IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg
Контролен панел | Съобщения | Потребители | Търси
  • If this is your first visit, be sure to check out the FAQ by clicking the link above. You may have to register before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages, select the forum that you want to visit from the selection below.

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

И нека Силата бъде с нас

Collapse
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts

  • Blagodarya na inzhenerite za izcherpatelnite otgovori. Nauchih interesni neshta.
    Spored men vazhnoto e da ima diskusiya, za da mozhe vsichki potenzialni plyusove i minusi da se otchetat, taka che ako se pravi neshto to da bade napraveno po optimalen nachin - tova oznachava kakto efektivnost i ikonomichnost, taka i ekologichnost.

    A ne mozhe li sashto taka da se polzvat naprimer podpochvenite vodi iz zialata strana, koito sashto sa s visoka temperatura i v mnogo sluchai se namirat v neposredstvena blizost? A drugite vidove elektrozentrali ne sazdavat li sashto toplina, koyato da mozhe da se opolzotvori?

    Sashto znam che veche se razrabotvat novi tehnologii za izpolzvane na yadrenata energiya, koito sa s mnogo po-niska ostatachna radioaktivnost.

    V momenta sam v Ispaniya, strana, koyato e opolzotvorila mnogo dobre fondovete na Evropeyskiya Sayuz, za razlika ot naprimer Portugaliya.
    Pravi mi vpechatlenie, che izpolzvat reziklirana otpadachna voda, za da si polivat parkovete. Sashto taka sa vodeshti po otnoshenie na razvitieto na alternativnite energii, po zemedelie, koeto izpolzva morska voda, po izsledvaniya svarzani s destilaziya na morska voda za bitovi nuzhdi (cheshmyana voda). Sabirat si bokluka razdelno, osven tova izpolzvat chesto vmesto chakal nachupeni tuhli i stari fayansovi plochki. Tova prosto e primer za praktichno izpolzvane na nedostatacni resursi.

    Edno mislya e yasno, kakvoto i da se pravi, to tryabva da se pravi s misal da bade ednovremenno efektivno i ekologichno. ( I mezhdu drugoto, imam mnogo zadrazhki po otnoshenie na tradizionnite AEZ. )

    Mnogo se radvam na tova che ima hora v tozi forum, koito sa tehnicheski kompetentni i imat interesni idei.
    Мнението е лично - не препоръчвам нищо.

    Коментар


    • Гледай ти, гледай ти!
      Честита Коледа и весела Нова Година!
      На всички.
      И на теб, Зарко, също :-)

      Коментар


      • Първоначално изпратено от Cleo
        Pyramid, uvazhavam inovatorskite idei i zhelanieto da se preodoleyat prechkite, za da se osashtestvyat. Tozi svyat bez inzhenernata misal shteshe da bade edno mnogo razlichno myasto.

        Bez da sam specialist, obache, silno me pritesnyava misalta che voda koyato minava prez AEZ shte se raznasya kam osnovnite gradove v stranata. Vse pak ima nyakakav risk. Ne znaeh che vodata se izhvarlya v Dunava, i tova sashto me trevozhi...

        S dve dumi, kato ekolog, imam silni pritesneniya.

        Cleo, без да защитавам тезата на Pyramid, бих разсеял някои твои съмнения, свързани с опазване на природната среда и екологията, когато се експлоатират ядрени реактори.

        Основното, което те тревожи – е: дали водата от т.нар. външен контур за охлаждане – е радиоактивно заразена, или по-точно – дали стойностите са в рамките на допустимите. Ако не е така – няма значение, дали водата обикаля страната, или се връща обратно в Дунав, а оттам - потегля към Черно море – това всеки наричащ себе си еколог – трябва да го знае, за да не всява излишна паника, тъй като всички – БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ – сме чувствителни на тази тема – ЗАПАЗВАНЕ на ЕКОЛОГИЧНОТО РАВНОВЕСИЕ.

        Тук са чувствителни всички, независимо, че някои се наричат еколози, други – инженери, а трети – инвеститори, спекуланти, нормални хора и т.н....

        Така, че – ето ти накратко схемата: всички я знаят, дори и някои еколози – не правят изключение... Знаем, че ядрената реакция протича, като се използват различни изотопи на урана, а верижната реакция, която се извършва в ядрените реактори, е съпроводена с отделяне на голямо количество топлина. Въпросът е – как да се използва тази топлина?

        Това става чрез междинен топлоносител, който циркулира ВЪВ ВЪТРЕШЕН КОНТУР (вътрешен кръг), а тази топлина се предава към водата ОТ ВЪНШНИЯТ КОНТУР, последната се загрява, превръща се в пара с определени параметри, която отдава енергията си в топлинните двигатели (напр. парни турбини) и потегля във вид на ел. енергия към потребителите.

        Значи, трябва да доуточним само какъв е този междинен топлоносител, който циркулира във вътрешният кръг? Често това са инертни газове, които имат свойството – да не пренасят радиоактивността от реактора, с който контактуват – към водата от външният контур, която по-късно се превръща в пара, след което се охлажда, отдавайки своята енергия...

        Дали тази топлина ще се използва, как ще се пренася, какъв ще е ефектът и каква би била началната инвестиция – това са дискусионни въпроси, които стоят за решаване пред развитите общества, към които и ние се стремим.

        Иначе, тези схеми работят вече десетилетия, независимо дали ядрената централа е стационарна (тип Козлодуй, Белене), или ядреният реактор обслужва атомен ледоразбивач, атомна подводница и т.н. Вече знаем, че степента на безопастност на такива плаващи „градове” с хилядни екипажи – се гарантира от дебелината на оловен слой около ядреният реактор, а също и чрез други защити...

        Поздрави на всички еколози, които се интересуват от подробностите, но и не само на еколозите. Всички обичаме да отмаряме сред природата на спокойствие... ))
        "Погледната със страстно око, действителността се превръща в приказка!" П.Пикасо

        Коментар


        • Здравей, Клео
          Водата, подгрявана от АЕЦ, и така /чух/ топлела някакви площи около Козлодуй. Но:
          1.Термопомпите прехвърлят топлина от един поток /първичен топлоносител / към втори поток -/вторичен топлоносител/. Вторият и първият са в опосредствен топлинен контакт през топлообменници -изпарител, а след това-кондензатор, презкоито се върти работно тяло - някакъв газ, който в цялата система е под налягане. Т.е., няма път, по който да проникне радиоактивно заразена вода /ако такава изобщо изтече/ и да бъде прехвърлена и разпространена "из цялата страна" .
          2.Потокът с дебит от 3 до 5 куб.метра/сек. и от Искъра да го вземеш в долния край, и от Дунава, и да го излееш после студен горе в София или да го въртиш по затворен кръг - все едно, няма да наруши равновесието нито на Дунав, нито на Искър. Няма да прелее река, нито да се удавят рибите.
          3.А не те ли притесняват хилядите тонове СО2 , SO2, пепел, радиационно замърсяване от последната ? Защото такова има, мини с гайгеровия брояч през някое хвостохранилище и ще отчетеш разликата.
          4.Инфраструктура, инвестиции, дългатрайни, чиста енергетика и т.н. - само колко ключови думи накуп...А Правителството се хваща с вятъра. Не, че там няма хляб, но е значително по-малко.
          Но за този проект не желае да знае Правителството за начало, че и много други покрай него.

          Имали сме държава?
          При така изброените неща, не вярвам.

          Коментар


          • Първоначално изпратено от Pyramid
            Няма.
            Мощно дремуцане.
            Първом си мислех, че е коледно, но Коледа мина.
            Идва Нова година.
            Ако и след това продължи, трябва да е ЗИМЕН СЪН.
            Чудя се, как и откъде се вземат тогава Мечките?
            Добра идея ,но пари трудно се рискуват.С"километри" бяха оранжерии близо до първите блокове.Мисля че първо там може да се инвестира.И в поливане с затоплена вода на ниви за "биогорива",а защо не с
            топлолюбиви водорасли-в Япония имат огромен опит.Провери как там позлват нископотенциалната топлина
            "Ядрен блок
            от 1000 мегавата електрическа мощност има термична мощност над 3000мвт .2000мвт са нископотенциална топлина и се изхварлят в река,което си е загуба и не е екологично.За охлаждане от реката се изпомпват с мощни помпи по 50 тона вода в секунда и по "студен канал" стигат до централата. " http://clubs.dir.bg/showflat.php?Boa...psed&sb=5&vc=1 "Атомен" Стерлингов двигател

            Коментар


            • Първоначално изпратено от Cleo
              Pyramid, uvazhavam inovatorskite idei i zhelanieto da se preodoleyat prechkite, za da se osashtestvyat. Tozi svyat bez inzhenernata misal shteshe da bade edno mnogo razlichno myasto.

              Bez da sam specialist, obache, silno me pritesnyava misalta che voda koyato minava prez AEZ shte se raznasya kam osnovnite gradove v stranata. Vse pak ima nyakakav risk. Ne znaeh che vodata se izhvarlya v Dunava, i tova sashto me trevozhi.

              Inache ako ne kam zyalata strana, to pone bi moglo da se osashtestvi v blizost do AEZ bez da se gubi toplinna energiya i v po-malak mashtab - i pak bi bilo ot polza. Mislya che za takava ideya nay-logichno bi bilo parvo da se testva i demonstrira v mikro-plan, kato tova bi moglo da dovede do neynoto ukrupneno prilozhenie.

              No kakto kazah, otchitayki riskovete svarzani s AEZ sam protiv tova voda minala ottam da se raznasya iz stranata. Osven tova tazi Dunavska voda otishla iz stranata shte se varne li v Dunava i ako ne tova nyama li da narushi biologichnoto ravnovesie kakto po rekata, taka i mozhe bi v Cherno more?

              S dve dumi, kato ekolog, imam silni pritesneniya.
              Водата е носител и в трети кръг,далече от радиация,дори при едновременни аварии и два кръга.За секунди може да се прекрати подаването към магистрала за топла вода,при нужда,без опасни последици. Проекта е абсолютно рентабилен,но при положение че "зелените" натиснат ЕC .Тогава всички сте имат конкурентен пазар на обурудване за пренос на нископотенциална отпадъчна топлина.Пазар сте са няколко стотин реактора.

              Коментар


              • Pyramid, uvazhavam inovatorskite idei i zhelanieto da se preodoleyat prechkite, za da se osashtestvyat. Tozi svyat bez inzhenernata misal shteshe da bade edno mnogo razlichno myasto.

                Bez da sam specialist, obache, silno me pritesnyava misalta che voda koyato minava prez AEZ shte se raznasya kam osnovnite gradove v stranata. Vse pak ima nyakakav risk. Ne znaeh che vodata se izhvarlya v Dunava, i tova sashto me trevozhi.

                Inache ako ne kam zyalata strana, to pone bi moglo da se osashtestvi v blizost do AEZ bez da se gubi toplinna energiya i v po-malak mashtab - i pak bi bilo ot polza. Mislya che za takava ideya nay-logichno bi bilo parvo da se testva i demonstrira v mikro-plan, kato tova bi moglo da dovede do neynoto ukrupneno prilozhenie.

                No kakto kazah, otchitayki riskovete svarzani s AEZ sam protiv tova voda minala ottam da se raznasya iz stranata. Osven tova tazi Dunavska voda otishla iz stranata shte se varne li v Dunava i ako ne tova nyama li da narushi biologichnoto ravnovesie kakto po rekata, taka i mozhe bi v Cherno more?

                S dve dumi, kato ekolog, imam silni pritesneniya.
                Мнението е лично - не препоръчвам нищо.

                Коментар


                • ... и освен, че вече се ползва в Торонто:

                  TheStar:

                  Getting the geothermal ball rolling


                  If everybody agrees the technology is great, why is nothing being done?

                  Nov 26, 2007 04:30 AM
                  Tyler Hamilton
                  Energy Reporter

                  There was an informal lunch last week in the executive dining room of RBC Financial, organized by Corporate Knights editor Toby Heaps. The purpose of the small get-together was to discuss ways to spur the large-scale deployment of geo-exchange energy systems for the heating and cooling of buildings.

                  A number of stakeholders were represented, among them RBC, Manitoba Hydro and Hydro One, but commercial builder The Remington Group, geothermal utility start-up GeoXperts and carbon offset champion Zerofootprint also shared their views.

                  As discussion unfolded, one thing became clear: All saw the tremendous potential for mass deployment of geo-exchange technology, both as a way to reduce greenhouse gas emissions in Ontario and as a way to save owners of buildings and homes a bundle of money over time.

                  Geo-exchange technology, also known as low-temperature geothermal, provides heating and cooling by taking advantage of constant temperatures two metres or more below the Earth's surface. It's renewable and free of greenhouse gas emissions, and while it requires electricity to operate, it considerably reduces the fossil fuels or power required to operate conventional heating and cooling systems.

                  "I think we're on to something, and I think it's the way of the future," said Richard Tripodi, vice-president of Remington's high-rise division.

                  Ron Dembo, founder and chief executive of Zerofootprint, said there are 140,000 new buildings being constructed in Canada each year and about 700,000 homes in Ontario still heated with electricity, making them prime candidates for geothermal.

                  Locally, hundreds of schools across the GTA have a mandate to be green and a need for energy savings – which could be in the order of 30 per cent a year if existing systems were enhanced with geothermal technology.

                  "They would do geothermal now if the ducks were lined up, and there's no good reason the ducks aren't lined up," said Dembo.

                  Commercial buildings in general are a massive opportunity. There are 395,000 commercial buildings across Canada that together account for about 15 per cent of energy use nationwide, according to a report released Friday by Sustainable Development Technology Canada. We're talking schools and universities, office buildings, retail outlets, warehouses, hospitals and restaurants.

                  About 40 per cent of those buildings were built more than 35 years ago based on construction techniques, technologies and standards that would never pass muster today in terms of energy efficiency. More than two-thirds of the energy used in these buildings – largely electricity and natural gas – goes toward space heating, cooling and hot water.

                  If embracing geothermal is a no-brainer, then why isn't it happening? Why all the talk, all the agreement, but no action?

                  "It's because of institutional barriers," said Dembo, explaining that a combination of government bureaucracy and a lack of access to capital tend to block or discourage action.

                  You can add lack of political will, outdated building codes and standards and inertia to the list. Major stakeholders – property developers and financial institutions and governments – are also working in silos and not properly communicating their needs to each other.

                  "People continue to sell what they know. There's a huge knowledge gap here," said Dembo.

                  Ojan Jamkhou, vice-president of business development at RBC, and Nelson Switzer, the bank's senior manager of corporate environmental affairs, were hearing the message and agreeing. It was an important issue for RBC, they said. They want to play a role. They welcomed the opportunity.

                  Their response intrigued Tripodi. "It's a funny thing, you mention you are into this business but we don't know about it," he said, speaking on behalf of Remington and other developers in the market. "You have to educate builders."

                  The session ended with a challenge. Dembo proposed that RBC back a $100 million pilot project that would aim to retrofit 30 schools in Toronto with geothermal systems.

                  The point of the exercise would be to test a funding model that would provide easy and cheap access to retrofit capital and prove to the bank that it's a business opportunity that could be replicated and expanded into billion-dollar funds aimed at different sectors.

                  RBC accepted the challenge. "Let's make it happen," said David Moorcroft, senior vice-president of corporate communications at the bank. "That's the bottom line."

                  It was a short, insightful and productive session, the kind of constructive gathering that should be happening in offices across the country, and should be expanded to include ways of renewing our aging municipal infrastructure in sustainable ways.

                  The Federation of Canadian Municipalities announced last week that 79 per cent of our roads, bridges, water systems and other vital infrastructure have exceeded their rated service life. Fixing them will come with a $123 billion price tag, the federation argued. It warned that "signs of collapse" are all around us and "catastrophic failures" are an ongoing risk.

                  Now, this seems like a gloomy, depressing report – if you choose to view it that way. But if we're forced to act, why not see it as a tremendous opportunity? If we have to replace this infrastructure, let's use the greenest and cleanest of technologies. Let's make what we refurbish and rebuild as efficient and sustainable as possible, and let's create local, high-paying jobs and markets in the process.

                  The economic upside isn't lost of the nation's top CEOs.

                  "Meeting the climate change challenge will impose significant costs on Canadians, but also offers huge opportunities," according to a policy directive released last month by the Canadian Council of Chief Executives, representing a list of high-profile CEOs too long to mention.

                  "The key is to make the right decisions about what investments in the short term will produce the greatest returns both now and over the long haul, for Canada's economy and for the global environment."

                  What's needed, they said, was clear and consistent policy and quick action. There's no room anymore for dithering. No time for political games.

                  More of us should be issuing challenges to government and the private sectors. And like RBC, more powerbrokers of our economy need to be taking those challenges on.

                  Коментар


                  • Piramid:

                    В Канада така се топлят, респ. охлаждат големите небостъргачи в центъра на Торонто - с вода от езерото Онтарио и термопомпи. Тръбите стигат до 60 метра под водата.[/quote]

                    Коментар


                    • Няма.
                      Мощно дремуцане.
                      Първом си мислех, че е коледно, но Коледа мина.
                      Идва Нова година.
                      Ако и след това продължи, трябва да е ЗИМЕН СЪН.
                      Чудя се, как и откъде се вземат тогава Мечките?

                      Коментар


                      • И продължават.
                        Стани, стани юнак балка-ански!!!!!!!

                        Коментар


                        • Проверка на караула...
                          Всички спят.
                          Нани-на :-)

                          Коментар


                          • То това, Ваше другопланетно Величество, е вярно, но нещо оффтопик ми се чини...
                            Какво ще кажеш по темата?
                            Все ми се чини, на Мелмак не направихте такава система, затуй гръмна...Някакви спомени да имаш още?

                            Коментар


                            • Упа! ПОЦЛЕДНИ СМЕ!

                              Един работен час в България струва средно 1 евро и 80 цента. Никъде в ЕС работата не е така ниско платена както в България. Това пише германският вестник "Ди Велт".

                              Ръстът в заплащането в сравнение с 2005 г. също е най-нисък спрямо всички останали източноевропейски членки на съюза само 6,5%.

                              За сравнение в Румъния цената на труда е 2,90 евро на час като спрямо 2005 г. увеличението е с 24%.

                              Най-добре платени в ЕС са датчаните, където един работен час струва почти 20 пъти повече в сравнение с България - 33,8 евро, сочат данните на Евростат.

                              Следващите в стълбицата на високите заплати са Швеция, Люксембург, Белгия и Франция.

                              Коментар


                              • zarco, досега ми нашепваше нещо съмнително, че само така, леко отгоре, гледаш на всичко. Напр., на името, за начало.
                                Малий, кво доверие щях да запитая у теб, да речем, ако се бях писал "Алън Грийнспан" или, да речем там, "Карл Маркс" ;-) Що ли се опитвам да ви провокирам?
                                Ся, твойта цаца, тя като "пИЧеленето": пълна със смисъл, познания и мно-о-ого бира. Възможности, к'во да прайш ;-)
                                tintiri-mintiri правилно те е наредил. За съжаление /не мое, твое/, не става дума за един и същи човек. Като си печен, може да проследиш IP-та, едно, друго, накрая ще се убедиш.
                                Попреведох данни, направих изчисления,хвърлих някой-друг линк. Който може, ще прецени възможностите. А това,zarco, че няма да участваш, си е цял плюс. Можем и без теб, май :-)

                                Коментар

                                Working...
                                X