Още по проблемите за външния дълг

[Teodor]

manipulaciata na Krassi Katev prodaljava

И миналата година Москва ни предлагаше $90 млн.
България прие изцяло руската позиция за дълга, каза бившият зам.министър на финансите Пламен Орешарски
Интервю на Ясен Гуев
25 февруари 2002

Г-н Орешарски, защо когато Вие бяхте заместник - министър, не уредихте проблема с дълга?

Защо трябва да се заменят такива огромни претенции за 90 млн.щ.долара? При това платими в стоки.

Тоест по ваше време това не е била добра сделка?

Тя и сега не е добра. Какво му е доброто да получиш от претенции за над 300 млн.щ.долара 88,5 млн.щ.долара.

Каква бе българската претенция преди една година, представена на руската страна? Зам.министър Красимир Катев сега говори за една обща сума от около 150 млн.щ.долара.

Аз представих преди десет месеца претенция за около 350 млн.щ.долара. Сумите бяха 100 млн.щ.долара от спогодбата от 1995 г., 55 млн.щ.долара по Ямбургската спогодба, 24 млн.щ.долара за Кривой рог, 28 млн.щ.долара по спогодбата нефт-желязо от 1969 г. и 140 млн.щ.долара за Коми.

Вярно ли е, че за задълженията по Коми е имало споразумение за нулиране, заради претенции от руска страна?

Имаше екологични претенции от руска страна. Има някакво изявление на президента Петър Стоянов пред Борис Елцин, което е направено с известни уговорки - т.е. ако Вие направите еди какво си, то ние ще помислим върху нулев вариант за Коми. Това означава обаче, че ако се платят всички останали 200 млн.щ.долара, то ние ще забравим за Коми. Никога не съм твърдял, че мога да взема 350 млн.щ.долара. Но ако руската позиция е 90 млн.щ.долара, а моята е 360 млн.щ.долара, то истинския компромис е около 150-200 млн.щ.долара. Така се прави на преговори.

Другият проблем е с претенциите на Русия за Кремиковци. Какви варианти обсъждахте с руската страна за оборудването за комбината?

Опитвахме се да го заменим с нещо друго. Очевидно нито тогава, нито сега сме успели. Сега оборудването просто е било изписано като сума от дълга.

Имаше ли тогава претенции от руска страна за съхранението на оборудването?

Имаше. Българската позиция бе, че оборудването не е трябвало да бъде произведено, щом Кремиковци не го е специфицирал. Аз лично не вярвам, че са произвели значима част от това оборудване. Може би са произведени първите 1-2 елемента. От Кремиковци казваха, че е произведен само първият елемент за 6-7 млн.щ.долара и толкова.

Как си обяснявате постигането на сегашната договореност за 88,5 млн.щ.долара?

Това е руската позиция, която винаги е била приблизително такава. Преди година заместник-министър Колотухов спомена, че можем да говорим за сума до 90 млн.щ.долара. В тези рамки можехме да форматираме едни или други текстове.

Защо не приехте предложението?

Защото щеше да бъде голямо отстъпление.

[Teodor]

за дълга + others

Iskam da pomolia Plamen Oresharski da komentira kakzanoto ot Katev za dalga s Rusia. Pochnah iskluchitelno da ne viarvam na kazanoto ot Katev i bi mi bilo interesno kakvo e istinskoto polojenie na neshtata
Teodor Naoumov

[Krasimira]

за дълга + others

Това отдавна го знаем, но нека видим какво ще стане на второ четене

[zakona]

за дълга + others

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е

Проект

З А К О Н
за държавния дълг

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С този закон се урежда редът за емитирането на държавен дълг и за издаването на държавни гаранции.
Глава втора
ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ
Чл. 2. (1) Всички финансови задължения, поети от името и за сметка на държавата при спазване изискванията на Конституцията, съставляват държавния дълг и представляват безусловно задължение за държавата.
(2) Държавният дълг не включва дълга на общините, дълга на социалноосигурителните фондове, дълга на Българската народна банка и дълга на държавните предприятия.
(3) Държавният дълг не включва държавногарантирания дълг или други потенциални задължения до момента на тяхното активиране.
(4) При преоценка на държавния дълг в левове задълженията, деноминирани в чуждестранна валута, се преизчисляват по официалния курс на Българската народна банка към съответната дата на преоценката.
Чл. 3. Емитирането на държавен дълг се извършва чрез:
1. емисии на държавни ценни книжа;
2. сключване на кредитни споразумения.
Чл. 4. (1) Държавен дълг може да се емитира в следните случаи:
1. за финансиране на бюджетния дефицит;
2. за финансиране на инвестиционни проекти;
3. за рефинансиране на държавния дълг в обращение на датата на падежа или преди тази дата; без да се ограничи с това, рефинансирането може да включва следните цели:
2
а) постигане на намаление в настоящата стойност на разходите по обслужването на държавния дълг;
б) удължаване на срока или модифицираната дюрация на държавния дълг;
в) постигане на по-балансирано разпределение на плащанията по държавния дълг;
4. за осигуряване на плащанията по активирани държавни гаранции.
(2) Условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти по ал.
1, т. 2, и редът за разглеждането им се определят в наредба на Министерския съвет.
Чл. 5. Държавният дълг може да бъде договарян, емитиран и изплащан в левове или в чуждестранна валута.
Чл. 6. (1) Всички задължения, които съставляват държавния дълг, са равнопоставени, независимо от това кога са възникнали и в каква форма.
(2) Дължимите суми за лихви и погашения по главниците по държавния дълг съставляват приоритетно вземане от бюджета.
Глава трета
ЛИМИТ ЗА ДЪЛГА
Чл. 7. Законът за държавния бюджет за съответната година определя:
1. лимит за общия размер на новия държавен дълг и държавните гаранции, които могат да бъдат поети през годината;
2. лимит за общия размер на държавния дълг към края на бюджетната година.
Чл. 8. За спазването на лимитите по чл. 7 размерът на държавния дълг и държавните гаранции, които не са деноминирани в левове, се преизчисляват по официалния курс на Българската народна банка към датата на възникване на задълженията. При емитирането на държавни ценни книжа с отстъпка или надбавка лимитът се изчислява на базата на номиналната стойност на държавните ценни книжа.
Глава четвърта
ПРАВОМОЩИЯ, СВЪРЗАНИ С ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ
Чл. 9. (1) Министърът на финансите договаря, сключва и подписва кредитните споразумения от името на държавата.
(2) Министерският съвет може да възложи и на други държавни органи да участват в договарянето на кредитни споразумения заедно с министъра на финансите.
(3) Министърът на финансите емитира държавните ценни книжа.
Чл. 10. (1) В случаите, когато условията на кредитните споразумения предвиждат целево финансиране, министърът на финансите може да предоставя средствата от заема на държавни органи, финансови институции и/или на други юридически лица.
(2) Лицата по ал. 1 могат да предоставят средствата за финансиране на инвестиционни проекти или на други мероприятия на трети лица, отговарящи на
3
изискванията на кредитора, като за целта се сключва споразумение между министъра на финансите и лицата по ал. 1. За тези средства третите лица предоставят обезпечение в размер, покриващ дължимите от тях главници и лихви.
Глава пета
ДЪРЖАВНОГАРАНТИРАН ДЪЛГ
Чл. 11. Всички финансови задължения, за които министърът на финансите е издал гаранции от името и за сметка на държавата при спазване изискванията на Конституцията, съставляват държавногарантирания дълг.
Чл. 12. (1) Всички задължения, които представляват държавногарантиран дълг, са равнопоставени, независимо от това кога са възникнали и в каква форма.
(2) Лихвите и погашенията по главницата по държавногарантирания дълг се заплащат от кредитополучателите.
Чл. 13. (1) Министърът на финансите участва в преговорите за предоставяне на заем с държавна гаранция и сключва и подписва от името на държавата споразуменията за издаване на държавна гаранция и гаранционните писма.
(2) Министерският съвет може да възложи и на други държавни органи да участват в договарянето на държавногарантирани заеми заедно с министъра на финансите.
Чл. 14. В случай на вече издадена държавна гаранция промени в кредитното или гаранционното споразумение могат да се правят само след предварително одобрение от министъра на финансите.
Чл. 15. (1) Получателите на държавногарантирани кредити ежемесечно предоставят информация на министъра на финансите за състоянието и движението на кредита.
(2) При необходимост министърът на финансите може да изисква допълнителна информация за държавногарантираните кредити от държавните органи, предложили издаването на гаранцията.
Чл. 16. Условията, на които трябва да отговарят проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и процедурите по издаване на държавни гаранции се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 17. Държавната гаранция се активира само в случаите, когато:
1. кредитополучателят не извърши частично или цялостно плащане по кредита в съответствие с условията по кредитното споразумение;
2. кредиторът е предприел мерките и действията, предвидени в съответното кредитно споразумение, за събиране от кредитополучателя на дължимите суми.
Чл. 18. В случаите по чл. 17, т. 1 кредитополучателят и кредиторът в 3- дневен срок уведомяват министъра на финансите.
Чл. 19. В случай че изискванията на чл. 17, т. 2 не са предвидени в споразумението за издаване на държавна гаранция, министърът на финансите уточнява с кредитора мерките, които следва да бъдат предприети за активиране на държавната гаранция, както и сроковете, в които държавата следва да плати просрочената сума.
4
Чл. 20. От деня на извършване на плащане по активирана държавна гаранция държавата, представлявана от министъра на финансите, се суброгира в правата на кредитора по кредитното споразумение до размера на извършеното плащане.
Чл. 21. (1) Кредитополучателят е длъжен да възстанови на Министерството на финансите в пълен размер сумите, изплатени на кредитора по активираната държавна гаранция, и направените разходи във връзка с плащането.
(2) Министърът на финансите предприема всички мерки съгласно действащото законодателство за възстановяване на сумите, изплатени по активирана държавна гаранция.
Глава шеста
АГЕНТ ПО ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ
Чл. 22. (1) Българската народна банка при договорени с министъра на финансите условия действа като агент по държавния и държавногарантирания дълг.
(2) За изпълнение на функциите по ал. 1 Българската народна банка създава и поддържа системи за регистрация и обслужване на държавния и държавногарантирания дълг.
(3) Взаимоотношенията по ал. 1 се уреждат с договор за агентство, като
Министерството на финансите заплаща комисиона за извършваните от банката агентски услуги.
Чл. 23. За изпълнение на агентските си функции Българската народна банка:
1. организира и провежда от името и за сметка на Министерството на финансите аукциони и подписки за продажба на държавни ценни книжа;
2. регистрира емисиите на държавни ценни книжа, сделките с държавни ценни книжа на вторичен пазар и създава условия за развитието на вторичния пазар;
3. съвместно с Министерството на финансите извършва подбор на първични дилъри на държавни ценни книжа, издава разрешение за инвестиционно посредничество с държавни ценни книжа и осъществява текущ контрол върху изпълнението на критериите за оценка и избор на първичните дилъри;
4. предоставя информация за финансовото състояние на първичните дилъри на държавни ценни книжа;
5. изпълнява други, съвместно договорени дейности.
Чл. 24. Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят с наредба условията и реда за придобиване, изплащане и търговия с държавни ценни книжа.
Чл. 25. Министърът на финансите съвместно с управителя на Българската народна банка регулират пазара на държавни ценни книжа и осъществяват контрол и надзор върху сделките с тях.
Чл. 26. Министърът на финансите може да сключва договор за агентство и с
други местни или чуждестранни лица.
5
Глава седма
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЪЛГА
Чл. 27. Министерството на финансите поддържа официалния регистър на държавния и държавногарантирания дълг.
Чл. 28. Дългът на общините, на държавните предприятия и на социалноосигурителните фондове не е гарантиран от държавата и не представлява задължение за държавата освен в случаите, когато по съответния ред е издадена държавна гаранция.
Чл. 29. В 15-дневен срок преди емитирането на дълг или издаването на гаранция общините и социалноосигурителните фондове са длъжни да информират Министерството на финансите за намеренията си да емитират дълг или да издадат гаранция.
Чл. 30. Министърът на финансите определя реда, начина и сроковете за представяне на информация за състоянието и движението на дълга на общините и социалноосигурителните фондове.
Чл. 31. Министерството на финансите поддържа информация за държавния дълг, дълга на общините и дълга на социалноосигурителните фондове съгласно изискванията на Европейския съюз.
Глава осма
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 32. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 15, ал. 1, чл. 18 и чл. 29, както и на нормативните актове по прилагането на този закон се наказва с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв.
(2) Актовете за констатиране на нарушенията се съставят от определени от министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от упълномощен от него заместник-министър.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Рефинансиране" е емитирането на държавен дълг, средствата от който се използват за частично или пълно изплащане на друг държавен дълг.
2. "Емисия на дълг" е поемането на финансови задължения от определените в закона субекти.
3. "Издаване на държавна гаранция" е сключването на гаранционно споразумение, поемането на гаранционни задължения в кредитните споразумения или при емисия на ценни книжа или издаването на гаранционно писмо от името на държавата.
6
4. "Социалноосигурителни фондове" са фондовете на държавното обществено осигуряване, Учителският пенсионен фонд и Националната здравноосигурителна каса.
§ 2. Когато кредитните или гаранционните споразумения са ратифицирани от Народното събрание, министърът на правосъдието изготвя юридическо становище за факта на ратифицирането, което служи като уведомление за кредиторите.
Заключителни разпоредби
§ 3. В § 16 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г.) ал. 3 се отменя.
§ 4. В чл. 1, ал. 2 от Закона за банките (обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 15, 21, 52, 70 и 89 от 1998 г., бр. 54, 103 и 114 от 1999 г., бр. 1, 24, 63, 84 и 92 от 2000 г. и бр. 1 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 16:
"16. сделки с държавни ценни книжа;".
2. Досегашната т. 16 става т. 17.
§ 5. Общините и социалноосигурителните фондове са длъжни да информират Министерството на финансите за дълга в обращение или за вече издадените гаранции в двумесечен срок от влизането в сила на този закон.
§ 6. В тримесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема наредбите по чл. 4, ал. 2 и по чл. 16.
§ 7. В едномесечен срок от влизането на закона в сила министърът на финансите и управителят на Българската народна банка издават наредбата по чл. 24.
§ 8. Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на …………………… 2001 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
(Огнян Герджиков)

М О Т И В И
към проекта на Закон за държавния дълг
7
Представеният проект на Закон за държавния дълг има за основна цел да регламентира правата, отговорностите и взаимоотношенията между субектите, имащи отношение към държавния дълг. Принципните насоки на законопроекта са следните:
1. Въвежда се дефиниция на държавния дълг, като изрично се подчертава, че дългът на общините, социалноосигурителните фондове, Българската народна банка и държавните предприятия не е гарантиран от държавата.
2. Делегира се право на министъра на финансите да сключва и да подписва кредитните споразумения от името на държавата, което е гаранция за провеждането на единна политика по управление на дълга.
3. Поставя се ново изискване ежегодно в закона за държавния бюджет да бъдат определяни лимити за нарастване на държавния дълг и за нови заемания и предоставяне на държавни гаранции.
4. Въвежда се равнопоставеност на всички видове държавен дълг и приоритетност при неговото обслужване спрямо останалите бюджетни разходи.
5. Поставят се изисквания към получателите на заеми с държавна гаранция и се уточняват някои процедури при активиране на държавна гаранция.
6. Регулира се фискалното агентство на Българската народна банка по отношение на държавния и държавногарантирания дълг.
7. Въвежда се единствен официален регистър на държавния дълг при Министерството на финансите. Предвижда се също така Министерството на финансите да бъде предварително информирано при емисия на дълг от страна на общините и социалноосигурителните фондове с цел да бъде извършвано наблюдение на задлъжнялостта на тези субекти. Приемането на този закон ще осигури ясни взаимоотношения между институциите и правила при емитирането на държавен дълг. Систематизирането на разнородните нормативни актове, които в момента регулират тази материя, ще създаде по-голяма сигурност у инвеститорите и ще доведе до намаляване цената на финансиране на бюджета в средносрочен аспект.

ЗА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Костадин Паскалев)

[Teodor]

за дълга + others

I az ne razbrah poslednata replika na Plamen Oresharski. Edva li niakoi go e cenzuriral?
Spored men MF manipulira po skandalen nachin pazara. Te se opitvat da upravliavat ne aktivno, a s aktivno puskane na sluhove za buyback, zamiana i pr.

[Krasimira]

за дълга + others

Коя замяна? Тази, която се очаква ли?

[Пламен Орешарски]

за дълга + others

Разбира се, че цените са високи, но това едва ли пречи на нашето МФ да купува...може би го прави...
А какво ще кажете за замяната на Брейдитата ни...

[Krasimira]

за дълга + others

По принцип нищо не ти пречи да държиш брейдитата и без да ги канцелираш. Тогава няма да освободиш никакъв колатерал. Въпрос на сметка е, въпрос на стратегия и т.н. Костовото правителство си купи брейдита и не ги канцелира. Дойдоха Катев и Велчев и ги канцелираха веднага.

[slipknot]

за дълга + others

Добре де Krasimira това да но за какво им е тоя освободен колатерал????? при положение че доходността, която ще се получи от него на падежа ще ни служи за изплащане на последните номинали от брейдитата, за кво сега хем байбек на високи нива хем обезпечение, може би има къде да бъде инвестиран при по-изгодни условия- доходност, риск, матуритет.....

[Стоян]

за дълга + others

До г-н Орешарски. По мое мнение цените са високи в момента, аз лично не виждам накъде повече ще разтат, защото доходността много пада. С други думи сега е време за продажби, а не за покупки.
Ако обаче някой държи брейдита в своя инвестиционен портфейл с оглед дългосрочен разтеж то той може да загуби ако ситуациацията тръгне да се влошава, каквито индикации има. Да не говорим ако дойде червено управление след 2-3 год

[Krasimira]

за дълга + others

При канцелиране на дълга, обезпечението винаги се освобождава

[slipknot]

за дълга + others

За Наблюдател, ако въпроса е поставен така както ти мислиш да се изкупят книжа с висока доходност и да се пусне нове емисия eurobonds с по- ниска доходност от гледна точка на YTM звучи примамливо и приемливо, не забравай че нашият дълг е много добре разсрочен във времето и структуриран и една такава операция ще скъси много матуритетния срок на новоемитирания дълг, което аз не одобрявам, едно е да плащаш номинали за книжа с падеж 20 години друго е след 5-та година, нали, бремето се утежнява значително. А за дисковете и колатерала им с 30 годишните амеракански книжа, нещо ми се губи логиката да се освобождава това обезпечение преди падеж при положение че логиката с обезпечението беше то да се използва за изплащане на последните номинали по брейдитата, а не да се освобождава преждевременно..... знаеш че тези книжа са купени с огромен дискаунт от номинала, но нека и все пак да чуеме мнението на г-н Орешарски по този въпрос
поздрави

[Наблюдател]

за дълга + others

Не съм сигурен, че отговора е толкова еднозначен, ако имаш възможност да изкупуваш кцнига с голяма доходност, а да пласираш нова емисия с по-ниска доходност (като се гледа YTM)не ли по-добре?
Много инвестиционни фондове не купуват брейдита, защото са по-рисков клас от еврооблигациите!
А при изкупуване на DISK се освобождава и 30 year US bond, но тук знам, че е доста специфично, но в крайна сметка идеята ми е, че всичко е въпрос на изчисления и нещата не са толкова прости?

[slipknot]

за дълга + others

НЕ твърдно не трябва дори и да се правят стъпки в посока байбек на сегашните нива, това ще е лудост зя която ще си платим твърде скъпо не стига че веднъж го направиха наскоро и изкупиха обратно отново на високи нива, сега нова операция абсурд ми се вижда за мене лично а ако се направи една ретроспекция във времето когато вие господин Орешарски купувахте на далеч по изгодни нива..........

[Пламен Орешарски]

за дълга + others

Общински облигации...?
Съгласен съм с изразения вече скептицизъм. С още един аргумент - в преобладаващите случаи, нашите общински власти искат да раздават заплати с постъпленията от евентуални дългови емисии. Хубаво би било да се въведе регулация, според която общините да пмогат да ползват дългово финансиране само за инвестиционни цели. Това не означава, че приблемът се решава, но поне се внася малко порядък...
Имам въпрос - считате ли настоящите цени на българските Брейдите за удобни за обратни покупки?