българска банка за развитие. Бяха налети 140 млн лева срещу 18.35% от капитала й. С адв. Albena Belyanova още миналото лято обжалвахме сделката. Далеч преди начина на управление на ББР да стане национална новина.
Тогава премиера Борисов обясни, че държавата ще си върне парите с лихвите (каквото и да значи това при инвестиция в акции), както и че ще участва в управлението. Впоследствие на общото събрание въобще не беше излъчена кандидатура за държавен представител в борда.
Сега това може да бъде поправено. На 23 юни е насрочено ново общо събрание с точка за преизбиране на досегашните петима членове на Надзорния съвет на ПИБ. Според мен е задължително този път новия екип на Министерството на икономиката (принципал на ББР), да предложи силна кандидатура. Така че наистина основен акционер с 18% да наблюдава процесите в банката. Все пак инвестиция от 140 милиона не може да бъде хвърлена в калта.
Закона за ценните книжа предлага и други опции на акционери с над 5% от капитала на публично дружество, каквото е ПИБ. Например може да се поиска от самото дружество или от съда назначаването на контрольор, който да следи дали в дейността си директорите на банката се ръководят от интересите на акционерите или не. Това е възможност, която е използвана твърде рядко досега.
Не на последно място. Точно заради тази допълнителна прозрачност, която закона дава за търгуваните на борсата компании, е нужно самата ББР да бъде листвана в някой момент. Така че в нея да влязат и частни акционери, които да могат да защитават интересите си (а и тези на държавата) много по-ефективно. И да сигнализират навреме за лоши практики.
През 2002 г. като млад журналист писах статия със заглавие "Идва времето на акционерната демокрация". Поводът бяха промените в закона за ценните книжа, които предвиждаха много по-разширени права за малките акционери в публични дружества. Време е акционерната демокрация да бъде не само залегнала в закона, но и практикувана. В интерес на всички.
Коментар