Търся си бизнес инвеститор за сериозна идея

[Pyramid]

Целта е само аз и инвеститор да сме собственици на бизнеса, никой друг! Като се съберат много хора почват големи разногласия и има много голям шанс бизнеса да фалира,или някой да те изгони от него!

Я кажи, като как си представяш някой да даде 2 млн. без поне обосновка, числа, прогнози и план, едни такива дребни детайли т.н.? Носи ти едно куфарче, слага го на масата? И, като се събудиш...

[fearlessss8]

Е да де, ама писа тогава, че си на 23. Кога не каза точно истината? Сега или тогава?

Глупости! Нещо си се объркал!

[fearlessss8]

Ми ти какъв риск поемаш?

Някой да ми открадне идеята.

[fearlessss8]

Може бе. Ама той се гъбарка с публиката тук.

Не се гъбаркам и няма на кой близък да споделя идеята!

[Pyramid]

2015 година съм бил на 20, не на 23 години. Сега съм на 25,почти 26.

Е да де, ама писа тогава, че си на 23. Кога не каза точно истината? Сега или тогава?

[fearlessss8]

Всичко може да се направи, стига разбира се двамата съдружници да се договорят предварително за всеки един аспект от бъдещето. Има си Учредителен договор, както и Устав, и когато те се регистрират в търговския регистър, вече няма да има шикалкавене и трябва да се спазват.

Проблемът е, че при учредяването на фирмата всички съдружници трябва ефективно да си внесат своя дял в капитала, и това се контролира от проверяващите. Няма как една идея да се внесе като дялова вноска - трябват си живи пари. Тоест вторият съдружник трябва да даде пари на нашия юнак хей така само за сините му очи, което според мене едва ли има някакъв шанс да се случи.

Много по разумен подход е нашият юнак сам да си създаде фирма със 100% собствено участие, и после да се опита да продава дялове от нея. Тогава обаче възниква проблемът с оценката на тези дялове. Обикновено западняците искат направата на Дю Дилижанс, който представлява подробен доклад за фирмата във всеки един аспект, включително и във финансов такъв. Този доклад е няколко стотин листа хартия и се прави от независима оценителна фирма. Това естествено струва луди пари.

Другият проблем при продажбата на дялове е това, че цената на фирмата обикновено се определя като 5 до 7 пъти годишната печалба. Евентуалните купувачи не се интересуват какво имущество има фирмата, какви машини, какви съоръжения или какви имоти. Те разсъждават така - каквото и имущество да има, то е необходима част за постигането на тази печалба, така че въобще не ги интересува дали то е много или малко и въобще не влизат в процедура по неговата оценка. Гледат се само счетоводните отчети поне 5 години назад, гледа се средната печалба, умножава се по 5 до 7, и това е цената на фирмата. По тази цена се смята процента, който западняка иска да закупи, и това са парите, които той плаща на собственика на капитала. Върху тези пари собственика на капитала заплаща 10% данък и останалото си остава негова лична собственост.

Забележете - при тази покупко-продажба във фирмата не влизат никакви пари. За да влязат пари и във фирмата, обикновено се взема решение за увеличаване на капитала, и тогава новите съдружниците пропорционално на новия си дял внасят полагащите им се дялови вноски. Тоест парите, които нашият юнак ще получи, ще трябва да ги върне във фирмата, но вече ще е загубил от тях 10% за платения данък.

Като се тегли чертата - нашият юнак пак ще остане без пукната пара в джоба, но за сметка на това вече ще си има съдружник, с който трябва да се съобразява, и на който трябва да се подчинява, ако е останал с по-малко от 50% от акциите.

Дори даже е най-добре аз да имам 52 или 52,5% от бизнеса, като да се запише в документите,че всеки месец аз съм длъжен да давам 4-5% от моята печалба за благотворителност. Така по този начин ще може да се избегнат кавгите и противоречията, както е в APPLE и в момента, има доста противоречия.

[fearlessss8]

mikomikov, то няма как да стане ако риска за загуба на капитал не се носи от този който го е внесъл, нали нищо или почти нищо не е получил другия за идеята, ако няма договорени някакви разумни заплати които да си изплащат от фирмата. Защо тогава другия да избяга на Карибите, там го чака безработица и заплатата му спира. Този който внася капитала също е наясно с риска, той може да си направи сметката с колко да участва така че да може да понесе загубата на тези пари и това да не е трагедия за него. Също така парите могат да се вложат поетапно, риска може да се управлява и така и трябва да бъде.
Защо се пренебрегва варианта съдружника с парите да е публична компания, тогава нещата с парите се развиват светкавично. Идеята бива оценена от инвеститорите в публичната компания и тогава те решават да увеличат ли участието си с още капитал, дефакто те ще финансират реализацията на идеята и риска ще се разпредели между много участници които имат задължението да си управляват риска и да мислят с главите си какво правят.

Целта е само аз и инвеститор да сме собственици на бизнеса, никой друг! Като се съберат много хора почват големи разногласия и има много голям шанс бизнеса да фалира,или някой да те изгони от него!

[Имхотеп]

Ами инвеститора ще си поема риска да си изгуби парите ,макар и риска да е минимален!

Ми ти какъв риск поемаш?

[fearlessss8]

Остана да ни открехнеш и как се "поделя" загубата?
как се гарантира, че единият от съдружниците няма да изчезне, примерно на Карибите, защото вариантът да си тегли куршума го изключваме по презумция, нали?
Е, кой от двамата "съдружници" остава да плаща задълженията на "съдружието"?
Май има и други, които трябва да посещават 5-ти клас?
Абе, вие много лесно почнахте да влизате в тона на хората, които не предлагат пари, но имат идеи! Така е с хората, които притежават идеи.
Добре е, че хората с пари мислят различно.
Справка: фалитите на едри индустриалци от началото на миналия век с останала едра градска собственост в центъра на много градове. Разбира се, че има и такива, които са си теглили куршума.
Нищо ново не е научено, а старото е "забравено".

Ами инвеститора ще си поема риска да си изгуби парите ,макар и риска да е минимален!

[Имхотеп]

По просто ще бъде да метне мангите през терасата, поне няма да има бумащина и напразни надежди. И в двата случая парите са вег

Виж който е в бизнеса как ги знае тези работи.

[fearlessss8]

Хайде бе безстрашен, намери ли абдала с мангите

Погледнах си кореспонденцията с теб от преди 5 години- тогава си бил на 23 работеше в фирма за продажба на недвижими имоти и търсеше 15-20000 , сега си на 25 и имаш гениални идеи да гепиш милион.

2015 година съм бил на 20, не на 23 години. Сега съм на 25,почти 26.

[fearlessss8]

Между другото забравих да кажа, че най-голямата недомислица на нашия младеж е желанието му да създаде фирма с дялово участие 50 на 50%. Това е много тъпо и такава една фирма обикновено се проваля още в първите 2-3 месеца от своето съществуване. Причината е НЕВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ВЗЕМАТ РЕШЕНИЯ, ако двамата съдружници са на противоположни мнения.

За да не се случва това, трябва единия от двамата да има малко по-голям дял от другия. Може да е само с 1 акция в повече, но това е достатъчно при ситуации с конфликт да се знае кой от двамата има окончателната дума.

И тука възниква проблемът с нашия юнак. Никой инвеститор няма да се съгласи да даде луди пари, и в същото време да има по-малко от 50%. Тоест юнака ще е принуден да даде повече от 50%, ако иска да помирише парите, но с това автоматично ще загуби контрола над фирмата и ще се остави на благоразположението на човека с парите. Той обаче няма никакъв интерес да раздава дивидент поне до момента, до който фирмата не излезе на печалба, а този момент може да се отложи далече в бъдещето, или по-вероятното може никога да не настъпи.

Точно това,че идеята струва доста пари и трябва 50% на 50% да се дели печалбата и фирмата да е 50% на 50% с инвеститора, отсява надувките и тези с високото его! Инвеститора,който се навие да даде парите трябва да е наясно ,че идеята струва много пари и реално аз участвам с нея, тоест печалбата трябва да се дели 50% на 50%. Точно заради е такива противоречия, APPLE СА БИЛИ НА КОСЪМ ОТ ФАЛИТА.

[fearlessss8]

Най-трудното нещо в една фирма са взаимоотношенията между съдружниците. Няма как човек да го знае това, ако никога не е бил съдружник във фирма с други хова. И понеже този проблем съществува в абсолютно всички фирми със съдружници или акционери, за разрешаването му отдавна е измислен един единствен възможен начин - всеки гласува с такъв процент, каквото е дяловото му участие. А дяловото участие е в пари, в живи пари, внесени като начален капитал при учредяването на фирмата.

Абсолютно съм съгласен!!! Вижте APPLE компанията! Едва не са фалирали, тъй като всеки е давал идеи,които не са били много качествени и трудно се е приемала дадена идея. Имали са луд късмет да успеят и пак е доста тънка границата с фалита при APPLE.

[Pyramid]

Сървъри,реклама,наем на приличен офис, треа се пътува до офиса с нещо(не върви с метро или градски транспорт при такава яка идея), на програмисти да се плати, може би на професионален счетоводител, пари за регистрация на фирма. Пък и винаги изскачат непланирани разходи.

Айде сядай си на задника, а?

[fearlessss8]

Тя тази тема е безкрайна като глупостта и Вселената, дай да си говорим в цифри, колко пари трябват за валидация на идеята и колко трябват за пълната и реализация? И за какво ще отидат тези разходи?

Сървъри,реклама,наем на приличен офис, треа се пътува до офиса с нещо(не върви с метро или градски транспорт при такава яка идея), на програмисти да се плати, може би на професионален счетоводител, пари за регистрация на фирма. Пък и винаги изскачат непланирани разходи.