Забавяне на растежа, висока инфлация и стабилна безработица прогнозира ЕК за България до 2024 г.
Растежът на българската икономика ще достигне едва 3,1 процента през 2022 г., като ще се забави още повече - до 1,1 на сто, догодина. Това посочва Европейската комисия в есенните си прогнози, публикувани днес.
Миналата година икономиката на страната ни нарасна със 7,6 на сто след свиването с 4 на сто през пандемичната 2020 година.
Спрямо летните прогнози на ЕК, публикувани в средата на юли, очакванията за България са подобрени за текущата година (през лятото се очакваше ръст от 2,8 на сто), но перспективите за догодина са влошени (ръст от 2,3 в летните прогнози).
За 2024 г. Еврокомисията залага на темп на нарастване на брутния ни вътрешен продукт (БВП) от 2,4 на сто.
Прогнозите за инфлацията в страната сочат темп от 12,8 на сто за 2022 г. и забавяне до 7,4 на сто догодина, последвано от 3,2 на сто през 2024 година. Инфлационните очаквания са сравнително слабо променени, макар и в посока повишение, спрямо летните прогнози (съответно 12,5 на сто и 6,8 на сто за тази и следващата година).
Безработицата в България ще остане стабилна, поддържайки равнище от 5,2 на сто през 2022 и 2023 г. и с минимално повишение до 5,3 на сто през 2024 г. при динамика на заетостта от съответно 0,4 на сто, 0,0 на сто и 0,2 на сто през трите години, обхванати от есенните прогнози.
За сравнение, базисният сценарий в прогнозата на Българската народна банка (БНБ), изготвена към 30 септември 2022 г., предвижда по-нисък растеж на реалния БВП на България - забавявне до 2,8 на сто през 2022 г. и до 0,1 на сто през 2023 г., след което ускоряване до 3,4 на сто през 2024 г.
В разчетите на централната ни банка за годишната инфлация се предвижда ниво от 14,9 на сто в края на 2022 г., 7,6 на сто догодина и отслабване до 3,4 на сто в края на 2024 година. Коефициентът на безработица се очаква да се понижи плавно от 4,6 на сто през 2022 г. до 4,2 на сто през 2024 г.
Относно финансовите потоци на страната ни Европейската комисия очаква в есенната си прогноза бюджетен дефицит от 3,4 на сто от БВП тази година, който да се понижи до съответно 2,8 на сто и 2,5 на сто през следващите две години.
За държавния дълг се предвижда лек спад до 22,5 на сто от БВП за тази година и плавно увеличаване до нива от съответно 23,6 на сто и 25,6 на сто през 2023 и 2024 г. Държавният дълг на страната миналата година бе 23,9 на сто и 24,5 на сто през пандемичната 2020 година.
За баланса по текущата сметка Брюксел прогнозира дефицит от 1,2 на сто тази година с нарастване на отрицателното салдо до 3 на сто и 3,2 на сто през следващите две години.
Отрицателна е и прогнозата за общите инвестиции през 2022 г. - минус 8 на сто, но с положителен баланс от 5,5 на сто и 7 на сто през съответно 2023 г. и 2024 година.
Растежът на българската икономика ще достигне едва 3,1 процента през 2022 г., като ще се забави още повече - до 1,1 на сто, догодина. Това посочва Европейската комисия в есенните си прогнози, публикувани днес.
Миналата година икономиката на страната ни нарасна със 7,6 на сто след свиването с 4 на сто през пандемичната 2020 година.
Спрямо летните прогнози на ЕК, публикувани в средата на юли, очакванията за България са подобрени за текущата година (през лятото се очакваше ръст от 2,8 на сто), но перспективите за догодина са влошени (ръст от 2,3 в летните прогнози).
За 2024 г. Еврокомисията залага на темп на нарастване на брутния ни вътрешен продукт (БВП) от 2,4 на сто.
Прогнозите за инфлацията в страната сочат темп от 12,8 на сто за 2022 г. и забавяне до 7,4 на сто догодина, последвано от 3,2 на сто през 2024 година. Инфлационните очаквания са сравнително слабо променени, макар и в посока повишение, спрямо летните прогнози (съответно 12,5 на сто и 6,8 на сто за тази и следващата година).
Безработицата в България ще остане стабилна, поддържайки равнище от 5,2 на сто през 2022 и 2023 г. и с минимално повишение до 5,3 на сто през 2024 г. при динамика на заетостта от съответно 0,4 на сто, 0,0 на сто и 0,2 на сто през трите години, обхванати от есенните прогнози.
За сравнение, базисният сценарий в прогнозата на Българската народна банка (БНБ), изготвена към 30 септември 2022 г., предвижда по-нисък растеж на реалния БВП на България - забавявне до 2,8 на сто през 2022 г. и до 0,1 на сто през 2023 г., след което ускоряване до 3,4 на сто през 2024 г.
В разчетите на централната ни банка за годишната инфлация се предвижда ниво от 14,9 на сто в края на 2022 г., 7,6 на сто догодина и отслабване до 3,4 на сто в края на 2024 година. Коефициентът на безработица се очаква да се понижи плавно от 4,6 на сто през 2022 г. до 4,2 на сто през 2024 г.
Относно финансовите потоци на страната ни Европейската комисия очаква в есенната си прогноза бюджетен дефицит от 3,4 на сто от БВП тази година, който да се понижи до съответно 2,8 на сто и 2,5 на сто през следващите две години.
За държавния дълг се предвижда лек спад до 22,5 на сто от БВП за тази година и плавно увеличаване до нива от съответно 23,6 на сто и 25,6 на сто през 2023 и 2024 г. Държавният дълг на страната миналата година бе 23,9 на сто и 24,5 на сто през пандемичната 2020 година.
За баланса по текущата сметка Брюксел прогнозира дефицит от 1,2 на сто тази година с нарастване на отрицателното салдо до 3 на сто и 3,2 на сто през следващите две години.
Отрицателна е и прогнозата за общите инвестиции през 2022 г. - минус 8 на сто, но с положителен баланс от 5,5 на сто и 7 на сто през съответно 2023 г. и 2024 година.
Конституцията е неефективна и зле написана.И доказателство за това са резултатите в момента който жънем.
Коментар