Руслан Кенаровказа:
Здравейте, г-н Стоянов.
Благодаря Ви за направените две предложения за изграждане на Водни електрически централи по река Дунав и автомагистрала край река Дунав. По второто предложение не мога да взема отношение, поради това, че нямам компетентност по тази тема.
По темата за ВЕЦ-орете искам да спомена, че в периода 1986-1989 година като главен проектант във ИПП “Водпроект” имах възможността да работя по проектирането на дунавската защитна дига и някои от отводнителните системи /вертикални брегови дренажи по българския бряг/ в Дунавската низина от проекта на хидротехническия комплекс “Никорол-Турну Мъгуреле”. Водещи в проечвателните и проектни работи бяха колегите от “Енергопроект”, а един отдел от Дирекция “Дунав” във “Водпроект” се занимавахме с проблемите по опазване от заливане и наводняване на Дунавската низина. Хидрокомплексът с няколко думи, може би сте запознат, се състоеше главно в изграждане на руслова ВЕЦ с подприщване на водното ниво на р. Дунав при Никопол с 13 метра, доколкото още си спомням и шлюзове от двете страни на подприщителното съоръжение, на двата бряга -българския и румънския. За предварителната стойност на бъдещото хидротехническо съоръжение нямам представа, защото Генералната сметка на обекта се водеше в “Енергопроект”. Тогава се знаеше, че основното предназначение на обекта е да се произвежда електроенергия, но всъщност основната цел беше река Дунав да стане плавателна в участъка Никопол – Железни врата плавателна през цялата година. Впоследствие имаше планове надолу по течението да се изградят още подобни съоръжения, едното при Силистра-Калъраш и т.н. Настъпилите промени през 1989 година в Източна Европа прекратиха работата по този голям проект. Години наред Румъния се беше противопоставяла на изграждането на такъв проект, поради ниския си дунавски бряг. Ние вече имахме изградени защитни диги, но тяхната височина не беше достатъчна и се налагаше да надграждаме дигите по нашия бряг. При най-високото подприщване на реката при Никопол дигите тръгваха от 15 метра височина, докато се изчерпеше подприщването на водата нагоре срещу течението на реката в нейния участък между Видин и Лом. Средният наклон на дъното на река Дунав е 0,4 на хиляда, много малък, разбирате. Трябва да имате предвид, че надолу по течението на река Дунав след Железни врата, речният отток не е регулиран и колебанията на водното ниво в реката е голямо, като през летния период е значително ниско. Възможно е вероятно след години Европа да реши да се върне към старата си идея река Дунав да стане плавателна за кораби през целия период на годината, но за това ще са необходими огромни инвестиции. Въпреки, че тогава нашите отводнителни системи и помпени станции в Дунавската низина бяха в отлично състояние беше необходимо да предвидим системи от вертикални отводнителни кладенци, с които да се заградят обработваемите земеделски площи и населени места, защото въпреки предвидените шлицови стени край брега филтрацията щеше да е много голяма. Събираната от отводнителните системи води от филтрацията в низината трябваше да се препомпват и връщат обратно през дигата в реката от много на брой отводнителни помпени станции /ОПС/ с големи дебити, които щяха да консумират огромно количество електроенергия. Не ми е известна мощността на предвижданата ВЕЦ, но част от произвежданата от нея електроенергия щеше да се използва за тези ОПС. След разпадането на “Енергопроект” и днес има проектанти от там, които работят в различни частни филми, една от които е „Свеко Енергопроект“ АД и те са запознати в детайли с цялосния проект “ХГК Никопол-Турну Мъгуреле”. както споменах ИПП “Водпорект” се занимаваше само с хидромелиоративната част от проекта и Дунавските диги в подприщения заради централата участък от реката.
Вече Румъния е успяла да подобри състоянието и да защити дунавския си бряг, но доколкото знам към сегашните условия на високите водите в река Дунав.
Не знам каква е Вашата идея за тези ВЕЦ-ове, но ако те се случат това ще е голям международен проект, с огромни инвестиции и в резултат на сложни преговори. Тогава и пречки от страна на различни екозащитни организации не съществуваха, трябва да се има предвид. Днес условията са различни.
Като пример ще ви дам, че преди години, не много отдавна, инвеститори не успяха да реализират проекти за изграждане на няколко ВЕЦ-а в коритото на река Струма в района на Кресненското дефиле, в резултат на протести от страна на екозащитници. По принцип Рамковата директива за водите 2000/60/EU на Европейската комисия и на Съвета от 2000 г. изисква и поощрява комплексното използване на водите.
Здравейте, г-н Стоянов.
Благодаря Ви за направените две предложения за изграждане на Водни електрически централи по река Дунав и автомагистрала край река Дунав. По второто предложение не мога да взема отношение, поради това, че нямам компетентност по тази тема.
По темата за ВЕЦ-орете искам да спомена, че в периода 1986-1989 година като главен проектант във ИПП “Водпроект” имах възможността да работя по проектирането на дунавската защитна дига и някои от отводнителните системи /вертикални брегови дренажи по българския бряг/ в Дунавската низина от проекта на хидротехническия комплекс “Никорол-Турну Мъгуреле”. Водещи в проечвателните и проектни работи бяха колегите от “Енергопроект”, а един отдел от Дирекция “Дунав” във “Водпроект” се занимавахме с проблемите по опазване от заливане и наводняване на Дунавската низина. Хидрокомплексът с няколко думи, може би сте запознат, се състоеше главно в изграждане на руслова ВЕЦ с подприщване на водното ниво на р. Дунав при Никопол с 13 метра, доколкото още си спомням и шлюзове от двете страни на подприщителното съоръжение, на двата бряга -българския и румънския. За предварителната стойност на бъдещото хидротехническо съоръжение нямам представа, защото Генералната сметка на обекта се водеше в “Енергопроект”. Тогава се знаеше, че основното предназначение на обекта е да се произвежда електроенергия, но всъщност основната цел беше река Дунав да стане плавателна в участъка Никопол – Железни врата плавателна през цялата година. Впоследствие имаше планове надолу по течението да се изградят още подобни съоръжения, едното при Силистра-Калъраш и т.н. Настъпилите промени през 1989 година в Източна Европа прекратиха работата по този голям проект. Години наред Румъния се беше противопоставяла на изграждането на такъв проект, поради ниския си дунавски бряг. Ние вече имахме изградени защитни диги, но тяхната височина не беше достатъчна и се налагаше да надграждаме дигите по нашия бряг. При най-високото подприщване на реката при Никопол дигите тръгваха от 15 метра височина, докато се изчерпеше подприщването на водата нагоре срещу течението на реката в нейния участък между Видин и Лом. Средният наклон на дъното на река Дунав е 0,4 на хиляда, много малък, разбирате. Трябва да имате предвид, че надолу по течението на река Дунав след Железни врата, речният отток не е регулиран и колебанията на водното ниво в реката е голямо, като през летния период е значително ниско. Възможно е вероятно след години Европа да реши да се върне към старата си идея река Дунав да стане плавателна за кораби през целия период на годината, но за това ще са необходими огромни инвестиции. Въпреки, че тогава нашите отводнителни системи и помпени станции в Дунавската низина бяха в отлично състояние беше необходимо да предвидим системи от вертикални отводнителни кладенци, с които да се заградят обработваемите земеделски площи и населени места, защото въпреки предвидените шлицови стени край брега филтрацията щеше да е много голяма. Събираната от отводнителните системи води от филтрацията в низината трябваше да се препомпват и връщат обратно през дигата в реката от много на брой отводнителни помпени станции /ОПС/ с големи дебити, които щяха да консумират огромно количество електроенергия. Не ми е известна мощността на предвижданата ВЕЦ, но част от произвежданата от нея електроенергия щеше да се използва за тези ОПС. След разпадането на “Енергопроект” и днес има проектанти от там, които работят в различни частни филми, една от които е „Свеко Енергопроект“ АД и те са запознати в детайли с цялосния проект “ХГК Никопол-Турну Мъгуреле”. както споменах ИПП “Водпорект” се занимаваше само с хидромелиоративната част от проекта и Дунавските диги в подприщения заради централата участък от реката.
Вече Румъния е успяла да подобри състоянието и да защити дунавския си бряг, но доколкото знам към сегашните условия на високите водите в река Дунав.
Не знам каква е Вашата идея за тези ВЕЦ-ове, но ако те се случат това ще е голям международен проект, с огромни инвестиции и в резултат на сложни преговори. Тогава и пречки от страна на различни екозащитни организации не съществуваха, трябва да се има предвид. Днес условията са различни.
Като пример ще ви дам, че преди години, не много отдавна, инвеститори не успяха да реализират проекти за изграждане на няколко ВЕЦ-а в коритото на река Струма в района на Кресненското дефиле, в резултат на протести от страна на екозащитници. По принцип Рамковата директива за водите 2000/60/EU на Европейската комисия и на Съвета от 2000 г. изисква и поощрява комплексното използване на водите.
Коментар