ЧЕЗ Разпределение България АД (CEZD)

[BSEtrader]

Тази формула доколкото аз разбирам се използва при определянето на цената на електричеството, а вече колко реално ще е потреблението на електричество (повече или по-малко) това ще даде отражение на печалбата която ще отчетат. ДКЕВР признава или не всеки един разход, някъде бях срещат точно колко разходи им е признала ДКЕВР, разминаваше се с доста солиден % от официално обявените разходи), но това се ползва само за определяне на цената. Иначе много ясно че тези разходи колкото са повече, толкова по-ниска ще е печалбата. Но не съм убеден че говорим толкова за точене или дори да има завишени някакви разходи на общото цяло това въобще не е основния проблем (ако е 0.002% от сметката ти например). Нормално като дойде голям западен стратегически инвеститор в БГ който има ноу-хау да иска да си плаща за това, дали като консултации или по-високи заплати - това е нормално нали с тези си умения и знания за 7 години свалят загубите в системата от 23 на 12% мисля че беше средно за страната. Отделно разпределителното и снабдителното дружество бяха едно цяло допреди няколко години, след разделянето е трябвало да направят два отдела счетоводство, два отдела по второто, два по третото, ДКЕВР се е съгласила това да бъде аутсорснато в шапката на едно място за да се намаляват разходи. Всичко опира до по-сериозния контрол от регулатора в крайна сметка.

[Poncho]

...По този начин всъщност поставянето на повече климатици от населениет ще има ефект върху печалбата. Но това дали нещо минава през една или друга фирма като разходи няма значение.

Намалението на цената на тока дето го тъкмят, като вкарат целия АЕЦ в регулирания ток, ще вдигне приходите и печалбите:
- цената на регулирания ток ще падне
- няма да остане евтин ток за свободния пазар
- тока на свободния пазар ще се повиши
- потребителите от свободния пазар ще преминат към регулирания - ЕРП
Лично мнение.

В момента 40% от електричеството, произвеждано от АЕЦ "Козлодуй", се продава на свободния пазар - за големите индустриални производители", обясни още Трайков. Ако евтиният ток за производителите изчезне, може да има спад на продажбите и закриване на работни места, смята той.

[Silver Fox]

Друг е въпросът дали, ако разходите не минават през свързани лица, то самите разходи ще са по-ниски.

[Silver Fox]

А какви са тези необходими приходи.

Ами какви трябва да са приходите, за да си покриеш разходите и нормата на възвращаемост на регулаторната база на активите.

[Silver Fox]

Отново не разбирам - това няма да промени печалбата. Аз поне така го разбирам че печалбата най-вероятно ще си стои в еднакво съотношение спрямо приходите. Т.е. единствено промяната в приходите променя печалбата, а приходите зависят от цената на тока и потреблението на ток.

По този начин всъщност поставянето на повече климатици от населениет ще има ефект върху печалбата. Но това дали нещо минава през една или друга фирма като разходи няма значение.

Необходимите приходи и реалните приходи са различни неща. Когато имаш по малко-разходи имаш и по малки необходими приходи при равни други условия.

Ако допуснем, че количествата на пренос са равни, то по-малките необходими приходи ще рефлектират в по-ниска цена. До тази стъпка рентабилността е еднаква.

Но при по-ниска цена на тока повече хора ще си плащат сметките, ще има по-малко заведени съдебни дела и по-малко обезценки на вземания

Това ми е логиката за добавяне на стойност за акционерите.

[Poncho]

При фиксирана рентабилност и намаляване на разходите за външни услуги ще имат ПОВЕЧЕ /икономисаните/ средства за инвестиции.

Струва ми се, че едва ли не си на мнение, че разходите за външни услуги се изливат някъде без да носят нищо обратно. А дали ако дружеството се справя само с тези услуги няма да му излезе по-скъпо?
То разходите за външни услуги винаги са съмнителни, особено със свързани лица, ама не е задължително винаги да са за лошо.

[ravnovesie]

Всичкият приход, който е над НП ще отиде в печалбата.

А какви са тези необходими приходи.

[ravnovesie]

НП = Р + (РБА . НВ), където:
НП - необходими годишни приходи;
Р - годишни разходи за дейностите;
РБА - регулаторна база на активите;
НВ - норма на възвръщаемост на капитала.

Рентабилността на РБА ще е същата, но НП ще намалеят

Отново не разбирам - това няма да промени печалбата. Аз поне така го разбирам че печалбата най-вероятно ще си стои в еднакво съотношение спрямо приходите. Т.е. единствено промяната в приходите променя печалбата, а приходите зависят от цената на тока и потреблението на ток.

По този начин всъщност поставянето на повече климатици от населениет ще има ефект върху печалбата. Но това дали нещо минава през една или друга фирма като разходи няма значение.

[Silver Fox]

Всичкият приход, който е над НП ще отиде в печалбата.

[Silver Fox]

Ами пак е спорно. Рентабилността пак ще е същата.

НП = Р + (РБА . НВ), където:
НП - необходими годишни приходи;
Р - годишни разходи за дейностите;
РБА - регулаторна база на активите;
НВ - норма на възвръщаемост на капитала.

Рентабилността на РБА ще е същата, но НП ще намалеят

[ravnovesie]

При фиксирана рентабилност и намаляване на разходите за външни услуги ще имат ПОВЕЧЕ /икономисаните/ средства за инвестиции.

И това какво засяга миноритарните.

[Konsultant]

Ами пак е спорно. Рентабилността пак ще е същата.

При фиксирана рентабилност и намаляване на разходите за външни услуги ще имат ПОВЕЧЕ /икономисаните/ средства за инвестиции.

[ravnovesie]

Определено забрана на сделки със свързани лица ще има положителен ефект за миноритарните акционери.

Ами пак е спорно. Рентабилността пак ще е същата.

[Silver Fox]

Определено забрана на сделки със свързани лица ще има положителен ефект за миноритарните акционери.

[Konsultant]

ПРОЩАВАЙ, че се намесвам в ЧУЖД разговор, ама не те разбрах за закопаното куче.

Здравей,

Идеята ми е, че въведената от ДКЕВР през 2003 г. ПОЛОЖИТЕЛНА практика за горна граница на възвръщаемост или с други думи таван на приходите, СЕ изкривява и до някъде ОБЕЗМИСЛЯ от сделките между свързани лица в такъв обем!

Поздрави!