Благодаря ти grand.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Компенсаторките от лихвоточки
Collapse
X
-
Компенсаторки на стойност 2,25 млрд. лв. са използвани за девет години
22.03.2006 16:42
Компенсаторни инструменти на стойност 2 252 932 хил. лв. са послужили като платежно средство в приватизацията за периода от 1996 г. до края на март 2005 г. Това показа докладът на Сметната палата за резултатите от одита на плащанията по приватизационни сделки с компенсаторни инструменти в Агенцията за приватизация, Агенцията за следприватизационен контрол, Централния депозитар и органите, издаващи компенсаторни инструменти, за периода от възникването им до 31.03.2005 г.
Общият размер на компенсаторните инструменти, издадени по реда на Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти, Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и емитираните по реда на чл. 44 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, е 3 728 998 002 лв. по номинал, в т.ч. 135 815 374 лв., преобразувани в жилищно-компенсаторни записи спестовни числа по реда на § 9 от заключителните разпоредби на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.
По данни от седмичния бюлетин на Централния депозитар към края на миналата седмица активни на пазара са компенсаторни инструменти в размер на 603,395 млн. лв. номинал.
Сделките за 34,78 на сто от Българска телекомуникационна компания, 12,84% от Булгартабак – Холдинг и 72% от капитала на Св.Св. Константин и Елена Холдинг, както и 20% от ДЗИ АД са най-големите, платени в компенсаторни инструменти и осъществени чрез БФБ. В левове и компенсаторни средства бяха платени 100% от Проучване и добив на Нефт и газ ЕАД, и 99% от ТЕЦ Марица -3 ЕАД, докато цената на 11,24 на сто от Златни пясъци бе 18,443 млн. лв. в компенсаторни инструменти, според данните от Агенцията за приватизация.
До приемането на Закона за приватизация и следприватизационен контрол регламентирането на плащанията с компенсаторни инструменти става с често променяни и допълвани подзаконови нормативни актове. Извършвани са промени в режима на приватизация чрез компенсаторни инструменти, отразени в различни специални закони, което създава предпоставки за несигурност и липса на прозрачност на неговото протичане, е един от основните изводи на Сметната палата. Нормативната уредба е недостатъчна и непълна, което предпоставя нейната несинхронизираност във времето.
До влизането в сила на Закона за сделките с компенсаторни инструменти липсва организиран пазар за търговия с компенсаторни инструменти, което създава предпоставки за измами и злоупотреби при използването им като платежно средство по приватизационни сделки, допълват от палатата.
С влизането в сила на Закона за приватизация и следприватизационен контрол се регламентира общо участието в приватизацията на непаричните платежни средства, без да се отчита спецификата на компенсаторните инструменти и ангажиментите на държавата към техните притежатели. Информационната обезпеченост на управлението и контрола като негов елемент, на процеса на приватизация чрез компенсаторни инструменти е недостатъчна и несистемна, се казва в доклада на Сметната палата. Според документа процесът на плащанията по приватизационни сделки с компенсаторни инструменти не е управляван системно и не е изградена подсистема за управление и контрол.
Общо 56 мажоритарни пакета предстоят да се предложат за приватизация, според данни от АП. За удовлетворяване на реституционните претенции са предвидени половината от 466-те миноритарни пакета. Съгласно реституционните закони обаче сроковете за подаване на искания за обезщетение с компенсаторни инструменти са изтекли. Законите не предвиждат краен срок за издаване на компенсаторни инструменти. Продължава регистрацията на компенсаторни инструменти в Централния регистър на компенсаторните инструменти.
Това предполага неустановима продължителност на процеса на издаването на компенсаторни инструменти и невъзможност да се установи очаквания им размер като платежно средство по приватизационни сделки. Според Сметната палата е необходимо да се инициира законодателна промяна, целяща поставянето на такъв срок. Такива са и задължението на държавата от подписаната резолюция 1096 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 1996 г., според която до влизането на страната ни в Европейския съюз реституцията следва да бъде приключена.
В същото време приватизацията се осъществява в условия на значително ограничен ресурс от дружества с държавно участие, подлежащи на приватизация, в т.ч. и такива, които са от значение за националната сигурност на страната. Действащата нормативна уредба не поставя преклузивен срок и за използването на компенсаторните инструменти като платежно средство. Регламентирането на такъв срок би могло да се компенсира с реструктурирането на неизползваните компенсаторни инструменти в подходящи дългови инструменти.
В условията на едновременното действие на тези фактори следва да бъде определен приоритетът на държавата по отношение приемането на компенсаторни инструменти като платежно средство по приватизационни сделки за следващите години. Трябва и задължително да се отчитат и двата резултата от избраната политика – опосредстваният фискален ефект при продажбата на държавното участие в капитала на дружества срещу компенсаторни инструменти и отговорността на държавата към правоимащите за гарантиране на реалното им обезщетение по реда на действащите закони, се заключава в доклада на Сметната палата.
Коментар
-
Първоначално изпратено от RAIКакви сценарии предвиждате, ако хипотетично ЖКЗЛ се качат за търговия на БФБ?
-цената на КИ като цяло ще падне. И без това в момента е магия това, което ги държи на тези нива
-държавата ще се види в чудо какви варианти за реализацията им да измисли още
-май ДЦК е единственият приемлив вариант. Предвид и ангажимента към Брюксел?
просто GKZL няма да се качат ;-)
Няма значение къде си, с кой си и с какво се занимаваш - радвай се на всеки момент, на всеки ден!
Коментар
-
Какви сценарии предвиждате, ако хипотетично ЖКЗЛ се качат за търговия на БФБ?
-цената на КИ като цяло ще падне. И без това в момента е магия това, което ги държи на тези нива
-държавата ще се види в чудо какви варианти за реализацията им да измисли още
-май ДЦК е единственият приемлив вариант. Предвид и ангажимента към Брюксел?
Коментар
-
"24 часа" 23 март 2006 , 9 стр.
След проверка Сметната палата настоява за
Край на плащания с компенсаторни
Записи за 2,2 милиарда лева отишли за приватизация
Румяна Денчева
Държавата да определи краен срок за издаване на компенсаторни записи и за възможността с тях да се участва в приватизацията. Това поиска в доклад Сметната палата след извършена проверка.
Издадените досега компенсаторни инструменти по всички закони са за 3,723 млрд. лева.
2,253 млрд. от тях са отишли за плащания по приватизационни сделки от 1996 г. до март 2005 г.
Бонове за 135,815 млн. лева пък били преобразувани в жилищнокомпенсаторни записи.
По данни на Централния депозитар към 13 ноември активни на пазара са компенсаторни инструменти за 590,127 млн. лв.
Заради липсата на краен срок за издаването обаче било трудно да се предвиди колко още ще излязат на пазара и в какви срокове.
От палатата твърдят, че трябва да се направят нужните законови промени, за да се фиксира такъв срок. Одиторите припомнят, че сме поели ангажимент пред Брюксел до влизането ни в Евросъюза реституцията у нас да е приключила.
Да се обмисли възможността за преобразуването на неизползваните компенсаторки в подходящи дългови инструменти, препоръчват още от палатата.
Изключването на лихвоточките, проебразувани в жилищни компенсаторки, от нормативната уредба било грешка, защото повишило риска от незаконосъобразно разпореждане с тях, твърдят от палатата.
Нямало и ясна държавна политика по отношение на различните компенсаторни бонове и на социалните ангажименти на държавата към собствениците им, смятат одиторите.
СДЕЛКИТЕ
Седем са големите сделки с компенсаторни инструменти на фондовата борса досега, сочи анализ на Агенцията за приватизация. Най-успешната бе през януари 2005 г., когато 34,7% от БТК бяха продадени срещу над 632 млн. лв. в компенсаторки. Преди това класацията се водеше от сделката за 12,8% от "Булгартабак", за които бяха похарчени компенсаторки за 79 млн. лв. За 66 млн. лв. в бонове бяха купени 72% от "Св. Константин и Елена", за 46 млн. лв. - 20 на сто от ДЗИ, за 31,7 млн. лв. "Проучване и добив на нефт и газ". Компенсаторки за 26 млн. лв. погълна продажбата на 99% от ТЕЦ "Марица-3", а за 18,4 млн. лв. - приватизацията на 11,2 на сто от "Златни пясъци".Socialism -- You Make It, They Take It.
Коментар
-
ЗЕМЯ СРЕЩУ ЛИХВОТОЧКИ!
ЩЕ СЕ СБЛЪСКА ЛИ БОЙКО БОРИСОВ С ОБЩИНАРИТЕ ОЩЕ НА ПЪРВАТА СИ СЕСИЯ
На половин цена да бъде продавано правото на строеж върху общински имоти на притежателите на дългогодишни жилищно-спестовни влогове. Това предвижда промяна в Наредбата за разпореждане с общинско имущество. Тя ще бъде разгледана на редовната сесия на Столичния общински съвет в четвъртък.Няма значение къде си, с кой си и с какво се занимаваш - радвай се на всеки момент, на всеки ден!
Коментар
-
Това може би е хубава статия, но моите очаквания са някъде от около 2000г., когато учех Европейско икономическо сътрудничество и Димитър Хаджиниколов и проф. Данаилов са ми говорили много неща, на които повярвах тогава.., а не на глупостите на пресата и тогавашните политици. Яд ме е само, че хората много бавно се променят и не виждат очевадните неща, а иначе пътят е един.
Коментар
-
до T.A.D. за 2008 г.
http://novini.dir.bg/LISTS/new_news_...ews_825055.php
или това е текста:
”Часовникът на София”: Не по-малко готова за ЕС от Полша
07 ноември 2005 / News.dir.bg
За България, както и за Румъния, януари 2007 г. е среща с историята, която те не желаят да пропуснат, казва в своя статия председателят на Европейския парламент Жозеп Борел.
В статията, озаглавена "Часовникът на София", поместена в сайта на испанското издание Естреля дихитал, Борел признава, че по пътя си към ЕС България се натъква на трудности, които биха могли да отложат членството й. Той обаче подчертава, че евентуално отлагане, "дори само с една година", ще има много отрицателни последици за страната ни - и в психологически, и в икономически план. България и Румъния вероятно няма да бъдат по-добре подготвени и след една година, когато според договора вече няма да е възможно повече да се отлага приемането им, пише Борел, цитиран от Дарик. Освен това той смята, че двете страни и сега не са по-зле подготвени за ЕС, отколкото са били година преди влизането си в съюза други страни, като Полша, например.
Коментар
Коментар