http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=387979
MiFID - Капиталовите пазари на ЕС вече няма да са същите
На 1 ноември директивата започва да действа едновременно в целия ЕС
от Адв. Николай БЕБОВ* [417 прочитания]
17 октомври, 15:46
Директивата за пазарите на финансови инструменти (Директива 2004/39), известна като MiFID, беше приета от Европейския съвет и Европейския парламент през 2004 г. Тя е начало на една от най-съществените промени в правната и регулаторна уредба на пазара на инвестиционни услуги в Европа. През 2006 г. правилата на MiFID бяха детайлизирани чрез приемането от Европейската комисия на директива и регламент, известни като правила от "Второ ниво". България транспонира MiFID и документите от "Второ ниво" чрез Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ), Наредба №38 на Комисията за финансов надзор (КФН), както и промените в Наредби №2 и 11 на КФН.
Правилата, наложени от MiFID, влизат в сила във всички държави - членки на ЕС, от 1 ноември 2007 г. и са насочени основно към инвестиционните посредници (включително банките с универсален лиценз) и регулираните пазари на ценни книжа.
Какво ще се случи
MiFID преследва няколко амбиции - създаването на единен и ефективен пазар на инвестиционните услуги в Европа; защита на клиентите; повишаване на конкуренцията вътре в рамките на съюза, както и конкурентността на Европа в глобален план. Постигането на тези цели се свързва с няколко основни групи мерки:
- Въвеждането на общи организационни изисквания и организационни принципи за всички инвестиционни посредници, осъществяващи дейност в съюза. Степента на тежест на организационните изисквания се съобразява обаче с огромните разлики между, да речем, една инвестиционна банка в Лондонското сити и един български инвестиционен посредник с минимален лиценз. Не всичко ще бъде изисквано от всички и няма почти никакви предварително зададени модели за това как трябва да изглежда организацията на инвестиционните посредници. Принципно MiFID изисква от всеки посредник въвеждането и спазването на системи и правила за: вътрешен организация и контрол, подготовка на персонала, информационна обезпеченост и отчетност; идентифициране, управление и разкриване на конфликтите на интереси, включително относно извършването на т.нар. лични сделки от мениджмънта; делегиране на изпълнението на важни функции от един инвестиционен посредник на трето лице; отделянето на клиентските от собствените активи; отчитане или проследяване на всяка сделка, извършена за клиент, и др.
- Въвеждането на общоевропейски правила за извършването на дейност и за отношенията с клиенти. В това отношение MiFID установява важни принципни изисквания: всеки инвестиционен посредник трябва да класифицира клиентите си като непрофесионални, професионални и приемливи насрещни страни. За непрофесионалните законът предвижда най-силна защита, т.е. те имат право на най-голяма грижа за интересите им от страна на инвестиционните посредници. Клиентите обаче могат да искат да бъдат третирани като категория с право на по-висока степен на защита - във всеки аспект или за отделни сделки.
Инвестиционните посредници трябва да оценяват дали услугите, които техните клиенти искат, са подходящи за клиентите. Те трябва и да познават клиентите си - популярното като KYC (know your customer) задължение.
Специални правила уреждат как инвестиционните посредници могат да се рекламират, каква информация трябва да разкриват за себе си, как да се отчитат пред клиентите си, как и доколко могат да получават облаги от трети страни във връзка с оказването на услуги на свои клиенти (и как да разкриват информация за тези облаги).
Може би едно от най-важните изисквания е това за постигане на "най-добро изпълнение" на клиентски нареждания (например за покупка на акции или облигации), както и при управлението на клиентски портфейли. Това изискване отдавна е предмет на сериозни професионални дискусии, тъй като неговото съдържание остава относително неясно. Сигурно е обаче, че посредниците трябва да приемат и прилагат вътрешни политики за постигане на "най-добро изпълнение", да получат съгласието на клиентите си с тези политики и да са в състояние да покажат при поискване как са се съобразили с политиките на практика.
- Откриването на възможността за широка конкуренция на пазарите на финансови инструменти. Едно от основните нововъведения е премахването на т.нар. правило на концентрацията, важащо в момента и в България, по силата на което финансови инструменти могат да се търгуват само на борса или друг регулиран пазар. MiFID позволява търговията да се осъществява на ред други места на изпълнение: многостранни системи за търговия (т.е. пазар, организиран от инвестиционен посредник, за което той следва да е специално лицензиран), а дори и на двустранна основа чрез така наречените систематични участници, които (обаче само относно финансови инструменти, отговарящи на определени завишени изисквания) могат да изпълняват клиентски нареждания, като сами стават насрещна страна по сделката. Като добавим към това и различни OTC пазари и технологичното развитие, може скоро след 1 ноември структурата на капиталовите пазари да е вече значително по-разнообразна и конкурентна, а възможностите да се сключи сделка с избран финансов инструмент - повече от една.
Всички тези места за изпълнение биха функционирали без връзка едни спрямо други, а конкуренцията би довела до хаос, ако не се разкрива информация и за котировки, и за сключени сделки - така че участниците на пазара да могат да правят сравнение на формираните на различни пазари цени на едни и същи инструменти. Затова MiFID въвежда строги изисквания в тази насока, целящи да обезпечат действителна конкуренция и да предпазят играчите от неравнопоставеност и от находчивостта на арбитражьорите.
- Разширяване на приложното поле на регулацията и опростяване на правилата за извършване на дейност в друга държава членка. MiFID ще се прилага относно повече финансови продукти, отколкото по действащия режим (например инвестиционните посредници ще могат да извършват дейност във връзка със стокови деривати). Освен това правилата на т.нар. единен или Европейски паспорт се усъвършенстват в сравнение със сега действащата уредба, намалявайки до възможния минимум едновременната подотчетност на посредниците и пазарите на повече от един надзорен орган, съответно произтичащите от това разходи за поднадзорните лица и за регулаторните органи. Тази свобода на извършване на услуги и на установяване почива на една ключова предпоставка - че посредниците и регулираните пазари ще подлежат на един и същ по изисквания и провеждан с една и съща интензивност и сериозност надзор независимо от надзорния орган.
- Принципи, а не детайлни правила. MiFID е ярък пример за регулация, основаваща се повече на принципи и в по-малка степен на детайлни правила (които едва ли биха били еднакво подходящи за всички посредници регулирани пазари от всяка от 27-те държави членки). Новият режим изисква постигането на определени резултати, но не дава задължителни предписания как те да бъдат постигнати.
И още две особености. Един от имплицитните, но и оспорвани методи на регулация, въвеждани чрез MiFID, е този на сравнението с конкуренцията, на бенчмаркинга. Какви точно са задълженията на играчите на пазара често ще зависи от начина, по-който извършват дейността си най-добрите сред тях. Също така авторите на директивата са приели, че е нужна редовна координация между надзорните органи от 27-те държави - членки на ЕС, в рамките на Комитета на европейските регулатори по ценни книжа се създават общи практики и указания, т.нар. Трето ниво на регулация.
Оптимистичен поглед към нашето законодателство
Приемането на ЗПФИ в България, както и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, стана бързо и за съжаление без достатъчна консултация с представителите на финансовия бизнес. Но КФН (неформалният автор на закона и официалният на наредбите) практически не разполагаше с достатъчно време. Нито получи достатъчно внимание от онези, към които законът е адресиран: професионалните асоциации във финансовия сектор стават видимо все по-активни, но има още какво да се направи в насока саморегулация и диалог с регулатора.
Предвид това е радващо, че освен с приличния превод на MiFID на български език новата уредба се отличава и с нелоша структура и връзки към други действащи нормативни актове. Тази уредба не страда от непреодолими дефекти (например това, че не се е стигнало до изменение на данъчните закони, за да се освободят от данък капиталовите печалби от сделки, извършени чрез многостранна система за търговия, или от систематичен участник, оставяйки тези "места за изпълнение" в неравнопоставено положение спрямо борсата, може лесно да се коригира от парламента). Всъщност резултатите от ЗПФИ ще зависят по-скоро от ефективността, с която ще се прилага.
Играчите на пазара у нас неизбежно ще изпитат сериозни затруднения да приведат дейността си в пълно съответствие с MiFID към 1 ноември: трябва да се приемат ред вътрешни правила, отнасящи се до посочените принципни изисквания, да се проведе обучение на персонала, да се контактува с клиентите. Борсата и Централният депозитар също ще трябва да се адаптират бързо. Но 1 ноември не изчерпва смисъла на нормативната промяна: MiFID е правна уредба, която изисква постоянно приспособяване към променящите се условия на пазарите на инвестиционни услуги. Ако всички съпричастни към капиталовия пазар в България имат разбирането, амбицията и старанието да прилагат MiFID "по-качествено", резултатът ще ни постави по-близо до големите в Европа.
*кантора "Цветкова, Бебов и съдружници" ("Ландуел България")
http://www.capital.bg/show.php?storyid=338848
Денят на страшния MiFID
Революционна директива ще промени финансовите пазари в евросъюза през ноември
Готовност
13 процента от инвестиционните фирми в Европейския съюз считат, че подготовката им за въвеждането на MiFID на 1 ноември върви по план.
Големите промени
- Отпада напълно монополът на БФБ. Освен че вече от Нова година могат да се създават и други борси, вече сделки могат да се сключват и извънборсово, а също и чрез многостранни системи за търговия (МСТ).
- Създава се възможност за посредниците да правят свои "микроборси" под формата на МСТ,?а също и да търгуват извънборсово като "систематични участници".
- Отпада частично монополът на Централния депозитар.?Въпреки че проектозаконът дава възможност на регулирания пазар да избира система за сетълмент, се запазва задължителното регистриране на книжата и сделките в Централния депозитар.
Всички трябва да спазват закона. Включително и държавите.
България и още 23 страни - членки на Европейския съюз, обаче явно бяха позабравили това, поне що се отнася до задължението им да въведат в законодателството си европейската директива за пазарите на финансови инструменти (MiFID) до 31 януари 2007 г. Заканата на Европейската комисия за глоби като че ли пораздвижи нещата и едноименният законопроект бързо мина на първо четене в българския парламент. Санкцията обаче е малък проблем, сравнен с неподготвеността на участниците на пазара, които продължават да чакат неизвестно кой да им обясни какво да правят.
С регулация към общ пазар MiFID е революция в инвестиционния свят, която в различна степен засяга всички участници на пазара. Основната цел на директивата е да се създаде един паневропейски пазар на финансови услуги, който действа при хармонизирани правила (виж графиката). Идеята е брокер от която и да било европейска страна да може безпрепятствено да сключва сделки в рамките на целия съюз и по този начин да се стигне до заветното "свободно движение на капитали". Анализ на Европейската комисия показва, че създаването на интегриран пазар само на акциите и облигациите (без да се включват всички други финансови инструменти) ще има значителен ефект и разходите за набиране на капитал ще намалеят с 0.5%.
Повечето ефекти, които се очаква да произведе MiFID, са следствие от засилената конкуренция. На практика отпадат монополите на борсите, като вече сделки с книжа на публични компании ще могат да се сключват и извън регулиран пазар, а също така големите банки и финансови къщи ще имат възможност да създават един вид собствени микроборси под формата на многостранни системи за търговия, създадени от инвестиционни посредници. Самите брокери също ще се изправят пред засилена конкуренция от колегите си във всички други страни членки, пожелали да оперират на техния пазар. И досега това беше разрешено, но различните местни закони реално спъваха сделките в чужди държави.
Всичко това може да поставя проблеми пред институциите на пазара, но се очаква да постигне реалната цел на директивата - положителен ефект за инвеститорите. Техният интерес е поставен в центъра на внимание на европейския законодател. MiFID предвижда ново, доста по-високо ниво на защита на инвеститора. На брокерите са вменени редица задължения, започващи от консултацията на техните клиенти и стигащи до грижата за изпълнението при най-добри условия на поръчките им.
По света и у нас
Отзивите във финансовите среди в Европа по въпроса са като цяло доста положителни, като опасенията на брокерите са свързани по-скоро с кратките срокове, пред които са изправени. Вече отлагана веднъж, директивата трябваше да бъде въведена в националните законодателства на страните членки до 31 януари 2007 г., но към тази дата единствено Великобритания и Румъния се справиха, а малко по-късно към тях се присъединиха и Ирландия, Белгия и Литва. Германия, Франция и Словакия обявиха, че ще са готови през май. Всички останали страни заявяват срокове до ноември, но няколко от тях вече дават да се разбере, че това не е реалистично и може въобще да не успеят да приемат нужните закони до влизането в сила на директивата.
Еврокомисарят по вътрешния пазар Чарли Макрийви нееднократно призова държавите да изпълняват задълженията си. "Повечето страни ще закъснеят с въвеждането (на MiFID), което ще остави на фирмите малко време да въведат промените в дейността си. Изпратих писма на министрите на финансите, за да привлека вниманието им към сериозността на ситуацията. Освен това сме предприели наказателни мерки към страните, които закъсняват", подчертава той. Друг евентуален проблем според него е възможността националните регулатори да добавят елементи от себе си, което до голяма степен може да неутрализира ефекта от предлаганите единни правила.
Сред закъсняващите е и България. Законът за пазарите на финансови инструменти, който трябва да въведе текстовете на директивата в българското законодателство, е внесен от Комисията за финансов надзор (КФН) в Министерството на финансите още в края на миналата година, но беше одобрен от Министерския съвет чак на 2 април, като през този период са водени интензивни дискусии между институциите и представители на Европейската комисия. "Законът вече е приет на първо четене от Народното събрание, като се надяваме до края на юни да бъде гласуван и на второ четене. Така до ноември, когато MiFID влиза в сила, остава няколкомесечен период, който смятаме, че е достатъчен, и се надяваме да бъде оползотворен максимално за подготовка", заяви за "Капитал" председателят на комисията Апостол Апостолов.
От регулатора заявиха още, че е важно подзаконовата нормативна база (наредбите по закона и в частност новата регулация на изискванията към инвестиционните посредници) да бъде разработен и приет в кратки срокове след приемане на новия закон. Затова вече е започнала предварителната подготовка по изработването им, като те ще бъдат съгласувани със съответните заинтересувани организации, чието активно отношение ще е ключово. "Друга наша инициатива е организирането на серия семинари за посредниците, където ще бъдат обсъдени всички аспекти на новото законодателство", добави Апостолов.
Адвокат Ивана Близнакова от адвокатско дружество "Точева и Мандажиева" счита, че българският проектозакон като цяло пресъздава директивите и регламента. "Те целят унификация на пазара на финансовите инструменти и затова е почти невъзможно да се съобразяват някакви особености на конкретен национален пазар. Не мисля, че след като отделните страни членки въведат в националното си законодателство директивите, ще се получи някаква дехармонизация", коментира тя.
Дяволът е в детайлите
Потенциалните проблеми обаче проличават не от общата картина, която вещае перфектно функциониращ общоевропейски пазар, а при поглед отблизо. MiFID поставя пред брокерите необходимостта да осигуряват на своите клиенти най-добро изпълнение на сделките, което означава сравняване на различни борсови и извънборсови котировки. "Концепцията като цяло е смислена и в интерес на всички, но не мисля, че трябва да се дефинира и налага чрез закон. Според мен тя трябва да бъде естествено следствие от добрата корпоративна политика и конкурентна среда. "Добрите" инвестиционни посредници така или иначе спазват тази концепция и се стремят към най-добрите резултати за клиента", коментира Близнакова. Освен това сериозно се завишават изискванията към съхранението на информация за сделките.
Съобразяването с MiFID ще принуди брокерските фирми да направят сериозни инвестиции в технологии, и то в доста кратък период. Предварителните изчисления за евросъюза са за разход от порядъка 7.5-10 млрд. евро. Във Великобритания очакванията са тяхната сума да надмине 1 млрд. британски лири, като големите инвестиционни банки ще трябва да заделят по над 10 млн. британски лири. Естествено за малките играчи, каквито са и българските посредници, сумите ще са много по-скромни, но разходите пак може да се окажат непосилни за някои. Още повече че големите инвестиционни банки реално могат да се възползват от възможностите за трансгранична търговия, които директивата дава, докато за опериращите само на местния пазар брокерски фирми тази инвестиция трудно ще се изплати.
Наред с финансовите и технологичните трудности на посредниците се вменяват още доста грижи за клиентите им, които включват категоризацията им и преценката им за това доколко даден инструмент е подходящ за тях. Сериозни изисквания има и за даваните от специалстите консултации, като според текста на директивата дори "селективното предоставяне на информация може да се третира като съвет".
Повечето брокери признават, че не са готови за предизвикателствата, които поставя пред тях законът. Това обаче едва ли е изненада, след като проучвания показват, че дори в европейски мащаб едва 13% от компаниите в бранша се считат за подготвени.
Някои от българските посредници изтъкват, че промените в законодателството вече толкова са зачестили и чакат да видят окончателния вариант, преди да предприемат нещо конкретно. "Каквито и инвестиции да се искат от нас, ще ги направим, защото искаме да останем в този бизнес", каза Николай Майстер, изпълнителен директор на "Интеркапитал маркетс". "Считам, че въвеждането на тези директиви ще доведе до консолидация на пазара, като смятам, че по-малките посредници няма да могат да се справят. Просто няма да бъде икономически изгодно за тях да поддържат лиценза си - да инвестират в софтуерни програми, да назначават персонал", прогнозира адвокат Близнакова.
"В КФН сме наясно, че със закона се въвеждат нови концепции, нови изисквания и към дейността на посредниците и фондовия пазар очакваме активна позиция от страна на професионалната общност в процеса на въвеждането и прилагането на новите законови изисквания. Винаги сме били отворени за диалог, а и разчитаме на все по-ясното и осъзнато налагане на принципа на саморегулация в професионалната общност", счита Апостолов.
Българска фондова борса също може да се окаже под натиск от закона, въпреки че тя не е в центъра на промените. С отпадането на нейния монопол може една голяма част от сделките да спре да минава през нея. Първите "заподозрени" са блоковите сделки, които така или иначе са предварително уговорени между страните и те нормално биха си спестили борсовите такси. Нищо обаче не пречи на посредниците да се възползват от възможностите, давани от директивата, и да направят собствени системи за търговия. От борсата коментираха, че се изчаква приемането на закона в окончателния му вариант, преди да се предприемат конкретни действия.
Освен за санкциите от самата Европейска комисия Макрийви предупреди, че страните, забавили въвеждането на европейското законодателство, могат да бъдат съдени и от граждани. Според адвокат Близнакова такава възможност има, но случаите са трудно доказуеми и трябва да се позовават на конкретни причинени вреди. България може и да се размине с подобни дела, след като индикациите са, че директивата все пак ще бъде отразена в българското законодателство преди влизането й в сила. Остава обаче опасността за посредниците, които също могат да бъдат съдени от свои клиенти. Дори и да не искат да се възползват от възможностите на MiFID, брокерите ще трябва поне да се запознаят с него и юристите им да се постараят да създадат максимална защита.
MiFID - Капиталовите пазари на ЕС вече няма да са същите
На 1 ноември директивата започва да действа едновременно в целия ЕС
от Адв. Николай БЕБОВ* [417 прочитания]
17 октомври, 15:46
Директивата за пазарите на финансови инструменти (Директива 2004/39), известна като MiFID, беше приета от Европейския съвет и Европейския парламент през 2004 г. Тя е начало на една от най-съществените промени в правната и регулаторна уредба на пазара на инвестиционни услуги в Европа. През 2006 г. правилата на MiFID бяха детайлизирани чрез приемането от Европейската комисия на директива и регламент, известни като правила от "Второ ниво". България транспонира MiFID и документите от "Второ ниво" чрез Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ), Наредба №38 на Комисията за финансов надзор (КФН), както и промените в Наредби №2 и 11 на КФН.
Правилата, наложени от MiFID, влизат в сила във всички държави - членки на ЕС, от 1 ноември 2007 г. и са насочени основно към инвестиционните посредници (включително банките с универсален лиценз) и регулираните пазари на ценни книжа.
Какво ще се случи
MiFID преследва няколко амбиции - създаването на единен и ефективен пазар на инвестиционните услуги в Европа; защита на клиентите; повишаване на конкуренцията вътре в рамките на съюза, както и конкурентността на Европа в глобален план. Постигането на тези цели се свързва с няколко основни групи мерки:
- Въвеждането на общи организационни изисквания и организационни принципи за всички инвестиционни посредници, осъществяващи дейност в съюза. Степента на тежест на организационните изисквания се съобразява обаче с огромните разлики между, да речем, една инвестиционна банка в Лондонското сити и един български инвестиционен посредник с минимален лиценз. Не всичко ще бъде изисквано от всички и няма почти никакви предварително зададени модели за това как трябва да изглежда организацията на инвестиционните посредници. Принципно MiFID изисква от всеки посредник въвеждането и спазването на системи и правила за: вътрешен организация и контрол, подготовка на персонала, информационна обезпеченост и отчетност; идентифициране, управление и разкриване на конфликтите на интереси, включително относно извършването на т.нар. лични сделки от мениджмънта; делегиране на изпълнението на важни функции от един инвестиционен посредник на трето лице; отделянето на клиентските от собствените активи; отчитане или проследяване на всяка сделка, извършена за клиент, и др.
- Въвеждането на общоевропейски правила за извършването на дейност и за отношенията с клиенти. В това отношение MiFID установява важни принципни изисквания: всеки инвестиционен посредник трябва да класифицира клиентите си като непрофесионални, професионални и приемливи насрещни страни. За непрофесионалните законът предвижда най-силна защита, т.е. те имат право на най-голяма грижа за интересите им от страна на инвестиционните посредници. Клиентите обаче могат да искат да бъдат третирани като категория с право на по-висока степен на защита - във всеки аспект или за отделни сделки.
Инвестиционните посредници трябва да оценяват дали услугите, които техните клиенти искат, са подходящи за клиентите. Те трябва и да познават клиентите си - популярното като KYC (know your customer) задължение.
Специални правила уреждат как инвестиционните посредници могат да се рекламират, каква информация трябва да разкриват за себе си, как да се отчитат пред клиентите си, как и доколко могат да получават облаги от трети страни във връзка с оказването на услуги на свои клиенти (и как да разкриват информация за тези облаги).
Може би едно от най-важните изисквания е това за постигане на "най-добро изпълнение" на клиентски нареждания (например за покупка на акции или облигации), както и при управлението на клиентски портфейли. Това изискване отдавна е предмет на сериозни професионални дискусии, тъй като неговото съдържание остава относително неясно. Сигурно е обаче, че посредниците трябва да приемат и прилагат вътрешни политики за постигане на "най-добро изпълнение", да получат съгласието на клиентите си с тези политики и да са в състояние да покажат при поискване как са се съобразили с политиките на практика.
- Откриването на възможността за широка конкуренция на пазарите на финансови инструменти. Едно от основните нововъведения е премахването на т.нар. правило на концентрацията, важащо в момента и в България, по силата на което финансови инструменти могат да се търгуват само на борса или друг регулиран пазар. MiFID позволява търговията да се осъществява на ред други места на изпълнение: многостранни системи за търговия (т.е. пазар, организиран от инвестиционен посредник, за което той следва да е специално лицензиран), а дори и на двустранна основа чрез така наречените систематични участници, които (обаче само относно финансови инструменти, отговарящи на определени завишени изисквания) могат да изпълняват клиентски нареждания, като сами стават насрещна страна по сделката. Като добавим към това и различни OTC пазари и технологичното развитие, може скоро след 1 ноември структурата на капиталовите пазари да е вече значително по-разнообразна и конкурентна, а възможностите да се сключи сделка с избран финансов инструмент - повече от една.
Всички тези места за изпълнение биха функционирали без връзка едни спрямо други, а конкуренцията би довела до хаос, ако не се разкрива информация и за котировки, и за сключени сделки - така че участниците на пазара да могат да правят сравнение на формираните на различни пазари цени на едни и същи инструменти. Затова MiFID въвежда строги изисквания в тази насока, целящи да обезпечат действителна конкуренция и да предпазят играчите от неравнопоставеност и от находчивостта на арбитражьорите.
- Разширяване на приложното поле на регулацията и опростяване на правилата за извършване на дейност в друга държава членка. MiFID ще се прилага относно повече финансови продукти, отколкото по действащия режим (например инвестиционните посредници ще могат да извършват дейност във връзка със стокови деривати). Освен това правилата на т.нар. единен или Европейски паспорт се усъвършенстват в сравнение със сега действащата уредба, намалявайки до възможния минимум едновременната подотчетност на посредниците и пазарите на повече от един надзорен орган, съответно произтичащите от това разходи за поднадзорните лица и за регулаторните органи. Тази свобода на извършване на услуги и на установяване почива на една ключова предпоставка - че посредниците и регулираните пазари ще подлежат на един и същ по изисквания и провеждан с една и съща интензивност и сериозност надзор независимо от надзорния орган.
- Принципи, а не детайлни правила. MiFID е ярък пример за регулация, основаваща се повече на принципи и в по-малка степен на детайлни правила (които едва ли биха били еднакво подходящи за всички посредници регулирани пазари от всяка от 27-те държави членки). Новият режим изисква постигането на определени резултати, но не дава задължителни предписания как те да бъдат постигнати.
И още две особености. Един от имплицитните, но и оспорвани методи на регулация, въвеждани чрез MiFID, е този на сравнението с конкуренцията, на бенчмаркинга. Какви точно са задълженията на играчите на пазара често ще зависи от начина, по-който извършват дейността си най-добрите сред тях. Също така авторите на директивата са приели, че е нужна редовна координация между надзорните органи от 27-те държави - членки на ЕС, в рамките на Комитета на европейските регулатори по ценни книжа се създават общи практики и указания, т.нар. Трето ниво на регулация.
Оптимистичен поглед към нашето законодателство
Приемането на ЗПФИ в България, както и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, стана бързо и за съжаление без достатъчна консултация с представителите на финансовия бизнес. Но КФН (неформалният автор на закона и официалният на наредбите) практически не разполагаше с достатъчно време. Нито получи достатъчно внимание от онези, към които законът е адресиран: професионалните асоциации във финансовия сектор стават видимо все по-активни, но има още какво да се направи в насока саморегулация и диалог с регулатора.
Предвид това е радващо, че освен с приличния превод на MiFID на български език новата уредба се отличава и с нелоша структура и връзки към други действащи нормативни актове. Тази уредба не страда от непреодолими дефекти (например това, че не се е стигнало до изменение на данъчните закони, за да се освободят от данък капиталовите печалби от сделки, извършени чрез многостранна система за търговия, или от систематичен участник, оставяйки тези "места за изпълнение" в неравнопоставено положение спрямо борсата, може лесно да се коригира от парламента). Всъщност резултатите от ЗПФИ ще зависят по-скоро от ефективността, с която ще се прилага.
Играчите на пазара у нас неизбежно ще изпитат сериозни затруднения да приведат дейността си в пълно съответствие с MiFID към 1 ноември: трябва да се приемат ред вътрешни правила, отнасящи се до посочените принципни изисквания, да се проведе обучение на персонала, да се контактува с клиентите. Борсата и Централният депозитар също ще трябва да се адаптират бързо. Но 1 ноември не изчерпва смисъла на нормативната промяна: MiFID е правна уредба, която изисква постоянно приспособяване към променящите се условия на пазарите на инвестиционни услуги. Ако всички съпричастни към капиталовия пазар в България имат разбирането, амбицията и старанието да прилагат MiFID "по-качествено", резултатът ще ни постави по-близо до големите в Европа.
*кантора "Цветкова, Бебов и съдружници" ("Ландуел България")
http://www.capital.bg/show.php?storyid=338848
Денят на страшния MiFID
Революционна директива ще промени финансовите пазари в евросъюза през ноември
Готовност
13 процента от инвестиционните фирми в Европейския съюз считат, че подготовката им за въвеждането на MiFID на 1 ноември върви по план.
Големите промени
- Отпада напълно монополът на БФБ. Освен че вече от Нова година могат да се създават и други борси, вече сделки могат да се сключват и извънборсово, а също и чрез многостранни системи за търговия (МСТ).
- Създава се възможност за посредниците да правят свои "микроборси" под формата на МСТ,?а също и да търгуват извънборсово като "систематични участници".
- Отпада частично монополът на Централния депозитар.?Въпреки че проектозаконът дава възможност на регулирания пазар да избира система за сетълмент, се запазва задължителното регистриране на книжата и сделките в Централния депозитар.
Всички трябва да спазват закона. Включително и държавите.
България и още 23 страни - членки на Европейския съюз, обаче явно бяха позабравили това, поне що се отнася до задължението им да въведат в законодателството си европейската директива за пазарите на финансови инструменти (MiFID) до 31 януари 2007 г. Заканата на Европейската комисия за глоби като че ли пораздвижи нещата и едноименният законопроект бързо мина на първо четене в българския парламент. Санкцията обаче е малък проблем, сравнен с неподготвеността на участниците на пазара, които продължават да чакат неизвестно кой да им обясни какво да правят.
С регулация към общ пазар MiFID е революция в инвестиционния свят, която в различна степен засяга всички участници на пазара. Основната цел на директивата е да се създаде един паневропейски пазар на финансови услуги, който действа при хармонизирани правила (виж графиката). Идеята е брокер от която и да било европейска страна да може безпрепятствено да сключва сделки в рамките на целия съюз и по този начин да се стигне до заветното "свободно движение на капитали". Анализ на Европейската комисия показва, че създаването на интегриран пазар само на акциите и облигациите (без да се включват всички други финансови инструменти) ще има значителен ефект и разходите за набиране на капитал ще намалеят с 0.5%.
Повечето ефекти, които се очаква да произведе MiFID, са следствие от засилената конкуренция. На практика отпадат монополите на борсите, като вече сделки с книжа на публични компании ще могат да се сключват и извън регулиран пазар, а също така големите банки и финансови къщи ще имат възможност да създават един вид собствени микроборси под формата на многостранни системи за търговия, създадени от инвестиционни посредници. Самите брокери също ще се изправят пред засилена конкуренция от колегите си във всички други страни членки, пожелали да оперират на техния пазар. И досега това беше разрешено, но различните местни закони реално спъваха сделките в чужди държави.
Всичко това може да поставя проблеми пред институциите на пазара, но се очаква да постигне реалната цел на директивата - положителен ефект за инвеститорите. Техният интерес е поставен в центъра на внимание на европейския законодател. MiFID предвижда ново, доста по-високо ниво на защита на инвеститора. На брокерите са вменени редица задължения, започващи от консултацията на техните клиенти и стигащи до грижата за изпълнението при най-добри условия на поръчките им.
По света и у нас
Отзивите във финансовите среди в Европа по въпроса са като цяло доста положителни, като опасенията на брокерите са свързани по-скоро с кратките срокове, пред които са изправени. Вече отлагана веднъж, директивата трябваше да бъде въведена в националните законодателства на страните членки до 31 януари 2007 г., но към тази дата единствено Великобритания и Румъния се справиха, а малко по-късно към тях се присъединиха и Ирландия, Белгия и Литва. Германия, Франция и Словакия обявиха, че ще са готови през май. Всички останали страни заявяват срокове до ноември, но няколко от тях вече дават да се разбере, че това не е реалистично и може въобще да не успеят да приемат нужните закони до влизането в сила на директивата.
Еврокомисарят по вътрешния пазар Чарли Макрийви нееднократно призова държавите да изпълняват задълженията си. "Повечето страни ще закъснеят с въвеждането (на MiFID), което ще остави на фирмите малко време да въведат промените в дейността си. Изпратих писма на министрите на финансите, за да привлека вниманието им към сериозността на ситуацията. Освен това сме предприели наказателни мерки към страните, които закъсняват", подчертава той. Друг евентуален проблем според него е възможността националните регулатори да добавят елементи от себе си, което до голяма степен може да неутрализира ефекта от предлаганите единни правила.
Сред закъсняващите е и България. Законът за пазарите на финансови инструменти, който трябва да въведе текстовете на директивата в българското законодателство, е внесен от Комисията за финансов надзор (КФН) в Министерството на финансите още в края на миналата година, но беше одобрен от Министерския съвет чак на 2 април, като през този период са водени интензивни дискусии между институциите и представители на Европейската комисия. "Законът вече е приет на първо четене от Народното събрание, като се надяваме до края на юни да бъде гласуван и на второ четене. Така до ноември, когато MiFID влиза в сила, остава няколкомесечен период, който смятаме, че е достатъчен, и се надяваме да бъде оползотворен максимално за подготовка", заяви за "Капитал" председателят на комисията Апостол Апостолов.
От регулатора заявиха още, че е важно подзаконовата нормативна база (наредбите по закона и в частност новата регулация на изискванията към инвестиционните посредници) да бъде разработен и приет в кратки срокове след приемане на новия закон. Затова вече е започнала предварителната подготовка по изработването им, като те ще бъдат съгласувани със съответните заинтересувани организации, чието активно отношение ще е ключово. "Друга наша инициатива е организирането на серия семинари за посредниците, където ще бъдат обсъдени всички аспекти на новото законодателство", добави Апостолов.
Адвокат Ивана Близнакова от адвокатско дружество "Точева и Мандажиева" счита, че българският проектозакон като цяло пресъздава директивите и регламента. "Те целят унификация на пазара на финансовите инструменти и затова е почти невъзможно да се съобразяват някакви особености на конкретен национален пазар. Не мисля, че след като отделните страни членки въведат в националното си законодателство директивите, ще се получи някаква дехармонизация", коментира тя.
Дяволът е в детайлите
Потенциалните проблеми обаче проличават не от общата картина, която вещае перфектно функциониращ общоевропейски пазар, а при поглед отблизо. MiFID поставя пред брокерите необходимостта да осигуряват на своите клиенти най-добро изпълнение на сделките, което означава сравняване на различни борсови и извънборсови котировки. "Концепцията като цяло е смислена и в интерес на всички, но не мисля, че трябва да се дефинира и налага чрез закон. Според мен тя трябва да бъде естествено следствие от добрата корпоративна политика и конкурентна среда. "Добрите" инвестиционни посредници така или иначе спазват тази концепция и се стремят към най-добрите резултати за клиента", коментира Близнакова. Освен това сериозно се завишават изискванията към съхранението на информация за сделките.
Съобразяването с MiFID ще принуди брокерските фирми да направят сериозни инвестиции в технологии, и то в доста кратък период. Предварителните изчисления за евросъюза са за разход от порядъка 7.5-10 млрд. евро. Във Великобритания очакванията са тяхната сума да надмине 1 млрд. британски лири, като големите инвестиционни банки ще трябва да заделят по над 10 млн. британски лири. Естествено за малките играчи, каквито са и българските посредници, сумите ще са много по-скромни, но разходите пак може да се окажат непосилни за някои. Още повече че големите инвестиционни банки реално могат да се възползват от възможностите за трансгранична търговия, които директивата дава, докато за опериращите само на местния пазар брокерски фирми тази инвестиция трудно ще се изплати.
Наред с финансовите и технологичните трудности на посредниците се вменяват още доста грижи за клиентите им, които включват категоризацията им и преценката им за това доколко даден инструмент е подходящ за тях. Сериозни изисквания има и за даваните от специалстите консултации, като според текста на директивата дори "селективното предоставяне на информация може да се третира като съвет".
Повечето брокери признават, че не са готови за предизвикателствата, които поставя пред тях законът. Това обаче едва ли е изненада, след като проучвания показват, че дори в европейски мащаб едва 13% от компаниите в бранша се считат за подготвени.
Някои от българските посредници изтъкват, че промените в законодателството вече толкова са зачестили и чакат да видят окончателния вариант, преди да предприемат нещо конкретно. "Каквито и инвестиции да се искат от нас, ще ги направим, защото искаме да останем в този бизнес", каза Николай Майстер, изпълнителен директор на "Интеркапитал маркетс". "Считам, че въвеждането на тези директиви ще доведе до консолидация на пазара, като смятам, че по-малките посредници няма да могат да се справят. Просто няма да бъде икономически изгодно за тях да поддържат лиценза си - да инвестират в софтуерни програми, да назначават персонал", прогнозира адвокат Близнакова.
"В КФН сме наясно, че със закона се въвеждат нови концепции, нови изисквания и към дейността на посредниците и фондовия пазар очакваме активна позиция от страна на професионалната общност в процеса на въвеждането и прилагането на новите законови изисквания. Винаги сме били отворени за диалог, а и разчитаме на все по-ясното и осъзнато налагане на принципа на саморегулация в професионалната общност", счита Апостолов.
Българска фондова борса също може да се окаже под натиск от закона, въпреки че тя не е в центъра на промените. С отпадането на нейния монопол може една голяма част от сделките да спре да минава през нея. Първите "заподозрени" са блоковите сделки, които така или иначе са предварително уговорени между страните и те нормално биха си спестили борсовите такси. Нищо обаче не пречи на посредниците да се възползват от възможностите, давани от директивата, и да направят собствени системи за търговия. От борсата коментираха, че се изчаква приемането на закона в окончателния му вариант, преди да се предприемат конкретни действия.
Освен за санкциите от самата Европейска комисия Макрийви предупреди, че страните, забавили въвеждането на европейското законодателство, могат да бъдат съдени и от граждани. Според адвокат Близнакова такава възможност има, но случаите са трудно доказуеми и трябва да се позовават на конкретни причинени вреди. България може и да се размине с подобни дела, след като индикациите са, че директивата все пак ще бъде отразена в българското законодателство преди влизането й в сила. Остава обаче опасността за посредниците, които също могат да бъдат съдени от свои клиенти. Дори и да не искат да се възползват от възможностите на MiFID, брокерите ще трябва поне да се запознаят с него и юристите им да се постараят да създадат максимална защита.
) тях ги сложиха в небрано лозе 
))))))
Коментар